— Дамата каза всичко. Тя няма нужда от помощта ми. — Гарет го гледаше право в очите. — Нищо не знаеш. Никога не си чувал за Стонтън. Ние сме допуснали грешка. Но и да знаеше, нямаше да ни кажеш. Правилно ли съм разбрал?

Бабин кимна.

— Да. — Усмихна се. — А сега мисля, че е време да си вървите.

— Мисля, че си прав. — Гарет хвана Емили за ръката. — Да тръгваме, Емили. Да тръгваме, преди мистър Бабин да ни е арестувал за незаконни действия. Господи, как ме уплаши!

Усмивката на Бабин не трепна.

— Никога не бих го направил. Очевидно сте сбъркали човека, ако въобще е имало такова обаждане. — Обърна се към Емили. — Никога не бих причинил на дамата допълнителна мъка. Естествено, виждал съм снимките й във вестниците и знам през какво е преминала. Може би е още разстроена от случилото се в планината?

— Искате да кажете, че е луда? — запита Гарет. — Не, не мисля. Нестабилна ли си, Емили?

— Престани, Гарет. Достатъчно. — Емили направи крачка към Бабин. — Да, разстроена съм. — Гласът й трепереше от гняв. — И кой знае по-добре от теб какво съм преживяла в планината? Ти беше там. Чу ли го да вика, Бабин?

Изражението на Бабин не се промени.

— Моля?

— Никой не пощади Джоел. И никой не спря да му причинява болка, когато той се молеше. — Думите излизаха сами от устата й. — А после той вече не можеше да моли. Защо ти…

— Емили. — Гарет стисна ръката й. — Не сега. Това няма да ти помогне.

— Ще трябва да ми каже къде е Стонтън… — Пое си дъх. Дълбоко, на пресекулки. Чувстваше се така, сякаш ще експлодира всеки момент. Той беше прав. Бабин нищо нямаше да каже. Изражението му не издаваше нищо, освен задоволство. Искаше й се да му зашлеви плесница, да развали безметежното спокойствие, което лицето му излъчваше. Отскубна се от Гарет и се завъртя на пети. — Тръгвам. — И излезе от офиса.

Гарет се изравни с нея на вратата.

— Спокойно. Това не е краят. А само първият рунд. Знаехме, че вероятно няма да се огъне. Просто трябва да опитаме по друг начин.

— Изгубих търпение. — Гледаше право пред себе си, докато вървеше към колата. — Не издържах. Не исках да се случи, но… — Дланите й се свиха в юмруци. — Но той непрекъснато се усмихваше, Гарет. Беше така самодоволен. Питах се дали сее усмихвал така, когато е говорил със Стонтън в онзи ден. Джоел викаше от болка, но на никого не му пукаше. Той се усмихваше…

— Шшш, тихо. — Бяха на улицата. Той спря и я взе в прегръдките си. — Знам. Знам. Справи се чудесно.

— Не, не се справих чудесно. — Зарови лице на гърдите му. — Не издържах. Не биваше да правя това. Мисля, че му харесваше.

— Просто ще трябва да се погрижим да си плати, нали? — Ръцете му я стиснаха здраво. — Самият аз сигурно също щях да избухна при подобни обстоятелства.

Чувстваше се на топло и сигурно място в прегръдките му. Преди миг бе изпълнена с гняв и разочарование, но, невероятно, сега се чувстваше добре.

— Да изчезваме оттук. — Отскубна се от прегръдката му. — Насред улицата посред бял ден сме. Ако Бабин ни вижда, сигурно е много доволен, че ме е разстроил така.

— Задоволството му ще е кратко. — Отметна косата от лицето й. — Обещавам ти всичко за Бабин да е краткотрайно.

Усети студени тръпки. Беше странно да изпита студ в момент, когато е така завладяна от гняв.

— Не и преди да намерим Стонтън и книгата на Зелов. — Обърна се и тръгна към колата. — Изражението на лицето му дори не се промени, когато споменах името на Стонтън.

— Той умее да се контролира. — Гарет седна зад кормилото. И хвърли поглед на Дардън, който седеше на задната седалка. — Нещо?

— Не. — Дардън вдигна поглед от клавиатурата на компютъра. — Прекалено лошо. Той нито пие, нито е глупав. Ако знае, че сме го открили чрез Зелов, няма да попадне пак в подобен капан. Ще намери друг начин да осъществи контакт.

— Мислиш, че ще се свърже със Стонтън? — запита Емили.

Гарет кимна.

— Или с някого другиго.

— Не вярваш, че той е наел Стонтън?

— Не съм казал това. Но може да е просто посредник. От думите ти знам, че Бабин е предизвиквал раздразнение у Стонтън, а ако Бабин дърпаше конците, вероятно щеше да изпитва повече уважение и страх. А и неограничените средства, с които Стонтън разполага, не могат да са му осигурени от Бабин.

