Е, двамата щяха да намерят начин да се справят с всичко това. Но, по дяволите, трябваше да си държи устата затворена.

Обърна се да погледне плажа, когато стигна до къщата. Емили вече се бе прибрала във вилата и лампата й бе изгасена. Добре. Надяваше се поне един от тях да се наспи добре. Не бе никак сигурен, че той би могъл…

Звънна мобилният му телефон и той погледна екрана. Частен номер. Прие обаждането.

— Гарет.

— Как си, Гарет? Удоволствие е за мен, че успях да се свържа с теб. Положих доста усилия, за да те издиря.

Равен, спокоен, дълбок глас.

Австралийски акцент.

Замръзна на мястото си.

— Кой си ти, по дяволите?

— Просто приятел на Емили. Сигурен съм, че ти е разказала за мен. Познанството ни бе кратко, но много интимно.

— Стонтън?

— Виждаш ли, наистина ти е разказала за мен. Как е сладката малка кучка? Не мога да ти кажа колко много ми липсва.

— Откъде знаеш, че е при мен?

— Е, знам, че не е при ЦРУ, затова започнах да търся мъжа, отвлякъл я от мен. Както казах, беше трудно. Трябваше да изслушам доста фалшиви разкази и да проследя още повече фалшиви следи. Но аз съм упорит и настоятелен. Открих Кариф Барук тук, в планината. Той ти е наистина много добър приятел. Трябваше ми доста време, за да го убедя да ми каже на кого е издал местонахождението на лагера ми.

Гарет стисна силно телефона.

— Разбрах, че можеш да бъдеш изключително убедителен. Жив ли е все още Кариф?

— Да. — Стонтън направи пауза. — Но вече не е важен. Той трябваше само да ни свърже. Имам предложение за теб.

— Нямам търпение да го чуя.

— Много е просто. Ще ми предадеш Емили, а аз ще те оставя жив.

— Върви по дяволите!

— Ако не ми я предадеш, ще те намеря и ще те убия. Ще убия и всички около теб. — Обаждането може би беше капан. Бяха говорили вече прекалено дълго, трябваше да затвори. Но Стонтън държеше Кариф и Гарет трябваше да рискува, ако искаше да запази живота на приятеля си.

— Какво представлява чукът на Зелов?

— Емили не ти ли разказа?

— Тя не знае нищо за него, копеле.

— Предпочитам да мисля, че знае, но просто не иска да ми каже. Което ще ме успокои поне малко. Много съм ядосан на Емили. Дай ми я, Гарет.

— Не, кучи сине. Но мога да дам теб на нея.

— Така ли? Не. Аз държа козовете. Двамата с Кариф сигурно сте много близки. Даде ми доста лична информация за теб. Да, вече знам много за теб, Гарет. И ще открия още. И тогава ще намеря Емили.

— Няма начин.

— Ти наистина си прекалено арогантен за моя вкус. Мисля, че трябва да станеш малко по-сговорчив… О, знам. Говори с приятеля си Кариф. Почакай, сега ще ти го дам.

— Гарет? — Гласът на Кариф бе едва доловим. — Съжалявам. Опитах се да…

— Всичко е наред, Кариф. Разбирам.

— Бягай. Не исках… Не мислех, че… съм толкова слаб. Никога…

— Достатъчно. — На телефона отново бе Стонтън. — На него му е трудно да говори. В момента всичко е трудно за бедното копеле.

— Ти, кучи сине!

— Такъв съм, да. Но още преди години се погрижих да се отърва от тази кучка. — Заговори на някого. — Да, Борг? Отлично. Ще затварям вече, Гарет.

— Върви по дяволите! — Протакай. Намери начин да освободиш Кариф. — Искам отново да говоря с Кариф.

— Кариф? Казах ти, той вече не може с нищо да бъде полезен. Да го освободим от нещастията. Нож, мисля…

— Не, по дяволите, чакай. Можем…

Вик.

Мили Боже! Гарет стисна зъби, ръката, която държеше телефона, се напрегна. Стонтън отново заговори.

— Той умря за теб, Гарет. Не са много хората, които могат да се похвалят с такива верни приятели. Това кара ли те да се чувстваш важен?

Гарет не можа да отговори веднага. Гневът му се разгаряше, ставаше трудно поносим.

— Не искаш да знаеш какво чувствам в момента, Стонтън. Направи грешка.

— Може би. Но трябваше да балансирам между вероятността да те ядосам и задоволството да убия Кариф. Не мислех, че има голям шанс да ми предадеш Емили, затова избрах да убия Кариф.

— Никога няма да имаш Емили. Но ще се видим скоро, Стонтън. — И сложи край на разговора.

Копеле.

Трябваше да изчака минута гневът и шокът да утихнат. Трябваше да потисне спомените си за Кариф и за детството им заедно. Да изтрие това петно от паметта си. Да го контролира.

