— Ето го и Таркин. Той е тъмнокос. Адвокат е.

— Това истинското му име ли е? Наистина ли познаваш човек, който се казва Таркин? — смая се Елайза. — Не, съжалявам, не мога. Ще се хиля всеки път, когато го произнасям. Не мога да си представя как казвам: „Да, да, да, Таркин“, докато пъшкам страстно. Не, това ми и идва повече.

— Е, той не е виновен, че се казва така — засмя се Марта. — Родителите му са го обременили с това име, преди да е бил в състояние да отправи възражение.

— Само че би могъл да си го смени с държавен вестник. А ето че не се е възползвал от тази възможност.

— Много е мил.

Елайза въздъхна и написа „Таркин“ под „Тед“. Марта прегледа бележника си и се опита да изрови възможно най-много подходящи кандидати. Сестра й винаги намираше възражения: „звучи много снобски“, „определено е твърде кратко“, „тъпо име“ се срещаха най-често, както и „не може да танцува“, „звучи тъпо“, „звучи егоистично“, „разведен — твърде тежко бреме“. Последният й коментар предизвика размяна на остри реплики:

— Извинявай, Марта, не исках да прозвучи така.

— Защо ми се извиняваш?

— Е, сигурно не всички смятат, че разводът представлява тежко бреме — излъга Елайза, смутена, че е подхванала тази тема.

— Защо се извиняваш на мен? — ледено повтори въпроса си сестра й.

— Няма конкретна причина — отговори тя и отново насочи вниманието си към списъка.

Когато приключиха, Елайза разочарована установи, че под „Готин“ не е записала нито едно име, под „Става“ имаше четири, а под „За нищо на света, ако ще и да е последният мъж на земята“ имаше седем.

— Може би си твърде придирчива — допусна Марта. Тя смяташе, че единайсетте мъже, които беше предложила, до един са подходящи кандидати съгласно изискванията на Елайза. Всъщност, докато разлистваше бележника си, бе приложила известна цензура и имаше още три имена, които не си бе дала труда да предложи, фактът, че познаваше толкова много свободни мъже на тази възраст, беше истинска рядкост и някои от приятелките й вече се бяха възползвали от съдържанието на дебелия й кожен бележник. Нито една от тях не беше толкова придирчива като Елайза. Всъщност Марта не смяташе, че някой от мъжете в бележника й е подходящ за Елайза толкова, колкото беше Грег, само че сестра й беше достатъчно голяма, за да греши, ако така е решила.

— Дай да си изясним нещата. — Тя си беше водила бележки, докато Елайза бе правила коментарите си по време на подбора. Така беше устроена. Взе тетрадката си и с глас, все едно беше протоколчик на съвещание, обобщи критериите на сестра си.

— Значи търсиш висок, загорял…

— Строен, палав робот любовник — прекъсна я тя през смях. Беше изпила по-голямата част от една бутилка шардоне.

— Елайза, от само себе си се разбира, че нямам представа от възможностите им в спалнята. Канила съм тези хора на вечеря, а не…

— За чукане — довърши Елайза изречението, защото се съмняваше, че сестра й ще го направи.

— Точно така, не за „чукане“ — каза Марта така, сякаш се опитваше да произнесе нова дума на чужд език, което в известен смисъл си беше точно така. Двете жени отметнаха глави и се засмяха. Елайза си каза, че за пръв път от много време насам чуваше Марта да се смее. Не се бяха смели толкова дори и преди Майкъл да я напусне.

— Сега се съсредоточи — продължи Марта с престорена сериозност. — Търсиш висок, загорял, тъмнокос мъж на около трийсет години, който печели добре, умее да танцува, обича индийска храна за вкъщи, обаче обича и да дава вечери в дома си, за предпочитане да е музикален, да чете, да има много свои приятели, но освен това да иска да се среща и с твоите. Да няма предишен брак, да няма деца, да няма лош дъх и да иска да се ожени следващото лято.

— Общо взето, това е.

— Ще падне голямо търсене.

— Така ли мислиш?

— Да.

— Ами добре, ще сваля малко възрастовата граница — съгласи се Елайза.

— Е, това ще реши проблема — усмихна се Марта и се пресегна към бутилката шардоне. Беше празна. — Да си отворим ли още една?

16.

Със сигурност не беше от мъжете, които Елайза харесваше. Обаче побърза да си напомни, че в момента търси точно такъв мъж. Беше слаб, а раменете му бяха приведени. Твърде много време прекарваше на бюрото си. Изобщо беше ли стъпвал във фитнес зала? Не беше тъмнокос (както й бе обещала Марта), обаче не беше и рус — беше нещо средно и неподдаващо се на описание. Имаше хубава усмивка, обаче дали това можеше да компенсира потните му ръце?

— Ти сигурно си Елайза — каза Таркин. Скочи на крака да я посрещне, при което столът му се удари в съседната маса и една чаша с вино се разля. Беше бяло вино и се изля на пода, а не върху хората, обаче те въпреки това се засуетиха и ги смутиха. Той щедро им купи нова бутилка. Според нея това беше мил жест. Седна и й се прииска да го хареса.

