Върнаха се в дома й и правиха всички обичайни неща, които бяха много необичайни за Марта.

— Ами… чай или кафе? — предложи тя и се усмихна лъчезарно с надеждата така да прикрие нервността си.

Наистина беше нервна, защото бяха дошли в дома й за пламенен секс, а не да пият по нещо. Вяха обсъдили въпроса най-подробно в бара и решиха кои са точните названия за нещата, все едно сключваха делово споразумение. Джак каза, че според него Марта е фантастично готина и че с най-голямо удоволствие би я чукал до сутринта. Тя беше поласкана. Имаше нужда отново да се почувства желана. Искаше някой да има нужда от нея. И двамата разбираха и признаваха, че има и други хора, които се стремят да ангажират умовете и сърцата им. Те щяха да уважават и да признават значението на тези други хора. За Марта „другите хора“ бяха Матю и Мейси. За Джак бяха неопределен брой други „голи приятелки“.

Може и да не звучеше като най-романтичното предложение, което бе получавала — беше прекалено модерно, за да е романтично, обаче на нея й бе дошло до втръсване от романтика. Брачната клетва беше нещо много романтично, обаче се бе оказала твърде крехка. Сделката допадаше на Марта. Струваше й се простичка. Нямаше усложнения, нямаше как да изгуби. Струваше й се, че това е най-доброто, което може да получи, когато е вече бракувана стока. След като собственият й съпруг не я искаше, от кого можеше да очаква да събере парчетата? Интимността, с която бе свикнала, беше разрушена и й липсваше. Искаше отново да я създаде, дори и за съвсем кратко време. Искаше леглото й да се затопли не само от грейката. Дори и за една нощ. Не можеше да погледне по-напред във времето.

— Не обичам топлите напитки, имаш ли някакъв сок?

— Никакви алкохол, никакви кофеин, откачалка такава!

Прииска й се да си прехапе езика. Забележката й би трябвало да е забавна, но всъщност прозвуча обидно. Погледна Джак — той се усмихваше. Със своята мила и ненадменна усмивка. Марта побърза да се извини и запя стара песен на Адам Ант за един тип, който не пуши и не пие. Въпросът бе какво прави той тогава. Закърши тялото си по начин, който в най-добрия случай би трябвало да е секси или поне забавен. Боеше се, че се държи налудничаво. Имитацията й на Адам Ант не беше лоша, но не беше и особено добра, а Марта изпитваше съмнения относно оригиналността й. Усмивката на Джак стана малко по-широка, но тя остана с чувството, че той просто се опита да се държи любезно, макар изнасяното от нея представление да е толкова слабо, че той дори не знаеше кого точно се опитва да имитира. Отвори хладилника и започна да изрежда на висок глас асортимента, който предлагаше на Матю и на малките му приятели.

— Имам портокалов сок, „Рибена“, ягодов шейк и мляко.

— Мляко, моля.

Марта усети как й прималява. Прозвуча й като малко момче. Толкова учтив и такъв детски избор. Изведнъж красотата на Джак престана да я смущава — той беше просто мъж, чиято предпочитана напитка беше млякото. Тя инстинктивно топна пръст в кофичката с кисело мляко и начерта на носа си бяла линия в стила на Адам Ант. Обърна се към Джак и извика:

— Стани и дай парите!

Не можеше да си спомни точните думи на тази песен на Адам Ант, затова само изтананика мелодията.

Този път усмивката се разля по цялото му лице и озари и очите му. Това май бе най-голямата усмивка от многото, които пускаше през цялата вечер. Той се огледа в кухнята и сякаш по силата на някакво вълшебство (Марта остана докрай убедена, че наистина става въпрос за вълшебство) забеляза маската от костюма на Батман на Матю и си я сложи.

— Много готин бандит си! — отбеляза тя.

Джак запя. И той не знаеше думите. Заподскача из кухнята, като се правеше, че стреля с пистолети. Духна връхчето на показалеца на дясната си ръка.

Марта се включваше, където можеше.

— В следващия стих не се ли казваше нещо като „да похарчим парите, за да изглеждаме добре“?

— За да изглеждаме размазващо — възбудено уточни Джак.

— Да, точно така, римува се. А после не беше ли нещо за привличане на погледа? — додаде Марта.

— Точно така, миличка.

Би трябвало да прозвучи като стих от песен, но не беше.



Целувките се получиха. Някои хора умеят да се целуват, а други — и това е най-шокиращото — не. Това е дарба. Марта умееше. Джак също. Двамата заедно умееха. Получаваше се. Целуваха се цяла вечност. Той целуваше устните, брадичката, страните й, кле пачите, ушите и шията й. Наистина му харесваше да я целува. Явно за него времето изобщо не беше фактор, просто лъкатушеше по тялото й. Не оставяше впечатлението, че иска да пристъпи към следващата фаза, което беше добре, понеже не беше сигурна как точно се пристъпва към следващата фаза.

