— Да? — попита тя, като направи няколко крачки към него.

— Имаш страшно дясно кроше.

— Да — призна тя, провесвайки нос, — знам.

Хенри се изправи на лакти и завъртя глава, за да я погледне.

За нейно удивление, мъжът всъщност се хилеше. Хилеше се, сякаш бяха обсъждали времето, вместо да бяха участвали в юмручен бой.

— Ела тук — примами я той с пръст.

Тя се премести напред колебливо и спря на една ръка разстояние от него. Не вярваше на момчешката усмивка, която се беше разтеглила на лицето му. Със сигурност й беше бесен. Небеса, та тя направо го беше нападнала! Защо тогава се хилеше до уши като глупак?

— Какво има? — попита подозрително.

Хенри прокара ръка през косата си и хвана тила си.

— Ела по-близо — каза.

— За да ме вземеш? — Една червена вежда се повдигна. — Не мисля!

— Да те взема? — зачуди се той, като също повдигна едната си вежда. — Хм, Маргарет, какво имаш предвид? — Устните му се извиха в нещо, което не беше нито усмивка, нито подхилване, а комбинация от двете с малка примесица от самодоволно изражение. Тези негови устни правеха нещо със стомаха й. Чувстваше се така, сякаш беше глътнала пеперуди. Скачащи, танцуващи и правещи пируети пеперуди. Не беше напълно неприятно усещане.

— Да ме набиеш — обясни тя. — Ще ме набиеш, задето те нараних.

— Задето си ме наранила? — присмя се Хенри. — Мадам, нямам и сининка по себе си. Поне не и такава, която можеш да видиш.

Тя кимна замислено.

— Нараних ребрата ти, нали? И аз така си помислих. Страшно много съжалявам, Хенри. Просто, когато изгубя търпение, съм склонна да…

— Не си ми наранила проклетите ребра — изръмжа той. — Направо ми разби гордостта, жено. И ако си мислиш, че нещо от това, което се случи днес, ще напусне пределите на тази стая, най-добре да помислиш отново!

— Разбира се, че няма — отвърна Маргарет моментално. Направи още една крачка към края на леглото, а очите й се присвиха, когато обходиха тялото му. Явно не го беше удряла толкова силно, колко си бе мислила. Чувствайки се една идея по-добре, тя започна да се отдръпва, но преди да е успяла да премигне, а какво да говорим да реагира, Хенри беше обвил една ръка около кръста й и я дръпна върху него.

Тя се просна върху гърдите му с писък и веднага се опита да се измъкне, но ръцете на Хенри бяха като окови и с едно ловко движение, което я остави без дъх, я извърна под себе си, притискайки ръцете й от двете страни на главата й, за да не мърда.

— Пусни ме! — настоя тя, дори когато сърцето й заби лудо, а пеперудите в стомаха й се разбунтуваха.

— Не — отвърна Хенри, изглеждайки изключително самодоволен. — Не и преди да си платиш.

— Да си платя? Какво?

— Задето ме контузи — отвърна той.

Маргарет захапа долната си устна.

— Ти каза, че не си пострадал — прошепна, неспособна да срещне погледа му.

— Тялото ми не, за разлика от гордостта ми, а гордостта на един мъж е много чувствително нещо, Маргарет. — Пускайки едната й китка, той хвана нежно брадичката й и я повдигна, като не й остави друг избор, освен да го погледне в изгарящите, зелени очи. — Каква ще бъде цената за извършването на едно толкова жестоко престъпление?

— Не зна… — Гласът й секна. Тя облиза устни, които изведнъж бяха пресъхнали и опита отново. — Не знам. П-подарък, може би?

— Подарък звучи добре — отвърна той, кимайки бавно. — Но признак би било най-добре.

Веждите й се свъсиха.

— П… признак? Боя се, че не разбирам какво имаш предвид.

— Един признак на привързаност — прошепна тихо Хенри в ухото й, привеждайки главата си, докато тя не усети как устните му се движат по кожата й. — И цената ще бъде изплатена.

Пета глава

Маргарет потръпна. Ако бе знаела, че ще трябва да заплати така за ударите си, никога нямаше да му посегне… Или щеше? По тялото й се разстилаше топлина — тъмна, влажна, предателска топлина, която я изгаряше със силата на хиляди слънца. Това ли беше чувството на желание? Това ли бе чувството на копнеж?

— К-какъв признак на привързаност желаеш? — попита, ахвайки, когато зъбите му задраскаха и захапаха нежно ухото й.

Замаяна осъзна, че вече не я държеше в плен. Всъщност беше пуснал и двете й китки преди доста време. Замисли се да се измъкне и да побегне към хълма, но преди идеята да бе разцъфнала в главата й, тя отскубна корените и ги захвърли. Защо да не се отдаде на малко страст? Беше омъжена жена, за бога. И все още девствена, напомни й едно малко гласче подигравателно.

— О, я млъквай — сопна се тя.

— Какво? — попита Хенри, мръщейки се.