— Изобщо не приличаш на Марта. — Ушите на Таркин все още бяха яркочервени след инцидента с виното. На Елайза й се искаше да престане да я зяпа, но просто не можеше. Той се обърна, за да види какво е онова нещо зад гърба му, което до такава степен поглъща вниманието й.

Тя най-сетне отново погледна очите му, които бяха много хубави.

— Не, не си приличаме. Всъщност сме доста различни.

— Винаги съм смятал, че Марта е страхотно момиче. Направо прекрасна, съвършена — заяви Таркин. — И че Майкъл е голям късметлия.

Елайза се разкъсваше между две противоположни чувства. Беше доста поласкана заради Марта — щеше да й е много приятно, когато довечера й предаде комплимента. Сестра й се нуждаеше от всичко, което можеше да повдигне самочувствието й. От друга страна, в света едва ли има нещо по-потискащо от това мъжът, с когото се срещаш, да харесва по-голямата ти сестра.

— Боже, тя наистина е самата прелест — продължи да се прехласва Таркин.

— Да си поръчаме ли вино? — попита Елайза. Мислено вече го бе зачеркнала от колонката „Става“ и го бе понижила в третата колонка. И без друго името му не й допадаше особено. Все пак нямаше възможност често да посещава ресторанти като „Куалино“, затова реши максимално да се възползва от случая.

— Хубава идея. Харесваш ли „Пуле Фюме“. Знам, че е любимото на Марта.

Тя се усмихна храбро и се зачуди дали ще издържи до лепкавия пудинг с карамел.



Следващата среща на Елайза беше с един доста слабоват като кандидатура журналист на име Себастиан. Тя имаше опасения още преди да се срещне с него.

— Според мен от журналист не става свястно гадже — заяви пред Марта. — Работят твърде много и обичат работата повече от жените си.

— За бога, Елайза! Ако към изискванията ще добавиш и това мъжът, когото търсиш, да те обича повече от всичко друго, трудната ти задача ще заприлича на Херкулесов подвиг.

— Не е нужно да му обича повече от всичко останало — е, поне не веднага, но трябва поне да ме предпочита пред сестра ми или пред работата си — отвърна на удара тя. Доста преувеличаваше слабостта на Таркин към Марта, защото бе забелязала, че това я ласкае. Не че Марта проявяваше някакъв интерес към друг мъж, освен към Майкъл, само че имаше нужда от повдигане на духа.

— Себастиан наистина изглежда добре. Според мен трябва да му дадеш шанс.

Себастиан беше красив. Всъщност тя дори се поразтревожи, когато забеляза, че двамата с него доста си приличат. И двамата бяха високи, имаха хубав загар и бяха грациозни. Щяха да бъдат прекрасна двойка — обаче това на очите му очна линия ли беше?

Срещнаха се в един модерен бар, което допадна на Елайза. Не знаеше как да се облече за срещата си в „Куалино“ (накрая избра черен костюм с панталон, който обличаше само на събеседвания за работа и на погребения, обаче интересното бе, че се оказа съвсем подходящ за атмосферата онази вечер). Бар „Ви“ поне беше място, каквото често бе посещавала. Спокойно можеше да се довери на гардероба си от „Дизел“.

Барът беше малък, но изглеждаше доста по-просторен, защото стените и таванът бяха покрити с мозайка от миниатюрни огледални плочици, а това леко притесни Елайза, понеже не успяваше да задържи вниманието на Себастиан — той твърде често се заглеждаше в собственото си отражение.

След като час и половина се съревновава с огледалата и с вниманието към привлекателния барман, Елайза се извини и отиде да се обади на Марта.

— Той е гей.

— Винаги сме се чудели дали не е така.

— Е, вече знаеш.

— Откъде си сигурна? Не реагира ли на авансите ти?

— Не, Марта, не съм правила никакви аванси, обаче повярвай ми, този тип е гей.

— Добре, тогава ще те чакам да се прибереш.

— Да, добре — въздъхна тя. — Едва ли ще закъснея.



Третата среща на Елайза беше с мъж на име Хенри. Той я накара отново да се замисли дали имената определят характера на човека. Нейните приятели се казваха Нийл, Мат, Марк, Дейв и други подобни. Приятелите на Марта се казваха Хенри, Пиърс, Себастиан и Таркин. Как е възможно? Дали всички с име Таркин проявяват афинитет към хората с име Пиърс? Дали не се търсеха нарочно? Опита се да си представи, че най-добрият приятел на Грег се казва Джерард. Възможно бе, защото той беше много общителен и не би имат предразсъдъци по отношение на някого само заради името му (за разлика от нея), обаче сигурно би го съкратил до нещо готино като Джед или би му измислил някакъв глупав прякор. Въпреки това Елайза си напомни, че е много по-вероятно ипотеки и акции да притежават хора, носещи името Хенри, Пиърс, Себастиан и Таркин. Просто трябваше да насочи вниманието си към това.