Той спря и погледна като попарен Емили.

— Упс!

— Упс, наистина! — Гарет придърпа одеялото до врата на Емили и се изправи на лакът. — Можеше да почукаш.

— Бях развълнуван. И не знаех, че не си сам. — Поли направи гримаса. — Съжалявам, Емили.

— Всичко е наред. — Тя се оглеждаше в търсене на тениската, която бе захвърлила някъде преди толкова много часове. — Защо си развълнуван?

— Не поради същата причина, поради която Гарет вероятно е развълнуван — каза той с горчивина. — Щастливец. И аз бих предпочел да прекарам нощта така, вместо пред проклетия компютър.

— Какво имаме? — Гарет протегна ръка, вдигна тениската на Емили от пода и й я подаде. — Защо не отидеш да сложиш водата за кафето да заври и да ни дадеш няколко минути?

— Точно така. — Поли се отдръпна към вратата. — Почти осем часът сутринта е. Време е за ставане.

— Отиди в спалнята си да се облечеш, Емили. Аз ще говоря с Поли.

— Не. Дай ми ризата си. А ти извади друга от куфара си. — Облече ризата му над тениската и я закопча. — И това ще свърши работа, докато взема душ. Сигурно ще ни отнеме само няколко минути да чуем какво има да ни каже Поли. — Стана и тръгна към вратата. — Идваш ли?

— Не можеш ли да почакаш да се облека? — Вече се обличаше. — Ще бъда готов само след минута. — Усмихна се леко. — Вече си в бойно настроение. Битката явно ще е по-тежка, отколкото мислех. Беше необходимо само да се появи Поли и ето, че отвлече вниманието ти.

— За какво говориш? Само? Защо сме в Русия?

— Права си, разбира се. Време е да се концентрираме. — Мина покрай нея на път за вратата. — За какво ли съм мислил? — Изгледа я. — Помниш ли, казах ти, че ще взема всичко. Нямах предвид само Стонтън и онзи, който го е наел. Имах предвид наистина всичко, Емили. — Не изчака отговора й, а закрачи към къщата.

Трябваше да подтичва, за да върви редом с него. Камъните бяха студени и се забиваха в босите й крака. Също като снощи. Не, не беше същото. Снощи нямаше да обърне внимание, дори да вървеше върху горещи въглени.

Той погледна назад към нея, спря и я изчака.

— Макар да харесвам всяка твоя част гола, предлагам да обуеш обувки. — В гласа му се усещаше леко раздразнение. — Така не можеш да вървиш редом с мен. Отсега нататък имам намерение да се движа много бързо. Отчаяно искам Стонтън да изчезне от живота ни.

— Никога не съм искала нещо друго.

— Напротив. — Отвори вратата и я задържа за нея. — Снощи бе съвсем забравила за Стонтън. Накарах те да го забравиш. Мога да го направя отново, но идеята не е добра. Ще ме намразиш. Така че най-добре да елиминирам копелето възможно най-бързо. — Последва я в стаята. — Но ще оценя жеста, ако побързаш да се облечеш. Не ми харесва Поли да те гледа. Това ме разсейва.

— Поли не… — Млъкна, като видя Дардън и Поли да стоят до печката, втренчили погледи в босите й крака. — Това не е мой проблем. — Отиде до печката и прие чашата кафе, която Поли й подаде. — Благодаря.

— Говори, Поли — каза Гарет рязко.

— Проникнах в базата данни с настъпването на утрото. — Поли направи гримаса. — Беше дяволски трудно. Изкушавах се да си легна и да се наспя, но после реших, че съм длъжен да си свърша работата и да ви дам име и адрес.

— И успя ли?

— Разбира се. Казах ви, че съм успял. — Извади тефтер от задния си джоб. — Чарлз Ворстов-Бабин. Използва името Бабин в Лондон, но пълното си име в Русия.

Емили застина.

— Бабин?

Поли вдигна поглед.

— Чувала ли си за него?

— Само веднъж.

В онзи ужасен ден, причинил й толкова страдание, че дори не бе запомнила името.

Поли погледна отново бележките си.

— Той е адвокат, преместил се от Лондон в Москва в края на студената война. По онова време много европейски индустриалци решили да се заселят в Съветския съюз, за да правят бизнес и да постигнат успех. Бабин решил, че неговият успех ще е да ги представлява и да получи парче от големия пай. Незаконороден е. Майка му била рускиня и той говори свободно езика. Това било добре, когато се преместил в Русия. Наистина постигнал огромен успех и винаги се движи на ръба между честните сделки и нечестната игра.

— Адресът му?

— Офисът му се намира в малък град, северно от Москва. Далбаз. Живее в къща имение, която била конфискувана от болшевиките след убийството на царското семейство. Някога принадлежала на великия княз Игор.

— Колко на север от Москва?

— Около петдесет мили.

— Не особено удобно за бизнеса — каза Емили. — Сигурно наистина се справя много добре, щом е успял да купи къща имение.

Той сви рамене.

— Може би има подбрана клиентела и може да си позволи стила, с който е свикнал.

