— Нито пък аз. — Гарет стана и наля чашка кафе. — Но е умрял богат и години след избиването на царското семейство. Нартов продължавал да му изпраща пари. — Занесе й чашката. — Въпросът е: Кой е бил този Нартов? И как е успял Зелов да го убеди, че амулетът е скрит в дръжката на чука? Или Зелов е изнудвал Нартов?

Емили разтри слепоочията си и прие чашката кафе.

— Нямам представа. Надявах се, че ще можем да сложим край на участието на Зелов във всичко това. Господи, иска ми се да избягам по-далеч от Михаил Зелов.

Той поклати глава.

— Няма да го направим. Той е центърът, той е като окото на бурята.

— Николай Зелов най-вероятно е знаел кой е Нартов още преди да дойде в Русия. Затова вероятно му е платил и Джослин. — Поклати глава. — Но защо, по дяволите, ще се плащат пари сега, в този век, за нещо, което се е случило през 1918?

Гарет сви рамене.

— Защо не зададем този въпрос на мистър Джослин?

— Но Николай Зелов отишъл да види първо митрополит Димитри. Можем да получим повече информация, като отидем при него. — Отново поклати глава. — На сутринта ще говорим с Ирана и ще видим какво мисли тя.



— Михаил Зелов бил наистина обладан от Сатаната. — Ирана приключи с четенето на бележките и вдигна поглед към Емили и Гарет, които седяха до масичката на рум сървис в другия край на стаята. — Сигурна съм, че е при него и сега. Има ли още нещо?

— Преводът на „Книга за живите“ — каза Емили. — Прегледах го, но по едно време отидох направо на бележките. — Направи гримаса. — Не мисля, че ще искаш да го прочетеш. Отвратително богохулство, невиждан разврат. Каквото и да си помислиш, получаваш го. Секс с невръстни деца и всяка жена, изпречила се на пътя ти. Нищо чудно, че Распутин е бил привлечен.

— Но Распутин се е опитал да се отдалечи от Зелов към края — каза Ирана. — Мисля, че искам да прочета всичко.

— Нямам нищо против — каза Емили. — Задръж моето копие. Гарет има друго, в случай че ни потрябва.

— На всяка цена — каза Гарет. — Но от теб искаме да споделиш с нас, ако се сетиш защо Николай Зелов е посетил първо уважаван член на църквата, преди да се обърне към Джослин?

Ирана гледаше втренчено книгата.

— Имам няколко идеи. Нека прегледаме още веднъж всичко, с което разполагаме, за да мога да проясня главата си. Не съм така добре запозната с това като вас. — Потупа с пръст по книгата. — Михаил Зелов е бил инструмент в избиването на царското семейство, с цел да се откраднат трите амулета от царските щерки. За четвъртия амулет се предполага, че е бил в чука, който е дал на царя. Царят го скрил в Народния музей в близост до къщата на екзекуцията, откъдето Зелов не могъл да го открадне. — Смръщи вежди. — Но Зелов се чувствал така уверен, че успял да измъкне доста пари от Нартов, който да пази чука в музея. Очевидно е искал чукът да остане в музея.

— Но защо? — запита Емили. — И кой, по дяволите, е Нартов?

— Не знам защо — каза Ирана. — Но мисля, ще откриете, че човекът, подкрепял Михаил Зелов през всичките тези години, е бил митрополит Сергей Нартов. Периодът съвпада.

— Още един митрополит? — запита Гарет. — Михаил Зелов е мразел църквата.

— Което означава, че не би се опитал да я използва — възрази Ирана. — Всъщност най-вероятно точно така е направил.

— И си сигурна, че този човек и митрополит Нартов са едно и също лице?

— Не — каза Ирана. — Но съм изучавала този период и мога да твърдя, че Руската църква и Сергей Нартов определено са имали власт да източат достатъчно пари, за да бъде Зелов щастлив. Към Нартов са се отнасяли с огромно уважение и дори се очаквало да бъде провъзгласен за патриарх на цяла Русия. Той отказал с думите, че не е достоен и би предпочел да служи на народа си от по-скромна позиция. — Направи пауза. — А след като властта била завзета от болшевиките, помолил да служи на Бога и църквата тук, в Екатеринбург. Това не се харесало на новото правителство, което се опитвало да накара всички да забравят какво се е случило тук.

— Но да краде от църквата, за да направи онова копеле богато? — запита Емили. — Това го прави толкова лош, колкото и Зелов.

— Това определено е престъпление. Мотивът трябва да е бил много силен, щом е плащал щедри суми на Зелов в продължение на години. Казвате, че плащанията са спрели през 1943? — Емили кимна и Ирана каза: — Трябва да проверя, за да съм сигурна, но мисля, че тогава е умрял Нартов. И тъй като Зелов е починал малко след спирането на плащанията, никой нищо не е научил.

