Искаш ли още едно преживяване като онова с Джоел Леви, Емили? Да видим дали ще мога да ти го доставя.

Сега трябваше да подхвърли някакъв кокал на Бабин и да се подчини на заповедите му. Трябваше да намери някого, който да се втурне да преследва Емили в Кънектикът — нещо, което искаше да свърши сам. Кой бе едновременно достатъчно добър и податлив на контрол?

Сал Каприни. Сал беше умен и смъртоносен и знаеше, че Стонтън само щеше да се погрижи за него, ако не изпълнеше стриктно задачата си. Но съществуваше и проблемът да бъдат открити Емили и Гарет. Смръщи вежди и се концентрира върху проблема. Емили и Гарет бяха открили Зелов. Ровеха дълбоко. Какъв щеше да бъде следващият ход на Гарет? Какво щеше да направи той, ако беше на негово място?

И тогава се сети.

Започна да набира номера на Сал Каприни в Ню Джърси.



Дардън почука на вратата в 6:45 на следващата сутрин и след като Гарет му отвори, каза:

— Готово. Беше в Маями и работеше за IBM.

— Здравей, Поли — каза Гарет на мъжа, застанал до Дардън. — Благодаря, че дойде.

— Дардън ме увери, че услугите ми ще бъдат добре заплатени — отговори Поли. — Реших и аз да се пенсионирам като теб. Не е лесно да крачиш в хармония с развитието на технологиите. Ще остарея бързо.

— Емили, това е Марк Поли. Емили Хъдсън. — Дардън посочи мъжа, който влезе с него в стаята. — Той ще проникне в базата данни на телефонната компания и ще ни даде необходимата ни информация. Или поне така твърди. — Отиде до масичката с храната, до която седеше Емили. — Закуска. Умирам от глад. Заради високата сума, която искаш от нас, можем да те почерпим само с чаша кафе, Поли.

— Ще оцелея. — Прекоси стаята и стисна ръката на Емили.

— Много се радвам да се запозная с теб. Разбирам, че ако разкажа за срещата ни, ще умра бавно и мъчително. Изкушение, а?

Говореше с едва доловим британски акцент, но нямаше нищо от британската сдържаност в усмивката му. Тя бе топла и чаровна. Косата му бе кестенява, очите — сини. Беше в края на второто десетилетие и бе удивително привлекателен. Емили не си спомняше дори някой актьор да е така красив като него.

— Ако смъртта може да се нарече изкушение. И аз се радвам да се запозная с теб, мистър Поли.

— О, не трябва да предизвикваме съдбата. Аз се противопоставям на смъртта с всички сили. Но винаги е интересно да се движиш по ръба. — Обърна се към Гарет. — С колко време разполагам?

— Колкото да изпиеш чаша кафе — каза Гарет. — Дори ще ти поръчам закуска. Не съм чак толкова беден колкото Дардън.

— Разбирам го и му прощавам. Той е аматьор и презира специалистите и техните умения. — Хвърли кос и лукав поглед на Дардън. — Ще му позволя да дойде и да наблюдава работата ми. Може и да научи нещо.

— Копеле — измърмори Дардън и отпи от кафето. — Не си чак толкова съвършен. Ще те наблюдавам, но само за да те науча на някой и друг номер.

— На всяка цена. — Усмивката на Поли се стопи. — Сериозно, с колко време разполагам, Гарет?

— До обед искам да съм на борда на самолет и вън от тази страна.

— В такъв случай, можеш да ме вземеш със себе си. В днешно време не е лесно да проникнеш в телефонна компания и да проследиш минало обаждане. Има достатъчно пароли и други мерки. Дори Националната агенция по сигурността има проблеми, а те са най-умните копелета на планетата.

— Дай всичко, на което си способен. В противен случай, може да ти се наложи да си вземеш отпуск, който да прекараш в Русия.

— Отпускът ми трябва да е кратък. Не обичам Русия. — Сви рамене. — Е, добре, аз нямам нищо против руснаците, но те не ме харесват. Човек би решил, че толкова напреднала в електронните технологии страна би била по-толерантна. Мисля, че ми завиждат. — Намигна на Емили. — Като моя приятел Дардън. — Обърна се с намерението да излезе. — Ще пропусна закуската и ще отида в стаята на Дардън, за да напредна поне мъничко. Може пък да извадя късмет и да спазя дадения ми от теб срок.

Емили го загледа как излиза.

— Толкова добър, колкото казва, ли е?

— По-добър. — Дардън направи гримаса. — Той е дяволски добър, истинско чудо. Не гледа на нещата като нас. Има връзка със света на кибернетиката.

— А изглежда като филмова звезда.

— И се възползва от външния си вид — каза Гарет сухо. — Всъщност използва всичките си таланти.

— Мисля, че го харесвам.