— Колко добре се справя? — запита Емили. Спомни си думата, която Гарет бе използвал, като говореше за дохода на Стонтън. — Неограничени средства?

— Нямах време да направя задълбочено проучване, но не мисля така.

Дардън поклати глава.

— Съжалявам, трябваше да намеря този Бабин доста отдавна, Емили. По дяволите, проверявам още откакто бяхте в къщата на Немид. Двойното име ме заблуди.

— Няма значение. Вече имаме и име, и адрес. Просто не разбирам защо профилът му не съвпада с онова, което Гарет ми разказа: Стонтън не разполага с неограничени средства, а сега излиза, че и с Бабин е така?

— Ще открием всичко, Емили — каза Гарет тихо. Обърна се към Дардън. — Сега имаме пълното име и адреса. Обади се на Фъргъсън и му кажи да проучи всички източници, с които разполага. Да видим дали ще открие още нещо. Нека провери дали Бабин има клиент на име Стонтън.

— Отново ще използваш Фъргъсън? — запита Емили.

— Да, по дяволите. Искам да видя каква мръсотия ще изрови за този Бабин. Фъргъсън има връзки и можем да ги използваме. Нека си заслужи славата. Кажи му, че информацията ни трябва възможно най-бързо.

— Значи вече нямаш нужда от мен — каза Поли. — Мога ли да се прибирам у дома?

Гарет го гледа втренчено един миг.

— Изкушавам се да те отпратя, но ще те задържа още малко. Може да изникне нещо. — Обърна се към Емили. — Вземи душ и се облечи. Ще посетим Бабин и ще видим дали няма да ни даде някои отговори.



Офисът на Бабин се помещаваше в тухлена сграда на улица, в която имаше и множество други офиси. Улицата беше чиста и добре поддържана, а град Далбаз, изглежда, процъфтяваше.

— Много добре — каза Гарет, докато държеше вратата, за да мине Емили. — Как си? Добре ли си?

— Да. Има ли причина да не бъда?

— Няма. Но човек никога не знае как нещо ще се отрази на някого. Приближаваме се към целта.

Тя се чувстваше нервна. Как го бе разбрал? Господи, колко чувствителен беше!

— Да се приближим още повече. — Тя отиде до бюрото, зад което седеше руса секретарка. — Бихме искали да видим мистър Бабин, моля.

— Имате ли уговорен час? — Говореше английски с лек акцент, а на хубавото й лице грееше ослепителна усмивка.

— Не. Но трябва да се видим с него. Казвам се Емили Хъдсън, а това е…

— Съжалявам, но мистър Бабин никога и никого не приема без предварително уговорен час. Може би ще можете…

— Може би можем да го видим веднага. — Гарет хвана Емили за лакътя и я поведе към вътрешната врата. — Ще бъде чудесно. Повярвайте ми.

— Няма да бъде чудесно. — Усмивката на секретарката се бе стопила. Тя беше скочила на крака и подтичваше към тях. — Казах ви, че… — Млъкна и каза на мъжа, който се бе изправил при влизането им: — Съжалявам, мистър Бабин. Казах им, че никога не приемате…

— Джон Гарет, а това е Емили Хъдсън — каза Гарет. — Трябва да говорим с теб, Бабин.

— Това е наистина изключително важно, Надя — каза Бабин на секретарката. — Може би трябва да направим изключение. Всичко ще бъде наред.

— Сигурен ли сте?

— Не съм сигурен, но съм готов да бъда открит. — Усмихна се на Емили, след като секретарката излезе. Беше мъж с тежко телосложение, прехвърлил петдесетте, с добре подстригана черна коса и усмивка, така бляскава и пригладена като косата му. — А сега, за какво е всичко това?

Тя си пое дълбоко дъх в опит да потисне пламналия в нея гняв.

— Предлагам ти да ни кажеш. Николай Зелов ти се обади преди две нощи. Беше уплашен. — Направи пауза. — И спомена „Книга за живите“ от Михаил Зелов.

— Не си спомням подобно обаждане. Сигурно грешите. Мистър Зелов ли ви каза, че ми се е обадил?

— Не.

— О, в такъв случай сигурно сте подслушали обаждането. Използвали сте незаконни средства. — Поклати укорително глава. — Наистина не мога да обсъждам това с вас.

— Ще го обсъдим — повтори Емили. — Незаконни? — Бе така спокоен, така уверен, че тя изведнъж изгуби контрол. — Как можете да кажете това? Мили Боже, не бихте могли да бъдете по-потънал в мръсотия.

— Глупости. Вие сте извършили незаконно действие. Освен това, грешите. Не знам нищо нито за Зелов, нито за книгата.

— Нито за Стонтън? — запита тя през здраво стиснатите си зъби. — Къде е Стонтън?

— Всичко това е пълна загадка за мен. — Погледна Гарет. — Ти мълчиш, Гарет. Сигурно тази жена те е принудила да дойдеш тук. Сигурен съм, разбираш, че човек с моята професионална репутация не може да бъде замесен в нищо незаконно.