Затичаха.

Изминаха разстоянието до следващата пресечка, завиха надясно, а после — наляво.

— Не можем ли да се върнем за колата? — запита Емили. Дъхът й излизаше на пресекулки.

— Прекалено е рисковано. Фъргъсън може да е оставил човек и при нея.

— Само един?

— Да, но ще бъде много добър. И може да се наложи да го убия. А не мисля, че искаш това да се случи.

Спомни си ожесточението, с което бе нападнал мъжа в двора.

— Не, не искам. Но пеш няма да стигнем далеч. Фъргъсън ще ни настигне лесно с колата си.

— Вероятно. — Видя фаровете на кола, показала се иззад ъгъла три пресечки по-нататък. — Определено. — Дръпна Емили във входа на близкия магазин и я притисна към стената с тялото си. — Нито дума — прошепна. — Той напредва бавно.

Не можеше да говори, дори да искаше. Сдържаше дъха си. Сърцето й препускаше лудо. Бавно? На онази кола като че ли й бе необходима цяла вечност да измине трите пресечки.

После, с крайчеца на окото си, видя лъч светлина.

Дали ги бяха видели? Дали колата щеше да спре?

Колата бе вече само на няколко метра от тях.

Господи, сякаш пълзяха!

След това колата отмина и Емили видя червената светлина на стоповете й.

Изпусна шумно дъха си от облекчение.

Гарет поклати глава и сложи пръст на устните си.

Тя кимна.

Миг по-късно той направи крачка назад.

— Завиха на следващия ъгъл. А ние ще тръгнем към пазара.

— Безопасно ли е?

— Не. Фъргъсън ще претърси целия град. А ако пусне из него хората си, ще стане още по-зле. Налага се да намерим безопасно място. Познавам човек, който има бижутерия на пазара. Не мога да се сетя за по-безопасно място. — Огледа улицата. — Да тръгваме.

Тя вече подтичваше, за да върви редом с него.

— Трябва ли да бягаме? Та това е Фъргъсън. Той е от ЦРУ. Трябва да ни помогне.

— Ако реши да го направи — каза Гарет. — А не е длъжен да прави избор, ако ни спипа. Тогава той ще командва парада. — Стигнаха до ъгъла и Гарет зави надясно. — Трябва да се подсигурим това да не се случи. Фъргъсън обича да контролира и може да стане безскрупулен за тази цел. Знам го, повярвай ми. Виждал съм го в действие и гледката не е красива. Веднъж ме остави на милостта на наркодилъри в джунглата в Колумбия, когато шансовете ми да се измъкна бяха по-нищожни и от нулата. И дори не се опита да ме спаси.

— И какво ще правим? Каза, че могат да ме обвинят в убийство. — Шокът, предизвикан от думите му, изречени в библиотеката, все още не беше затихнал. — Трябва да има някакъв начин да…

— Има начин — каза Гарет и ускори крачка. — Но трябва да стигнем някъде, откъдето ще е безопасно да се обадя. И това трябва да стане бързо. На Фъргъсън скоро ще се наложи да вземе решение и ние трябва да сме готови.



— Налага се да сключим сделка — каза Гарет, когато Фъргъсън вдигна телефонната слушалка след час.

Фъргъсън изпита внезапно задоволство.

— На мен нищо не ми се налага. Пипнах те, Гарет. — Направи знак на Мур да проследи обаждането.

— Не си ме пипнал, защото, ако беше така, нямаше да ти се обаждам. А може и да решиш, че не искаш да ме заловиш, ако това означава да забъркаш и Емили. Така че, хайде да поговорим за сделката. В случай, че все още разполагаш с нещо, което да ти позволява да се пазариш. Информира ли афганистанското правителство за смъртта на Немид?

— Още не.

— И аз реших, че няма да бързаш. Първо ще изпратиш екип, за да си сигурен, че няма да пропуснеш нещо, което да е от интерес за компанията. Не намери нищо, нали?

— Ще трябва да напиша доклад. Още е рано. Ти какво търсеше, Гарет?

— Същото, което е търсил и убиецът.

— И намери ли го?

— Може би. — Направи пауза. — Но все още не знам какво е. Трябва ми време, за да разбера.

— Няма да имаш време. Ще те спипам, Гарет. Не искам да слушам повече никакви глупости за разни сделки. Сега аз имам предимство.

Мур клатеше глава. Не бе успял да проследи обаждането.

— Ядосан ли си? — запита Гарет. — Това трябва да означава, че си разбрал, че не можеш да проследиш обаждането ми. Направих си труда да го свържа няколко пъти на различни места по света. Нервирах се, защото ми бе отнето ценно време, но знаех, че е необходимо. А сега, да поговорим за сделката. Не искаш да забъркаш Емили в това.

— Ще я забъркам, ако е застреляла Немид. Предполагам, че му е много ядосана, задето я изпрати в онази планина. И е решила, че той трябва да плати с живота си. Тя е нестабилна и си е отмъстила на невинен човек.

— Само че той не е бил невинен. Бил е затънал в мръсотия до гуша. Ако е бил чист, щеше да е още жив. Стонтън го е убил, за да затвори устата му завинаги и да вземе нещо от него.

