Точно както сега щеше да прегази Гарет и онази кучка.

Точно както щеше да прегази и Стонтън.



От стаята на Емили вече часове не идваше нито звук, а беше почти полунощ. Дали спи, ши просто ме избягва?, питаше се Гарет. А може би и двете. Тя бе разтревожена, когато го остави, а сексът, който бяха правили предната нощ, може би беше емоционален товар за нея.

Щеше да се справи с тази възможност по-късно. Тази вечер просто се радваше, че не му се налага да търси начини да я избягва. Подобна ситуация би била изключително деликатна.

Ослуша се. Определено не се чуваше нищо. Надявам се да се наспиш добре, Емили.

Време беше да предприеме нещо.

Прекоси безшумно стаята и отвори входната врата. Колата бе паркирана на алеята, а Поли се бе облегнал на нея.

Изправи гръб, когато Гарет тръгна към него.

— Какво става, по дяволите? Дардън ми каза да се срещнем тук.

— Отиваме на лов. Влез в колата. Ще шофираш ти.

— На лов? — повтори Поли предпазливо. — Аз не съм от хората, които обичат заниманията на чист въздух. Мислех, че си забелязал.

— Не мисля, че ще се изисква да стоим на чист въздух. — Седна до него. — Но, от друга страна, човек никога не знае.

— Виж, няма да ме изхвърли някъде по пътя, нали? — Запали двигателя. — Знам, че си ми ядосан, но трябва само да ми кажеш, за да си тръгна.

— Как бих могъл да те изхвърля? Нали ти шофираш.

— Е, просто в това виждам повече смисъл, отколкото в ходенето на лов. Не съм виновен, нали знаеш. Жените просто не могат да ми устоят. Аз нищо не правя.

— Млъкни, Поли.

Той мълча известно време.

— Къде отиваме?

— На посещение при Бабин.

— О! — Поли се замисли. — Насилие и бъркотия? И в това не съм добър. Не предпочиташ ли Дардън да е до теб в такива моменти?

— С цялото си сърце.

Поли въздъхна от облекчение.

— Тогава ще обърна и ще се прибера в къщата.

— Имам нужда от човек, на когото да се доверя, да наглежда Емили. Това е по-важно, отколкото да ми пази гърба. Дардън получи заповедите си.

— А аз какво трябва да правя?

— Нищо, което да ме вкара в беля. Можеш да бъдеш само наблюдател или само шофьор. Аз ще свърша останалото.

— Добре — отговори Поли. — Това звучи достатъчно безобидно. Бабин живее във великолепен замък. Как ще влезем?

— Ще оставим колата при портата и ще прехвърлим оградата. — И добави: — Надявам се по нея да не протича електричество.

— И аз — каза Поли. — Вероятно знаеш всичко за онова имение. Все пак, то е историческа забележителност. Ще направя всичко, което искаш. Може и да не съм добър в това, но няма да ти откажа.

Гарет дълго го изучава с поглед, после бавно кимна.

— Само за това те моля. — Сви рамене. — Дардън ми даде карта на района, свалена от Интернет, на която е отбелязана и охранителната система. Портата е снабдена с аларма, но оградата — не. По нея не протича електричество. В останалите части на къщата също има охранителни инсталации, но са поне на двайсет години. Инсталирани са от предишния собственик. Мога да ги обезвредя.

— Сигурен съм, че можеш. А ти сигурен ли си, че не искаш да се върнеш за Дардън?

— Да. Мисля, че имаш нужда от ново предизвикателство. Понякога е добре човек да разширява кръгозора си на действие. — Усмивката му беше странно изкривена. — Нали каза, че не полагаш никакви усилия, за да бъдеш неустоим.



— Остани тук, Поли. — Гарет провери инфрачервения си детектор. — Има трима души в помещенията на долния етаж. Един в спалнята на втория. Двама мъже охрана се сменят на два часа. Не се движат. Остани тук, в сянката, и ела да ме предупредиш, ако…

— Къде да дойда?

Гарет отново погледна детектора, за да е сигурен.

— В спалнята на втория етаж. Ще обезвредя алармата на вратата и сензора за движение. — Тръгна към огромната странична врата на двореца. — Не мърдай.

— Нито мускул. — Наклони глава. — Знаеш ли, започва да ми става интересно. Ще наблюдавам зорко като ястреб. Повярвай.

Докато обезвреждаше алармената инсталация, Гарет си помисли, че много му се иска да има доверие на Поли. И да имаше желание да му помогне, Поли не притежаваше опита на Дардън. Е, щеше да му се наложи да се справи. Гарет трябваше да действа бързо. Не само защото Емили беше на ръба и можеше да реши, че трябва да действа сама, ако не й демонстрираше напредък, но и защото сега, след като се бяха разкрили пред Бабин, той можеше бързо да се скрие и да прикрие следите си.

Най-после свърши с обезвредяването и отвори тежката врата.

