Майкъл със сигурност щеше да е трогнат. Точно от това се нуждаеха всички. Той просто трябваше да си припомни колко е хубаво да имаш семейство. Последните няколко месеца бяха изпълнени с гняв. Трябваше да прекарат малко хубави мигове, за да възстановят семейното равновесие и да прогонят спомените за неразбирателството помежду си. Често си бяха говорили да заведат децата в Дисниленд. И двамата смятаха, че полетът до Америка е твърде дълъг за децата, затова смятаха да отидат до Париж, когато Мейси стане на две години и половина, а Матю — на четири. Марта и Майкъл бяха направили такъв план, защото децата щяха да оценят по-добре пътуването, когато станат на тази възраст. Матю дори можеше да си го спомня, когато порасне.

Само че сега беше решила да запрати предпазливостта по дяволите. Беше сигурна, че това пътуване е нейният коз в играта, целяща да върне Майкъл у дома.

Билетите се намираха зад поставката за чаши на една полица в кухнята. Марта много се вълнуваше. Нямаше търпение да му връчи билетите. През целия ден беше в приповдигнато настроение, предвкусвайки удоволствието, което щеше да се изпише по лицето му.

Майкъл беше дошъл да прочете приказка на децата преди лягане. Тя възнамеряваше да му предложи чаша вино и да го изненада с подаръка. Знаеше, че ще се зарадва и ще се наслади на почивката. Странно как задълженията им някак естествено се бяха разпределили с течение на годините. Винаги Майкъл се грижеше за почивките им — това беше негово задължение. Марта не се съмняваше, че той ще се зарадва на отношението й, на това, че някой друг поема отговорността. Точно както тя би се зарадвала, ако той й сготви нещо. Или зареди колата й с бензин.

Всъщност една от най-големите мечти на Марта беше Майкъл да изкъпе децата, да ги избърше, да ги намаже с крем, да им сложи пелените, да ги намаже с лосиона, да се справи с трудната задача да измие зъбите им, да затопли млякото, да им облече пижамите, да ги нахрани, да им прочете приказка преди лягане и да ги настани в леглата, но откакто си беше тръгнал, три пъти беше идвал навреме, за да им прочете приказка, но откакто бе станал родител преди три години. Марта не си спомняше нито веднъж да е минал през всички процедури, свързани с лягането.

— Искаш ли чаша вино? — предложи тя.

— Да, чудесно.

Марта искаше той наистина да се зарадва, а не да гледа страдалческото му изражение.

„Боже, защо съм толкова нетърпелива? Още не съм изпила дори една чаша шардоне“ — помисли си тя.

Продължи да изпълнява плана си.

— Исках да поговорим за рождения ден на Мейси — поде тя. Усети някакво нервно вълнение. Обичаше да прави подаръци. Харесваше й да избере подаръка, да го увие, обожаваше панделките и ширитите и винаги ги използваше щедро. Обичаше да прави изненади и беше напълно убедена, че това ще бъде най-хубавият подарък, страхотно попадение, дар, който отново ще събере семейството.

— Да, и аз искам да поговорим за това — каза Майкъл и млъкна, без да показва никакви признаци, че изобщо иска да говори за нещо.

Марта се възползва от това:

— Аз съм планирала…

— Искам развод.

— … изненада — довърши тя. Думите й увиснаха безсмислено във въздуха.

— След тържеството — додаде той. Каза, че му е неприятно, задето се е провалил в брака си, но ще му бъде още по-неприятно, ако се провали в живота си, защото човек има само един живот, а неговият отдавна вече не бил приятен.

Сватбената снимка беше лъжа. Къщата беше лъжа. Почивките им заедно бяха лъжа. Децата и хамстерът все едно не съществуваха. Какви ги говореше този мъж?

Каза й, че е скъпо да живее в хотел, каза й, че възнамерява да наеме апартамент, а това звучеше ужасно, окончателно. Каза й, че е бил нещастен още преди да си тръгне и че кавгите след това са го изтормозили още повече. Не можел да си представи как биха могли отново да се одобрят.

Чу се да му разказва за Дисниленд в Париж. Той издаде характерен звук като морски лъв, шокиран и възмутен, и отговори, че едва успява да издържи с нея седем часа, какво остава за седем дни, вече не. Чу се да му крещи, че е длъжен да прекара с нея седем дни, защото е негова съпруга, негова съпруга, негова съпруга.

Той повтори, че иска развод. Че вече месеци наред не го слуша. Тя повтори, че е негова съпруга. Той сви рамене и я изгледа със съжаление.

Накрая тя престана да повтаря тази дума. Звучеше нелепо, толкова пъти я бе изрекла. „Съпруга“ очевидно беше доста обезценена валута.

