Тя кимна и закрачи по коридора.

— Трийсет минути.

Затвори вратата и се облегна за миг на нея. Гарет й бе казал да си почине. Идеята бе дяволски привлекателна. Май бягаше, без да спира, още откакто Гарет я бе измъкнал от леглото. Изтощаваше не само физическите, но и психическите си сили. Четенето на доклада не й бе помогнало. Умът й не можеше да престане да се опитва да проникне зад написаното.

Престани да мислиш. Отпусни се. Почини си.

Отиде в банята. Душ. Шампоан.

Нямаше чисти дрехи, които да облече след това, но винаги можеше да се загърне в хавлия или чаршаф. Щеше да се погрижи за дрехите си по-късно.

Оказа се, че няма да й се наложи да прибегне до нищожната закрила на хавлията. В гардеробчето в банята имаше хавлиен халат. Бяха изтекли трийсет минути, когато чу мобилния си телефон да звъни.

— Готова ли си? — запита Гарет. — Вечерята се състои само от кафе, сандвич и салата с макарони. Може и да почака, ако имаш нужда от още време.

— Не, идвам. — Сведе поглед към босите си крака, които се подаваха изпод прекалено големия за нея халат, и сви рамене. Без обувки. Щеше да се срещне с Гарет, а той вече бе виждал нещо повече от босите й крака.

Краката на Гарет също бяха боси и бе облечен в същия хавлиен халат, когато й отвори вратата. Само че той изглежда добре в него, помисли си тя кисело. Приличаше на римски бог, както ги рисуваха в книгите с митове. Той направи гримаса.

— Забравих да купя дрехи. Обадих се на управителя на хотела и го помолих да купи дрехи и куфар. Каза, че ще се опита да ни осигури още тази вечер. Но можехме да го направим на път от летището до тук. Съжалявам.

— Няма значение. Халатът е добре засега. Но на теб стои по-добре, отколкото на мен. — Влезе в стаята. — Трябва да се обадя на Дардън.

— Аз вече му се обадих. — Вдигна ръка, когато тя отвори уста да възрази. — Ще му се обадим отново, след като се нахраним. Исках само да се уверя, че те двамата са в безопасност, и не ми се чакаше. — Усмихна се леко. — Казах ти, че не се славя с търпението си.

— И в безопасност ли са?

— Да. На път за Мароко са.

— Какво?

— Ирана ще може да сложи добро ново начало там. Ще види каква е ситуацията и къде има най-остра нужда от нея. Аз лично смятам, че ще избере Етиопия. — Подаде й стол. — Както ти казах, сандвич с пилешко месо, салата от макарони и някакъв ябълков десерт. Но все ще запълни празнината в стомасите ни.

Емили беше много гладна, както с изненада откри.

— Да. Храната е достатъчно. — Седна до масата. — Но първо кафето.

Той напълни чашата й.

— Сметана?

Тя поклати глава.

— Пия го черно. Някога го пиех със сметана, но съм била на толкова горещи точки по света, където дори не можеш да мечтаеш за сметана, че се научих да го пия черно. В живота почти винаги става въпрос за навик. А ти как пиеш кафето си?

— Черно с малко водка в него.

Тя повдигна вежди.

— Е, и това ако не е необичайно!

— И баща ми пиеше така кафето си. Понякога ми даваше да отпия, но след като навърших седем. Не знаех, че има хора, които пият кафето си по различен начин, докато не станах на десет. — Усмихна се и си наля чашка черно кафе. — Бях много разочарован. Защото не навсякъде можеш да получиш водка в кафето си.

— Цяло чудо е, че не си се превърнал в алкохолик.

Той поклати глава.

— Аз подбирам внимателно пороците си. И винаги знам какви ще бъдат последиците.


— Баща ти е знаел какви ще бъдат последиците и пак е смятал за забавно да ти дава да отпиваш.

— Точно така. Понякога човек научава повече от примери, отколкото от празни думи. — Отпи от кафето си. — Говори ми. Разкажи какво пишеше в доклада за Зелов.

— Както казах, Зелов бил само един от конците в гоблена на Распутин. — Сведе поглед към чашката си. — Но ми се струва, че докладът не е съвсем изчерпателен и че има още. Името Зелов като че ли се споменава в особено важни моменти от живота на Распутин. Когато нещо се е случвало, на заден фон винаги е можел да бъде видян Зелов.

— Интересно. Например?

— Казах ти, че Зелов бил идолът на Распутин. И особено когато станал член на сектата на „Христововерните“. Според няколко източника, сектата учела, че греховете могат да бъдат простени, ако човек се отдаде на многобройни сексуални връзки, и че може да бъде близо до Бог само ако се потопи в грях. Тази доктрина била точно по нрава на Распутин и той я направил своя собствена. Двамата със Зелов изучавали заедно мистицизма и постепенно той станал част от религията им. — Отпи от кафето. — Още много млад, Распутин предприел пътуване до Гърция и Йерусалим. Говорело се, че Зелов го придружава. Распутин бил добър актьор и си спечелил репутацията на свят човек. Когато се върнал в Санкт Петербург, предизвикал истинско брожение сред руското общество, а по-късно станал най-довереният човек на царицата. Убедил я да приеме Зелов за свой съветник. — Отхапа от сандвича. — Остава още малко. Можеш да го прочетеш и сам.

