– Дийн е в къщата с Райли – разнесе се познатият дрезгав глас. – Не съм я оставил сама. Тя вдигна глава и видя Джак да върви през тревата към нея.

– Мислех, че вече си легнал.

– Не съм чак толкова стар. – Отиде до плейъра и започна да рови из купчината дискове. Лусинда Уилямс запя „Като роза". Той се приближи до одеялото и й протегна ръка. – Танцувай с мен.

– Идеята не е добра, Джак.

– Най-хубавите ни моменти бяха следствие на точно такива лоши идеи. Престани да се държиш като грохнала старица.

Думите му я жегнаха – Джак знаеше, че ще стане точно така – и Ейприл скочи на крака.

– Ако се опиташ да ми пуснеш ръка…

Зъбите му проблеснаха в пиратска усмивка. Притегли я към себе си.

– Лудия Джак се увлича само по онези, които са по-млади от трийсет. Макар че нощем всички котки са сиви…

– Млъкни и танцувай.

Някога той миришеше на цигари и секс, а сега – на дъбово дърво, бергамот и нощ. Тялото му вече не беше мършаво, както го помнеше от младежките години. Все още бе слаб, но бе натрупал мускули. Освен това вече не изглеждаше толкова изпит, както при първата им среща, а вдлъбнатите под скулите бяха загладени. Песента на Лусинда ги увлече. Те се притискаха все по-плътно един към друг, докато между телата им не остана само тънка лентичка въздух. Скоро и тя изчезна. Ейприл го прегърна през врата, той обхвана талията й. Тя си позволи да се отпусне на гърдите му. Усещаше твърдия му възбуден член, но просто си беше там. Внушителен, но неизискващ нищо от нея.

Тя изпадна в забрава, отдаде се на музиката. Изгаряше от възбуда, като че ли се носеше по гладко море. Той отметна косите от шията й и притисна устни към вдлъбнатината под ухото. Тя извърна глава и му позволи да я целуне. Дълбока, сластна целувка, много по-възбуждаща от някогашните им пиянски целувки. Когато най-после се отдръпнаха един от друг, въпросът в очите му разсея унеса й. Ейприл поклати глава.

– Защо? – прошепна той, докато милваше косите й.

– Вече не правя секс само за една нощ.

– Обещавам, че няма да е само за една нощ. – Джак прокара палец по слепоочието й. – Не може да не се питаш какво би било.

Повече, отколкото той си представяше.

– Питам се за много неща, които няма да ми донесат добро.

– Сигурна ли си? Вече не сме деца.

Тя се отдръпна.

– Вече не се отдавам на чаровни рокаджии.

– Ейприл…

Мобилният й телефон иззвъня откъм долното стъпало. Слава тебе, Господи! Отиде да се обади.

– Няма да вдигнеш, нали? – попита той.

– Налага се. – Докато вървеше към стълбата, тя притисна опакото на ръката си към устните. Не знаеше дали иска да изтрие целувката му, или да я съхрани. – Ало?

– Ейприл, Ед е.

– Ед? Очаквах да се обадиш. – Тя влезе бързо вътре. Измина половин час, преди да приключи разговорът. Излезе навън, за да прибере нещата си, и се изненада, когато видя, че Джак все още е там, излегнат върху одеялото и загледан в звездите. Беше свил коляно и подложил ръка под главата. Ейприл изпита прекалено силна радост, че не си е тръгнал.

– Разкажи ми за него – заговори Джак, без да я поглежда. Тя долови сковаността в гласа му и си спомни някогашните му ревниви избухвания. Ако не се бе отказала от подобни игрички, щеше да го прати по дяволите, но сега седна на одеялото. Полата й се спусна на меки гънки върху коленете.

– За тях.

– Колко са?

– В момента? Трима.

Ейприл се стегна, когато той рязко се извъртя с лице към нея. Но не я нападна.

– В такъв случай те не са ти любовници. Беше констатация, не въпрос.

– Откъде знаеш?

– Просто зная.

– Мъже ми се обаждат по всяко време на денонощието.

– Защо?

Тя не долови в гласа му нищо друго, освен любопитство. Или не го бе грижа с кого се среща, или започваше да разбира каква жена е станала. Ейприл се излегна върху одеялото.

– Аз съм алкохоличка и наркоманка, която се е избавила от зависимостта. От години посещавам групи за анонимни алкохолици. В момента съм наставница на трима мъже и една жена. Всички живеят в Ел Ей и не е лесно да ги подкрепям от разстояние, но те не искат да ме сменят.

– Разбирам защо. Сигурен съм, че си много добра. – Джак се подпря на лакът и се вгледа в лицето й. – Така и не успях да те превъзмогна. Но ти го знаеш, нали?

– Трябваше да нарече нещата, както ги виждаше, а не каквито й се искаше да бъдат.

– Не аз съм тази, която не си превъзмогнал, а вината си към Дийн.

– Аз отлично разбирам разликата и ти си единствената жена, която никога не успях да забравя.

Докато Ейприл се взираше в очите му, той сведе глава и отново я целуна. Устните й бяха меки и податливи под неговите. Но когато ръката му се плъзна между бедрата й, тя си спомни, че чувствата на Джак към нея винаги започваха и свършваха в панталоните му. Претърколи се изпод него и стана.

– Говорех сериозно. Повече не правя такива неща.

