— Млъкна и поклати глава. — Няма смисъл да мислим за миналите си грешки. По-добре е да ги поправим. Докарайте колата, която Дардън взе под наем днес. Ще изоставим другата. — Обърна се към Джослин. — Хайде, да се погрижим за митрополит Димитри.

Джослин кимна и тръгна към къщата.



Като стигнаха до колата, Емили и Ирана видяха Дардън, който бързаше по улицата. Косата му бе разрошена, а дъхът му излизаше на пресекулки.

— Не можах да го заловя. Чакаше го кола на следващата пресечка. Тъкмо потегляше, когато заобиколих къщата. — Погледна зад тях. — Къде е Гарет?

— В градината — каза Ирана. — Митрополит Димитри е мъртъв.

— По дяволите! — Дардън тръгна към портата. — Гарет може да има нужда от помощ. — И изчезна в градината.

Ирана отвори задната врата на колата.

— Влез. Не ми харесва идеята да стоиш на улицата. Стонтън може и да е потеглил, но е възможно някой друг…

Емили влезе в колата.

— Права си, но мисля, че Борг не е имал време да стигне дотук от Ню Йорк. Вероятно по тази причина митрополит Димитри бе убит от самия Стонтън. — Потрепери. — Сигурна съм, че убиването се нрави особено на Стонтън. — Трябваше да го чуеш, когато ми се обади по телефона. Беше… — Млъкна и овладя гласа си. — И, всъщност, в момента не аз съм неговата мишена. Той иска аз да бъда последна. Накара ме да мисля, че се кани да застреля теб. Каза, че има списък.

— И кой е в него?

— Всеки, който знае за съкровището. Възхищава се много на Михаил Зелов, защото убил всички и не е оставил свидетели.

— И затова е убил митрополит Димитри.

— Да. — Къде беше Гарет? Тя бе все още в капана на паниката, причинена от думите на Стонтън. Може би трябваше да се върне и да провери…

Въздъхна облекчено, като видя Гарет да излиза от градината, следван от Джослин и Дардън.

— Дардън, ти ще шофираш. — Гарет седна на предната седалка. — Къде е колата ти, Джослин?

— Зад ъгъла. — Изчака Дардън да седне зад кормилото. — Благодаря ти за помощта. Така ще разполагам с малко време. Трябва да се погрижа за семейството си, преди да отида в полицията.

— Не бързай — посъветва го Гарет. — Може би ще измислим нещо. Руското правителство може би ще прояви снизходителност. Милиардите сигурно ще им се сторят примамливи. Имат нужда от пари, а и обичат да дават примери за назидание.

Джослин поклати глава.

— Димитри искаше да бъде в покой със себе си. И повтаряше, че трябва да търсим мира. Не знам как точно да го постигна. — Отстъпи назад. — Много съжалявам, наистина. Иска ми се да можех да поправя стореното, но знам, че…

— Не го оставяй да си отиде — каза Емили. Наведе се напред и загледа гневно Джослин. — Това още не е приключило за теб. Не можеш просто така да си тръгнеш оттук и да се откупиш с пари, за да не бъдеш хвърлен в затвора от руснаците. Няма да ти позволя.

— Нямам никакво намерение да…

Емили се обърна към Гарет.

— Той е в списъка на Стонтън. Трябва да е. Стонтън няма да го остави да отиде в полицията. Ще го убие.

— Ще поема риска — каза Джослин. — Макар загрижеността ти да ме изненадва.

— Не съм загрижена. Заслужил си го — каза тя ожесточено. — Но няма да позволя на Стонтън да убие още някого. А той иска точно това! Да убива, да убива и отново да убива. — Завъртя се рязко с лице към Гарет. — Няма да му позволим, нали? Чуваш ли ме? Няма да има повече смърт. Повече никой няма да страда. Тук ще дръпнем чертата. Джослин иска да намери покой? Да му помогнем, тогава, да се отърве от проклетия убиец. Този е единственият начин да постигнем покой.

— Джослин? — запита Гарет.

— Не го питай, а му го заяви. — Емили се обърна към Джослин. — Стонтън има списък. И съм сигурна, че ти си в него. Не съм сигурна обаче за съпругата и децата ти. Но се обзалагам, че са, защото Стонтън не може да знае какво и колко си споделил с тях. Аз бих ги изпратила на безопасно място, след което щях да елиминирам заплахата.

Джослин мълча известно време.

— Семейството ми?

— Мислиш ли, че той ще се спре, само защото са невинни? Той е като Михаил Зелов, който убил царските деца, само защото смъртта им е била удобна за него. Стонтън дори няма да се замисли.

Джослин се обърна към Гарет.

— Изглежда, че няма да разговарям скоро с полицията. Трябва да защитя семейството си.

— Добре — каза Гарет. — Ще дойдеш ли с нас сега?

— Не, трябва възможно най-бързо да се върна у дома. Семейството ми има нужда от мен.

