Лира се втренчи в Тарик с широко отворени очи, опитвайки се да накара мозъка си да превъзмогне шока, за да вземе решение дали все още не спи. Защото това би трябвало да бъде някакъв шибан кошмар. Това бе всичко, за което можеше да мисли.

— Нека да изясним. — Тя се отдръпна още малко от него, просто защото ставаше все по-влажна и усещаше бикините си мокри, а очите на Тарик потъмняваха все повече. — Езикът ти има жлези, които съдържат хормонален афродизиак в тях?

Мъжът кимна, приближавайки се към нея. Не каза нито дума, само кимна с глава и пое дълбоко дъх. Лира потръпна при мисълта, че той всъщност я душеше.

— Ако ме целунеш, ние ще навлезем в разгонване?

— Ти ще навлезеш в разгонване. — Тарик се усмихна, едно безмилостно извиване на устните, което показваше повече мъжко намерение, отколкото на нея й харесваше.

Тя прочисти гърлото си.

— Какво ще направиш ти?

— Аз ще потуша пламъците.

Лира отстъпи назад.

Добре. Тя отстъпваше. И какво от това? Той я дебнеше из стаята като проклет лъв, какъвто всъщност беше. И колкото повече се приближаваше, толкова повече се възбуждаше тя.

— Тарик… — Лира подскочи изненадано, когато гърбът й докосна стената, и го погледна шокирано, в момента, в който той спря само на сантиметри от нея, а ръката му се повдигна.

Тогава я докосна. Кокалчетата на пръстите му се потриха в шията й, преди да се плъзнат надолу към ключицата й и очите му следяха всяко движение, което правеше ръката му. Гърдите на младата жена започнаха да се подуват и пулсират.

— Времето ти изтича. — Гърленият му шепот накара утробата й да се стегне яростно, а дъхът секна в гърдите й.

Това бе една страна на Тарик, с която не бе свикнала. Страна, която знаеше, че не би трябвало да я възбужда по начина, по който го правеше. Той едва я бе докоснал. За почти шест месеца конфронтации, спорове и разгорещени дебати, той никога не я бе докосвал, никога не я бе целувал, а тя изгаряше за него.

Лира можеше да почувства всяка клетка в тялото си, всеки силен пулс на кръвта във вените си.

— Колко време трае? — попита най-сетне тя. — Това нещо с разгонването?

Очите на Тарик се присвиха, когато главата му се наведе. Щеше да я целуне, Лира го знаеше. Но той не го направи. Устните му се насочиха към шията й, докосвайки с една изгаряща ласка чувствителната плът там, където се срещаха шията и рамото й. Устните му се разтвориха и езикът му погали кожата й, секунда преди резците му да я одраскат.

Ръцете й политнаха към неговите и сграбчиха китките му, когато коленете й омекнаха.

— Трае вечно. — Мрачна, горчива болка изпълваше гласа му. — От този момент завинаги, Лира. Вечно моя.

Тогава я ухапа. Не достатъчно силно, за да прониже кожата или да причини прекалена болка, но я ухапа. Зъбите му стиснаха крехкия мускул и младата жена се изви на пръсти, когато пращяща стрела от електрическо удоволствие предизвика приглушен вик от устните й.

Клиторът й запулсира, вагината й се навлажни, а зърната й станаха толкова твърди, толкова стегнати, че почти горяха от копнеж, когато летаргичната слабост я остави задъхана, вместо да се бори да се освободи.

— Завинаги? — Лира би трябвало да бъде разтревожена. Завинаги не би трябвало да бъде в нейния речник. Тя нямаше желание да бъде под контрола на един мъж, а само под тялото на този.

Устните му се придвижиха нагоре по шията й, езикът му ближеше кожата, а от гърдите му се изтръгна тътнещо ръмжене.

— Само едно вкусване — прошепна Тарик, когато достигна устните й и ръцете му се отдръпнаха от мястото до главата й. — Стой неподвижна, скъпа. Просто искам да те вкуся.

Устните му бяха като полъх върху нейните, докато тя се взираше в него, а погледът й бе заключен в неговия, виждайки глада, болката и дълбоката нужда, които той бе държал скрити под спуснати мигли или зад подигравателен хумор.

Но сега беше оголен пред нея, толкова ясен, толкова отчаян, колкото болезнения копнеж за него, който пулсираше ниско в корема й.

Лира потрепери, когато почувства ръцете му върху предната част на халата си. Устните му хапеха нейните, разтваряха ги и се отдръпваха, само за да се върнат за още, докато тя държеше китките му в стегната хватка.

Копчетата на халата й отстъпиха и краищата на дрехата се разтвориха. И двамата дишаха учестено. Тишината на кухнята бе нарушена само от задъханото им удоволствие.

— Толкова си влажна. Мога да подуша колко си влажна и сладка — прошепна Тарик, взирайки се в нея, докато пръстите му обработваха копчетата на нощницата й. — Като уханието на лято ти ме затопляш и ми напомняш за живота, за самото съществуване.