Беше странно, че Бабин не бе осъвременил мерките си за сигурност. Може би бе така погълнат от миналото величие на двореца, та бе приел, че всичко тук е в пълна изрядност. Или може би Гарет щеше да бъде неприятно изненадан, когато се опиташе да влезе в спалнята на господаря.

Открехна вратата. Не последва нито изненада, нито шок.

Добре. Трябваше да действа бързо, преди Бабин да се е събудил и да е хванал оръжието.

Отвори вратата и се втурна през стаята към леглото.

Бабин не беше там.

Беше се претърколил на пода при отварянето на вратата и сега трескаво пълзеше към нощното шкафче.

Гарет обви ръка около врата му и го дръпна назад. В следващата секунда Бабин лежеше на пода, а Гарет беше върху него, допрял нож до гърлото му.

— Реших, че трябва да си поговорим още малко.

Протегна ръка и запали лампата върху нощното шкафче.

Искаше да вижда изражението му. Лицето на Бабин бе зачервено от злоба. На него не беше изписан страх. Това не бе добре. Натисна малко по-силно с върха на ножа и по шията на Бабин потече струйка кръв. Така беше по-добре. В очите му проблесна страх.

— Разбира се, ако избереш да не ми кажеш онова, което знаеш, мога просто да те убия. Което ще се хареса на Емили.

— Тази кучка!

Натисна още малко по-силно.

— Не бих говорил така за Емили, ако бях на твое място. Това извиква раздразнението ми.

В тъмните очи на Бабин гореше гняв.

— Не можеш да постъпиш така с мен. Тук е пълно с охрана. Всяка минута някой от тях ще открие присъствието ти.

— Има четирима души охрана на приземния етаж. Двама близо до портата. Двама от западната страна. Моите хора ще се погрижат за тях. — Да, разбира се. Най-опашатата лъжа на века. — Имаш слуги, но се съмнявам да дойдат да те спасят. Не, само ти и аз сме, Бабин. — И добави тихо: — А ако не проговориш, скоро ще бъда само аз. Тези стаи и коридори са толкова големи, така величествени. Нима искаш духът ти да броди из тях заедно с този на великия Игор? Не… Не знам защо, но съм сигурен, че няма да ти остане територия тук, на Земята. Ще отидеш право в ада, Бабин.

Изражението му се промени, стана по-твърдо.

— Не знам нищо. Казах ти истината.

— Емили е сигурна, че си бил в онази колиба в планината. Стонтън е сгрешил някъде.

Бабин сви устни.

— Този кучи син! Знаех си, че ще стане причина да ме заловят.

— Значи го познаваш. Ето, че постигнахме малък напредък. — Наведе се напред. — Слушай ме внимателно, Бабин. Емили иска отмъщение, но може би ще успея да я убедя, че няма нужда и от твоята глава в добавка на тази на Стонтън. — Добави: — Ако ми дадеш нещо, което да мога да използвам.

— Няма да ме убиеш — каза Бабин. — Ще бъде глупаво от твоя страна. Ще останеш на тъмно, нищо повече няма да научиш.

— Вярно. Но винаги има повече от един начин да откриеш нещо. Ти просто ми се струваш най-удобният в момента.

Бабин поклати глава, после извика, защото ножът направи плитък разрез по шията му.

— Виж, прибери ножа. А когато охраната дойде, ще им кажа да не те закачат. Няма да търся отмъщение.

Нямаше да се хване на тази въдица.

— Но аз търся отмъщение. Слушай ме внимателно, Бабин. Искам да знам всичко, но има малко неща, които могат да спасят живота ти. Искам да знам кой плаща на теб и Стонтън. Искам да знам защо Николай Зелов е дошъл в Русия преди пет месеца. Искам да знам къде мога да намеря „Книга за живите“ на Михаил Зелов. Искам да знам какво е скрито в дръжката на чука на Зелов. Искам да знам нещо повече и за амулета на Распутин, който бе скрит в къщата на Немид. Ако науча всичко, което искам, ще те пощадя. — Задържа погледа на Бабин, после тихо добави: — Страшно много ми се иска да те убия. Започвам да ставам нетърпелив. Не виждаш ли?

Най-после страх. Силен страх. Бабин преглътна мъчително.

— Защо да ти вярвам?

— Може би не трябва. Зависи от теб. От друга страна, може да не постъпя умно, като те убия, защото винаги може да остане някоя малка подробност, която да искам да науча по-късно. — Каза тихо: — Но трябва да е наистина много малка подробност, Бабин. Която е по-добре да не забравяш да ми кажеш, все пак.

Бабин навлажни устни.

— Ще трябва да си помисля. Ще ми позволиш ли да седна на стола?

Печелеше време.

Въпреки завладялата го паника, копелето все още се надяваше да се спаси. И колкото повече време минаваше, толкова повече нарастваше вероятността охраната да открие Поли и да вдигне тревога.