– И очакваш да повярвам, че си се отказала от секса?

– Само от секс с рокаджии. – Отиде до стъпалата, за да спре музиката и да събере нещата си. – Откакто не пия и не се друсам, съм имала три сериозни връзки. С полицай, телевизионен продуцент и фотограф, който ме заведе в „Харт Гелъри". Всички са страхотни мъже и никой не може да изпее и една нота. Дори в караоке бар.

Въпреки тъмнината, видя насмешливата му усмивка, докато той се изправяше на крака.

– Горката Ейприл. Да се лиши доброволно от жарката рокаджийска любов.

– Защото се уважавам. Може би повече, отколкото ти уважаваш себе си.

– Предполагам, че навярно ще се разочароваш, Ейприл, но отдавна престанах да играя игрички и свикнах да имам стабилни връзки. – Вдигна одеялото и го занесе при нея. – Това е единственото, което двамата с теб никога не сме опитвали. Може би е време да пробваме.

Тя беше толкова потресена, че само го зяпна слисано. Джак пъхна одеялото в ръцете й, целуна я леко по бузата и си тръгна.


***


В седем часа на следващата сутрин Дийн спря колата зад къщата на Нита. Ненавиждаше се, задето вчера бе наранил Блу. Единствената причина да не я покани да се присъедини към компанията беше нежеланието да отговаря на въпросите на приятелите си. Как можеше да им обясни защо е с нея, когато не можеше да го обясни на себе си? През целия му живот досега жените бяха за него или приятелки, или любовници, но никога и двете.

Докато вървеше към задната врата на къщата, един гълъб излетя от бетонното басейнче за птици на Нита. Влезе, без да почука. Нита седеше до кухненската маса, накипрена с голямата си руса перука и крещящ пеньоар на цветя.

– Ще се обадя в полицията – обяви тя по-скоро раздразнено, отколкото ядосано. – Ще те арестуват за нахлуване в чужд дом.

Дийн се наведе, за да почеше зад ушите изпадналия в летаргия Танго.

– Може ли първо да помоля за чаша кафе?

– Едва седем сутринта е. Трябваше да почукаш.

– Не сметнах за необходимо. Също като вас – и вие не чукате, когато идвате в дома ми.

– Лъжец. Винаги чукам. А и Блу още спи. Така че по-добре изчезвай и не я безпокой. Дийн напълни две чаши с мастиленочерното кафе на Нита.

– Какво прави в леглото толкова до късно?

– Не смятам, че е твоя работа. – Негодуванието й най-после изби на повърхността и старицата размаха показалец към него – нокътят й приличаше на ален куршум, насочен право към главата му. – Ти разбиваш сърцето й. И дори не ти пука.

– Блу е луда, но сърцето й не е разбито. – Младият мъж заобиколи Танго. – Оставете ни поне малко насаме.

Столът й изскърца, когато тя го отмести от масата.

– Един съвет от мен, господин Голяма работа. Ако бях на твое място, щях да погледна това, което държи под мивката в банята.

Дийн не й обърна внимание и се запъти към горния етаж.


***


Блу не се изненада, когато чу Дийн да говори на долния етаж с Нита. Слънчевите лъчи струяха щедро през вратите на балкона, докато вдигаше ципа на джинсите си. Знаеше, че през нощта той ще се опита да влезе при нея през балкона, тъй като се боеше, че отново ще се поддаде на чара му, предпочете да спи в спалнята до тази на Нита. Сега той явно възнамеряваше да спечели благоволението й, но парашутът му нямаше да се отвори.

Младата жена тъкмо приседна на леглото, за да си обуе сандалите си, и той се появи на прага. Русокос, красив и неустоимо привлекателен. Тя пристегна едната каишка.

– Трябва да свърша милион задачи преди утрешното парти на Нита и затова в момента нямам никакво време за разговори.

Той остави чашата с кафе на масичката до леглото.

– Зная, че си ми ядосана.

Ядът беше само една част от чувствата й. Тази част, която не криеше тайни.

– По-късно, Дийна. Истинските мъже избягват подобни дискусии.

– Стига глупости. – Заповедническият му тон на полеви командир винаги я стряскаше. – Случилото се вчера не беше свързано лично с теб. Не и по начина, по който си мислиш.

– На мен ми се стори съвсем лично свързано с мен.

– Ти мислиш, че ме е било срам да те представя на приятелите си заради раздърпаните ти дрехи и заядливия характер, но това е много далеч от истината.

Блу скочи от леглото.

– Не си хаби думите. Аз не съм от жените, с които твоите приятели очакват да се среща Малибу Дийн, и ти не желаеше да отговаряш на въпросите им.

– Наистина ли мислиш, че съм толкова ограничен?

– Не. Смятам, че по принцип си джентълмен, затова не си искал да обясняваш, че аз съм само едно добро приятелче, ползващо се от привилегията да спи с теб.

– Ти си повече от приятелче, Блу. Ти си един от най-добрите приятели, които съм имал.

– И това ме прави какво? Какво ще кажеш за… приятелче? Дийн прокара нервно пръсти през косата си.

– Не съм имал намерение да те обидя. Просто исках отношенията ни да си останат само между нас двамата.

– Както и много други неща в живота ти, за които не искаш да се знае. Не станаха ли твърде много тайните?