— Невероятно е, че намерихме свободна маса — каза той.

— Всъщност не е, защото е твърде далеч от мястото, където могат да те огледат и ти да огледаш останалите. Повечето хора тук биха предпочели да се въртят неудобно около претъпкания бар, само и само да зърнат веждата на Стела Маккартни.

Джак се засмя.

— Много ми харесва, че подобни глупости не ти правят впечатление, Марта. Ти си имаш собствено мнение.

— Е, ако ставаше дума за веждата на Мадона, това е друга работа. — Замълча. — Смяташ ли, че съм смотана?

— Какво означава това?

— Ами нещо като невзрачна.

— Не, Марта, напротив, вече ти казах, че си невероятна.

— Защо според теб съм невероятна?

— Защото обръщаш внимание на всичко, което се случва около теб, защото явно си очарована от живота и това на свой ред те прави очарователна. Защото си красива и силна и защото полагаш огромни усилия да бъдеш мила и почтена.

Порадва се на комплимента му за секунда-две.

— И най-вече, защото се чукаш страхотно.

Значи същите причини, по които и Марта смяташе, че Джак е невероятен.

След като пийнаха, той я попита какво предпочита да си вземат — вечеря или стая. Увери я, че и в двата случая ще бъде еднакво доволен. Марта изтъкна, че не може да остане цяла нощ, защото трябва да се върне при децата. Джак призна, че е уредил с госпожа Евъргрийн да остане да преспи при Матю и Мейси, което обясняваше огромната чанта. Тя се ужаси.

— Смяташ ли, че това беше нахално от моя страна? — притесни се той. — Искам да кажа, и преди сме правили секс.

— Знам това — слисано каза Марта, обаче майка ми не знае. Тя смята, че децата са плод на непорочното зачатие или най-много на изкуствено оплождане. Ако можеше, щеше да сложи превръзка на очите на акушерката, която изроди децата ми.

Джак явно се забавляваше с паниката й.

— Точно обратното — тя съвсем ясно ми даде да разбера, че иска да си прекараш страхотно. Няколко пъти повтори, че имаш нужда от това и че го заслужаваш. Прекъснах я само по време на лекцията й за отговорното отношение към контрацептивите.

Марта се смая, но и някак се поуспокои. Излезе от бара, за да се обади у дома. Искаше да провери дали майка й наистина няма нищо против да остане през цялата нощ и дали Джак не я е принудил да се съгласи. Майка й обаче побърза да я увери в противното и толкова разпалено настоя Марта да се забавлява добре, че тя наистина повярва, че дъщерният й дълг изисква да получи много оргазми.

Когато се върна на масата, Джак го нямаше. Келнерът й подаде един плик.

— Съобщение — заяви той без никакъв интерес. Беше много красив, вероятно дори прекалено красив, за да има пулс, камо ли сърце или чувство за хумор.

Пликът беше син. Отвори го и не се изненада особено, когато в него откри забавна картичка с карикатура, внушаваща прекалено очевидна шега за значението на размера на мъжките атрибути. Е, не че беше очаквала Шекспиров сонет. В картичката Джак беше написал: „Мама е готова за това“. Известно време изучава текста — „Мама е готова за това“, какво означаваше това? Засмя се. Беше неговото тълкуване на „нещо значимо“. Беше написан и номерът на стая.

Марта хукна към Джак.

Буквално.

Можеше да пропусне вечерята.

38.

Той я притисна към стената и жадно я зацелува. Тя уви крака около него и започна да изследва тялото му вероятно за стотен път, макар винаги да й се струваше, че го прави за пръв път.

Беше съвършена нощ. Джак й беше купил подарък — лъскави сини маратонки „Дизел“. Бяха стилни, нетрадиционни, точния размер и Марта отдавна ги искаше. Остана очарована. Идеалният подарък за Деня на Свети Валентин. Джак разопакова всички подаръци, които Марта му беше купила. Бяха много. Две хубави книги. Малко жълто животинче играчка, което се кискаше, когато го вземеш. Подаръкът беше много подходящ, защото Джак обичаше да се смее. Беше му купила и виолетова възглавница в ретро стил от петдесетте години, върху която беше нарисуван автобус и бяха изписани думите: „Яхни ме, миличка“. Двусмислието не убягна и на двамата. Не се виждаше нито едно сърце или червена тъкан. Марта смяташе, че подаръците й са забавни и в същото време добре подбрани. Джак явно остана доволен. Радваше се, че не се вслуша в съвета на Елайза, който гласеше да не си прави труда да купува подаръци („Така ще стане ясно, че си падаш по него“, „Но аз наистина си падам по него“, „Точно така, затова не бива да го показваш“.)

— Боже, това място е страхотно — възкликна Джак. Беше се проснал на леглото и сега се друсаше върху него. Приличаше на дете. Беше съвсем искрен. Разгледа менютата, миниатюрните тоалетни принадлежности, подаде й в устата задължителните парченца ананас. Показа й съдържанието на минибара и двамата останаха изненадани, че вътре има всичко — от „Дюрекс“, до желиран фасул, фотоапарат за еднократна употреба и бейзболни шапки. Марта не се учуди особено — всъщност това имаше в минибаровете на всички хотели на Шрейгър, беше го виждала и преди.

