– Ти нямаш представа какво означава да си публична личност – изрепчи се той. – Налага ми се да внимавам.

Тя грабна чашата с кафе и чантата си, оставена в долния край на леглото.

– Което в превод означава, че аз съм се превърнала в една от твоите малки мръсни тайни.

– Това, което каза, беше много гадно.

Блу повече не издържаше да води този разговор, особено след като и тя имаше тайна.

– Ще те улесня. Днес е петък. Празненството на Нита е утре. В неделя трябва да довърша някои работи, но в понеделник сутринта завинаги ще напусна Гарисън и ще се отправя към необятните простори.

Изражението му заприлича на буреносен облак.

– Надявам се, че както обикновено, плещиш глупости.

– Защо? Защото аз слагам край на връзката ни, а не ти? – Всички емоции, които искаше да скрие от него – тъга, страх, болка – се опитваха да пробият бронята й на кораво момиче, но тя ги натика обратно. – Животът е прекрасен, Бу. Направиха ми голяма отстъпка за колата под наем и си купих съвсем нов пътнически атлас. Ти беше едно забавно развлечение, но ми е време да продължа напред.

Тя бе направила съобщение, което той не очакваше, и Дийн неволно стисна юмруци.

– Очевидно ти е нужно още време, за да пораснеш. – Думите му бяха толкова ледени, че тя почти очакваше от устата му да излезе облаче пара. – Утре на купона на Нита ще обсъдим всичко и ще се разберем. Може би тогава вече ще си в състояние да разсъждаваш като разумно същество – процеди той и изхвърча от стаята.

Младата жена се отпусна отново на леглото. Като истинска глупачка се надяваше, че той ще улови ръцете й и ще я помоли за прошка. Искаше й се поне да бе казал нещо за фреските, преди да изскочи навън. Вече трябваше да ги е видял. Вчера намери в пощенската кутия на Нита плик, доставен на ръка, с чек, подписан от Ейприл. Само това и никаква бележка. Ейприл и Дийн имаха безупречен вкус. Явно са решили, че фреските са ужасни, сантиментален боклук. Знаеше си, че ще стане така. Но дълбоко в душата си се бе надявала да ги харесат.


***


Дийн крачеше решително по коридора, застлан с розов килим. Докато си представяше как ще извие врата на Блу, можеше за миг да забрави какъв негодник се оказа. Ненавиждаше мисълта, че я бе наранил. Тя искрено вярваше, че той се е срамувал да я представи на приятелите си, ала това не беше истина. Не беше срам. Ако вчера приятелите му бяха намерили време да поговорят с нея, вместо да я третират като слугиня, те навярно щяха да се влюбят в нея. Но Дийн не желаеше никой – особено съотборниците му – да обсъждат толкова личен въпрос като връзката му с Блу, която беше още съвсем нова и неукрепнала. По дяволите, та те се познаваха от по-малко от два месеца!

А сега тя възнамеряваше да го напусне. Още от самото начало той бе наясно, че не може да разчита на нея. Но след начина, по който вчера се отнесе с Блу, сега не беше толкова лесно да хвърли цялата вина върху нея.

Беше стигнал до площадката и заслиза, когато си спомни думите на Нита. Старата дама обичаше да забърква всякакви каши, но в същото време беше загрижена за Блу, макар и по своя извратен начин. Дийн се обърна и отново пое нагоре по стълбите.

Стените, както и теракотата в банята на Блу бяха в розово, а завесата пред душа беше украсена с танцуващи бутилки с шампанско. Влажна кърпа висеше накриво на закачалката до душа. Той клекна пред мивката, отвори вратичката на шкафчето и се вторачи в увитата в целофан кутийка, блещеща се право насреща му.

Чу забързани стъпки зад гърба си.

– Какво правиш тук? – припряно попита Блу.

Докато мозъкът му смилаше видяното, кръвта се оттече от главата му. Взе кутийката и някак си успя да се изправи.

– Остави я! – извика младата жена.

– Ти ми каза, че вземаш хапчета.

– Така е.

Използваха и презервативи. Само с едно-две изключения… Той я погледна втренчено. Тя срещна смело погледа му, огромни очи върху малко пребледняло лице. Дийн вдигна теста за бременност.

– Предполагам, че това не е на Нита.

Тя се опита да изобрази обичайната си инатлива гримаса, но не се получи. Дългите мигли докоснаха страните й, когато сведе глава.

– Преди няколко седмици, когато се бях натровила със скаридите на Джоузи… повърнах хапчето, но не обърнах внимание.

Сякаш стоеше на релсите и товарният влак се носеше с рев към него.

– Искаш да кажеш, че можеш да забременееш от едно повърнато хапче?

– Предполагам, че е възможно. Месечният ми цикъл трябваше да дойде миналата седмица. Отначало не можех да си обясня защо ми закъснява. После си спомних какво стана с хапчето.

Дийн завъртя кутийката в ръката си. Грохотът на товарен влак отекваше все по-силно в черепа му.

– Не си я отворила.

– Утре. Сега най-важното е празненството на Нита.

– Не. Няма да чакаш до утре. – Той я вкара в банята и затръшна вратата с длан. Пръстите му се бяха вцепенили. – Ще я отвориш днес. Още сега.

Блу вече го познаваше достатъчно добре, за да знае, че нямаше как тя да спечели тази битка.

