Потръпна при спомена за това. Е, така е, търсенето на господин Съвършенство наистина се бе оказало безуспешно. Беше обречено на провал още от самото начало. Само че нейният господин Съвършенство никога нямаше да бъде мъж, чиято най-голяма страст е ръгбито или риболовът с мухи. Никога нямаше да си намери духовен партньор сред мъжете, чийто единствен интерес към алкохола беше колко силен е ароматът на малцовото уиски. Нейният господин Съвършенство нямаше да носи вратовръзка. Нямаше да кара голяма кола и колкото и разочарована да бе Елайза да си го признае, твърде малко вероятно бе той да е започнал да си внася пенсионните осигуровки след навършване на пълнолетие. Подобна организираност просто би я отблъснала.

Нейният господин Съвършенство щеше да е творческа, безгрижна и остроумна личност и поради това понякога щеше да е мързелив и разхвърлян.

Грег.

Грег беше нейният господин Съвършенство.

— Един чай? — попита той, все едно тя се бе отбивала да го навестява всяка седмина в продължение на месеци, все едно в неочакваното й идване няма нищо необикновено и все едно не е странен фактът, че бе претърсила дома му, сякаш се опитваше да намери категоричен отговор на въпроса „какво е любовта?“ — и в известен смисъл е успяла.

— Да, чудесно.

Грег пусна Мейси на пода и тя се спусна към Куче, щастлива от възможността да го потормози заедно с брат си. Елайза тъкмо се канеше да се противопостави — допускаше в каква мръсотия ще се въргалят децата, когато забеляза, че килимът е чист. Не се виждаха никакви кучешки косми, никакви следи от консерви, никакви смачкани цигарени кутии. Отново се огледа наоколо. Не само килимът беше почистен. Въздухът също не беше задимен, не се усещаше и застоялата миризма на Куче. Всъщност прозорците бяха отворени и в апартамента проникваше свеж въздух — толкова свеж, колкото можеше да бъде в град с повече от седем милиона жители. Нямаше празни чаши от кафе, нямаше дори лепкави пръстени, по които да личи къде са стояли чашите от кафе. Нямаше кутии от пици, нямаше дори брошури, които предлагат да запишат данните на кредитната ти карта в замяна на доставката на къри до дивана ти.

Елайза прехапа устни, за да възпре писъка, който напираше отвътре. Отново се завъртя и се втурна в кухнята. Къде бяха купчините с мръсни съдове? Защо линолеумът не лепнеше? Боже, фурната беше почистена. Втурна се и спалнята. Целта при последното й търсене беше да открие новата жена in fragrante delicto — не че бе обмислила какво би направила, ако ги спипа в подобно деликатно положение.

Само че в бързината да открие онова, което бе очаквала, бе пропуснала да забележи неочакваното. Апартаментът беше чист. Леглото беше оправено, на пода нямаше мръсни чорапи или гащи. В банята миришеше на сапун, в спалнята — на афтършейв, а в кухнята — на „Мистър Мускул“. Елайза бе свикнала в апартамента да мирише по-зле, отколкото в затворническа килия.

Тежко се отпусна на дивана и се приведе напред, стиснала главата си с ръце. Това беше по-лошо от намирането на „новата жена“ по бельо и висяща от лампата. Той не само имаше нова жена, но тя бе успяла в това, в което Елайза се бе провалила. Новата жена бе убедила Грег да почисти. Тя се разплака. По бузите й се затъркаляха парещи сълзи.

— Хей, какво има? — попита Грег мило, когато се върна от кухнята с две чаши чай. Седна до нея и плъзна ръка по гърба й. Топлината и нежността му събудиха у нея желание да започне да вие.

— А, нищо — успокои го тя и избърса очите и носа си с ръкава на якето. Грег скочи да й донесе кутия със салфетки, но когато й ги подаде, Елайза отново се разплака. Салфетки! Определено имаше намесена жена. Нямаше начин той да се е сетил да купи салфетки. Тя си имаше гордост. Само това й бе останало. Нямаше гадже, жилище, дори план за живота си, но все още имаше гордост. Нямаше да му каже какъв е проблемът.

— Марта замина и аз гледам децата. Днес те се събудиха рано, всъщност така е всеки ден, и аз съм ужасно изморена. Знам, че е глупаво. По-трудно е да се грижиш за деца, отколкото изглежда, а мен изобщо не ме бива за това.

— Според мен си се справила доста добре.

Елайза се усмихна, доволна от похвалата, колкото и неоснователна да бе тя.

— Защо го казваш? — попита, просейки си още комплименти.

Грег огледа децата. Елайза проследи погледа му. Матю ядеше от шоколадовите пръчици на Куче, а Мейси беше заспала в коша му. Елайза беше сигурна, че Марта не би одобрила. Едното не беше хранително, а другото не беше хигиенично.

— Ами… — поколеба се Грег — и двете им обувки са на правилното краче.

Елайза се усмихна.

— Ти как си? — попита тя, като възвърна добрите си маниери, но се надяваше той да не я осведоми. Наистина не искаше да знае подробности за прекрасния му любовен живот в момента.

— Никак не съм зле — усмихна се той, без да обяснява повече.

Елайза прие с благодарност тактичността му. И двамата млъкнаха, но мълчанието не бе неловко.

— Какво планирате до края на деня? — внезапно попита Грег.

— Да се отървем без липсващи крайници и без други сериозни травми като мозъчно сътресение или счупване.

