— Какво толкова специално има в Джак?

— Не съм ли ти казвала?

— Не. Е, спомена, че доста се разнежваш, когато си мислиш за него, че има голям пенис, че обича да те целуна и че е удобно, че работи в Холанд Парк. А, да, спомена и че се облича добре, и че е хубаво, че не пие, защото може да те кара у дома, обаче май не знам нищо друго за него.

— Колко странно от моя страна! — възкликна Марта. И наистина беше изненадана. — Ами, откъде да започна? Той е фантастичен приятел. Нищо не възприема като затруднение, ако го прави за приятелите си. Никога не е изневерявал. Дори не се е целувал с друга жена, когато е имал приятелка.

— Това с рядкост.

— Рядкост ли? Смятах, че изобщо не съществува, докато не срещнах Джак.

— Само че продължава тази работа с „голите приятелки“, така че може да прави, каквото си иска, понеже няма постоянна приятелка.

Марта реши да не обръща внимание на думите й.

— Детството му е било много трудно. Можел е да стане жесток и суров човек, можел е да стане дори измамник, но е предпочел по-почтения път. Работил е здраво за всичко, което притежава: нищо не му е дошло наготово от богати родители, които го обожават. Единственото, което са му дали родителите му, са примери за добро и зло, олицетворявани съответно от баща му и от майка му. Напуснал е училище на шестнайсет години, обаче работи същото, каквото и мои приятели, завършили Оксбридж. Като юноша е продавал плодове и зеленчуци, за да си купи велосипед. Обича котките си и играе с децата ми с нежност, от която сърцето ми направо се разтапя. Специален е, защото когато влезе някъде, държи главата си високо вдигната и има всички основания за това.

— Това е жалко, Марта, а ти дори не забелязваш. Би трябвало да има някаква уловка.

— Жалко е, че ти никога не виждаш нищо друго.

— Просто ми се струва, че всичко става твърде бързо.

— Разбирам как изглежда отстрани, обаче не ми пука. Не ми пука какво мислят другите. — Преди да изрече тези думи, Марта не подозираше, че са верни, но сега вече беше сигурна.

— Виж, плашиш ме. В един момент си образцова съпруга, а в следващия едва ли не учиш Памела Андерсън на кревати номера. Не казвам, че ти отиваше да бъдеш образцова съпруга — не ти отиваше. Обаче в момента изобщо не си на себе си. Според мен си в шок.

Марта се обърна към сестра си и бавно изрече:

— Чувствам се повече на себе си, от когато и да било.

Елайза се смая колко много сила и убеденост може да се съдържа в това тъничко гласче и в това кратичко изречение. Каза си, че трябва да потърси в Интернет информация за посттравматичния стрес. Може би Марта страдаше от нещо такова.

— Ами другите му „голи приятелки“? — отчаяно попита. — Говори ли изобщо за тях?

— Аз никога не питам.

Джак не лъжеше Марта. Понякога й се искаше да можеше да я излъже, щеше да е много по-лесно. Веднъж допусна грешката да го попита дали е спал с една негова позната. Момичето й допадаше, преди да чуе отговора му. Джак целуна Марта, когато й каза истината, и тя не можа да разбере дали целувката беше, за да я накара да млъкне, или за да я утеши. Постигна и двете. Бе дръпнал Марта да се изправи, а след това я бе вдигнал на ръце, както се вдига булка и се пренася през прага. Залюля я. Тя затвори очи и нищо не каза. Може би щяха да успеят да преминат през този праг, ако не задаваше прекалено много въпроси и ако не изискваше твърде много отговори.

— Просто е, Елайза. Честно е. Ние само се забавляваме и според мен това може да продължи до безкрай. Няма причина да не е така. — Марта повтаряше разговора, който беше провела с Джак предната вечер. Всъщност той беше предложил да се забавляват до безкрай.

Тя бе попитала:

— До безкрай същото ли е като завинаги?

— Може би, миличка.

„Може би не“ бе останало неизречено.

Двамата много се забавляваха и Марта си напомни, че вероятно това се дължи на факта, че никой от тях не иска да се влюбва. Понякога си мислеше, че може да поиска това. Опитваше се да си представи какво би било да превърти на бързи обороти лентата на живота си до момента, в който той я моли да се омъжи за него и двамата заживяват щастливо завинаги. Животът им щеше да стане по-подреден. След това си напомни, че това няма значение. Бракът не е гаранция. Съпрузите могат да си тръгват. Листът хартия, който тя винаги бе вярвала, че е уникално обвързване за цял живот — единствената останала магия в един свят, управляван от технологиите, доходите и финансовите баланси — в крайна сметка беше само парче хартия. Как човек да изпитва доверие в този век? Векът на кражбите по мобилен телефон и на порнография по Интернет? Как да повярваш, че някъде там има човек, който е отвъд всичко механично, всичко диаболично и всичко роботизирано и е самата любов?

