Извади часовника от джоба на жилетката си и погледна надолу, за да види колко е часа. Десет и петнадесет. Той въздъхна и раздвижи схванатите мускули на врата и раменете си. Още един ден бе минал без отговори. Още една нощ, която щеше да прекара сам.

Безумно се бе надявал, че промяната на средата ще да запали искрата, от която двамата с Маргарет се нуждаеха, за да възпламенят огньовете, които ги изгаряха. И все пак всяка вечер тя му пожелаваше лека нощ и се оттегляше в стаята си, заключвайки вратата след себе си, отблъсквайки го, докато не дойдеше сутринта и не запееха старата песен на нов глас.

Направо се вбесяваше, когато чуеше превъртането на ключа всяка нощ. Наистина ли си мислеше, че ще я вземе насила? Беше обмислял да разбие вратата, само за да докаже, че може, но бързо бе решил, че това никак нямаше да помогне, освен да разпали гнева й, а това определено не искаше да се случва. Съпругата му беше ужасяваща, когато се ядосаше, но, по дяволите, беше му омръзнало да стъпва на пръсти в собствената си къща.

С неспокойни мисли и мрачно настроение, Хенри се изправи от бюрото и закрачи нагоре по стълбите. Преди даже да бе решил какво всъщност да направи, вече беше застанал пред вратата й и думкаше с юмрук толкова силно, че можеше да събуди и мъртвите. Дочу изскърцването на матрака, а след това стъпки от боси крака. Ключът се завъртя и вратата се отвори.

— Хенри? — каза Маргарет, а на лицето й бе изписана тревога. — Наред ли е всичко? Какво правиш?

Той се вгледа в разрошените огнени къдрици, които се разстилаха по раменете й и тясната нощница с цвят на слонова кост. С ниско ръмжене той нахлу в стаята и затвори вратата след себе си, обливайки помещението в мрак.

— Какво, небеса…? — възкликна Маргарет. — Хенри, какво се е случило? Какво прав… умф!

Той я прекъсна с целувка. Дори без светлина, която да го напътства, я беше открил с допир. Придърпа я плътно към себе си, увивайки една ръка около кръста й, докато другата задържа деликатната извивка на брадичката й, сякаш бе направена от стъкло. Смътно беше усетил малките й юмручета да го удрят по гърдите, а босите й крака да го ритат в пищялите. Проклинайки яростно, той се отдръпна задъхан и ужасно възбуден.

— Да не си полудял? — просъска Маргарет.

Той се засмя горчиво в отговор.

— Полудях много отдавна. Всяка секунда, всеки час, всяка нощ, която не съм в теб, е пропиляна. — Дочу тихото й изненадано ахване от похотливостта му, затова той продължи смело напред, без да се интересува повече от последствията, тъй като не можеха да са по-ужасни от ада, в който вече гореше.

— Искам да бъда с теб, Маргарет. Да усетя нежната ти, гола кожа да се плъзга по моята. Искам да те докосна на всички места, които копнееш да бъдат докоснати. Да се извиваш под мен и да шептиш името ми, докато свършваш.

— Е — каза Маргарет след дълго мълчание с треперещ, но въпреки това непоколебим тон, — трябваше само да кажеш.

Хенри се чувстваше така, сякаш го бяха ритнали в слънчевия сплит. Пресегна се към нея слепешката и двамата паднаха върху леглото. Устните им се докоснаха, а езиците им се вплетоха. Изпиваше я жадно, докато ръцете му обхождаха тялото, плъзгайки се лесно под ръба на нощницата й, за да докоснат пламналата й кожа.

Маргарет простена и замята глава, щом палецът му погали зърното й. А когато щипна чувствителното връхче с пръстите си, тя извика и се изви към него, търкайки бедрата си в неговите.

— Вдигни ръце — задъха се той, и когато тя го направи, той разкъса нощницата й с дивашко ръмжене. Захвърли я на пода и скоро ризата му и панталоните му паднаха отгоре й. И двамата се завъртяха голи в леглото, първо той отгоре, а след това тя, като нито един не искаше да предаде контрола на другия.

Пръстите му се заровиха в косата й и дръпнаха назад, разкривайки тънката й шия. Той засмука жадно кожата, проправяйки си път надолу, докато устните му не откриха гърдите й, а езикът му не се завъртя ненаситно около зърната й, карайки я да мърка от удоволствие.

Пъргава като котка тя се завъртя настрани, след което го възседна, поставяйки дългите си крака от двете страни на бедрата му и остави косата си да се плъзга по гърдите му, докато се заемаше с него. Той простена, когато ноктите й се плъзнаха по гърдите му и въздъхна от удоволствие, когато успокои драскотините с език.

Тялото на Хенри гореше и всяка негова мисъл беше свързана с нея. Допирът й го изгаряше отвътре, карайки го да копнее по нещо, което не бе изпитвал досега, и което не можеше да назове. Хващайки раменете й, той я обърна отново. Пръстите му навлизаха, галеха и докосваха сърцевината й. Тя се гърчеше от екстаз, а той я понасяше по-нависоко и по-нависоко, докато най-накрая с тих стон не стигна до кулминацията.

