— О, да, и заради това. Какво ще кажеш за един обяд? Аз черпя. — Надяваше се предложението й да е прозвучало небрежно. Защото отчаянието никога не е било афродизиак. Кажи да, моля те, кажи да.

— Добре, щом ти плащаш — съгласи се той, но с усмивка и Елайза разбра, че би дошъл и в другия случай. Примамило го бе не само предложението за безплатно пиле и картофки.

Намериха едно заведение за бургери, където управителят не започна да въздиша и да пъшка при вида на количката.

Свалиха мокрите си палта и ти провесиха на гърба на столовете да съхнат. Децата получиха по един сок, а Грег и Елайза си поръчаха половин бутилка червено вино и настроението значително се повиши. Поръчаха си (всички си избраха нещо с пържени картофи и Елайза просто нямаше сили да се бори за зеленчуци). Обслужиха ги бързо, храната беше вкусна и когато мокрите им дрехи изсъхнаха, отново се развеселиха.

— Да поръчаме ли и другата половина? — попита Грег и посочи празната бутилка.

Боже, кой бе изпил виното, зачуди се Елайза. Предимно тя и съвсем малко Грег, това беше отговорът. Погледна депата. Матю беше задрямал, а Мейси седеше учудващо тиха и кротичко се забавляваше (е, като късаше менюто наистина), но поне беше доволна. Елайза се съгласи на другата половина от бутилката.

— Давай.

— Само ако ми обещаеш да ми разкажеш още една история от ужасяващите ти срещи.

— Лесна работа, имам стотици — засмя се тя. Досега подбираше какво да разказва. Не му беше споменала за списъка с критериите или за несполучливото чукане. Само че му разказа как е пила чай с мечока Рупърт, а също и за всички мъже, които бяха влюбени в Марта. Когато се смееше на историите й, преживяното престана да й се струва толкова ужасно.

— Просто се чудя как тези мъже изобщо получават шанса да се възпроизведат. Би трябвало да са еволюирали по някакви начин, обаче кой спи с тях? И защо?

Той привлече вниманието на сервитьорката. Елайза не остана доволна от факта, че момичето явно харесваше Грег. Не беше толкова забавно, когато става дума за бившия ги приятел. Грег флиртуваше най-безсрамно. Горкото смутено момиче почти не бе в състояние да се съсредоточи и им донесе газирана сода, след като си бяха поръчали обикновена. Елайза не повдигна въпроса — твърде добре си прекарваше, за да обръща внимание на такива дреболии.

Не бяха говорили за новите си отношения. Не си бяха казали „нека си останем приятели“, както правеха някои двойки, след като се разделяха. Грег си беше просто Грег — забавен, непосредствен. Елайза не искаше да му бъде само приятелка за нея „само добри приятели“ беше по-скоро смъртна присъда, обаче все пак по-добре да бъдат приятели, отколкото врагове или пък съвсем никакви. Затова тя весело разказваше как е прекарвала времето си. За успехите си на работа, за провалените си срещи.

— Доста си била заета — каза Грег и си запали цигара.

Но веднага я изгаси.

— Извинявай, не помислих за децата.

Прииска й се да го целуне. Всъщност искаше й се да го целуне още щом го видя сутринта, но в момента наистина много искаше да го целуне. Беше толкова мил.

— Все едно си станал различен човек — замислено каза тя.

— Това е добре.

— Защо го казваш?

— Е, май не ме харесваше много преди, нали?

— Не бих казала така — изчерви се Елайза.

— Но го каза. Неведнъж.

За пръв път този следобед настъпи неловко мълчание. Тя знаеше какво трябва да направи.

— Съжалявам — промърмори.

— Няма нищо. Ти само разби сърцето ми. — Цялото лице на Грег се смееше, освен очите му. В тях се четеше болка.

— Наистина съжалявам — каза Елайза този път по-ясно. — Все пак беше за добро, нали така?

— Точно така — кимна той, а след това престана да кима и попита: — Как точно?

Тя се изненада.

— Ами, ти изглеждаш чудесно, явно си много щастлив.

— Да. — Още едно кимване. Грег започна да си играе с пакета цигари, явно много му се пушеше. — Всъщност се чувствам ужасно.

— Не ме будалкай. Явно новата ти приятелка те прави много щастлив, очевидно ти влияе добре. Изглеждаш чудесно. Почистил си апартамента, дори Куче изглежда прекрасно.

Елайза изнизваше яростна омраза към тази проклетница.

— Нова приятелка ли?

— Не се опитвай да ме предпазваш. Семейство Бианки ми казаха. Нали ги знаеш какви са. Не могат да пазят тайна, ако ще животът им да зависи от това. Казаха, че е прекрасна.

Не искаше да се държи добре с това изчадие адово, с тази обсебваща вещица, но нямаше друг начин. Не искаше да отблъсне Грег.

