— Харесва ми и там, където си сега. На всяка цена си помисли. Давам ти две минути.



Няма полза, помисли си Емили. Не можеше да заспи. Лежеше от часове, но умът й не искаше да се успокои. И не само умът й, чувствата й бяха така преплетени, че не можеше да ги осъзнае.

Гарет.

Мисълта за него бе като лъч светлина в мрака. В целия този смут около нея, можеше да има доверие само на Гарет. Работеха заедно и макар че не бе съгласна с всичко, което той правеше или казваше, знаеше, че може да разчита на него.

Знаеше още, че когато той я вземеше в прегръдките си, се чувстваше жива и в безопасност.

Имаше нужда от това чувство, след като бе погледнала онова прасе Бабин право в лицето и бе разбрала, че не го интересува нищо друго, освен собствената му егоистична алчност.

Не можеше да отиде при Гарет и да го използва само защото искаше да отдалечи от себе си мрака и да почувства отново красотата и завършеността, които бе изпитала предната вечер. Това също щеше да бъде проява на егоизъм.

По дяволите. Имаше нужда от него, желаеше го и щеше да се погрижи той да я използва също толкова, колкото тя — него.

Спусна крака на пода, стана от леглото и тръгна към вратата. Отново беше боса. Не искаше да спре, за да си обуе обувки. Искаше да стигне по-бързо при Гарет. О, добре, имаше само няколко метра до разтегателния диван и нямаше да й навреди, ако…

Спря изненадана, след като излезе от стаята си. До кухненската маса седеше Дардън. Работеше с компютъра. Вдигна бързо поглед и й се усмихна.

— Не можеш да спиш? И аз не мога. Какво ще кажеш за чашка кафе?

— Кафе? Кофеинът ще те държи буден цяла нощ.

— И бездруго няма да спя. Поне да се насладя на чашка хубаво, гъсто, ароматно кафе. Знаеш ли, че Гарет го пие с водка?

— Да, каза ми.

— Седни. — Изправи се. — Аз ще го приготвя.

Тя поклати глава и закрачи към вратата.

— Отивам да видя Гарет.

— Емили. — Хвърли поглед през рамо и видя Дардън да клати глава. — Знаех, че нещо все ще се обърка. Никога не е лесно.

Тя замръзна с ръка върху бравата.

— Какво се е объркало? Да не би да се е случило нещо с Гарет?

— Не. — Направи гримаса. — Но в момента не е тук.

Тя се завъртя рязко и втренчи поглед в него.

— И къде е той, Дардън?

— Ела тук и седни. Ще направя кафе.

— Къде е той, Дардън?

— Реши, че е по-добре да поговори отново с Бабин, преди да е реагирал на посещението ви.

Не беше дори шокирана. Още когато бе видяла изражението на Дардън, бе разбрала къде е Гарет. Господи, надяваше се да греши…

— Сигурна съм, че онази свиня разполага с достатъчно убийци. Той е наел Стонтън, нали? — При тази мисъл, паниката се надигна в нея. — Може би Стонтън ще…

— Вярвам, че Гарет ще се зарадва, ако случайно попадне на него. Но знам, че не очакваше това да се случи — каза Дардън бързо. — Не виждаше Стонтън в ролята на куче пазач на онази отрепка.

Тя също не можеше да си го представи в тази роля и това бе единственото добро, което виждаше в ситуацията.

— Ти защо не отиде с него?

— Той не пожела. — Обърна се и напълни джезвето с вода. — Каза, че ще се задоволи с Поли.

— Поли?

— Поли е добро момче. — Дардън продължаваше да избягва погледа й. — И, освен това, Гарет обича да е сам, когато има подобна работа. Така ти ще можеш да реагираш по-бързо, ако нещо… — И незабавно добави: — Но нищо няма да се обърка.

Всичко би могло да се обърка. Възможно бе дори Гарет да е вече мъртъв.

— От колко време го няма?

— Около четири часа.

— И не се е обаждал?

— Не съм и очаквал да се обади. — Постави джезвето на котлона. — Каза аз да му се обадя, ако тук нещо се обърка, но той…

— Погледни ме, Дардън.

Той въздъхна и се обърна с лице към нея.

— Казах му, че аз ще поема удара. Хайде, стреляй.

— Накарал те е да останеш, за да се погрижиш за мен, нали? — Сви длани в юмруци. — И не ми е казал. Просто е тръгнал и ме е оставил, без да ми каже и дума.

— Както казах, Гарет обича да работи сам.

— Взел е Поли.

— Щеше да се тревожи за теб. Ролята на Поли няма да е голяма и няма да му се наложи да го наблюдава непрекъснато.

— Без да ми каже и дума. — Не можеше да спре да мисли за това. Чувстваше се така, сякаш я бе предал. Бабин бе и неин враг, не само на Гарет, а той не й бе позволил да тръгне с него. Беше се изправил срещу Бабин сам.

