Не възнамеряваше да показва никакви чувства. Беше се заклела да не плаче. Щеше да се опита да не го укорява за липсата на отговорност (защото макар по-голямата част от Марта да бе шокирана и ужасена от себе си, че го е заляла с вино в ресторанта, малка частица от нея възприемаше случилото се като отдушник и би могла лесно да се пристрасти към подобни неща). Щеше да потисне гнева си. Щеше да се държи резервирано, спокойно, точно като Лорън Бакол10. Затова остана не по-малко изненадана от Елайза, когато си даде сметка, че ридае истерично и се моли на съпруга си да се върне.

Вече не можеше да има вяра дори на собствените си чувства.



Марта пое чашата с чай от Елайза и я обгърна с двете си ръце. Октомври беше много мек, обаче на нея непрекъснато й бе студено.

— Искаш ли да се обадя вместо теб на брокера — попита сестра й. Приклекна на пода и седна до Марта, опряла гръб на стената. — Ти трябва да се оправяш с толкова много неща, дори и ако Майкъл се върне…

— Какво означава „ако“. Разбира се, че ще се върне — продължи да настоява тя през сълзи между глътките чай.

— Да, разбира се. Е, когато Майкъл се върне, няма да ви е до купуването на нова къща. Ще трябва да си починете и да си вдъхнете увереност един на друг, преди да успеете да повдигнете духа си достатъчно, за да предприемете нещо.

— Но Бридълуей би било прекрасно ново начало за нас — повиши тон Марта.

— Ще свързвате къщата с цялата тази бъркотия. Ще намериш друга къща, когато му дойде времето. — Елайза насърчително стисна коляното й.

— За мен това е повече от къща — проплака сестра й.

— Знам, миличка, обаче ще се наложи да се откажеш от нея.

Марта усети как нова остра болка пронизва тялото й. Беше се вкопчила в мисълта за дома на мечтите, защото се опитваше да приеме огромната промяна, която я бе връхлетяла. Не й ли стигаше, че съпругът й я бе изоставил. Че бе лишил децата от стабилното семейство, което тя винаги бе искала да имат? Че беше изтрил миналото и бе разрушил бъдещето й?

Но ако нещата наистина стояха така, какво значение имаше една къща в общото бъдеще?

Марта си пое дълбоко въздух и се опита донякъде да си възвърне самоконтрола, с който бе известна (в исторически план).

— Добре, подай ми телефона. Ще се обадя на брокера. — Макар смелата й усмивка да бе неуверена, поне бе истинска.

15.

Последните срещи на Елайза не бяха по-успешни, отколкото тези на Марта. Вярата й вън вечния щастлив живота с мъжа, който има пенсионна осигуровка, бе сериозно накърнена от раздялата на Марта и Майкъл, само че тя нямаше никакво намерение да го признава.

Когато пристигна в дома им онзи понеделник, се надяваше, че ще получи помощ и напътствия. Надяваше се те да одобрят решението й да сложи край на една безперспективна връзка и да си намери мъж, който иска да има деца и осигуровка. Дори смяташе, че ще я запознаят с приятели на Майкъл в голф клуба. С нетърпение очакваше да я приобщят към щастливото си семейно обкръжение, на което толкова пъти се бе възхищавала. Искаше й се да чете на децата приказки в топлата оранжева светлина на спалните им, пълни с играчи и сладки сънища. Надяваше се да поеме своята част от задължението да ги кара с колата в забавачката или на часовете по плуване. Искаше да участва във вечерите, може би дори щеше да яде чиока, за бога! Само че това домашно блаженство бе изчезнало.

Изпарило се бе. Нямаше го.

След като тя се чувстваше измамена, един бог знае как се чувстваше Марта.

Вместо да й поднасят чаши с горещ шоколад и чинии с овесени сладки, Елайза се оказа в центъра на сложна семейна драма. Първата й мисъл беше да си плюе на петите и да се върне при родителите си и дори при Грег, обаче само един поглед към сестра й напълно изтри тази мисъл от главата й. Тя беше необходима.

Естествено, в качеството си на жена на трийсет години и няколко месеца, която живее през двайсет и първи век и има много приятели в подобно положение, Елайза многократно бе изричала: „Всички мъже са негодници“. Знаеше също, че първоначалния шок от една раздяла може да се преодолее само с шоколад, никотин и сълзи. Следващият стадий бяха обидните имена и злепоставянето: наричаш въпросния мъж всичко от задник до влечуго и изреждаш множеството му престъпления срещу жените. Последният стадий преди възстановяването беше безразборното чукане, рисковано и разгулно. Този начин на възстановяване от разбито сърце бе използван от Елайза и от нейните приятелки след разпадането на многобройните им връзки. Само че сестра й категорично отказа да опита изпробваното и сигурно лекарство. Понякога приемаше предложената й чаша вино, а един-два пъти дори изпи половин бутилка наведнъж, обаче не искаше и да чуе за шоколад. Нито пък искаше да ругае Майкъл. Твърдеше, че е объркан или потиснат. Чудеше се къде е сгрешила тя и твърдеше, че за него това сигурно е толкова болезнено, колкото е за самата нея.

