— Кой филм предпочиташ — „Старски и Хъч“13 или „Царете на хазарта“14?

— „Царете на хазарта“?

— Честно?

Да, показват повече цици и голи задници.

— Точно така.

Каза му, че слуша Били Холидей, въпреки инструкциите на Елайза да подметне за „Кемикъл Брадърс“ и за „Фрийстайлърс“, ако стане дума за музика. Призна му, че харесва Пол Йънг, след като явно бе по-приемливо да признае, че си пада по някой от „Спандау Балей“. Каза, че в момента любимият й цвят е зеленият, защото бил символ на независимостта и на оздравяването, но обикновено предпочитала синьо или сребристо. Каза, че има две деца и че е пред развод, което обобщаваше всичко. Зачака го да й каже, че отива до тоалетната. Приятно бе да пофлиртуват, но сега, след като бе изплюла камъчето, всичко щеше да приключи. Още преди да е започнало. Очакваше той да изчезне.

Обаче не стана така. Той просто каза:

— Ами… „Блу Питър“ или „Магпай“?

— „Блу Питър“.

— Аз също. „Моркъм и Уайз“15 или „Двамата Рони“16?

— А, трудно ми е да кажа. И двата бяха добри, но от различно време. Не съм съвсем сигурна, обаче май предпочитам „Моркъм и Уайз“.

— И аз смятам така — ухили се Джак Хоуп. Поигра си с въображаеми (вероятно застанали накриво) очила. Марта също му отвърна с усмивка. Не помнеше кога някой бе искал мнението й и бе изслушвал отговорите й. Чувстваше се фантастично, освободена. Имаше усещането, че разговаря с някоя от добрите си приятелки или с Елайза, а не с мъж. Не виждаше нищо нередно да му го каже и без всякакви усилия да премине от тривиалното към удивително интимното. Той й разказа за семейството си, за майка си, която го бе разочаровала, и за забележителния си баща. Разказа й за първата и за последната си любов. Тя се запита дали той се държи толкова интимно и открито с всички — надяваше се да не е така. Надяваше се по някакви начин да е успяла да отключи нещо в него. Попита го дали е така. Не беше. Той бе открит и честен с всички.

— Защо не? — Честността бе нещо важно за Джак. Разговорът започна да плува пред очите на Марта. Не беше съвсем сигурна какво казва, но сигурно бе очарователно. Или поне интересно. Джак явно бе заинтригуван. А всичко, което казваше той, беше забавно, умно и смешно. Не беше сигурна как точно започнаха да се целуват. По-вероятно тя го бе помолила да я целуне. Съвсем просто. И смело.

Той целуваше превъзходно.

Устните му бяха твърди и нежни. Изкусни, пасваха си.

Не беше сигурна в кой момент я вдигна. Съвсем буквално. Вдигна я неочаквано и тя обхвана тялото му с крака като Джулия Робъртс в един филм. Накара я да се почувства толкова крехка, съвсем като момиченце. Подхождаха си. Намираха се в някакъв клуб, целуваха се и си подхождаха. С него се чувстваше като филмова звезда.

— Ти не пиеш ли? — попита Марта, съзнавайки ясно, че тя пие достатъчно и за двамата.

— Не.

— Ще шофираш ли?

— Да, но не затова не пия. Никога не пия.

„Алкохолик е“ — каза си и веднага се зае да преценява дали е достатъчно силна да се справи с подобно нещо, защото ако този мъж беше алкохолик и имаше нужда от някого, който да е достатъчно силен, за да му помогне да се справи с това, искаше да е тя.

— Алкохолик ли си? — попита Марта. Беше твърде пияна, за да увърта или да се замисли дали въпросът й не звучи нахално.

— Всички ми задават този въпрос.

Тя се засегна. Не искаше да бъде като всички. Само че той явно не се бе обидил:

— Не, не съм. Просто вкусът не ми е приятен.

Откога думата „вкус“ звучеше толкова секси?



Всичко, което знаеше, би трябвало да я накара да се въздържи от следващия си ход. Възпитанието й, сегашното й положение, месните новини, правилата. Не биваше да приема поканата му да я откара вкъщи. Със сигурност не трябваше да предлага да си намерят местенце, на което да спрат. Със сигурност не трябваше да му прави свирка. Но какво да направи? Не можеше да допусне животът просто да се изниже покрай нея — паметник на пропуснатите възможности.

Може би алкохолът й вдъхваше смелост. А може би бе съзнанието, че винаги бе играла по правилата, а докъде я бе довело това? Както и да е.

Членът му миришеше на чисто. Той самият миришеше на чисто. И беше красив. Голям, прекрасен, прав, силен, симетричен. Марта винаги бе смятала, че пенисите изглеждат доста глупаво. Имаха странна форма и грозни цветове — но неговият беше истинска наслада. Самият той беше наслада.