— Имам намерение.

— И ако четеш невнимателно, можеш да пропуснеш какво влияние е упражнявал Зелов над живота на Распутин. Макар че Распутин привидно е имал доминираща роля. — Отпи повторно от кафето. — А ако не е било така? Знаем със сигурност, че когато са тръгнали на път, Зелов е имал контрол. И какво, ако е продължил да бъде по-голямата сила? А може да е пожелал да остане на заден фон. Така със сигурност е бил в по-голяма безопасност, когато са се опитвали да манипулират Руската църква и царското семейство. Не Зелов е бил убит, защото се е превърнал в прекалено голяма опасност. Да, възможно е Распутин да е бил неговата кукла на конци.

— Предположения.

— Налага се да правя предположения. Не разполагам с достатъчно информация. — Изяде и последната троха от сандвича. — А сега да се върнем на същината на въпроса. Чукът на Зелов. Какво би могло да бъде скрито в дръжката му?

— Каквото и да е малко съкровище. Например, някакво безценно бижу, принадлежало на царицата?

— Може би. — Смръщи замислено вежди. — Но дали някое бижу може да е достатъчно скъпо и ценно, че да оправдае наемането на човек като Стонтън и да му осигури на практика неограничени средства?

— Възможно е. Понякога ценността на даденото нещо се дължи на мястото му в човешката история, а не на стойността на самия предмет. Знаеш го така добре, както и аз. Мечът на Александър Велики е безценен само защото е принадлежал нему.

Да, никой не знаеше това по-добре от нея.

— Вероятно е бижу, принадлежало на царското семейство. Може би на Анастасия?

Той поклати глава.

— Не искам да правя предположения. Имам нужда от повече информация, на която да се обоснова. — Облегна се назад. — Дори да сме попаднали на точния Зелов. Не можем да бъдем сигурни.

— Мисля, че сме. — Опитваше се да събере в едно всичко научено. — Каза, че Дардън е търсил много дълго, преди да попадне на този Зелов. Земеделските инструменти, от които се интересуваше Стонтън и които бяха в музея в Афганистан, бяха руско производство. Зелов е можел да измъкне какви ли не скъпоценности от двореца. Мисля, че е Михаил Зелов. И сега трябва само да научим повече за него. Това тук е само началото.

Той се усмихна.

— И искаш да се обадиш на Дардън.

— Разбира се, че искам. Искам още да помолиш управителя да ми намери лаптоп. Чувствам се безпомощна без моя.

— Нямаше лаптоп, докато беше при Ирана.

Да, нямаше, и той въобще не й бе липсвал. Не искаше нищо да докосва, нито искаше да бъде докосвана, а Интернет може да бъде опасен нашественик в нечие лично пространство.

— Сега е различно.

Той кимна.

— Да, сега си различна. — Бутна стола си назад. — Да се захващаме за работа. Ще се обадя на управителя, а ти ще се свържеш с Дардън по телефона.



— Зелов? — повтори Дардън. — Мислиш, че съм се справил добре? Странно, аз също реших, че съм открил златна жила.

— Чисто злато — каза Емили. — Но все още нямаме достатъчно информация за Зелов. Само намеци, а от толкова малко не можем да правим заключения. Кога ще можеш да ми дадеш още?

— В онова, което е достояние на цялото общество, не може да се открие кой знае още колко.

— А какво ще кажеш за онази книга със заглавието „Книга на живите“, която Зелов написал и за която Распутин говори?

— Не мога да открия никакви доказателства за съществуването й. По дяволите, не мога да открия достатъчно доказателства за съществуването дори на Зелов. Носят се какви ли не слухове за Распутин, но само в това, което съм ви дал, се говори за Зелов. Ако е вярно, този Зелов наистина е бил изключително затворен човек. Нещо като фигурата, която винаги остава в сянка.

Сянка. Да. Впечатлението на Емили за Зелов беше същото. Мъж, който живееше в сянка и излизаше на светло само за да упражни власт и да манипулира хората около себе си.

— Трябва да има още информация. Какво се е случило с него след убийството на Распутин? Той също ли е бил убит?

— Проверих смъртните случаи за периода десет години след смъртта на Распутин. Никъде не е записана кончината на Михаил Зелов. Разбира се, в Русия е царяло невъобразимо безредие по онова време. Клането на царското семейство, революцията. Възможно е смъртта му просто да не е била отбелязана, а е възможно също документацията да е била унищожена във войните и смутовете от последните сто години.