– Да не би тази жена, която идва към нас, да е Блу? – зачуди се Джак.

– Нали изглежда жестоко? – въодушеви се Райли. – Тя е най-страхотният художник на света. Знаеш ли, че Дийн още не е видял рисунките в трапезарията? Кажи му, татко. Кажи му колко са красиви.

– Ами те са… необикновени.

Блу изникна до тях, преди Дийн да успее да попита какво означава това.

– Леле! – ахна Джак. – Ти си била жена.

Блу почервеня като рак, както винаги когато Джак се обръщаше директно към нея.

– Това е само временно. Твърде много усилия. – Джак се ухили, а Блу се извърна към Райли. – Неприятно ми е да ти нося лоши вести, но Нита иска да отидеш при нея. – Тълпата за миг се разреди и Дийн видя Нита, която махаше яростно към тях. Блу се намръщи. – Ще получи инфаркт, ако не се успокои. Предлагам да не избързваме със сърдечния масаж.

– Блу постоянно пуска такива шегички – съобщи им доверително Райли, – но тя обича госпожа Гарисън.

– Пак ли си започнала да пиеш, млада госпожице? Струва ми се, че вече говорихме по този въпрос. – Блу хвана Райли за ръката и я отведе.

– Изглежда, тези идват насам – промърмори Джак. – По-добре да изчезвам.

Той едва се отдалечи и съдия Хоскинс и Тим Тейлър, директорът на местната гимназия, се приближиха към Дийн.

– Здравей, Бу – поздрави съдията, без да откъсва поглед от Ейприл. – Хубаво е да се види колко добросъвестно изпълняваш гражданския си дълг.

– Колкото и да ми беше неприятно – въздъхна Тим, – се наложи да се откажа от редовния си съботен голф. – Двамата мъже зяпаха прехласнато Ейприл. Тъй като никой не побърза да ги запознае, Тим протегна ръка. – Тим Тейлър.

Дийн трябваше да го предвиди. Тъй като Ейприл не посещаваше места като „Барн Грил", досега не бе срещала нито един от двамата. Тя също протегна ръка.

– Здравей. Аз съм Сюзън…

– Това е майка ми – прекъсна я Дийн. – Ейприл Робилард. Пръстите на Ейприл потрепнаха. Тя се ръкува с двамата мъже, но под широката периферия на каубойската шапка в очите й заблестяха предателски сълзи.

– Извинете. – Тя размаха пръсти пред лицето си. – Сезонна алергия.

Ръката на Дийн се отпусна на рамото й. Не го беше планирал – изобщо не му бе минавало през ума – но в момента имаше чувството, че е спечелил най-важния мач за сезона.

– Майка ми работи за мен под прикритие, използвайки името Сюзън 0'Хара.

Това изискваше допълнителни обяснения, които Дийн тутакси даде, докато Ейприл само примигваше и се давеше в престорена алергична кашлица. Когато мъжете най-сетне си тръгнаха, майка му се нахвърли върху него.

– Да не си посмял да тръснеш още нещо сантиментално, защото съвсем ще изгубя самообладание и окончателно ще се изложа.

– Чудесно – съгласи се синът й. – Да отидем да си вземем по парче торта.

По-добре да хапнат торта, отколкото и той да се преструва, че се дави в алергична кашлица.

Ейприл най-сетне успя да се измъкне от тълпата. Откри едно уединено кътче зад редицата храсти в другия край на парка, седна в тревата до оградата и даде воля на сълзите си. Беше си върнала сина. Известно време щяха да ходят като по тънък лед, но и двамата бяха упорити и тя вярваше, че накрая всичко помежду им ще се уреди.

В далечината солистът на гаражната банда се зае да издевателства над публиката с оглушителен рап. Джак се появи иззад храсталака, нахлувайки в сенчестото й убежище.

– Спри онова хлапе, преди да осакати слуха на невинните деца. – Седна до нея, преструвайки се, че не забелязва зачервените й очи.

– Обещай ми, че никога няма да рапираш – промълви Ейприл.

– Само под душа. Макар че…

– Обещай ми!

– Добре. – Джак улови ръката й и тя не я издърпа. – Видях те с Дийн. Очите й отново се наляха със сълзи.

– Той ме представи като своята майка. Беше… прекрасно.

– Така ли направи? – усмихна се Джак. – Радвам се.

– Надявам се, че някой ден може би и вие двамата…

– Работим по въпроса. – Той погали с палец вдлъбнатината на дланта й. – Мислех си за отвращението ти към еднократния секс. Изводът е, че двамата трябва да започнем да се срещаме като нормални зрели хора.

– Искаш да ходим на срещи?

– Снощи ти казах, че вече съм свикнал на истински отношения. Сега, след като Райли ще живее с мен, ще имам нужда от постоянен дом. И това може да е в Ел Ей. – Поигра си с пръстите й, изпълвайки я със сладостно, мъчително напрежение. – Между другото, смятам това за нашата първа среща. Така имам по-добър шанс да спечеля предимство и да събера повече точки, когато излезем следващия път.

– Много благоразумно – кимна тя, ала не биваше да се усмихва.

– Колкото и да се опитвам, в твое присъствие не мога да бъда благоразумен. – Веселите искрици в очите му угаснаха. – Желая те, Ейприл. Всяка частица от теб. Искам да те гледам и да те докосвам. Искам да те вкуся. Искам да бъда в теб. Искам всичко.

Ейприл най-сетне отдръпна ръката си.

– И после какво?