Знаеше, че няма никакви гаранции, а само много спасителни клаузи. „Голите приятели“ беше една от тях. Завинаги беше много време, така че безкрайно може би беше добро предложение. Безкрайно забавление. Звучеше чудесно. Защо да усложняват нещата?

Марта разтвори широко ръце и Мейси със залитане се отправи от леля си към майка си — едното несигурно краче пред другото.

— Смело момиче. Стъпвай уверено — насърчи я майка й. — Гледай нагоре, не надолу.

Дъщерята и майката едновременно се учеха да ходят. Единият крак пред другия. Ден след ден, нямаше друг начин. Най-добре да не мислиш за нищо друго, освен за тук и сега. Марта трябваше просто да се съсредоточи върху това да бъде щастлива.



Заради Джак се научи да забелязва плакатите в метрото, които рекламираха нови групи или ресторанти. Четеше нови книги и ги обсъждаше. Дори препрочете предишните си любими книги, което означаваше, че вече няма време да рови в шкафа под стълбите. Тъй като Джак бе влязъл в живота й, тя започна да ходи в магазини, чиито витрини дори не се бе осмелявала да погледне, и те се оказаха съвсем не толкова ужасни. Момичетата в „Мис Сиксти“ явно смятаха, че има пълното право да пробва прокъсаните фънки джинси. Всъщност завиждаха на тънката й талия и я попитаха каква диета спазва. Тя им каза онази със зелевата супа, понеже й се стори, че ще е малко грубо да признае, че е на диетата на зарязаните съпруги. В магазина на „Дизел“ продавачите определено флиртуваха с нея, поне онези от тях, които не бяха обратни — и тя също им се усмихваше флиртаджийски. Явно никой не смяташе, че положението на Марта като майка, а скоро и на бивша съпруга, й отнема правото да изглежда добре. Всъщност, когато обясняваше, че децата са нейни, реакцията обикновено беше: „Наистина ли? Мислех, че сте им леля, бавачка или нещо подобно!“, а после следваше възхищение: „На каква диета бяхте, за да възстановите фигурата си?“.

Марта знаеше, че това са продавачки, на които им се плаща да правят комплименти и да я накарат да се почувства добре, за да се развихри с кредитната си карта. Вероятно работеха на комисиона, но въпреки това се чувстваше добре. Снобките в дизайнерските отдели на големите универсални магазини никога не я бяха карали да се чувства толкова добре.

След като Майкъл я напусна, започна да пропуска ежемесечното си ходене на фризьор. Понякога сутрин успяваше само да навлече някакви дрехи, а степента на всеотдайност, необходима за поддържането на изряден външен вид — посещения при козметик, фризьор и други подобни — просто не бе по силите й. Точно преди Коледа обаче реши, че трябва да направи нещо с косата си. Когато между другото спомена пред Джак, че ще ходи на фризьор, той попита:

— Какво смяташ да си правиш?

— Ами вероятно обичайното, да се подстрижа. Вече от много време нося косата си така — е, може би малко по-пригладена и по-къса, но, общо взето, с тази прическа. Всъщност откакто се помня. Мисля да си пусна дълга коса.

Не си бе дала сметка, че възнамерява да си пусне по-дълга коса, докато не го изрече на глас.

— Добре — усмихна се той. — Много ще ти отива по-небрежна прическа. Само че каквато и прическа да си направиш, винаги изглеждаш великолепно.

След това я целуна и правиха секс на масата в кухнята!

На масата в кухнята!

Спомни си, че най-забавното нещо, което беше правила на кухненската маса до този момент, бяха поканите за тържеството на Мейси. Не можеха да се мерят с това.

Джак винаги искаше да знае какво си е купила този ден и какво са обядвали с децата. Питаше я какви са плановете й за уикенда, какви коледни подаръци е избрала за родителите си. Питаше я какво чете, дали й е харесал втория албум на „Фън Лавинг Криминалс“. Допускаше, че тя има мнение, и Марта с учудване установи, че е точно така. Той беше единственият човек, който не мислеше за нея като за притежание на Майкъл, което по някакъв начин (който също не можеше да обясни) й позволяваше да говори за всичко, като се започне от тайнственото увеличаване на броя на случаите на алергия към фъстъци (Марта и Джак бяха единодушни, че като ученици не са познавали нито един човек с алергия към фъстъци) и се стигне до слагането на превръзка на очите по време на секс (да, може би само веднъж, просто да опитаме). Чаршафите, на които правеха любов, попиха цялата й болка, също като попивателна хартия.

Разговаряха за всичко, но Елайза я предупреди да не говори с Джак за връзката си с Майкъл. Каза, че щяло да му писне. И тя наистина се опита да държи тази тъжна и объркана страна от живота си настрани от насладите и забавленията. Не искаше да опорочава вълшебния свят, който си създаваха, но й беше трудно да не говори за това след разговор с Майкъл, който протичаше горе-долу по следния начин: