— Историята на Русия е пълна с безпокойство и смут.

Тя кимна.

— Годините, в които Михаил Зелов се е опитвал да манипулира царя и царицата, са били едни от най-неспокойните. Онова време не е било подходящо за слаб цар като Николай II. Той седял на трона, заобиколен от красивото си семейство, и не можел да повярва, че революцията наближава. Векове наред царете били силни и живеели в невиждано великолепие. Защо е трябвало да мислят дали болшевиките биха или не биха могли да ги свалят от престола? Комунизмът бил навсякъде, но царят мислел, че историята е на негова страна. — Направи гримаса. — Но ето, че историята била разбита на пух и прах, а царското семейство било екзекутирано.

— Но какво общо имала църквата с тези смутове?

— Николай бил силно религиозен и се опитал да запази църквата. Всички се опитвали да се домогнат до властта, а църквата само се опитвала да запази властта, която вече имала.

— Говориш така, сякаш си изучавала този период.

— Когато бях млада, изучавах всички религии, включително тази на Руската ортодоксална църква. Църквата била неразделна част от историята на Русия. Както казах, властта на църквата се разпадала. Било време на промени. Ето как Распутин получил влияние в църквата. Търсели човек, който можел да я направи още по-популярна. А Распутин сътворявал чудеса, бил обявен за светец и много хора му вярвали. — Поклати глава. — Но не съм срещала истории за Зелов.

— Очевидно той е искал да бъде така — каза Емили. — Бил е зъл човек, а злото, сътворено от него, още съществува. — Погледна Ирана. — Как е могло да се случи това? Как Михаил Зелов се е отървал от наказанието за греховете си? И се е озовал в Съединените щати, при това — богат. Как Бог е допуснал подобно нещо?

— А може би Зелов не е бил щастлив, въпреки богатството си? Не познаваш мъките на душата.

Емили мълчеше.

— Това не е достатъчно добро за мен. А Стонтън? Не искаш ли да го намерим и да го накажем за стореното?

— Мислих за това снощи. Изпитвам силен гняв и ми е трудно… — Поклати глава. — Няма да му позволя да изкриви характера ми. Той е зъл, Емили. Може би най-злият човек, когото познавам. Докато е жив, ще бъде заплаха за всички около себе си. Затова трябва да остана, да ви помогна. Трябва да съм сигурна, че не може да нарани никого другиго. Не става въпрос само за мен. Трябва да вярвам, че такава е волята Божия и че Бог ще ми помогне.

Емили поклати глава.

— Аз не съм като теб. Не мога да чакам съдбата или Бог да ми дадат одобрението си. Трябва да съм сигурна, че злото ще бъде наказано.

— Искаш да кажеш: да накажеш злото със собствените си ръце — усмихна се Ирана. — Такава е философията на войника. Понякога трябва да оставиш нещата в Божиите ръце.

— Предлагам да му помогна малко.

Ирана се усмихна.

— Говориш като Гарет. Вие двамата си приличате, знаеш ли.

— Не, не знам. — Тръгна през полето към къщата. — Той не мисли, че съм войник. Иска да седя със скръстени ръце, докато той… — Сви рамене. — Не искам да говоря за това.

— Снощи ти позволи да рискуваш живота си. Което не му бе лесно.

— Това беше различно. Беше за теб, Ирана.

— Да, за мен.

Емили забеляза как изражението й леко помръкна, и побърза да каже:

— Нека не говорим за Гарет. Освен всичко друго, много съм му ядосана, че те доведе тук.

— Той ми даде избор. Веднъж ти казах, той винаги ми дава избор. — Добави: — Спомена, че може да се наложи да му помогна в работите му с Руската ортодоксална църква.

— Николай Зелов отишъл първо при митрополит Димитри и му предложил да му продаде амулетите и „Книга за живите“. Още преди Джослин да е започнал да преговаря. Гарет иска да знае защо, аз също. Но не е нещо, с което лесно можем да се справим. — Емили направи гримаса. — Знам, казах, че не искам да говоря за него, а ето, че го правя.

— Защото не можеш да мислиш за нищо друго.

— Напротив. Мисля, че съм много щастлива от това, че приятелката ми е тук. Макар че не трябваше да идваш.

— А аз вярвам, че трябва да съм тук — каза тихо Ирана. — Знаех, когато Гарет ме помоли да дойда, че тук ме чака нещо. Не знам какво е, но може би Бог има цел.

— Чакаше те Стонтън. Не мисля, че това е някаква цел.

— Не, Стонтън е само препятствие, което трябва да преодолеем. Нещо друго ни чака. — Отново погледна сивите облаци, които сякаш не помръдваха на неподвижното небе. — И нищо от това няма да бъде твоя вина или дело, Емили.

На Емили изведнъж й стана студено.

— Добър начин да направиш деня по-весел.