— Не ти. — Със закъснение осъзна, че това не обясняваше недоразумението, затова Маргарет поклати глава разочаровано. — Просто се сетих, че съм… оу, няма значение!

Хенри улови една дълга къдрица от огнената й коса и я завъртя между палеца и показалеца си. Зяпайки я с истинско възхищение, той каза с глас толкова дрезгав, че изпрати трепети по цялото й тяло:

— Мисля, че една целувка ще възстанови наранената ми гордост. Да, целувката би оправила нещата. Нищо по-малко и нищо повече.

— Нищо повече? — изрече Маргарет, преди да успее да се спре. Разочарована, тя стисна очи, а бузите й порозовяха. — Забрави, че съм го казала — промърмори.

Хенри се засмя. Пускайки косата й, той проследи извивките на бузата й с пръстите си, докато другата му ръка се спусна надолу, за да обхване кръста й. Където и да я докоснеше, сякаш прогаряше кожата й дори през дрехите. Част от нея искаше да побърза и да я целуне най-сетне… но другата, нова и вълнуваща част копнееше да проточи този момент до безкрайност. Отвори очи и дъхът й секна, когато видя съсредоточеното изражение на херцога. Беше стиснал зъби, а устата му беше плътно затворена. Ако не знаеше по-добре, щеше да си помисли, че изпитва болка.

— Мисля, че си промених мнението — каза.

— З-за ц-целувката ли? — попита тя с треперещ глас.

— Не, не за целувката. Промених мнението си относно избора ти на дрехи. Намирам облеклото ти за доста… — Той направи пауза. Ръката, която бе обхванала кръста й, се премести надолу. Маргарет забрави да диша. Умелите му пръсти издърпаха ризата от бричовете й и я повдигнаха нагоре, спирайки точно под гърдите й. Тя отново стисна очи. Матракът изскърца, когато Хенри се размърда и се спусна надолу. — Възхитително — промърмори срещу нежната кожа на стомаха й.

— Ох — въздъхна тя. — Ох, чувствам се отпаднало. Направи това пак.

Той се засмя отново, но този път изключително порочно. Хенри захапваше, облизваше и целуваше всяко едно местенце по ребрата й, а Маргарет скимтеше като коте. Беше стигнал до пъпа й и когато езикът му се завъртя в малката дупчица, тя повдигна бедрата си от леглото, а ръцете й се вкопчиха в гъстата му мека коса.

С ниско ръмжене той се плъзна нагоре по тялото й. Ръцете му хванаха лицето й и за момент тя се оказа потънала в дълбините на прекрасните му, зелени очи. След което той наведе глава и устните му откриха нейните във властна целувка, която я остави без дъх.

Маргарет никога не бе целувана толкова безразсъдно. Толкова властно. Толкова… толкова абсолютно порочно. Езикът му разтвори устните й и се плъзна в тъмните дълбини на устата й, галейки я дръзко. Задъха се и се откъсна от нея само, за да плъзне език по извивката на шията и деликатната кожа зад ухото й.

Безпомощна Маргарет се вкопчи в широките му рамене и го остави да прави с нея каквото пожелае. Ако това бе наказанието й, задето бе наранила гордостта му, с удоволствие щеше да се бие с него всеки ден от седмицата и два пъти в неделя.

Хенри потърси устата й отново, а тя му отвърна веднага, извивайки се под него с отчайваща нужда, която беше изненадала и двама им. Пръстите му се вплетоха в косата й, дърпайки толкова, колкото да я накара да измърка от сладост. Тя прокара ноктите си по гърба му, а той изръмжа и потръпна под допира й. Искаше… повече. Нещо, което не можеше да назове. В тихо отчаяние ръцете й се спуснаха надолу към твърдата издутина между бедрата на Хенри. И тогава, толкова внезапно, колкото беше започнала, целувката им приключи, когато Хенри се отдръпна от нея и седна, като стисна силно очи, а дъхът му се накъса.

Чувствайки се някак лишена, Маргарет също се изправи и се облегна на желязната рамка на леглото. Главата й се въртеше, а мислите й бяха истинска каша. Като в транс тя постави пръстите си върху устните. Вече бяха подути вследствие на опустошението, което бяха изпитали. Опустошение, за което беше наистина разочарована, че бе приключило толкова скоро.

— Хенри? — каза колебливо, когато той продължи да седи безмълвно.

Очите му се отвориха. Той се загледа в нея с неразгадаемо изражение.

— Да? — отвърна след кратка пауза.

— Това… това ли е всичко?

Едната му вежда се повдигна.

— Очакваше ли повече?

Маргарет се изчерви и сведе поглед. Пръстите й се отдръпнаха от устните, отпускайки се в скута й, където ги закърши нервно, докато обмисляше какво да каже.

— Е — изрече най-накрая, като си пое дълбоко въздух, — определено се забавлявах. Ти си… ти си доста вещ в целувките. Не — добави бързо, когато бузите й почервеняха — че съм експерт по въпроса. Точно обратното, всъщност. Но ако трябваше да оценявам, бих казала, че това бе най-прекрасната целувка и далеч не беше достатъчна.