— Как са семейство Бианки?

— Липсваш им.

— И на мен ми липсват.

Господи, ама че глупав разговор. Защо стоеше като закована? Защо просто не се обърнеше и не си тръгнеше?

И защо той просто не я целунеше? Нито за миг не бе откъснал очи от нея и макар да шареше с поглед из магазина, като че ли страдаше от ужасен астигматизъм, и гледаше ту към пода, ту към тавана, ту към щанда с гримовете — само не и към Грег, въпреки това той успяваше, повече или по-малко, да задържи погледа й. Беше поне смел опит.

— Не ти ли липсва, Лайза?

— Кое?

— Онова. Ние. Нещата, които правехме. — Тя веднага допусна, че той има предвид нещата, които са правили в леглото и остана много учудена, когато Грег уточни: — Как си изпращахме глупави пощенски картички.

— Как забравяхме рождените си дни — додаде.

— Как ходехме облечени единствено в потта на другия.

— Как забраняхме да платим сметките по кредитните карти.

— Как се хранехме един друг с пръсти, как използвахме телата си като чинии.

— Как пазарувахме в гаража на Калън, вместо в супермаркета, което би било значително по-разумно.

— О, да, разумно. — Той се усмихна и Елайза нямаше нужда да й казва какво си е помислил — че нито един от тях двамата не се славеше особено със здрав разум. — Как четяхме на светлината на свещ — добави.

— И как восъкът се топеше върху килима — възрази тя.

Само че се престори на по-сърдита, отколкото беше в действителност.

Грег се предаде.

— По-добре да тръгвам, трябва да напазарувам още много неща. Сигурно понеже вече си разумна, си привършила с покупките още през ноември.

— Разбира се — излъга Елайза. За щастие носеше ръкавици без пръсти и можеше да сключи пръсти, без той да забележи. Беше суеверна и не лъжеше, без да кръстоса пръсти. Това й се струваше наистина нечестно.

— Добре, ами тогава… Весела Коледа.

— Да, и на теб.

Грег се наведе да я целуне. Дали възнамеряваше да я целуне по бузата или по устните? Тя бързо завъртя глава, за да премахне всякакво съмнение. Страхуваше се, че ако мишената му бяха бузите й, ще се разплаче от разочарование. Това се дължеше на махмурлука, нали? Затова се чувстваше прекалено емоционална. Той улучи мекичката долна част на ухото й и целувката продължи само една наносекунда, но беше най-еротичната целувка, която беше получава от три месена. Грег прошепна в ухото й:

— Можеш да смениш дрехите и прическата си, обаче не можеш да смениш сърцето си, Елайза.

Тя подскочи:

— Но можеш да промениш намеренията си.

— Да, но не и сърцето.

Той се обърна и се изгуби сред тълпата от хора, пазаруващи за Коледа.

Елайза го наблюдаваше как се отдалечава. Грег беше мъж и не даваше пет пари дали някой ще забележи новата му прическа, обаче… Той се спря, обърна се и извика:

— Между другото, Лайза, новата ти прическа е много готина.

Ура!

Негодник.

28.

През целия декември Марта прави точно това, което правеше през декември. Купуваше коледни картички и ги изпращаше, без да чака последния момент — точно както препоръчваше Кралската пощенска служба. Проправяше си път през тълпи купувачи с дълги списъци и малко време. Набираше добре обмислени подаръци за приятелите и за семейството си. Увиваше ги в огромно количество хартия и ги украсяваше с нелепо много панделки и лентички. Организира парти за децата и за техните приятелчета. Купи пуйка, изпече торта и направи пудинг. Отиде на коледната служба в Уестминстърското абатство. Направи на Матю костюм на съдържател на странноприемница за детската пиеса за Рождество Христово. Окачи чорапчета.

Непрекъснато беше заета с нещо и това правеше живота й поносим.

Единствената разлика между този декември и предишните в живота на Марта беше фактът, че тази година често се кара с Майкъл (защото всъщност се оказа много трудно да бъдеш изискана, милосърдна и щедра) и че прави много, наистина много секс с Джак (защото се оказа твърде лесно да бъдеш желана, готина и очарователна). Скара се с Майкъл, понеже той не прие поканата й да прекара деня на Коледа с тях. Можеше да приеме факта, че съпругът й отхвърля нея, но не можеше да му прости, че се откъсна от децата им. Нима не искаше да види личицата им, докато правят на пух и прах създадените от нея шедьоври от опаковъчна хартия и панделки? Скараха се, защото Майкъл искаше да вземе част от нейната коледна украса, за да украси своя апартамент. Скараха се, защото той й беше купи изключително скъп подарък за Коледа, след като обикновено си правеха съвсем малки мили подаръчета. Какво означаваше този подарък? Дали не се опитваше да я подкупи? Или търсеше помирение? Той отрече. Дали не беше заради гузна съвест? Скараха се, защото той каза, че се радва на празниците, а според Марта това беше чудовищно.