— Виждаш ли? Беше тук пет минути и ти вече си подвластна на чара му. — В гласа му се долавяше необичайна острота. — Не се увличай прекалено много. Ще го изпратя обратно веднага щом ми даде резултатите. — Седна и започна да се храни. — Яж. Трябва да действаме. Искам да сме в съдебната палата веднага след отварянето й. — Обърна се към Дардън. — И ти нямаш време да стоиш при Поли и да си играеш с компютрите. Трябва да уредиш полета, да вземеш документите и да ни запазиш стаи в хотел в Русия.

— И Поли ли ще дойде? Сериозно ли говореше?

— Да. Поли също. Мисля, че ще ни е от полза и там. — Направи гримаса. — А и така Емили ще може да гледа нещо красиво по време на полета до Москва.

Отново долови острата нотка в гласа му. Вече започваше да я дразни.

— Много мило — каза студено. — Може и да науча нещо от него. Сигурна съм, че е добър учител.

Дардън се засмя.

— Той ще ти каже, че е.

— Зависи какво искаш да научиш. — Гарет срещна погледа й. — Би могла да се справиш и по-добре.

— Така ли? — Изпи и последната капка кафе в чашата си. — Но човек никога не знае, докато не му бъде дадена възможност.

— Боже мой! — Изражението на Дардън изведнъж бе станало тревожно. Той гледаше последователно ту Гарет, ту Емили. — Мисля, че е време да тръгвам. Трябва да свърша много неща.

— Не, остани. — Емили бутна стола си назад. — Свърших. Ще отида в стаята си и ще довърша опаковането на багажа си. — Погледна Гарет. — Десет минути.

— Десет минути. — Той стана, последва я до вратата и я загледа как крачи по коридора. — Ще дойда да те взема.

Господи, колко е внимателен, помисли си тя. Но не се оплакваше. Макар тази сутрин слънцето да грееше ярко, а Стонтън да изглеждаше на хиляди мили далеч, тя все още усещаше, че опасността я дебне зад ъгъла.



— Нима долавям леко напрежение между вас? — запита Дардън, когато Гарет затвори вратата и се върна в стаята. — Трябваше ли да доведа някого другиго вместо Поли? Можех да убедя и Лес Моблър да ни помогне. Не е така добър като Поли, но е наистина грозен.

— Много забавно — каза Гарет. — Тя е прекалено умна, за да залитне само по добрия външен вид.

Но бе изненадан, че Емили е привлечена от Поли. Изненадан и раздразнен. Вероятно не трябваше да се безпокои. Емили беше жена и с всеки ден все повече излизаше от състоянието на шок и безмълвност, в което бе изпаднала, след като я бе измъкнал от лапите на Стонтън. Жените винаги биваха привлечени от Поли и той вероятно трябваше да е благодарен, че тя се държи нормално.

Но не беше. Беше изпитал ревност и чувство за притежание, появили се сякаш от нищото. Дяволски примитивни чувства.

Емили ги бе разпознала като такива и бе реагирала предизвикателно. Сякаш въздухът между тях щеше да експлодира в последните пет минути.

— Никога не съм те виждала такъв. — Дардън го гледаше замислено. — Тя не е твоя собственост, Гарет.

— Знам. — Но се чувстваше така, сякаш тя му принадлежеше. Ставаха все по-близки с всяка минута и колкото повече научаваше за нея, толкова връзката им ставаше по-здрава. — Не бих искал да притежавам никоя жена.

Не и съзнателно, но примитивният инстинкт бе налице.

Преодолей го. Това между вас вероятно е чисто сексуално и щом веднъж се изконсумира, ще изчезне.

И да, по дяволите, щяха да правят секс. Търпението можеше да върви по дяволите.

Както и онова красиво момче Марк Поли.

Глава 12

— Взе ли ги? Доста дълго се забави — каза Емили, когато Гарет прекоси мраморното фоайе на съдебната палата и се приближи до нея. — Имаше ли проблеми?

— Нямаше. — Показа й папката, която държеше в ръка, докато отваряше вратата, водеща към паркинга. — Копирах всичко, до което успях да се добера. Разполагаха с всичко, което Михаил Зелов някога е писал в превод на английски. Имаше и какви ли не документи, които потвърждаваха автентичността и точността на преводите.

— Все още не разбирам защо семейството не е поискало всичко това да остане поверително.

— А аз разбирам. Щом не съдържат информация, чието значение може да им причини проблеми, така е по-добре за обществения им имидж. Това е предпазен или защитен ход. Така могат да докажат на света, че Михаил е бил луд, без да изглеждат алчни. — Отвори й вратата на колата. — Което означава, че няма да намерим нищо жизненоважно в тези копия.

— Но това поне е начало. Ще опознаем Михаил Зелов и начина му на мислене. Което може да се окаже важно по-късно. — Запита: — Колко време ще ни е необходимо да стигнем до летището?

— Около петнайсет минути. Не е далеч оттук. — Излязоха от паркинга и телефонът на Гарет иззвъня. — Дардън. — Заслуша се, после каза: — Добре, независимо какво ще струва. — Затвори. — Поли не е успял още да проследи обаждането. Ще дойде с нас. Двамата с Дардън са на летището.