Гарет каза на Дардън:

— Отиди с него до колата му и я провери.

Джослин повдигна вежди.

— За експлозиви?

— Да, както и за разни устройства. Няма да е необходимо много време. Дардън е експерт. Трябва да си в безопасност.

— Сви рамене. — Имаме заповеди. Емили иска да останеш жив.

— Не го искам — каза Емили. — Така трябва да бъде. А може и да ни е полезен.

— Ще направя за вас всичко, което е по силите ми — каза тихо Джослин. — След като се погрижа за семейството си. — Обърна се и закрачи с широки крачки по улицата.

Емили се облегна назад, а Дардън запали двигателя и потегли бавно след него.

— Той не е лош човек. — Погледът на Ирана се бе спрял на лицето на Емили. — Вярвам, че наистина не е знаел какви ги върши Стонтън. Мисля, че двамата с митрополит Димитри са се опитвали да постъпят така, както са смятали за правилно.

— Няма значение. Той е дал парите. И така е направил възможно онова, което Стонтън причини на Джоел — каза Емили. — И дори искрено да е искал да му простя, няма да го направя. Ще работя с него, ако се налага, но това е всичко.

— И това е повече, отколкото очаквах — каза Гарет. — Достатъчно си ядосана, дори да го оставиш на Стонтън.

— Да. Ти беше този, който твърдеше, че няма да е доволен, докато не открие кой финансира Стонтън.

— И сега е в ръцете ни. Просто не съм сигурен какво точно имаме. — Гарет се обърна и изгледа Емили. — А сега ми предай точно казаното от Стонтън по телефона. Всяка дума.

Нямаше да му предаде всяка дума. Не и онази част, която я бе изплашила повече от заплахите към Ирана. Ужасът все още бе надвиснал над нея като тъмен облак.

Ще се погрижа за него да е по-лошо, отколкото беше за Леви.

Не мисли за това. То няма да се случи. Ще се погрижиш да не се случи.

— Обади ми се, след като бях седяла в кабинета около трийсет минути. Стонтън беше…



Поли ги чакаше във фоайето, когато след час влязоха в хотела.

— Не трябваше да ме оставяте тук сам — укори ги той. — Много студено от ваша страна след всичко, което направих за вас. Питах се дали не трябва да дойда да ви спася. Онази нощ бе истинска катастрофа, тъй като нямам особено опит в издирването и спасяването. Щеше да е много по-просто да ме вземете със себе си…

— Млъкни, Поли — каза Гарет. — Имаме достатъчно проблеми и без твоето хленчене.

— Аз не хленча. Говоря с… — Срещна погледа на Гарет и млъкна. — Проблеми? С какво мога да помогна?

— Не съм сигурен. Но можеш да се обзаложиш, че ще те оставя да направиш каквото можеш. — Тръгна към асансьора. — Можеш да започнеш с това да помолиш на рецепцията да ни дадат нови стаи на един и същи етаж. Искам всички да сте ми подръка.

— Това може да бъде и трудно — каза Поли. — Хотелът е пълен. Никой няма да иска да се премести.

— Можеш ли да го направиш или не?

Поли хвърли поглед на рецепционистката, която бе смръщила вежди и бе втренчила поглед в екрана на компютъра.

— Това не е от ония задачи, които ми се нравят.

— Но аз имам нужда точно от това.

Поли въздъхна и тръгна към рецепцията.

— Дай ми час.

Малко преди вратите на асансьора да се затворят, Емили видя Поли, облегнал се на лакти на рецепцията. Усмихваше се наистина неустоимо и говореше на младата жена. Мили Боже, той наистина можеше да омагьосва! До този момент Емили не бе виждала Поли да пуска в действие целия си чар. А това дори не бе чар, то бе чиста харизматична сила, предназначена да те оплете в мрежите си.

— Мисля, че открихме с какво Поли се справя по-добре от компютрите — прошепна тя.

— Само да успее — каза Гарет.

— Мислех, че ще поискаш от мен да сменя хотела — каза Дардън. — Тъй като Стонтън очевидно знае къде сме.

— Това място е добро като всяко друго — каза Гарет. — Вече няма да бягаме. — Сведе поглед към Емили, усмихна се и я цитира: — „Слагаме край.“ Нали така?

— Да. — Емили се обърна към Ирана. — Добре ли си? Случилото се не бе леко за теб.

— За теб също. Отново бе изправена пред ужаса. А аз трябваше само да поговоря със старец, пожелал да стори добро, а вместо това причинил зло. — Асансьорът спря на етажа й и тя слезе. — Сега ще отида в стаята си и ще се моля за душата на стареца. Ще ти се обадя по-късно.

— Остани в стаята си. Ще изпратя Поли и Дардън да ти помогнат да се преместиш, когато Поли уреди въпроса. — Гарет натисна бутона за задържане на асансьора и изчака тя да отключи вратата на стаята си и да се скрие вътре.