Той се усмихна.

— Можем да ги заведем в зоологическата градина.

— Ние?

— Да. Ти и аз. Нямам какво друго да правя, ти също. Децата ми липсваха. Но ако не искаш…

— Страхотно. Не. Да. Искам да кажа, да, искам, чудесна идея. Два чифта ръце се справят по-добре от един.

„Освен това ми се иска да ти смъкна дрехите и да те съборя върху матрака“ — помисли си Елайза. Обаче не го изрече, стори й се, че моментът не е подходящ.

46.

Нямаше да отиде. Защо да го прави? Веднъж вече я бяха направили на глупачка, стига толкова. Беше й приятно. Забавно. Но беше по-добре нещата да приключат дотук. Нима не беше молила Майкъл да остане, нима не се бе унижила напълно? Със сигурност трябваше да си извлече поука от всичко това и тогава все нещо можеше да се получи от цялата тази жалка неразбория. Нямаше да пропилее нищо повече за мъж, който не обича нея и само нея. Тази работа с „голите приятели“ вършеше работа, докато се намираше — как го бе нарекла Елайза? — във фазата на възстановяване. Да, признателна бе, че фазата на възстановяване бе минала с Джак. Сексбог с добро сърце. Но вече се бе възстановила. А възстановената Марта заслужаваше нещо повече от това да бъде една от многото. Връзката им беше красива и й помогна да си стъпи на краката. Това е всичко. Елайза имаше право, Марта бе сбъркала, но беше благодарна за това. Ако се бе вслушала в думите на сестра си, щеше да пропусне най-хубавите три месеца през живота си.

Да, наистина, той не я бе лъгал, наранявал или подвеждал и това бе много мило от негова страна. Беше разбирал колко е уязвима и не бе предал доверието й. Само че това бе добре и за него — Джак се бе радвал на неограничен и невероятен секс с благодарна и страстна жена в развод. А тя се бе радвала на неограничен и страстен секс с един същински Адонис. Сделката между нея и Майкъл бе малко по-прозаична, свързана повече с прането на чорапи и с припечелването на прехраната, отколкото с любовната игра, но принципно бе същата. Що се отнася до това, че двамата с Джак ядяха заедно понички, смееха се, разговаряха, четяха и играеха с децата, е, то беше бонус. А останалото й бе трудно да опише… Увереността, че е влюбена в него, че двамата си приличат като две капки вола, както и да изглежда отвън, е, щеше да се наложи да я забрави, ако той не я обичаше.

Защото тя заслужаваше да бъде обичана.

Страните й пламнаха от спомена за онова, което беше наговорила. Призна му, че го обича, а той не й бе обърнал никакво внимание. Не бе казал абсолютно нищо. Все едно бе казала: „Ама че време улучихме! Странно как ту вали проливен дъжд, ту небето става ясносиньо“. Марта не намираше голяма утеха във факта, че онова, което беше казала, е истина.

Затова нямаше никакви смисъл да се среща с него на Юниън Скуеър. Най-разумното нещо, което можеше да направи сега, бе да се качи на самолета, да се прибере при децата, семейството и приятелите си и да започне истинския си живот. Който благодарение на Джак вече нямаше да се свежда до правенето на сладко и до украсяването на торти. Щеше да включи и купуване на модерни дрехи, гледане на DVD. Какъв смисъл имаше да се среща с него? Казаха си всичко, което имаше да се казва, и дори повече. Март си мислеше за всички тези неща, докато се качваше на метрото. Взе линия, която минаваше през Юниън Скуеър, но си каза, че няма защо да слиза там, а може да отиде направо в Сохо и да понапазарува още малко, преди да се качи на самолета на летище „Кенеди“.

Само че отново се бе заблудила, че денят е топъл. Удивляваше се как оптимизмът отново надвива горчивия опит. Небето остана синьо чисто само през десетте минути, които й бяха необходими да избере дрехите си сутринта. В момента беше ужасно студено. Хората във вагона се бяха сгушили на седалките. Разбира се, както и в Лондон, никой не подхващаше разговор, а предпочиташе да чете рекламите по плакатите. Марта се запита какво ли би било да живеем в свят, където хората разговарят един с друг в метрото, усмихват се на уличните музиканти и дори припяват с тях. Само че това беше поредната й романтична представа точно като влюбването и надеждата за споделена любов. Нелепа, нереалистична. Като слезе от влака на Юниън Скуеър, пъхна билета си в апарата и бутна преградата, си каза, че няма нужда да ходи в кафенето, където бяха прекарали прекрасно, а може да отиде на пазар. Погледна часовника си. Беше пет без петнайсет. Беше й казал, че ще е там след четири. Не каза колко време ще чака, но се подразбираше, че се подразбираше, че ще е дълго. Любопитна беше да узнае дали я е чакал четирийсет и пет минути. Едва ли, обаче лесно можеше да провери. Можеше просто да мине през кафенето и да види дали е там, което беше малко вероятно. Приближи се към вратата — гледаше през прозореца, — нямаше много хора, но не можа да открие Джак. Коленете й се подкосиха от разочарование. Тъгата и недоумението й бяха твърде силни, за да се разплаче. Макар да бе убедена, че няма какво повече да си кажат, тя поне бе казала предостатъчно и макар връзката им да бе неадекватна и злепоставена, на момента тя беше направо божествена. Частица от нея смяташе, че е възможно и той да си е помислил същото и поради това да е намерил какво друго да й каже.