— Дали фотоапаратът и презервативите трябва да се използват едновременно? — пошегува се Джак. Отвори шкафчето в банята, пусна сешоара, позвъни на румсървис и помоли да донесат в стаята им компактдискове и препечени филийки с фасул. Избраха си това, защото го нямаше в менюто. Марта установи, че въодушевлението на Джак е заразително. Внезапно откри, че няма нищо лошо в това да се впечатляваш от подобни неща. Колкото си искаш.

Легна до него. Той започна да я обсипва с чисти, страстни, силни, изучаващи целувки. Въпреки че се забавляваха и че беше пила шампанско, установи, че е обзета от тревожно очакване. Как щеше да му покаже „готиното бельо“. Нелепо бе да се чувства неудобно, понеже е изпълнила молбата му, след като беше лежала гола и с разтворени крака пред него, зад него и върху него. Може би той го бе предложил просто на шега и щеше да я помисли за уличница, когато я съблечеше. А събличането трябваше да стане възможно най-скоро, защото в момента не можеше да свали ботушите си. Колкото и малко да знаеше за съблазнителния реквизит, наясно бе поне с това, че ръбовете на пръстите на чорапите не са секси. Само че токчетата на ботушите й бяха достатъчно високи, за да бъдат смъртоносни. Сигурно беше озадачен, че тя не е свалила ботушите си, защото у дома най-напред се освобождаваше от чорапите и обувките. Така се отпускаше. Дали да не почака и да не го остави да открие предизвикателното й бельо в хода на вечерта. Или пък да отиде в банята, да се съблече по бельо и да му се покаже с едно: „Та-да-а-а! Защо секси бельото не се продаваше с указания как трябва да се държиш“, питаше се тя.

В крайна сметка избра да се съблече в банята. Така поне трудното щеше да мине и тя щеше да започне да се наслаждава на вечерта, която я очакваше. За последен път се погледна в огледалото.

Коя беше тази сексапилна жена, която й се усмихваше оттам? Жената с устни, които умело правеха свирки, и която имаше фигура като от MTV, жената с черния сушен и бикини, с жартиери и с високи до коленете ботуши? Тази сексапилна жена не даваше и пет пари, ако острите токчета разкъсат чаршафите (само че не искаше да нарани Джак).

Марта почти не можеше да я познае.

Но я харесваше.

Харесваше я повече от жената, която стоеше на перона на метрото и завиждаше на похотливите ученички, които дъвчеха дъвка и привличаха вниманието на младежите с бушуващи хормони.

— Изглеждаш фантастично. Направо зашеметяващо — каза той. Гласът му близна съзнанието й и тя потръпна като животно, което изтръсква водата от кожата си. Беше невероятна. Беше богиня. И не само защото той беше й казал така. Марта не отговори. Не каза нищо просто се качи на леглото и започна да ближе възхитителния му член. Беше възбудена до сърцевината на цялото си същество. Миришеше кожата му, члена му, потта му. Потта по задника му, потта под мишниците му. Дали щеше да се осмели? Как изобщо го правеха хората? Изглеждаше толкова разпуснато. Но нали носеше жартиери? Сгуши се в него и тайничко бутна бикините си на една страна, за да може да проникне в нея, без да ги сваля. Той докосна копринената материя на колана на жартиерите, леко го дръпна и го пусна върху бедрото й. След това пъхна пръсти в нея и установи, че е влажна от възбуда. Студени пръсти върху жарка плът. Тя свърши на секундата и се изля върху него. Цялата се разтрепери от рязкото освобождаване. Само че прехапа език и замълча, докато надяна кондома на твърдия му член, възседна го и двамата полетяха до пълно изтощение.



Сложи длан върху спящите му гърди, които леко се повдигаха и се спускаха. Бяха горещи и гладки, кожата му направо я изгори. Беше почти пет часът сутринта. Това ли беше? За това ли си мислеха всички, за това ли се пишеха песни, на това ли се надяваха хората? Тази удивителна смесица от забавление, щастие, задоволство и невероятен секс.

39.

— Като цяло да си дете е досадна игра на изчакване, но си ли съгласен? — попита Елайза, която се бе родила направо тийнейджърка.

Том не знаеше какво да отговори. Той харесваше детството си. Беше идилично по характерния за средната класа от седемдесетте години начин — повече готови сладкиши — отколкото домашен ябълков пай. Повече сирене фондю, отколкото неделно печено, но това винаги му се бе струвало подходящо. Нима всички не обръщаха поглед към детството си с нежност? Е, освен ако не е било наистина, отвратително като това на децата, отгледани в жилищни блокове в центъра на града без обувки или играчки. Дали тази жена нямаше да сподели с него някакво мъчително преживяване от детството си? Колко ужасно! Трябваше да се досети по това, че на ушите й имаше две дупки.