Той имаше право. Марта наистина не го слушаше. Тя беше убедена, че раздялата им е само глупава препирня. Нещо като подранила криза на средната възраст. Разправия, излязла от контрол. Проблем, който могат и трябва да разрешат. Те бяха женени. Хората не могат просто така да престанат да бъдат женени. Е, правеха го, разбира се, но не и тя. Не и Марта. Вината бе смятала, че бракът е завинаги. Вярваше в това, вярваше го с цялото си сърце. До този момент не се бе замисляла много за сърцето си, само дето го беше поддържала в добра форма, като подбираше храни с ниско съдържание на холестерол и знаеше, че трябва да пие червено, а не бяло вино (обаче продължаваше да пие бялото — то не оцветяваше зъбите й). Що се отнася до теорията, че сърцето е нещо повече от орган, които изпомпва кръв до различни части на тялото й, че е извор на романтични чувства, е, това не беше доказано научно, нали?

Тя не разбираше какво имат предвид хората, като казват, че сърцето им е разбито, особено когато употребяваха тази фраза по отношение на някое неголямо разочарование: „Нямаха моя номер обувки, направо ми разбиха сърцето“, „Някой надраскал колата му, сърцето му е разбито“, „Човече, «Ман Юнайтед» падат с един на два от «Лийдс», направо ми разбиха сърцето“. Постоянното повтаряне беше изхабило фразата. Както и да е, фактът не беше доказан научно.

Чу как сърцето й се разбива на парчета. Усети го да става на прах. В този момент се запита как би могла да каже на децата си, че светът е хубаво място, че е най-добре да говорят истината, че е много важно да се държиш внимателно, че „живели щастливо“ е възможна развръзка. Колкото и старомодно да звучеше, тя винаги бе вярвала в добротата, в истината и в нежността, смяташе, че живее в това вечно щастие. Но какъв е смисълът да даваш пари за благотворителност, да помагаш на възрастните дами в супермаркетите, винаги и да намираш време да изслушваш приятелите си, да готвиш, да чистиш, да се грижиш за съпруга си и да го цениш, след като нещата въпреки това можеха да се окажат грозни? Вярата й в хората, в добротата, в истината, в нежността, в собствения й живот почиваше изцяло върху факта, че двамата с Майкъл са щастливи.

А сега той се бе подиграл с всичко. С цялото шоу. Беше прецакал всичко.

Марта положи огромни усилия да се съсредоточи. През бученето в ушите си успя да чуе: „децата… нашият приоритет“, „да продадем къщата“, „няма нужда да се бърза“, „пролетта е подходящо време за продажба на имоти“, „адвокати… едва ли ще ни трябват“, „със сигурност ще си останем приятели“, „просто не мога да живея така“, „само един живот, не е приятно“.

— Има ли друга жена?

— За бога, Марта, пак ли?

— Всички смятат, че има.

— Общуваш с доста тесногръди хора, Марта.

Тя не обърна внимание на наглостта му и се съсредоточи върху онова, което искаше да чуе:

— Има ли?

— Няма да удостоя въпроса ти с отговор.

— Значи има.

— Време е да пораснеш.

— Просто ми кажи! Кажи ми имаш ли връзка с друга? Или може би не точно връзка, още не, обаче… обаче си мислиш, че си влюбен в друга или просто я харесваш, или… — Опита се да си поеме въздух през сълзи, раздирана от остра болка. — Просто ми кажи. Помогни ми да разбера защо разруши всичко. Имаш ли връзка с друга?

Искаше той да каже, че няма. Щеше да му повярва въпреки трупащите се доказателства, че е точно обратното. Не беше казала на никого, дори на Елайза, но беше попаднала на извлечение от фитнес залата на Майкъл. Той беше водил там свой гост. Кого? И защо напоследък толкова често работеше до късно? Наистина ли беше на работа? А и почивката, която неотдавна си беше взел — че кой ходи в Париж сам?

Искаше да повярва, че е възможно да има невинно обяснение. Все още му вярваше повече, отколкото на всеки друг. Но ако имаше връзка с друга жена, тя искаше да научи и това. Искаше просто малко честност. Дължеше й поне това. Той със сигурност съзнаваше, че тя има нужда да запази известно уважение към бащата на децата си. Дори да беше унизително и против волята й, защото е казал истина, която не иска да чуе.

— Кажи ми! — изхълца.

— Не мога да говоря с теб, Марта. Не разбираш ли? Ти просто ме принуждаваш да мълча. Знам, че съм те разочаровал. Съвсем ясно ми го заяви и аз съжалявам, обаче просто не те обичам вече. Колкото и да е трудно да го разбереш, ще се наложи да го направиш, защото не възнамерявам да прекарам живота си с човек, когото не обичам. Нито за да ти спестя тази болка, нито заради децата, нито защото приятелите и родителите ни го искат. Това е моят живот и аз не те искам в него.

— Просто се разкарай оттук, Майкъл. Мамка му, разкарай си задника оттук, безгръбначно и лъжливо копеле!

Марта усети как ругатните внезапно започват да й допадат.

20.