Да, Борг? Отлично.

Какво беше отлично? Гарет знаеше. Трябваше да действа бързо. Щеше да има време за гняв, съжаление и отмъщение по-късно.

Набираше номера на Дардън, докато вървеше към вратата.

О, да, определено щеше да дойде и моментът на отмъщението.

Глава 7

Истанбул, Турция

Стонтън се обърна към Борг.

— Къде?

— Гърция. — Гледаше неотлъчно екрана на компютъра. — Остров Микала. В Егейско море.

— Да. — Кариф им бе разкрил, че Гарет има къща на остров Микала. Бе им издал местонахожденията на всичките къщи на Гарет по света. Беше въпрос само на дедукция.

— Ще са ни необходими само два часа да стигнем там. Реактивен самолет до остров Крит, а оттам — хеликоптер. Не бях сигурен, че ще успеем да измъкнем тази информация. Сателитната връзка вероятно е струвала доста скъпо.

— Достатъчно. Но нашият мил работодател има дълбоки джобове и няма да оспори сметката. Няма да му позволя.

Нямаше да оспори и искането им за реактивен самолет и екип от наемни убийци, които щяха да ги придружават в търсенето им на Гарет. Което бе добре. Преследването на Емили Хъдсън бе относително евтино, но Гарет имаше пари и опит. Всъщност Стонтън не съжаляваше, че в играта бе влязъл и Гарет. Той представляваше предизвикателство за него, а Стонтън отдавна не бе изпитвал тръпката от живота.

— Докато летим нататък, искам да изровиш цялата информация за положението на Гарет на онзи остров. Искам да знам кои са приятелите му, собствеността му и всяко местенце, където би могъл да скрие Емили.

— Няма проблем. Дотогава ще съм разбрал всичко основно. — Борг гледаше втренчено трупа на Кариф Барук. — Какво ще правим с него?

— Да видим. Гарет като че ли имаше някакви чувства към него. Мисля да го хвърлим в някоя задна уличка и да го оставим на плъховете. — Добави весело: — Да. И искам защитникът на нашата малка Емили да узнае какво му е струвало спасяването й. — Тръгна към вратата. — Стъпка по стъпка.



— Събуди се.

Емили отвори сънено очи и видя Гарет да стои над нея. Мрак. Напрежение. Сила.

Ангелът на смъртта. Опасността се бе върнала, усещаше я осезателно. Но, странно, не се страхуваше…

— Хайде! — каза Гарет нетърпеливо и дръпна чаршафа. — Трябва да изчезваме оттук.

Тя се събуди на мига.

— Какво има? — Седна в леглото. — Все още е…

— Време е да тръгваме. — Запали лампата. — Изпратих Дардън да каже на Ирана, че заминаваме, но ще трябва и аз да поговоря с нея. Ти се облечи и си опаковай багажа.

— Чакай. — Спусна крака на пода. — Престани да ме притискаш така и ми кажи защо бързаш толкова.

— Нямам време за обяснения. — Вече крачеше към вратата. — По-късно.

— Сега.

Той й хвърли поглед през рамо.

— Добре. Трябва да тръгнем веднага! Стонтън може би вече е узнал къде сме.

Тя замръзна.

— Какво? Откъде знаеш?

— Копелето ми се обади. Разбрал е, че аз съм те измъкнал от лагера, и искаше да сключим сделка. Пратих го по дяволите. Но мисля, че е възможно да е проследил телефонното обаждане, и искам да сме напуснали острова, когато той дойде тук.

Тя поклати глава.

— А аз искам да остана. Така няма да се наложи да го търсим.

— Щях да се съглася с теб, но тук си прекалено уязвима. Има прекалено много хора, които може да разпита, и прекалено много пътища, по които може да поеме. Гърбът ни трябва да е защитен, преди да се спуснем да го преследваме.

— Тогава ти върви, но аз ще остана.

— Опаковай си багажа! — Очите му проблясваха гневно. — Не съм в настроение да споря. Животът ти виси на косъм. Ти ще тръгнеш и Ирана ще тръгне, в противен случай ще…

— Къде трябва да отида? — запита Ирана от прага. — Не трябваше да изпращаш Дардън да ти върши мръсната работа. Знаеше, че няма да му се подчиня сляпо.

— И аз щях да говоря с теб. Просто исках да ти дам възможност да започнеш да правиш плановете си. Имаш отговорности.

— Да, имам. — Ирана влезе в стаята. — И ето защо ще остана. Разбрах, че Стонтън може да дойде на острова. Ще ти помогна да приготвиш багажа си, Емили.

— Никъде няма да ходя.

— Глупаво. — Ирана се обърна към Гарет. — За нея е опасно да остане тук, нали?

— Опасно е за всички, които са ми приятели и дори бегли познати. Според Стонтън. — Погледна Емили. — Не използва теб, за да получи каквото иска, помниш ли?