– Ще го направим още веднъж.

– За това Бог е създал групарките, Джак. Лично на мен ми е нужно нещо по-стабилно.

– Ейприл…

Тя стана и отиде да потърси Райли.


***


Дийн най-сетне успя да отдели Блу от тълпата и я поведе зад ъгъла към старото гробище до баптистката църква. Замъкна я под сянката на най-впечатляващия паметник – висок, лъскав постамент от черен гранит – върху гроба на Маршъл Гарисън. От вниманието му не убягна, че тя изглеждаше нервна, но се опитваше да го прикрие.

– Как така всички разбраха, че тя е твоя майка? – попита Блу. – Целият град само за това шушука.

– Сега няма да говорим за Ейприл, а за това, което се случи вчера. Младата жена извърна поглед.

– Да, какво облекчение, нали? Можеш ли да си ме представиш с бебе на ръце? Колкото и да беше странно, той си я представяше. Блу щеше да бъде невероятна майка, страстна и всеотдайна закрилница, както и страхотна съотборничка. Ала сега не беше време за подобни мисли.

– Говоря за тъпия ти план в понеделник да си тръгнеш от града.

– Защо да е тъп? Ти също заминаваш следващия петък за тренировъчния лагер и никой не го смята за тъпо. Защо ти да можеш, а аз – не?

Твърде много приличаше на възрастна. Дийн си искаше обратно своята госпожица Мъфет.

– Защото между нас нищо още не е приключило, ето защо – тросна се младият мъж. – Няма никаква причина да бързаме с края на нещо, на което и двамата се наслаждаваме.

– Между нас всичко приключи. Аз съм скитница по душа и вече ми е време да поема по широкия път.

– Чудесно. Можеш да ми правиш компания, когато потегля обратно за Чикаго. Там ще ти хареса.

Блу плъзна пръсти по ъгъла на паметника на Маршъл.

– Твърде е студено през есента.

– Няма проблем. И в двете ми жилища има камини и печки, които работят идеално. Можеш да се пренесеш – изтърси той.

В първия миг Дийн не можеше да каже кой беше по-изненадан от думите му. Тя застина неподвижно, сетне пурпурните стъклени висулки на обиците рязко се залюляха под тъмните къдрици.

– Искаш да се пренеса да живея при теб?

– И защо не?

– Искаш да живеем заедно?

Досега никога не бе позволявал на нито една жена да се нанесе в дома му, но неизвестно защо сега му хрумна мисълта да живее с Блу.

– Разбира се, защо не?

– Само преди два дни ти не пожела да ме запознаеш с приятелите си. А сега искаш да живеем заедно?

Не изглеждаше толкова корава, колкото обикновено. Може би беше заради роклята или заради меките къдрици, обрамчващи малкото й лице. Или заради тъгата, мярнала се в очите й. Дийн затъкна един кичур зад ухото й.

– Преди два дни бях объркан. А сега вече не съм. Тя се отдръпна.

– Разбирам. Аз най-после изглеждам достатъчно представително, за да ме покажеш пред хората.

– Външният ти вид няма нищо общо с това! – избухва Дийн.

– Просто съвпадение? – Тя го погледна право в очите. – Малко ми е трудно да повярвам.

– За такъв ли негодник ме мислиш? – разпеняви се Дийн и продължи, без да дочака отговор: – Искам да те покажа на цял Чикаго. Това е всичко. Искам да имам възможност да помисля за нашите отношения, без да ме пришпорва тиктакането на часовника.

– Я почакай. От нас двамата аз съм мислителят, забрави ли? Ти си този, който се кипри по пътеките на универсалните магазини и раздава рекламни шишенца с парфюмчета.

– Престани! Спри да се опитваш да се изсулваш от всички важни теми с разни остроумия.

– Виж ти кой го казва!

Сегашната му тактика явно не вършеше работа. Дийн усети как губи самообладание, затова заложи последния си коз.

– Освен това имаме недовършена работа. Аз ти платих за фреските, но още не съм ги одобрил.

Блу разтърка слепоочията си.

– Знаех, че няма да ти харесат. Предупредих те.

– И защо да не ми харесат? Аз дори не съм ги видял. Младата жена примигна.

– Но аз още преди два дни свалих найлоновата завеса от вратите.

– Не съм ги видял. Трябваше ти да ми ги покажеш, забрави ли? Това беше част от сделката. За всичко, което съм инвестирал в тези стени, заслужавам да ги видя за пръв път в присъствието на художника.

– Опитваш се да ме манипулираш.

– Бизнесът си е бизнес, Блу. Научи се да отделяш личните отношения от бизнеса.

– Чудесно – рече тя рязко. – Утре ще намина.

– Тази вечер. Чаках достатъчно дълго.

– По-добре да ги видиш на дневна светлина.

– Защо? – изненада се младият мъж. – Главно ще вечерям там. Блу се извърна от паметника и от него и се запъти към портата.

– Трябва да отведа Нита у дома. Нямам време за това.

– Ще дойда да те взема в осем.

– Не е нужно. Ще дойда с нейната кола. – Воланите на подгъва се люшнаха около коленете й, когато излизаше от гробището.

Дийн се помота известно време около надгробните плочи, опитвайки се да събере мислите си. Беше й предложил нещо, което не беше предлагал на друга жена, а тя му отказа най-безцеремонно, сякаш това не означаваше нищо. Блу продължаваше да се прави на куотьрбек, но не я биваше да води играта. Не само не знаеше как да се грижи за отбора, а дори и за себе си.