Ирана се усмихна.

— Престани да се заяждаш с мен. Целта може да ни донесе и щастие. Повечето от плановете на Бога са изпълнени с радост. — Хвана Емили за ръката. — А сега да се връщаме, за да развалим плановете на Гарет. Изглежда, иска да потеглим отново на път.

— Той иска само да ни защити.

— И в това няма нищо лошо, макар ти да негодуваш поради това вмешателство в независимостта ти. Такава му е природата. — Тя пусна ръката на Емили и закрачи по-бързо. — Тук нямаме фар, но и селската къща ще свърши работа. Ще се надбягваш ли с мен?

— Защо не? — Тази изненада, завръщане към всекидневните им действия на остров Микала, бе добре дошла. Може би дори беше знак за онова излекуване, за което говореше Ирана.

Емили затича. Усещаше хладния вятър в косите си, а Ирана беше до нея. Поне в този миг, макар и един-единствен, всичко беше наред. Не съвършено. Но приемливо.

Глава 17

Като наближи къщата, от нея излезе Поли.

— Да не би да ви преследват? Трябва ли да ви спася?

Емили спря и се опита да възстанови нормалното си дишане.

— Не. Просто леко сутрешно упражнение.

— Какво разочарование! — усмихна се той. — Това преживяване в стил Джеймс Бонд започва да ми харесва. Макар Гарет да каза, че ще ме удуши, ако не престана да пиратствам. — Погледна Ирана. — Ще се представя, тъй като Емили очевидно има затруднения с дишането. Аз съм Марк Поли, компютърен гений и понякога охрана. Което не е чак толкова необикновено.

— Ирана Повак. — Поклати глава. — Аз съм само много добър лекар.

— Но за тях вероятно си необикновена. Гарет ми плати цяло състояние, за да те намеря. — Той я изучава известно време с поглед, после бавно кимна. — Знаеш ли, мисля, че може би са прави.

— Сложи ли куфарите в колата, Поли? — От къщата бе излязъл Гарет.

— Да. И тъкмо се връщах при теб, за да ти го кажа, но спрях, за да видя дали няма да се наложи да спася Емили. — Изгледа обвинително Гарет. — Не ме взе със себе си снощи. Използва блестящия ми ум и опита ми и ме изпрати в леглото. Не е справедливо, Гарет.

— Справедливо? Мили Боже, да не би да съм създал чудовище?

— Така ти се пада. Не исках да дойда с теб в къщата на Бабин. Но не знаех какъв приток на адреналин може да осигури подобно преживяване. Аз съм любопитен по природа. И искам отново да го усетя и да го изследвам.

Гарет въздъхна.

— Това тук не е компютърна игра, Поли.

— Да, не е. Различно е. И може би по-забавно. — Кимна. — Сега мисля да вляза вътре и да накарам Дардън да се размърда. В момента се чувства като по-висшестоящ от мен. Искам да му кажа, че не само съм гений, но и колко ценна помощ съм ти оказал в къщата на Бабин онази нощ. Справих се дори по-добре от него.

Емили го погледна с нескрита изненада. Общото им приключение очевидно бе изградило между тях връзка, която бе победила неприязънта на Гарет към него. И не само това, а бе отворило и вратичка за Поли — нещо, което тя не бе очаквала.

— Дардън май си е ударил лошо главата — измърмори Гарет. — О, добре, Поли, но имаш още много да учиш.

— Звучиш покровителствено като баща — каза Емили.

— Не съм баща на никого. Нито на Поли, нито на теб. — Обърна се към Ирана. — Нали, Ирана?

— От теб ще стане много добър баща — каза Ирана. — Трябва само възможност и практика.

Емили смени темата.

— Какво каза Поли за превода?

— Ще го направи… Макар и неохотно.

— Не е така забавно, като да играеш на Джеймс Бонд — каза Емили с безстрастно лице. — Но, както и да е, сигурна съм, че се е съгласил, след като си поговорил бащински с него.

Гарет я изгледа.

— Ще ти го върна, да знаеш. — И продължи: — Обади се Фъргъсън и ми докладва за тримата индустриалци, които си имат работа с Бабин. Казах му, че засега се интересуваме единствено от Джослин. — Направи пауза. — А той ми каза, че лая под грешното дърво.

— Защо?

— Джослин бил абсолютно надежден. И чист. Има съпруга и две деца в колежа, които също са абсолютно чисти. Бизнес трансакциите му са открити и законни. Той е невероятно религиозен. Дарява голяма част от приходите си на църквата и също толкова голяма част отделя за благотворителност.

Преди две години си взел отпуск и прекарал четири месеца в Етиопия с мисионерска група. Работил толкова усърдно и неуморно, че имунната му система се сринала и се разболял от треска. И се наложило да го изпратят с кораб у дома.