Не съвсем. Не си спомняше добре.

Е, все пак беше минало доста време.

Опита се да не мисли за това. Вероятно Джак имаше по-точна представа. Целувките му бяха различни — ту нежни, ту леко груби, отново нежни — и предизвикваха шемет в главата й.

Е, и в бикините й.

Боже, какви си беше сложила? Имаше голяма вероятност да са от любимите на всички майки ластични гащи. Така и не се бе решила да ги изхвърли, а и освен това бялото памучно бельо беше най-удобно. Макар че не бе най-подходящото за съблазняване.

Само че докато стигнат до бикините, Джак една ли щеше да е склонен да се откаже.

През цялото време, докато я целуваше, той я галеше, сякаш съзнаваше, че трябва да заличи самотата й. Всяка ласка нежно прогонваше самотата от тялото й и отчаянието от съзнанието й. Докосването му я възстановяваше, утешаваше я и скоро — за един кратък миг — когато Марта забрави да се притеснява, докосването му я възбуди. Той умело я водеше от една поза към друга, което я нравеше миниатюрна като кукла, а него — много силен. Клишето събуди у Марта желание да запее, да заподскача и да затанцува. Той докосна гърдите й и направо ги възпламени. Прокара палеца си по хълбока й към ципа на джинсите й и тя изви гръб, безмълвно закопняла той да смъкне ципа.

Боже, наистина ли смяташе да стигне до края? Джак издърпа фланелката си през глава. Гърдите му бяха великолепни, невероятни. Никога не беше виждала подобно нещо, не и в действителност, не и сред гаджетата на приятелките си, не и у някой непознат на улицата, дори не и в рекламите. Имаше широки рамене, златиста кожа, плосък корем, нито един недостатък. И малка татуировка в средата на гърба. Изглеждаше фантастично. Не бе подозирала, че е жена, която може толкова да се възбуди от физическата красота.

Да, наистина щеше да отиде до края.

По дяволите, винаги бе харесвала мъжете заради ума им, а не заради мускулите им. Само че вечерта, която бе прекарала с Джак, показваше, че може да извлече полза и от двете качества. Възможно ли бе? Честно ли беше? Ако Джак съществуваше, означаваше ли това, че има някой отблъскващо грозен и противно глупав, който се опитва (обаче не успява) да се намъкне в „Ол Бар Уан“ тази вечер? Вероятно, може би дори не само един. По дяволите честността.

Не помнеше в кой точно момент той смъкна джинсите й, сантиметър по сантиметър, но със сигурност го направи точно навреме. Тя лежеше на килима на дневната, само това си спомняше. Може би понеже лежеше на килима в дневната и се стараеше да не вдига много шум, за да не събуди Елайза или децата, се почувства точно както се бе чувствала като ученичка, когато тихичко се бе натискала с гаджето си на дивана на родителите си, съзнавайки, че едно прекалено пламенно изпъшкване незабавно ще привлече вниманието им.

Хладните му пръсти се плъзнаха към изпъстрения й с лунички гръб и прокараха линия от едната луничка към другата, сякаш играеха на стара детска игра. С едно бързо и почти неуловимо движение той свали ризата й, разкопча и свали сутиена й. Обхвана гърдите й с длани. Сякаш очакваше да му подскаже къде и колко силно би искала да я докосне след това. Той изстена тихичко и бавно, съвсем бавно, сякаш разполагаше с цялото време на света за нея, хладните му пръсти дразнеха и възбуждаха нервната й система до краен предел.

Това вече никога нямаше да бъдат гърди. Марта имаше цици. Секси, желани, доставящи наслада цици. Почувства се желана, едва ли не преследвана. Възбудена и възбуждаща.

Той отново я положи върху килима.

Носеха се бързо и настойчиво, бавно и продължително. Потта се тичаше по гърба на Марта, от което кожата й заискри. Той смучеше, галеше я и най-сетне я прониза с умение, от която тя остана без дъх, без думи, безпомощна и обнадеждена. Усещаше как постепенно я завладява. Големият му и красив пенис бе поел контрола и тя свърши — и пак, и пак. Всяка вълна топла течност, която се разливаше между краката й, постепенно заличаваше историята на живота й. Целувките му изгаряха устните й, както киселината отстранява отпечатъците от пръсти. Преди него тя беше никоя.

Усещаше аромата на пола си — беше фантастичен. Прекрасен. Краката й бяха по-дълги, гърдите й бяха по-наперени, талията й беше по-тънка. Чувстваше се изпълнена с нови възможности, с мечти. Би трябвало да се чувства странно. Това бе очаквала — след като години бе правила любов само с един мъж, би трябвало да се чувства странно с непознат.

Но не беше така.

Имаше чувството, че чистото му, гладко и стегнато тяло е направено само за да доставя удоволствие на чистото й, гладко и стегнато тяло. Имаше чувството, че е направена, всъщност създадена, за да го поеме в себе си. Да го задържи.