– Изчакай ме в коридора – рече младата жена.

– За нищо на света. – Той припряно разкъса кутийката.

– Току-що пишках.

– Пак ще пишкаш. – Пръстите му, обикновено толкова чевръсти, сега се пипкаха несръчно с инструкцията, неспособни да я отворят.

– Обърни се – нареди му тя.

– Престани, Блу. Още сега ще приключим с това.

Тя взе безмълвно теста. Той стоеше неподвижно и я наблюдаваше. Чакаше. Накрая тя успя да изцеди няколко капки урина.

Според указанията трябваше да се изчака три минути. Той засече времето на своя ролекс. На него имаше три циферблата, единият от които беше тахометър, но в момента се интересуваше единствено от движението на втората стрелка. Докато тя пълзеше мъчително, в ума му се тълпяха десетки мисли, които не можеше – не искаше – да подреди.

– Стана ли време? – попита тя накрая. Плувналият в пот Дийн примигна и кимна.

– Ти погледни – прошепна младата жена.

С лепкави пръсти той взе тестера и се втренчи в прозорчето. Накрая вдигна бавно глава и погледите им се срещнаха.

– Не си бременна. Блу кимна безизразно.

– Добре. А сега си върви.


***


Два часа Дийн кръжа безцелно с колата наоколо, докато накрая не се озова на един тесен селски път. Спря пикапа отстрани на напукания асфалт и слезе. Още нямаше дори десет, но денят се очертаваше много горещ. Чу шума на бълбукаща вода, навлезе в гората и пое между дърветата. Накрая стигна до малко поточе. Ръждясал празен варел от бензин лежеше настрани във водата, редом до стари автомобилни гуми, пружини от кревати, смачкан пътен знак и други боклуци. Не беше редно да изхвърлят така безразборно отпадъците си.

Нагази във водата и започна да ги разчиства. Не след дълго маратонките му подгизнаха и той целият се изплеска с кал и мръсотия. Подхлъзна се на обраслите с мъх камъни и шортите му се намокриха, но студената вода го освежи приятно. Искаше му се поточето да е задръстено с цели планини от боклуци, за да остане тук цял ден, но много скоро водата потече свободно в коритото.

Целият му свят бе рухнал. Докато се качваше в пикапа, имаше чувството, че се задушава. Като наближи фермата, ще се разходи наоколо, за да проясни главата си. Но не стигна чак толкова далеч. Вместо това, без да се усети, свърна по черния път, водещ към малката къща.

Когато слезе от пикапа, до слуха му достигнаха звуците на китара. Джак седеше на кухненския стол на верандата, скръстил босите си глезени върху перилото, притиснал китарата до гърдите. Тридневна брада, тениска с емблемата на „Вирджиния

Рекърдс" и черни спортни шорти. Просмуканите с кална вода чорапи на Дийн се бяха усукали около глезените, а краката му жвакаха в маратонките, докато приближаваше верандата. Когато видя сина си, в очите на Джак се мярна обичайната предпазливост, но той продължи да свири.

– Имаш вид на изгубил в състезание по борба с глиган.

– Има ли още някой тук? Джак изсвири два минорни акорда.

– Райли кара колело, а Ейприл отиде да потича. Скоро ще се върнат. Но Дийн не беше дошъл да се види с тях. Спря се до долното стъпало.

– Ние с Блу не сме сгодени. Преди два месеца я качих на стоп на шосето в покрайнините на Денвър.

– Ейприл ми каза. Жалко. Тя ми харесва. Разсмива ме. Дийн изстърга бучка пръст от кокалчетата на пръстите си.

– Видях се с Блу тази сутрин. Преди два часа. – Стомахът му се присви болезнено и той се опита да поеме глътка въздух. – Мислеше, че може да е бременна.

Джак спря да свири.

– И бременна ли е?

От покрива се разнесе птича песен. Дийн поклати глава.

– Не.

– Поздравления.

Младият мъж пъхна ръце в лепкавите от кал джобове, сетне отново ги извади.

– Тези тестове за бременност, които можеш да си купиш в аптеката… Трябва да… Може би вече го знаеш. Трябва да чакаш три минути за резултата.

– Е, и?

– Работата е там… Тези три минути, докато чаках… аз… в главата ми се въртяха всички тези мисли.

– Предполагам, че е напълно разбираемо.

Стъпалата скърцаха под краката на Дийн, докато се изкачваше към верандата.

– Мислех за това, как трябва да се погрижа за лекар и за медицинско наблюдение на Блу. Дали да поверя на адвоката издръжката на детето, или да възложа всичко на агента си. Как да го скрия от медиите. Списъкът ти е познат.

Джак се изправи и подпря китарата на стола.

– Обичайната паническа реакция. Спомням си симптомите.

– Да, ама, когато си имал подобна паническа реакция, си бил – на колко? – двайсет и четири? Аз съм на трийсет и една.

– Аз бях на двайсет и три, но по същество няма разлика. Щом не си смятал да се ожениш за Блу, е щяло да се наложи да предприемеш нужните действия.

– Не е едно и също. Ейприл е била откачена. Блу не е. Тя е един от най-здравомислещите и трезви хора, които познавам. – Искаше да спре дотук, ала не можа. – Тя заяви, че се е превърнала в поредната ми малка мръсна тайна.