— Стонтън?

— Мъжът, убил Леви.

— Защо ми говориш за него сега?

— Защото много се страхувам, че ще се наложи да бъдем партньори. Много обвързани един с друг партньори. — Направи пауза. — Не искаш те да преследват Емили, нали? И двамата знаем как би изглеждал тогава пред света. Каза на медиите, че е болна и си почива в уединение. И че ти си я настанил на спокойно местенце. Откъдето и да погледнеш, ще си дискредитиран пред света, ако изведнъж се окаже, че тя е убиецът на Немид. Или пък жертва, която е имала нужда от лечение и не го е получила. Или ако е убила убиеца на приятеля си, защото не е получила удовлетворение от властите и по-точно от теб. И ако се е наложило сама да си разчиства сметките. Както и да е, ще изглеждаш доста зле, да.

— Мога да поработя по въпроса, да измисля нещо.

— Дори ако Емили каже на медиите, че ти си й казал, че може да постигне справедливост единствено ако убие Немид? Афганистанският съвет и бездруго не вярва на ЦРУ. Просто ще предположат, че имаш личен интерес и си я използвал да убие Немид, защото ти е създавала проблеми.

Да, Емили Хъдсън може да ми създаде много проблеми, ако Гарет я подучи, помисли си Фъргъсън горчиво. Може би щеше да му се наложи да сключи сделката.

— Не си ли ти убиецът на Немид?

— Бяха мъртви, когато влязохме в библиотеката. Немид трябва да е познавал убиеца. В противен случай, охраната нямаше да го допусне вътре.

— Той познаваше и Емили Хъдсън.

— Вярно е. Но ако е имал опасения, че тя го подозира, щял е да вземе предпазни мерки. — Отново направи пауза. — Не го е убила тя, Фъргъсън. Кучият син си го е заслужил, но не го е направила тя. Нито аз. Бил е Стонтън или някой от хората му.

— Защо?

— Още не знам. Но ще разбера. Имам обаче нужда от време и не мога нищо да свърша, ако и ти, и афганистанците сте по петите ми.

— И каква е сделката?

— Ще изпратиш чистачи в къщата на Немид и ще се погрижиш да няма улики, които да водят към нас.

— Ако се разбере какво съм сторил, може да се разгори международен скандал.

— А ти никога ли не предприемаш действия, които не са открити и безопасни? Хайде, Фъргъсън.

Той не отговори веднага.

— Не и ако не си струва.

— Искаш да изчистиш мръсотията изпод ноктите си и също така искаш директорът и целият свят да те смятат за герой. Това не си ли струва?

— И ти ще го направиш?

— Да. Ще открия Стонтън и ще се погрижа славата да се припише на теб. Ще те накарам да заблестиш, Фъргъсън. И ти ще получиш похвала, че си изправил злодея пред съда.

— Защо да ти вярвам?

— Давам ти думата си — добави Гарет саркастично. — Сигурно си спомняш, че винаги държа на думата си. И никога не съм те изоставял в опасна ситуация.

— Беше необходимо. — Фъргъсън премисляше възможностите си. Каквото и да решеше, трябваше да действа бързо. Гарет наистина държеше на думата си. На това можеше да разчита. Или щеше да превърне Фъргъсън в герой, или щеше да намери начин да го възхвали. — Може би сега, след като се ползвам с известна слава, нямам нужда от теб. Бих могъл и сам да открия Стонтън.

— Тогава ще се върнем на Емили и способността й да ти причини огромни проблеми.

Да, тази пречка съществуваше. Емили Хъдсън бе героиня и светица и медиите щяха да се зарадват на възможността да го разпънат на кръст. Помисли още малко.

— Добре. Дадено. Но ако ме изиграеш, ще те обеся и ще оставя мухите да те изядат.

— Няма да те изиграя. А сега хайде, извикай хората си. Кажи им, че е станала грешка и че двамата с Емили сме чисти като първата детска молитва. Ще се свържа с теб. — И затвори.

Да, за теб ще е по-добре да се свържеш с мен, помисли си Фъргъсън, докато оставяше слушалката обратно. Ще ходя по здраво опънато въже и няма да съм сам. Обърна се към Мур.

— Трябва да извикаме чистачите.



— Захапа въдицата. — Гарет се обърна към Емили. — Така мисля. Освен ако не иска да се почувстваме в безопасност, за да може да връхлети отгоре ни изневиделица.

Емили поклати глава.

— Толкова добър измамник ли е?

— Не, но е голям егоист. Интересува се само от себе си. Ако реши, че е по-добре за него да е в нашия отбор, няма да имаме проблеми. — Погледна през витрината на магазина. — Ще разберем, ако почисти къщата на Немид. Докато не научим, че е свършил работата, няма да предприемаме абсолютно нищо. — Обърна се към Фатин Бен Луфти, дребен и пълен мъж с тъмни очи. — Благодаря ти, че ни подслони. Не вярвам оттук нататък да имаме проблеми. Имаш ли нещо против да останем тук малко по-дълго?