— Знам, че си решителна и готова да следваш решенията си докрай — каза Ирана. — Имай ми доверие, Емили. Знам, мислиш, че двамата с Гарет малко прекаляваме със загрижеността си, когато става въпрос за теб. Права си. Но намеренията ни са добри. И ако решиш да предприемеш нещо, не ме изключвай.

Да позволи на Ирана отново да рискува живота си за нея? Никога нямаше да забрави онзи миг в градината, в който бе сигурна, че Ирана ще умре.

— Нямам план — повтори. Наля си чашка кафе. — Трябва да изчакаме резултатите от работата на Поли. Сигурна съм, че тогава Гарет ще измисли нещо. Надявам се да е скоро. Започвам да ставам неспокойна.

Ирана кимна, без да откъсва поглед от лицето на Емили.

— Очевидно е.

— За теб винаги съм била прозрачна като стъкло — каза Емили с обич. — Но нямам нищо против, защото знам, че никога няма да осъдиш онова, което виждаш. Което е прекрасно, Ирана.

— В момента стъклото е леко замъглено — каза Ирана. — Мисля да изчакам и да видя дали няма да се проясни. Ако нямаш нищо против.

— Не ставай глупава. Винаги се радвам на компанията ти.

Ирана я гледа още няколко секунди, после каза:

— Канех се да проявя търпение и да изчакам да ми се довериш, но това няма да се случи. — Изправи се и се обърна с лице към нея. — А е прекалено важно, за да се тревожа за дипломацията. Страхуваш се да рискуваш живота на Гарет. Мога да го разбера. Може би разбирам повече, отколкото би ти се искало. Страхуваш се да рискуваш и моя живот. Мислиш, че отговорността ще е твоя, ако Стонтън ме нарани. И така оставаш само ти. — Поклати глава. — Няма да ти позволя да останеш сама, Емили. Няма да споря с теб за изключването на Гарет, но аз съм с теб. Стонтън е зъл и причини вече достатъчно зло. Нарани теб и мен, уби митрополит Димитри, Немид, Кариф и приятеля ти Джоел. Сигурна съм, че има още много други. Не мога да му позволя да продължи да убива. А сега ми кажи как ще заловим Стонтън.

Емили я гледаше, изпълнена с отчаяние. Беше се опитала да заблуди Ирана, но не искаше да лъже открито.

— Не искаш да се замесваш във всичко това, Ирана, повярвай ми. Никога не съм имала намерение да заловя Стонтън и да го тикна в затвора. Няма да рискувам да ми се изплъзне. Ще го убия. — Усмихна се криво. — Точно както и той ще ме убие, ако има възможност. Ще си играе с мен месец или два, но ще ме убие.

— Да, знам. — Ирана навлажни устни. — Описа ми подробно какво ще направи с теб, докато… — Млъкна и си пое рязко дъх. — Не знам дали бих могла да убия Стонтън. Ще бъде против природата ми. Но знам, че мога, с чисто съзнание, да го преследвам като диво животно, за да защитя теб или която и да е от жертвите му. И така, повторно питам: Как ще заловим Стонтън?

Емили я гледаше, обзета от безсилие и разочарование. Не искаше да я лъже, но в никакъв случай нямаше да приеме помощта й и да се нагърби със задачата да опази живота и на двете.

— Мисля, ако ми се удаде възможност, да го накарам да се срещнем някъде на открито. Поле, блато или гора, където ще има много укрития.

— И с какво ще помогне това?

— Много съм добра в гората. Някога придружавах баща си в снимките на дивата природа и прекарвахме седмици в проследяване на животни и установяване на лагери. — Стисна устни. — Готова съм да се обзаложа, че уменията ми за оцеляване и бой в гората са по-добри от тези на Стонтън. Освен това, съм добър стрелец и дори само мотивацията ми трябва да е достатъчна.

— Разбирам.

— Ще взема две оръжия. Ще скрия едното още щом вляза в гората, в случай че бъда принудена да изоставя другото. — Погледна Ирана. — А после ще импровизирам. Баща ми ме е научил на едно и то гласи, че никога не знаеш в коя посока ще поеме жертвата.

— Но това ще стане само ако успееш да убедиш Стонтън да приеме среща на указано от теб място.

Емили кимна.

— Имам шанс. Той е жаден за кръв. Арогантен е. И ме смята за лесна плячка. Мога да го манипулирам.

— Ние можем да ги манипулираме — каза Ирана. — Да приема ли, че това не са единствените фактори, чрез които се надяваш да манипулираш?

Емили кимна.

— Ще имам нужда от кола, от човек, който познава града, и някой, който да ми пази гърба.

— Аз ще ти пазя гърба. — Ирана наклони леко глава. — Ще поискаш помощта на Джослин, нали?

— Той има собствен автомобил. И живее в града от години.

— И си готова да рискуваш неговия живот.

— Да, щом така ще мога да запазя този на Гарет. — Направи пауза. — Имаш ли проблем с това?

Ирана поклати бавно глава.