Думите му я разтърсиха до вътрешността на душата й.

— Знаеш ли какво ми причинява уханието на сладката ти женственост? — Той плъзна нощницата й настрани и хладният въздух погали голите й гърди. Младата жена изскимтя от една възбуда, толкова остра, толкова отчаяна, че се запита дали ще я преживее. — Прави ме гладен, Лира. Гладен да те взема, да те слушам как крещиш под мен, докато заравям всеки сантиметър от пениса си възможно най-дълбоко вътре в теб.

Тя извика рязко, неспособна да сдържи емоциите си. Можеше ли една жена да достигне оргазъм само от думи? Начинът му на изразяване я докарваше над ръба. Тарик беше земен и страстен, изпълнен с желание, каквото никой мъж не й бе показвал преди.

Породата направи гримаса, излагайки на показ резците от двете страни на устата си, когато погледът му се премести към бързо повдигащите й се гърди.

— Виж колко е красиво. — Той махна ръката й от китката си, разтвори пръстите й, а след това ги насочи към заобленото хълмче.

Лира го погледна шокирано, очите й трепнаха от мястото, където държеше собствената си плът, към ръката й, обхваната от неговата.

— Дай ми да опитам — прошепна той тогава, а гласът му беше порочен и изпълнен със страст. — Искам да я вкуся.

Тя потръпна, от гърлото й се откъсна скимтене от чистата еротика на това, което той правеше с нея.

Ръката му се премести отново към нейната.

— Дай ми го, Лира. Притисни това прекрасно, твърдо зърно в устата ми.

Лира не можеше да повярва, че го прави. Че повдигна гърдата си и се наклони напред, когато Тарик подви леко колене и се наведе, за да позволи на разтегнатата пъпка да достигне устните му.

Първо я близна.

— О, господи, Тарик! — Тя трепереше като лист и малки експлозии от удоволствие се възпламениха из тялото й.

Той го близна отново. Езикът му, дразнещ и грапав, беше като влажно кадифе, плъзгащо се по чувствителното връхче.

Тогава Породата изръмжа. Силен, див звук, когато устните му се разтвориха и поеха твърдото зърно в безумната влажна топлина на устата му.

Лира достигна върха.

Ръцете й политнаха към главата му, пръстите й се заплетоха в буйните кичури на косата му, когато нещо експлодира дълбоко в утробата й. Удоволствието прониза женствеността й, бликна от нея, разля се по бедрата й и тя изгуби дъх.

А той все още дори не я бе целунал.

Главата му се надигна от зърното й, ръцете му издърпаха нейните от косата му и ги отпуснаха от двете страни на тялото й. Тарик сложи длани върху раменете й и плъзна разкопчаната нощница и халата й бавно по ръцете й, докато Лира трепереше пред него.

Младата жена преглътна тежко. Тихо скимтене се изплъзна от устните й, когато застана гола пред него. Чисто гола — никога не носеше бельо под нощницата — докато той беше напълно облечен и я наблюдаваше с блестящи златни очи, а изражението му беше хищническо, диво.

— Сладка малка девица — прошепна той и погледът му се плъзна надолу по тялото й, за да спре на откритите, хлъзгави гънки между бедрата й. — Малко палаво бебче. — Очите му се насочиха отново към нейните. — Представям си какво ще е усещането на езика ми там. Плъзгащ се през всичкия този горещ, сладък сироп. Ще свършиш ли за мен отново, Лира? Ще крещиш ли за мен отново?

Тарик взе ръката й и я премести на закопчалката на дънките си, докато я гледаше с подивял поглед.

— Направи своя избор сега, Лира. Приеми ме.

Господи, какво да направи с него? Тя стоеше гола пред очите му, а той още не бе разбрал, че вече го е приела? Дори с всички странни неща за чифтосването на Породите, тя не можеше да си представи да не го приеме.

— Целуни ме — настоя Лира дрезгаво. Пръстите й се раздвижиха към металните копчета на дънките му и ги освободиха бавно, а твърдата топлина на ерекцията му затрудняваше задачата.

— Боже — изръмжа молитвата той, като потръпна срещу нея и ръцете му уловиха ханша й, а очите му се затвориха за няколко дълги секунди.

— Целуни ме, Тарик — прошепна тя и се протегна към него. Устните й потъркаха неговите, когато главата му се сведе, а очите му блестяха от глад, болка и желание, докато се взираше в нея. — Подлуди ме.

Предната част на дънките му се отвори под треперещите й пръсти и твърдата, великолепна ширина на ерекцията му се надигна от плата, зачервена и отчаяна, когато Лира погледна надолу нервно.

Младата жена облиза устните си.

— Надявам се, че знаеш какво да правиш с него — изрече най-сетне, като преглътна леко. — Защото аз нямам никаква представа.