Джак срещна погледа на Марта и се усмихна. Очите му блестяха от сълзи, сякаш бе казала нещо ужасно смешно. Запита се дали е способен да я обича. Дали чакаше подходящия момент, за да признае безсмъртната си любов и да й каже, че е много специална.

Едва ли.

Всички смятаха, че най-трудното нещо при един приключващ брак е да повярваш, че отново можеш да се влюбиш, но за Марта това се бе оказало лесно. Трудното бе да повярваш, че някои може да се влюби в теб.

Освен това не ставаше въпрос само за нея, нали? Защо му е да избира всички тях? Защо да не предпочете сама жена без деца? Табула раза. Защо да си взима белята с чужди деца, съпруга и живот и да възлага много на надеждата да ги направи свои?

Твърде много бе да го иска от него.

Дори да й се закълнеше в безсмъртна любов, как можеше да му повярва? Беше разбрала, че не трябва да сравнява, обаче й беше много трудно. Ако сравнеше Джак с Майкъл от времето на запознанството им, откриваше някои прилики, макар че Джак по нищо не приличаше на Майкъл, до когото тя се бе събуждала през последните няколко години. Само че приликата я плашеше. Дори ако той я обичаше в момента, това не означаваше, че ще я обича вечно. Твърде често бе чувала думите „винаги ще те обичам“.

Възможно бе дори да се плаши от тях. Дали се боеше от мъчителния момент, когато тя ще му се обясни във вечна любов? Когато ще свали гарда и ще му каже, че всъщност няма да е никак лошо да е в леглото до него и заедно да четат неделните вестници през остатъка от живота си.

Вероятно.

Може би той беше някъде по средата, но къде?

— Не мога да направя нито крачка повече — обяви Марта.

Джак огледа днешната им плячка. Всеки от тях имаше няколко големи торби, пълни с дрехи, компактдискове и други подаръци.

— Хайде да си вземем такси — предложи той.

Върнаха се в хотела. Стаята им беше съвсем малка като каравана, а сега, когато я напълниха с покупките си, им се стри направо миниатюрна. Изтегнаха се на леглото, превключваха телевизионните канали, опустошиха минибара и в крайна сметка решиха да изядат бонбоните „Ем енд Ем“, макар че щяха да струват четири пъти повече, отколкото в магазина. Използваха корема на Марта като чиния, а след това се любиха.

44.

После Джак заспа, но Марта остана будна. Лежеше и слушаше боклукчийските коли и наблюдаваше фигурите, които фаровете на автомобилите рисуваха по тавана на стаята им. Днес се бяха забавлявали страхотно. Бяха си купили понички и сладолед. Бяха си ги поделили, всъщност се бяха хранили взаимно, както правеха хората по филмите. Бяха такова вкусни, по-вкусни от всичко, което беше яла досега. Беше посетила някои от най-хубавите ресторанти в най-големите градове по света, само че нищо не й бе харесало повече от тези мънички понички. На какво се дължеше това? Дали Джак просто не умееше да живее по-добре от повечето хора? Със сигурност отговаряше на всички критерии от списъка за мечтания приятел. Можеше повече, отколкото онези, на които отговаряше Майкъл. Джак беше забавен, хубав, по-добър любовник, имаше голям пенис и беше по-добър танцьор.

Тя го обичаше.

Това би трябвало да е достатъчно. Обаче не беше.

Джак не я искаше всецяло.

Той имаше и други „голи приятелки“.

Какво искаха мъжете? Повече, винаги повече. Защо не можеха да се доверят и да обичат само една жена? Защо това не им стигаше? В какво се бе превърнал светът? Винаги имаше повече избор, по-голямо разнообразие.

Твърде голям избор, твърде голямо разнообразие.

Защо Майкъл не беше щастлив с нея, с нейните красиви деца и с дома им? Не беше ли достатъчно, че имат забавни приятели, прекрасни ваканции и бяха здрави. Беше ли се отказал от всичко това, защото по-млада и по-приятна жена бе привлякла вниманието му? А какво търсеше Джак? Различни гърди, по-слаби бедра? Следващата красива брюнетка, блондинка или червенокоса жена или пък някоя с бръсната глава, с розова коса или просто с най-обикновена красива глава. Само една жена вече не бе достатъчна. В някои случаи не бе достатъчна само една в конкретен момент, дори да ставаше дума за различна жена всяка нощ от месеца. Марта се ужасяваше от тройките. Някои мъже искаха да ходят при проститутки или да спят със стриптийзьорки, други искаха просто да разберат каква е разликата между стриптийзьорките и жените, които танцуват, седнали в скута ти в нощните клубове, за да могат да отметнат и двата вида в списъка си. Марта вече бе изоставила превзетия морал — прекарваше си твърде добре, за да бъде моралистка, но все още беше реалистка. Знаеше, че няма жена, която може да бъде всичко това. Не бе възможно да си едновременно настоящата и следващата. Искаше само да бъде номер едно за някого. Заслужаваше го. Заслушана в сирените на полицейските коли, реши, че ти може да продължи да спи с други, ако иска, само че нямаше да му позволи да продължи да спи с нея. Успяваше да не обръща внимание на другите „голи приятелки“, докато не призна пред себе си, че е влюбена в него, но след това не можеше да пренебрегва този факт нито секунда повече. Изведнъж те я заобиколиха отвсякъде. Шумно настояваха Марта да ги забележи. Поръчваха си еспресо, когато тя си поръчваше кафе с мляко. Гледаха я от огледалото в банята, когато си сваляше грима. Озоваваха се в леглото заедно с нея, когато тя си лягаше с него. Това нямаше нищо общо с ревността. Макар че наистина ревнуваше. Ревнуваше от гърдите, които той докосваше. От талиите на други жени, които познаваше. От стенанията им. Само че това нямаше нищо общо с ревността.