— Съмнявам се — безсилна кресна Елайза. Дни наред бе наблюдавала как сестра й коленичи и търка пода, сменя пелени, прибира играчки, моли се на децата да ядат и да спят. Наблюдаваше я как бърше шкафове, подове, прозорци и горната част на гардеробите. Елайза не можеше да разбере дали според Марта тези дейности са важни, или просто се опитва да бъде заета с нещо. Опитваше се да й помага, като къпеше децата и им четеше приказки преди лягане, но Матю усещаше, че нещо не е наред, и отчаяно се бе вкопчил в майка си. Елайза често намираше Марта заспала в леглото му — веднъж дори я откри да спи на кълбо в малкото легълце на Мейси. Смаяна бе не само от онова, на което бяха готови майките, за да успокоят децата си, но и от това колко се бе смалила Марта. По-голямата й сестра внезапно й се стори толкова мъничка.

Уязвима.

Освен с отказите си да се напие, да напълнее или да повиши тон на бившия си съпруг, тя се противопоставяше на традицията и по третия стадий на възстановяването. Дори Елайза не можеше да си представи Марта да се чука безразборно, за да се възстанови.

Елайза обаче искаше да си легне с някого. Не си бе давала сметка колко прекрасен сексуален живот бяха имали с Грег, докато не се разделиха. Сега сексът й липсваше. Не Грег. Сигурна беше, че не той й липсва. Че какво да й липсва шумът и хаосът ли? Но все пак нещо й липсваше, така че сигурно беше сексът. Само че да си легне с някого не се оказа толкова лесно.

В началото щеше да е изключително безчувствено от страна на Елайза да спомене за насъщната си нужда да получи достъп до бележника с адресите и телефоните на Марта. Странно, обаче сестра й не посрещна новината за раздялата на Елайза с Грег толкова въодушевено, колкото бе очаквала. Каза само: „Горкият Грег, горката ти“. Тя реши, че просто е хванала Марта в лош момент.

След като бяха живели заедно няколко дни, Марта внезапно прояви известен ентусиазъм към плана на Елайза да започне да търси нов господин Съвършенство. Подходящият господин Съвършенство.

— Познавам няколко кавалери, които може да се окажат това, което търсиш — подхвърли тя една вечер, докато прелистваше бележника си.

На Елайза й се стори странно, че сестра й има бележник, а не електронен органайзер.

Стори й се странно и това, че нарича мъжете „кавалери“.

— Кой, кой? — попита, без да си прани труда да прикрива въодушевлението си.

— Ами, можеш да започнеш от Тед.

— Тед ли? — Не можеше да не си помисли за „Плей Скул“11. Що за име на зрял човек беше това Тед? Означаваше ли това, че ще бъде много космат? Все пак нямаше да допусне да се откаже още на този начален етап — винаги можеше да му измисли прякор, в който имаше повече въображение.

Марта се усмихваше. Познаваше сестра си достатъчно добре, за да е наясно какви мисли й минават през главата.

— Да продължавам ли? — закачливо попита тя.

— Да. Да, разбира се. Как изглежда?

— Би трябвало да попиташ какви са перспективите му, ако си толкова твърдо решена да си намериш почтен съпруг с пенсионна осигуровка и така нататък.

— Да, така е — неохотно призна Елайза, — обаче не искам да излизам с човека слон, ако ще да е и изпълнителен директор на всички компютърни компании вън Великобритания.

— А, разбирам — отново се усмихна Марта, понеже знаеше, че се сестра й ще се задоволи само с красив мъж.

— Какво?

— Нищо. Нищо не съм казала. Тед е банкер, висок, рус и по всеобщо мнение е доста красив.

— Рус?

— Да.

— О!

— Какво?

— Нищо.

— Елайза, защо казваш „нищо“, след като явно има нещо.

— Предпочитам тъмнокоси мъже.

— Значи Тед е твърдо „не“.

— Не, по-скоро е „може би“. Хайде да направим списък.

Елайза скочи да потърси лист и писалка. Прецени като добър признак факта, че сестра й бе успяла да каже десетина изречения, без да насочи разговора към Майкъл. Може би точно от това имаше нужда — нещо, което да отвлече вниманието й от собствените й проблеми.

Седна на канапето до Марта и начерта три колони. Над тях написа: „Готин“, „Става“ и „За нищо на света, ако ще и да е последният мъж на земята“. Марта се ухили. Под „Става“ Елайза написа „Тед“.