Вдигна глава с изцапана със сперма и със слюнка буза, но се чувстваше чиста. Не се почувства изцапана, както би могло да се очаква, като се има предвид, че беше доста пияна, че бе на трийсет и две години и се намираше в някакъв автомобил на по-малко от километър от дома си.

Вярваше му.

Той я закара. Къщата беше притихнала и Марта изпита необяснимо облекчение, че Елайза си е легнала. Не й се говореше с никого. Искаше само да си легне и да сънува.



С мъка отвори очи и с учудване установи, че слънцето напира зад пердетата. Беше декември, небето не трябваше ли да е сиво? Раздвижи глава — не я болеше. Не трябваше ли да има махмурлук? Не трябваше ли първата й мисъл да я изпълни с неописуем ужас, към който бързо да се добавят срам и разкаяние?

Никакви подобни признаци.

Марта изпъна ръце и крака. Божичко, беше си легнала гола! Пресегна се, взе пижамата си и едва бе успяла да дръпне горнището над главата си и да намъкне долнището, когато Елайза, Матю и Мейси нахълтаха в спалнята й.

— Стани и се усмихни! Донесла съм ти чаша чай и много се надявам да се чувстваш ужасно. — Елайза подаде Мейси на сестра си и постави чашата с чая на нощното шкафче. Матю скочи върху леглото, едва не преобърна чашата и се пъхна под завивките до майка си и сестра си. Елайза вече беше облечена, обаче не можа да устои, затова също се покатери на леглото в половината на Майкъл — поне Марта все още я наричаше така.

— Добре ли прекара?

— Много, благодаря.

— Така си и помислих. Знаех си, че ще ти хареса да излизаш. Кога се прибра? Трябва да е било много късно, защото гледах някакви филм по „Скай“ докъм три.

— Да, струва ми се, че беше към четири.

— Че какво прави до това време? Да не би да отидохте у Клеър за по едно питие?

— Не.

— Какво тогава?

— Няма да повярваш.

— Опитай.

— Бях в Холанд Парк и правих с-в-и-р-к-а — изрече думата по букви, макар че Матю нямаше откъде да знае какво означава.

— Какво? — Елайза рязко се изправи и този път чашата с чая наистина полетя. Засуетиха се за салфетки, попиха течността. — Шегуваш се, нали?

— Не.

— Кой е той? Познавам ли го?

— Не. Вчера се запознахме.

— Мамка му, Марта! — Замисли се какво да каже. Беше сигурна, че сестра й изпитва угризения и унижение, затова не искаше да е твърде сурова, колкото и смаяна да бе. — Виж, не се тревожи, Марта. Много хора правят глупости, когато са пияни. Пиши го в графата „житейски опит“ и не му мисли много, че е било унизително.

— Не се чувствам унизена.

— Сигурно се мразиш. Това е също толкова лошо. Не му мисли много и не се мрази.

— Не се мразя.

— Така ли?

— Не, прекарах великолепно — увери я тя и се усмихна, тъй като си припомни как Джак я вдига и как тя се притиска към него. „Дръзка маймунка“ — бе й казал той. Беше внушителен, красив, голям, всъщност огромен. Изглежда, свирката, която му направи, наистина му хареса. Стана много твърд и пулсираше. Беше толкова секси да си желан така първично, така непресторено. Марта се почеса по носа и се запита как е възможно да се превръща в жена, която се интересува от красиви мъжки членове.

Елайза впери поглед в сестра си. Не можеше да реши как да реагира. На лицето й бяха изписани смесица от смайване, удоволствие и гняв. Марта не би трябвало да прави подобни неща. Елайза не мислеше за себе си като за човек, който се противопоставя на промените. Но подобно поведение от страна на Марта бе наистина странно. Тя искаше всичко да се върне постарому — а това не беше постарому. Или пък беше? Ако си припомнеше дните, прекарани в училище, сестра й доста се бе понатискала по време на танците, организирани в църквата. Двете се криеха в спалнята си в събота сутрин, ядяха препечени филийки, пиеха чай, не обръщаха внимание на родителите си и си разказваха за целувките с език.

Но с език, не с член.

— Е, какъв е той? — промърмори.

— Много е мил.

— Много мил ли? Звучи ужасно. Искам подробности.

Марта взе да усуква — вдигна Матю от леглото и го настани на пода с един пъзел. Нямаше мърдане. Не само беше отвикнала от официалната практика да си разказват всичко, но и бе забравила, че трябваше да опише този тип и срещата си с него до най-малките и ужасни подробности. Обаче не беше в състояние да го направи — а дори да можеше да го опише, едва ли някой щеше да й повярва.

Той беше божествен.

Съвършен.