— Докато Николай Зелов не проявил още по-голяма лакомия шейсет години по-късно и не ги подновил — измърмори Гарет. — И така, той отишъл при митрополит Димитри и или се е опитал да намекне нещо за миналите мръсни дела на църквата, или му е предложил трите амулета, за да може митрополитът да допълни комплекта с четвъртия — онзи, който бил скрит в чука.

— Това са само предположения — каза Ирана. — Според мен, Николай Зелов се е опитал да вземе чука за себе си. Ламтял е за царските милиони.

— Прекалено трудно — възрази Емили. — Той е алкохолик и обикновено обича нещата да стават лесно. Точно затова би предпочел да има редовен приток на пари. Дал е на Бабин „Книга за живите“ и амулетите и си е отишъл с пълни джобове. — Погледна Гарет. — Но Бабин бил нает от Джослин, а не от митрополит Димитри. Джослин трябва да е затънал до шия в тази мръсотия.

— Защото предпочиташ той, а не митрополит Димитри да е лошото момче — каза Гарет. — Може и двамата да са боклуци. Парите покваряват, Емили.

— Знам. — Вярно бе, не искаше в цялата тази грозота да е замесен човек на вярата. Имаше толкова малко чисти и свети неща, към които светът да се придържа. — Вярваш, че митрополит Димитри се е свързал с Джослин и двамата са станали партньори?

— Това е вероятно развитие на нещата — каза Гарет. — Джослин има парите, а не виждам как митрополитът може да е снабдявал Михаил Зелов с исканите от него средства. Нартов е можел да финансира Михаил Зелов, защото по онова време светът е бил различен и той е използвал властта на църквата. В наше време всичко минава през очите и ръцете на счетоводителите. — Поклати глава. — Не, Джослин просто трябва да е замесен.

— Мен ме интересува по-скоро какво общо има църквата с това. — Ирана вече прелистваше книгата. — Струва ми се, че искам да узная повече за Зелов и връзката му с нея.

— Аз знам всичко, което искам да знам, за него. — Емили потрепери. — Непрекъснато мисля за това, колко много си приличат Зелов и Стонтън. Струва ми се странно двама така обладани от злото мъже, от различни поколения, да бъдат привлечени от една и съща примамка.

— Може би не е толкова странно. — Ирана не вдигна поглед от книгата. — Понякога мисля, че ако злото е достатъчно силно, то има свой собствен живот.

— Прераждане?

Тя сви рамене.

— Мисля, че всичко е възможно в Божия свят. Но не това имах предвид.

— Добре. Защото не ми се иска да мисля за това, как във всяко поколение се ражда по един Стонтън. — Обърна се към Гарет. — Кога ще се обадим на Джослин?

Той поклати глава.

— Скоро. Но може би трябва да постъпим, както предложи ти, и да посетим първо митрополит Димитри.

— Не, оставете на мен — каза внезапно Ирана. — Нали затова ме извикахте тук?

— Но тогава не мислех, че митрополитът е конспиратор — каза Гарет.

— Това нищо не променя. Говоря езика и имам нужния опит в материята. Искам да го направя.

Гарет поклати глава.

— Престани да ме предпазваш, Гарет. Ще го направя — каза Ирана. — Трябва да го направя.

Тонът й издаваше твърда, ако не и страстна, решителност. Емили си спомни студените тръпки, които я бяха полазили при думите на Ирана, че идването й тук вероятно има някакъв смисъл.

Ирана погледна Емили. Сякаш беше прочела мислите й.

— Престани да се тревожиш. — Усмихна се. — Не е ли вярно, че имам най-добра квалификация от всички ни? Ще се срещнем в резиденцията му на ярка дневна светлина. Нищо няма да се случи. — Изправи се. — А сега ще се облека и ще се обадя на митрополит Димитри.

— Може да откаже да те приеме — каза Емили.

— Вярвам, че ще ме приеме. — Тръгна към банята. — Всъщност сигурна съм, че ще ме приеме.

— Предполагам, че Бог ти е вдъхнал тази увереност? — запита Емили.

— Не, за Бога! Просто интуиция. Понякога всички ние имаме своите предчувствия.

— Защо да не дойда с теб?

Ирана се засмя.

— Интуицията ми казва не. Всичко ще бъде наред, Емили. — И се скри в банята.

— Не искам да отиде сама — каза Емили. — Защо не иска да ме послуша?

— Може би възразява на опитите ти да я закриляш. Чувал съм, че независимите жени имат склонност силно да се съпротивляват на подобни опити.

— Не е забавно.

— Знам. Проблемът е голям. — Хвана я за ръката. — Няма да й позволя да се види с митрополита, без да бъде защитена. Отказа да я придружа, но ще накарам Дардън да я закара и да остане наблизо.

Изпълни я облекчение.

— Знам, че е права и че посещението при митрополита не трябва да е… Просто идеята не ми харесва.

— Имаш предчувствие?

Тя кимна.