— Нямам приятелка. Не разбирам за какво говориш — каза той.

— Нямаш ли?

— Не.

— Значи не излизаш с друга?

— Не. Не съм излизал с никоя, откакто се разделихме.

— Не си излизал с никоя? — попита Елайза. Бореше се с еуфорията, която заплашваше да избухне в главата и в сърцето й.

— Не, дори не съм ял с някого чипс.

— Но апартаментът беше почистен.

— Нали каза, че не обичаш да е разхвърлено. Замислих се над това и реших, че май имаш право.

Тя се зарадва на тази победа. Имаше чувството, че току-що е изненадала комисията, присъждаща наградите на MTV. Беше получила награди за всички категории: хип-хоп, поп, етно, рок, денс и дори брейкбийт. Беше победител! Той беше почистил апартамента си заради нея. Дори не бе ял чипс с никого, откакто го беше напуснала.

— Спал ли си с някоя? — внезапно попита тя.

— Да, аз съм от плът и кръв.

И двамата знаеха, че въпросът никак не е учтив.

— С колко?

Грег имаше избор. Можеше да каже истината и да рискува отново да я изгуби, защото ако правилно тълкуваше положението, Елайза все още се интересуваше от него — въпреки всичко, което бе направила, за да докаже противното. Можеше да й каже, че е спал с пет жени, но никоя от тях не е била от значение за него, и това щеше да е истината. Или пък можеше да се спре на не толкова обиден, но при все това реалистичен брой. Дали щеше да му повярва?

— Две, но не едновременно.

— Е, много ми олекна! — саркастично изрече тя.

Две, две, кипеше вътрешно Елайза. Не беше излизал с никого, обаче беше правил секс два пъти, а тя беше ходила на безброй срещи и беше правила секс само веднъж, при това доста незадоволително. Нямаше справедливост.

Копеле.

Само две. Две. Грег имаше фенки. Е, не бяха нищо особено, не бяха като почитателките на братята Галахър, обаче една-две готини мадами, които сервираха в „Лам енд Флаг“, където свиреше той, явно си падаха по него. А имаше и няколко момичета от Северен Лондон, които идваха, където и да свиреше. Освен това той беше прекрасен. Можеше да спи с много повече от две жени.

Миличкият.

— Беше само секс. Не е честно, обаче го обяснявах още в самото начало. Това е истината, Елайза. А и не бяха бог знае какво в леглото.

— И двете ли?

— Да.

— Сигурен ли си?

Грег замълча. Явно трябваше да се замисли, а от това на Елайза й се прииска да си прехапе езика. Закле се пред себе си никога да не задава въпрос, освен ако не сигурна какъв ще бъде отговорът.

— Формално погледнато, бяха готини. — Поредната лъжа. Формално погледнато всички, с изключение на една, бяха страхотни, само че Грег не смяташе, че Елайза се нуждае от тази информация. — Само че аз не можех да се отдам изцяло на това.

— Защо? — попита тя и този път знаеше отговора. Просто искаше да го чуе.

— Защото нито една от тях не беше ти, Лайза. Просто нямаше смисъл. Защото с риск да прозвуча банално, ти си жената за мен.

Април

48.

Марта и Джак бяха решили изцяло да се насладят на последния си месец заедно. Решиха да няма никакви оплаквания, никакви сълзи, никакви избухвания — същите правила, които важаха за Матю. Едва сега си дадоха сметка, с какво е принуден да се справя малчуганът. Джак бе освободен от задълженията си в лондонския офис, за да може да подреди нещата си преди заминаването. Всъщност той прекарваше повечето от свободното си време в игри с Марта, Матю и Мейси. Реши, че иска да види всички забележителности на Лондон. Тъй като бе живял в Лондон през целия си живот, той, естествено, не бе ходил на Кулата и в музея на мадам Тюсо, нито пък се бе возил на „Окото на Лондон“. Заеха се да поправят този пропуск, като помъкнаха децата по туристическите забележителности. Ядяха бургери от картонени кутийки и си купуваха твърде скъпи и зле изработени ключодържатели от магазинчетата за сувенири. Веднъж ги заваля дъжд, а те бяха забравили чадърите си, изгубиха пътя и търпението си в метрото — точно като истинско семейство.

Качиха се да се повозят на двуетажен туристически автобус с открит таван. Марта искаше да стане, да грабне микрофона от екскурзовода и да кресне на града, обзета от гняв, че е срещнала Джак в толкова неподходящ момент от живота си. Помнеше времето, когато единственото й желание бе да се вмести в клишето, да изчезне. Вече не се боеше да бъде различна. Все пак не сподели терзанията си с целия град — и без друго никой нямаше да я чуе заради шума на уличното движение. Вместо това попита Джак как вървят нещата с молбата му за зелена карта. Опита се да не се спъне, когато той й каза, че всичко върви като по вода.