— Но Николай Зелов се обади на Бабин, а и изглежда така, сякаш Бабин има контрол.

— Ще видим. Когато говоря отново с Фъргъсън, може би ще знаем повече. Говори ли вече с Фъргъсън, Дардън?

— Да, той бе доста кисел, но каза, че ще се свърже с теб.

— Надявам се да има нещо за нас. Не постигнахме нищо с Бабин — каза Емили.

— Всъщност постигнахме. — Гарет запали двигателя. — Сега поне знаем с кого си имаме работа.

— Той — също.

Гарет поклати глава.

— Не, по дяволите, не знае. Дори няма представа.

Глава 14

Фъргъсън се обади на Гарет два часа, след като се прибраха в селската къща.

— Какво? Просто информация? — запита саркастично. Няма ли някое местопрестъпление, което трябва да почистя? Трупове?

— Дардън каза, че наистина си ядосан.

— Не ми харесва да ме използват.

— И на мен. Но ти не се поколеба да почукаш на вратата ми, когато някой трябваше да измъкне Емили от онази планина. Какво откри за Бабин?

— Дардън ме увери, че знаеш основното.

— Онова, което ме интересува, е фразата неограничени средства. Бабин разполага ли с такива?

— Не. Справя се добре, но още не е стигнал дотам.

— Но има имение в провинцията.

— Играе хазарт. Залага много. И един ден се върнал от Монте Карло с цял чувал пари. Платил таксите и данъците и пак му останали достатъчно да построи имението.

— Щастливо копеле! — измърмори Гарет, спомнил си замъка, построен от Михаил Зелов. — Това, изглежда, е предпочитаният начин да се сдобиеш с богатство. Някой провери ли казината?

— Разбира се. Проверени са. — Продължи: — Но кой може да каже дали управителят на казиното не е взел достатъчно пари, за да каже това, което Бабин иска да чуем?

— Какъв циник си — каза Гарет. — Каза, че се справя много добре. Кои са основните клиенти на Бабин?

— Няколко фабриканта от Англия, заселили се тук след края на Студената война и справящи се дори по-добре от Бабин.

— Имена.

— Основните му клиенти са Джон Бродерик, Питър Джослин, Уилям Смит. Всеки един от тези тримата разполага с неограничени средства. Бабин също така изпълнява поръчки на руското правителство и Руската ортодоксална църква. Често се среща с митрополит Димитри Пушкал.

— Какво?

— Митрополит Димитри е един от най-влиятелните мъже на църквата. И църквата, и правителството имат огромно влияние, но в различни сфери. На Бабин се налага да се разбира и с двете сили, за да защити клиентите си. Човек никога не знае кога малък подкуп или сделка с някой от двата лагера може да осигури къща имение или безпроблемен лиценз.

— Бабин има ли семейство? Любовница?

— Не и в настоящия момент.

— Има русокоса красавица за секретарка.

— Надя Владар. Не му е любовница. Макар че я дава на клиентите си в определени случаи. Тя му е удобна и й плаща много добре.

— Изглеждаше доста нетърпелива да му угоди.

— Нещо друго?

— Ще имам нужда от подробни доклади за Смит, Бродерик и Джослин.

— Изпреварих те. Вече съм дал заповеди да се изработят.

— Направи пауза. — Нали знаеш, че няма още много дълго да успяваш да ме държиш на тъмно и да ме караш да ти съдействам?

— Знам. Но мислех, че ще ми съдействаш, докато не започнеш да се съмняваш, че ще ти дам исканото от теб.

Фъргъсън не проговори няколко секунди, но Гарет долови разочарованието му дори в мълчанието му.

— Ти, кучи сине! От какво друго имаш нужда?

— Ще ти кажа.

— Сигурен съм. — Фъргъсън затвори.

— Чу го, Емили. — Гарет бе включил телефона си на високоговорител. — Някакви идеи?

— Бабин е само посредник.

Гарет кимна.

— Но на кого посредничи?

— Може би ще узнаем, когато получим докладите на Фъргъсън. — Поклати глава. — Но никак не ми се иска да чакам, по дяволите.

— Може да не ти се наложи да чакаш за всичко. Има вероятност Бабин да се е свързал със Стонтън след обаждането на Зелов. И със сигурност ще се свърже с него сега, когато сме на негов терен.

— И Стонтън ще дойде при нас. — Осъзнаването на този факт бе като смразяващ удар. Нали точно това искаше? Но въпреки всичко продължаваше да се чувства уязвима. — Той все още иска да ме залови. Можем да използваме това, за да му устроим капан.

— Не още. Иска ми се да ги съберем всичките на едно място по едно и също време. Просто трябва да стоим тихо, докато не сме готови.

— А Стонтън ще ни позволи ли да седим мирно и тихо? А ако се впусне да ни преследва?

— Тук ще сме в безопасност още известно време. Няма доказателства, че сме наели тази къща. И се погрижих да не ни проследят от офиса на Бабин дотук.