Съзнаваше, че иска Джак, боже, много го искаше. Въпреки всичко. Макар да знаеше, че е рисковано да обичаш някого. Въпреки факта, че все още тъгуваше за Майкъл. Макар да знаеше, че Джак наистина е опасен, че се заглежда по други жени и че те го забелязват. Винаги щеше да има безкрайна поредица от възможности, обаче тя въпреки всичко го искаше.

Марта придърпа завивката. Беше й студено. Погледна часовника. В три и пет реши, че го иска, но само ако той иска нея и само нея. Това беше най-хубавият и най-лошия миг сред много невероятно хубави и престъпно лоши моменти.

Джак беше добър, мил и секси, но ако сърцето му не изгаряше по нея, тогава липсваше основната съставка, която тя търсеше. Съзнаваше, че шеметната й страст лесно може да се развие в нещо по-постоянно, но бе убедена, че той не се чувства по същия начин.

Това я притесняваше, но вече безпогрешно разпознаваше кога един мъж не е влюбен в нея.



Марта се събуди тъжна. Спомни си, че когато беше с Майкъл, често се чувстваше тъжна. Или напрегната, под стрес, или изтощена. Беше свикнала с ужасната болка в стомаха, която й подсказваше, че е забравила нещо, че е сгрешила или че е провалила нещо, макар че винаги даваше най-доброто от себе си. Беше свикнала с чувството си за лично разочарование и дори не се налагаше да се опитва да го пренебрегва. Носеше го като стари очила. Но сега нещата стояха различно. Искаше да може да пренебрегне тъгата си или да привикне с нея, но съзнаваше, че това не е възможно. Сега вече бе много по-честна пред самата себе си.

— Добре ли си, сладурано? — попита я Джак, както винаги небрежно и весело.

Марта бе лежала будна почти цялата нощ. Обичаше Джак, вече беше сигурна в това. Наистина ли искаше да спука този сапунен мехур? Не, не искаше. Обаче нямаше друг начин. Нужно бе да мине доста време, но сега Марта знаеше, че не би могла да обича Джак с цялото си сърце, ако най-напред не обича себе си.

— Да, добре съм, макар че ми се прииска да отлетя за дома посред нощ.

Той замръзна. Впери поглед в тавана и се опита да събере смелост да я попита защо. Нямаше никаква представа.

— Защото ти си като всички останали мъже. Неспособен си да бъдеш верен и отдаден само на една жена, но тъй като ме предупреди предварително, ще трябва да се примиря с това. Негодник.

Усещаше как в очите й напират сълзи и носът я сърби. „Не плачи“ — нареди си тя.

— Защо смяташ, че съм неволник.

— Не те разбирам, Джак. Съжалявам, просто не разбирам разликата между гола приятелка и гадже. Не мога да проумея морала или по-скоро лисата му, която явно е присъща на този век. — Замълча с надеждата той да прекъсне тирадата й. Така беше по-малко вероятно да каже нещо, за което щеше да съжалява. Той мълчеше. — Аз все още живея в началото на деветнайсети век. Бих искала да нося дълга бухнала пола, ако тона означава, че ще бъда защитена от терзанието и разочарованието, които предизвиква един развод. Не искам да се върна в играта, както се изразяваш ти, но ако трябва да го направя, тогава е нужно поне да разбирам правилата. А аз не ги разбирам. Твоята теория за „голите приятелки“ ми прилича на пропуск за излизане от затвора. Това може да ти помага да укротяваш угризенията на съвестта си, но, честно казано, фактът, че се чукаш, с която си поискаш, не е по-приемлив за мен само защото го признаваш. Всъщност дори е по-неприятен.

— О, чакай, Марта, не бързай толкова. — Той рязко се надигна, седна в леглото и постави ръце върху раменете й. Никога не съм те лъгал или заблуждавал. Поне искрено се надявам да е така. Винаги съм се старал да бъда максимално откровен с теб.

Марта отблъсна ръцете му, не на последно място, защото бяха съвсем близо до извивката на гърдите й, а когато Джак бе толкова близо до гърдите й, защитните й сили напълно се стопяваха.