Ръцете му обхванаха лицето й, когато влезе бавно в нея, разконцентрирайки я от неизбежната болка с нежни думи и леки, порочни целувки. Тя потръпна под него, затвори очи, а тялото й се скова.

— Маргарет, погледни ме — настоя той с дрезгав глас от желанието и усилието, което полагаше, за да се въздържи.

Очите й се отвориха. Тя се втренчи в него със сините си очи, в които се завихряха неизказани емоции и той започна да се дави в дълбините им, запленен като моряк от сирена. Тя прошепна името му и го довърши.

Хенри навлезе целия и тя ахна, но не проплака. Ноктите й се забиваха в гърба му, издълбавайки бразди, който не усещаше от вълните на удоволствието, които се разбиваха в тялото му, помитайки го като вихрушка.

Един тласък. Два, три. Заедно те се понесоха до ръба на скалата и изричайки имената си, се зареяха сляпо отвъд нея.

Осма глава

На следващата сутрин Жозефин и Грейс бяха дошли да я посетят. Маргарет ги посрещна на входната врата и моментално ги подкани да влязат в приемната, където се разположиха насред чистите мебели и проговориха заедно.

— Кога дойде в Лондон…

— Къде е Хенри и кога…

— Ще ходите ли на бала на лейди Девъншир…

И трите се засмяха. Жозефин се успокои първа. Свали шапката си и я остави до нея, след което се приведе напред и каза:

— Давай ти първа, Маргарет. И нека да започнем с причината, поради която буквално искриш от глава до пети.

— Не искря — отвърна Маргарет.

Грейс килна глава и загледа приятелката си през присвити очи.

— Определено има някакъв блясък — констатира след кратка пауза. — Виж, Жоси! Изчерви се. Ти се изчерви.

— Само защото тук е твърде горещо — защити се Маргарет. Скачайки на крака, отиде до махагоновия шкаф в ъгъла на стаята и взе едно ветрило от рафтовете. Разтваряйки го, тя го размаха ожесточено пред лицето си, развявайки червените си къдрици като ореол около главата си.

— Това няма нищо общо със съпруга ти, нали? — попита Жозефин, повдигайки едната си вежда.

Маргарет се намръщи. Ако знаеше, че приятелките й възнамеряваха да я подложат на инквизиция, никога нямаше да ги покани на сутрешен чай. Сядайки до Грейс — по-малкото зло от двете, що се касаеше до нея — тя затвори ветрилото си и погледна Жозефин строго.

— Ако искаш да знаеш, ти, дърта клюкарке, моето въображаемо „искрене“, както го нарече ти, може и да има нещо общо със съпруга ми. Но това е всичко, което ще ти кажа по този въпрос — каза превзето.

— Оф, хайде — Жозефин размаха ръка във въздуха, — никак не разбираш от забава. Ами ти, Грейс? Ти грееш ли?

— Аз? — възкликна най-младата жена изненадано. — Та аз още не съм омъжена даже!

— Това определено не спря мен — отвърна Жозефин.

— Тогава или сега? — Попита многозначително Маргарет.

Жозефин повдигна рамене в небрежен жест.

— Да, е не всички от нас са влюбени в мъжете си.

— Откъде знаеш, че аз съм влюбена в Хенри? — попита Маргарет любопитно. Беше ли толкова очевидно? По бузите й плъзна руменина, когато се сети за случилото се през нощта… и тази сутрин… и отново след закуска. Когато бе научила, че Грейс и Жозефин не само бяха в Лондон, но и че щяха да минат да я видят, й бяха били нужни цяла върволица от прислужнички, за да я приведат в приличен вид. Дори сега усещаше кожата си зачервена и влажна под облеклото си, и никакво количество пудра не бе успяла да скрие бледите охлузвания по шията й, причинени от блуждаещите устни на Хенри. Проблемът се разреши с рокля с висока яка, но погледът на Жозефин разкриваше, че бе наясно защо бе избрала точно тази рокля за визитата им.

— Скъпа, изписано е на лицето ти. Радвам се за теб, наистина, но трябва да знаеш, че да обичаш съпруга си е изключението в бракове като нашите, не правилото.

Грейс изправи гръб и се намръщи.

— Аз обичам Стивън — заяви тя. — И двамата ще се оженим.

— Не ми напомняй — промърмори Жозефин.

Усетила приближаващата война, Маргарет побърза да вземе звънчето, за да нареди да приготвят чай. Поднесен им бе на сребърен поднос и налят в порцеланови чашки в синьо и бяло. Жените отпиваха внимателно, давайки време на мислите си да се подредят, и когато заговориха отново, темата за предстоящата сватба на Грейс беше разумно оставена настрани.

— Е, къде е възхитителният ти съпруг? — попита Жозефин, като разбърка още една бучка захар в чашката си.

— Тръгна сутринта по работа. Счетоводителят му го е крадял от доста време и…

— Оу, затова ли избяга със зестрата ти? — прекъсна я Грейс, повдигайки тъмните си вежди.