Ужасните изпълнения на песента „Рудолф, еленът с червено носле“, които звучаха във всички универсални магазини, я потискаха. Ангелските гласове и лица на тълпата от хора в Уестминстърското абатство не я развълнуваха. Получи много картички, все още адресирани до нея и до Майкъл, защото много от приятелите им дори не знаеха, че ще се развеждат, а това я накара да се почувства неловко. Всички картички по традиция й пожелаваха „Весела Коледа и щастлива Нова година“, което й звучеше като подигравка.

Не се скараха за Джак. Марта се обади на Майкъл и му каза за Джак. Причините да постъпи така бяха сложни. На Елайза обясни, че държи да е честна и пряма, не я биваше да увърта. В крайна сметка нали съпругът й й беше казал, че не я иска. Той й заяви, че е свободна да прави, каквото поиска. Но една малка частица от нея — съвсем малка — беше уверена, че Майкъл ще установи разликата между това тя да се среща с друг на теория и в реалността. Не разкри на Елайза користните си мотиви за това обаждане — желанието й да го накара да ревнува. Съпругът й изобщо не бе притеснен от факта, че тя толкова бързо е срещнала друг мъж, всъщност реагира с облекчение и я насърчи.

Според Марта това беше крайно обидно.

През целия декември тя продължи да се грижи за децата си и се справи отлично. Четеше им, играеше с тях, обличаше ги, учеше ги на разни неща, предпазваше ги. Готвеше, чистеше и посрещаше гости. Тези неща изпълваха живота й със смисъл. Но истински се отпускаше само в присъствието на Джак. Животът й беше поносим и дори изпълнен със смисъл и без Джак, но с него беше и приятен. Денят й се изпилваше с радост, ако той й пратеше съобщение, позвънеше й или я посетеше. Този мъж й носеше вълнение. Беше нещо само нейно. Ако още половин дузина жени мислеха същото за него, е, това беше риск, който беше готова да поеме. Тя имаше нужда от него.

Правеха много секс.

Правеха страхотен секс и точно това беше най-прекрасното.

Надяваше се, че красивият му пенис ще я запуши достатъчно, за да не позволи на оптимизма й да отлети. Много често се чувстваше самотна, но когато беше с него беше по-малко самота, а когато се любеха, изпитваше наслада. Това беше истинско облекчение.

— Само за секс ли става дума? — попита Елайза.

— Да, и за забавление — изкиска се Марта с грейнало лице.

Сестра й не беше сигурна, че решението взима Марта. Тя се държеше като порнозвезда. Носеше тесни или силно изрязани блузи и прозрачни ризи. Добре, това бяха дрехите, с които непрекъснато се обличаха Елайза и нейните приятелки, и наистина не изглеждаха прекалено похотливо, защото Марта не беше особено надарена в гърдите, също като нея, но въпреки това се чувстваше неудобно. Освен това сестра й непрекъснато говореше за секс.

— Някога снимала ли си се? А записвала ли си се на камера?

Боже, Елайза започваше да се чувства едва ли не целомъдрена.

— Кажи ми още нещо за забавлението — подкани я Елайза. Беше чула предостатъчно подробности за похотта и не беше сигурна дали може да поеме още, преди да избухне от завист.

— Гледахме страхотни филми на DVD.

Голи. Бяха гледали филмите голи. Филми, за които Марта изобщо не беше чувала. А най-хубавото било, че яли пуканки от телата си. И това от жена, която заключваше вратата на банята, докато си взима душ, и спеше с пижама. Сега спеше обляна от пот.

— Нощем ме приспива, като ми рецитира „Глупавият стар бабун“ на Спайк Милиган. Помниш ли го? Четяхме си го като деца.

— Да, помня го — нетърпеливо отговори сестра й.

Джак рецитираше Милиган обикновено след като бе извадил душата на Марта от чукане най-малко два пъти, но тя усети, че Елайза едва ли ще поиска да узнае тази подробност.

— Играх видеоигри с него. — Вече знаеше какво означава специална клавиатура и макар да бе малко вероятно някога да запомни името на бързия бодлив таралеж, камо ли да му помогне да спаси света, беше играла на Рез, а това бе най-щурото забавление, което можеше да си представи. И това бяха правили голи. Но и този път прецени, че ще е най-добре да не огласява този факт.

— Направихме залог в една заложна къща дали ще има сняг по Коледа. Била ли си някога в заложна къща? Този път бяха облечени. В крайна сметка беше декември.