— Джослин иска да ти помогне. Да поправи нещата, а шофирането едва ли ще е толкова опасно. Ще говоря с него.

— Моля. Но да получа помощта на Джослин ще е нищо, ако не успея да се свържа със Стонтън.

— Поли? — запита Ирана.

Ключът за отварянето на всички врати.

— Поли.



Косата на Поли бе разчорлена, а изражението на лицето му бе отнесено, когато им отвори вратата.

— Гарет не е тук, Емили. Мисля, че отиде да види Джослин.

— Знам. Ирана помоли Джослин да го задържи поне трийсет минути. — Влезе в стаята. — Как върви работата?

— Добре. Но ще е още по-добре, ако не ме прекъсват — каза многозначително. — Тогава може би ще мога да се концентрирам.

— Ще ти отнема само минутка. След колко време ще имаш номера на Стонтън?

— Пет или шест часа. Но ще ми трябва много повече време, за да се справя със сателита.

— Не казвай на Гарет, когато имаш номера. Дай го на мен.

На лицето му се изписа предпазливост.

— Да не казвам на Гарет? Защо? От него получавам заплатата си.

— Искам просто да му кажеш едва след няколко часа. Пак ще спечелиш парите си. — Срещна погледа му. — Няма причина да удовлетвориш молбата ми. Не ти предлагам нищо. Само те моля да ми направиш услуга. Обещавам това да не навреди на Гарет. А за мен ще означава наистина много.

— Не, това не ми харесва. — Изражението на Поли бе недоверчиво. — Няма да се хареса и на Гарет.

— Знам — каза Емили. — Не мога да се тревожа за това. Няма повече да позволя на Гарет да взема решения вместо мен. Трябва да се справя сама.

Той мълчеше и я изучаваше с поглед.

— Ще се опиташ да заловиш Стонтън. Гарет ще ме удуши, ако изпълня молбата ти. Може да те убият.

— Няма да ме убият. Прекалено много обичам живота. Ще се погрижа това да не се превърне в самоубийствена мисия.

— Ще отидеш сама?

— Не, ще взема Ирана. Тя няма да ми позволи да отида сама. Ще взема и Джослин. Той и бездруго иска да оправи нещата. — Усмихна се горчиво. — Ще му позволя да го докаже. Той е единственият, чийто живот нямам нищо против да рискувам.

Поли повдигна вежди.

— По-безмилостна си, отколкото мислех.

— Само когато става въпрос за Джослин. За мен ще е по-безопасно, ако съм с човек, който познава града и района. Ще ми помогнеш ли?

Той наклони глава на една страна.

— Защо мислиш, че бих ти помогнал? Както отбеляза, не ми предлагаш нищо.

— Разчитам, че нещо, неясно какво, ще наклони везните в моя полза и ще те накара да ми дадеш каквото искам. Ти си необикновен човек и не би направил нищо заради обичайните причини. Умът ти е блестящ и винаги можеш да спечелиш достатъчно пари. — Направи гримаса. — Секс? Нямаш шанс. Обичаш играта, но за теб тя е само това — игра. Видях те как разговаряше с рецепционистката. За теб сексът е като парите — нямаш никакви трудности да го получиш.

— Поне за миг обмисли ли възможността да си легнеш с мен? — Усмихна се. — Не се отказвай. Може и да съм придирчив към жените, кой знае.

— Обмислих. Бих направила всичко, за да осигуря безопасност на Гарет. Секс? Животът на Гарет? — Срещна погледа му. — Но това няма да наклони везните. Ти ще ми кажеш какво би могло да ги наклони в моя полза.

— Аз съм верен служител. Освен това, харесвам Гарет.

— Кажи ми.

Очите му изведнъж заблестяха.

— Настоятелна си. Като Сатаната си.

— Има само един Сатана, за когото да се тревожиш.

— Но Гарет не би ме оставил да се тревожа за Стонтън. Затвори ме в тази стая и ме принуди да се занимавам със скучното киберпространство.

Тя го загледа с присвити очи. Сега лицето на Поли излъчваше лъчезарност и вълнение, които бяха не само хипнотични, но и заразителни.

— Не смятам, че намираш киберпространството за скучно.

— Обикновено не. Но напоследък преживях и някои по-интересни неща. — Отпусна се на стола и изпъна нехайно крака. Първите две копчета на ризата му бяха разкопчани и той смътно напомняше на Емили персонаж от корицата на любовен роман — нехаен, елегантен и дяволит. — Разбираш ли, от онзи миг в детството ми, в който всички откриха какъв магьосник съм с компютъра, ме тикат единствено в тази посока. А аз, предполагам, се съгласявам, защото ми харесва да бъда звезда. Егото ми е силно.

— Така ли? Не съм забелязала.

— Напротив. — Усмихна се широко. — Но също така забеляза колко много се покачи адреналинът ми, когато Гарет ме включи в лова. Пристрастен съм към високото ниво на адреналин. Хареса ми покачването му и ме направи жаден за още.