Възможно бе никога да не се върне.

— Седни. — Дардън бе прекосил кухнята и я побутваше към стола. — Не изглеждаш много добре.

Не се чувстваше добре. Коленете й трепереха, гадеше й се.

— Престани да се суетиш над мен. Добре съм. — Отпусна се на стола. Но не беше добре. Щеше да бъде, когато в кухнята влезеше Гарет.

А после собственоръчно щеше да го убие.

Глава 15

Беше почти на зазоряване, когато чу кола да спира пред къщата.

След няколко минути Гарет вече отваряше входната врата.

— Прекалено късно — каза Дардън. — Направих каквото можах, Гарет.

Гарет стоеше на прага, без да откъсва поглед от Емили.

— Добро утро.

Искаше й се да прекоси тичешком стаята и да го прегърне. Не, да го удари.

— Трябва да се облечеш по-добре — каза Гарет. — Тук е малко хладно.

Тя сведе поглед към дългата тениска, която стигаше до средата на бедрата й.

— Достатъчно съм облечена. И не ми е студено. Не, определено ми е топло.

Дардън подсвирна тихо.

— Току-що се сетих, че трябва да отида да посрещна самолета, с който пътува Ирана. — Изправи се и тръгна към вратата. — Тръгвам веднага.

— Ирана? — повтори Емили. — Ирана идва тук? Защо?

— Реших, че може би ще имаме нужда от нея. Бабин има вземане-даване с църквата, помниш ли?

— И ще рискуваш, залагайки на това може би? — запита тя. — Кога щеше да ми кажеш за пристигането й?

— То не бе тайна. Ти бе малко разтревожена и не исках да те тревожа допълнително.

— Дяволски си прав. Разтревожена съм. — Пое си дълбоко дъх. — Но ще обсъдим това по-късно. А Бабин?

— О, все още е жив. Поли ще го откара до летището в Москва. Вероятно вече са на път. А аз докарах колата на Бабин тук. Той ще остане известно време в къщата си в Монте Карло. Сподели с мен, че ще се чувства в безопасност от Стонтън, ако е възможно най-далеч от Русия. Макар аз да помислих, че няма търпение да се отдалечи от мен. Беше разтревожен от отказа ми да му обещая, че няма да го преследвам по-късно. — Стисна устни. — Което и ще направя. За мен той просто е недовършена работа. Позволих му да се измъкне като застраховка, ако по-късно имам нужда от информация.

— Той сигурно и бездруго ще изчезне.

— Може би. Но аз ще знам къде е. Обадих се на Фъргъсън и го помолих да изпрати агент, който да го следи още от кацането му в Париж. Може ли чашка кафе?

— Студено е. Двамата с Дардън седим тук от часове.

— Ще го стопля. — Прекоси кухнята и сложи джезвето на котлона. — Съжалявам, че си се тревожила. Надявах се да спиш цяла нощ.

— Винаги можеш да ми дадеш приспивателно — каза тя саркастично.

— Нямаше да бъде честно. Възползвах се от ситуацията. Не съм я създал. — Погледна я. — И знаех, че накрая ще ми се наложи да говоря с теб за това. Трябваше да реша дали си струва.

— Бабин — подсказа тя.

— Не показа особено желание, но успях да го убедя, че или ще говори пред мен, или никога вече няма да може да говори.

— Посредник ли е?

— Да. Работи за Питър Джослин, крупния производител на пластмаса. — Свали джезвето от котлона и напълни една чашка. — Джослин го наел, когато Николай Зелов дошъл в Москва с книгата на стария Михаил Зелов и три амулета и поискал да ги превърне в злато. Николай Зелов отишъл първо при митрополит Димитри и му ги предложил, но не знам как точно, Джослин се оказал насред всичко това. Джослин не искал Зелов да знае, че е замесен, и затова използвал Бабин за посредник. Казал на Бабин, че трябва да вземе „Книга за живите“ и амулетите и че в замяна Зелов ще получи тлъста сума, която ще го измъкне от финансовите затруднения веднъж завинаги.

— Толкова важни ли са били амулетите?

— Много важни.

— И наистина има съкровище, скрито в дръжката на чука?

— Според Бабин. Каза, че всичко се съдържа в „Книга за живите“. Също и информация къде е скрит чукът.

Емили поклати глава.

— Какво значение има, след като всичко това сее случило преди почти сто години? Защо не се е върнал и сам не ги е взел? И защо комунистическото правителство не е открило нищо?

— Очевидно не са.

— Трудно ми е да повярвам, че е останало скрито близо век. Къде?

— На обикновено и дори очевидно място. В музей в Сибир заедно с колекция земеделски сечива. Какво друго би било по-безопасно?