Кортни стоеше до Дийн, ръката й бе преметната през кръста му, а кичур от лъскавата й коса се бе закачил за ръкава на сивата му риза. Покачена на високите платформи, на ръст тя беше почти колкото него.

– Но, Бу, трябва да се върнеш навреме за купона на Анди и Шерилин. Обещах им, че ще отидем.

Той е мой! искаше да изкрещи Блу. Но всъщност не беше. Никой не й принадлежеше и никога не й бе принадлежал. Тя пристъпи до него с подноса. Погледите им се срещнаха – познатите сини очи, които толкова често се вглеждаха със смях в нейните. Понечи да каже, че е запазила последната студена бира за него, но преди да отвори уста, той се извърна, сякаш тя бе невидима.

Гигантска буца заседна на гърлото й. Блу остави внимателно подноса на масата, излезе навън и слепешком се върна в трапезарията.

Откъм верандата до нея достигна взрив от смях. Тя грабна четките и започна да ги почиства. Работеше механично, завинтваше капачките на кутиите с бои, подреждаше инструментите, сгъваше найлоновите постелки за пода, решена да прибере всичко, за да не се връща повече тук. Найлоновата завеса на вратата прошумоля и Кортни надникна в трапезарията. Независимо от твърденията, че е учителка, явно не можеше да прочете табелата НЕ ВЛИЗАЙ.

– Спешно имам нужда от малко помощ – заяви тя, без дори да погледне фреските. – Нашите шофьори отидоха да обядват, а на мен ми излезе една пъпка. За нещастие, съм забравила коректора си. Ще можеш ли да отскочиш до града и да ми купиш „Ирейс" или нещо подобно? И да вземеш и няколко бутилки минерална вода? – Кортни се извърна. – Чакай да питам и другите дали и те не искат нещо.

Блу избута настрани количката с боите и си заповяда да му даде още един шанс. Но вместо Дийн след малко се върна Кортни, стиснала между пръстите си стодоларова банкнота.

– Коректор, минерална вода и три пакета царевични пръчици „Читос" със сирене. Задръж рестото. – Пъхна парите в ръката на Блу. – Благодаря, скъпа.

Поне десетина сценария се мярнаха в ума на Блу. Избра този, който й позволяваше да запази достойнството си.

Един час по-късно тя се върна в празната къща и стовари върху кухненския плот коректора, минералната вода, пакетите „Читос" и рестото. Сърцето й тежеше, сякаш някой бе стоварил върху него грамада от камъни. Измете пода на трапезарията, подреди столовете по местата, натовари вещите си в багажника на колата на Нита и смъкна найлоновата завеса от вратата. Нямаше по-подходящ момент от настоящия, за да сложи край на нещо, което изобщо не би трябвало да започва.

Когато свърши, хвърли един последен поглед на стенописите и този път ги видя такива, каквито бяха. Сантиментален боклук.

22.

Дийн стоеше в края на пътеката. Те танцуваха. И тримата. Зад малката къща, под звездите и под звуците на музиката, бумтяща от плейъра на стъпалата на задната веранда. Докато наблюдаваше баща си, не беше трудно да се досети от кого е наследил атлетичната си фигура. Беше виждал как танцува Джак на видео, както и на малкото концерти на живо, на които беше принуден да присъства със съотборниците си в колежа. Но сега беше различно. Припомни си как един тъпоумен критик сравняваше танцуването на Джак с това на Мик Джагър, но у Джак нямаше и капка от андрогенната разпуснатост и маниерност на фронтмена на „Ролинг Стоунс". Джак Пейтриът беше въплъщение на силата.

Райли, която трябваше отдавна да е в леглото, обикаляше около Джак, движенията й бяха малко тромави, но изпълнени с бликащата енергия на пале и щяха да извикат усмивка на устните на Дийн, ако не се чувстваше толкова нещастен.

Ейприл танцуваше с боси крака. Дългата прозрачна пола се увиваше около бедрата й. Тя се изви грациозно и повдигна косата си. Когато устните й се нацупиха в чувствена гримаса, младият мъж отново видя безразсъдната, склонна към саморазрушение майка от детството му, вярната робиня на боговете на рокендрола.

Райли се задъха и се свлече на тревата до кучето. Джак и Ейприл не откъсваха очи един от друг. На нейния шими той отвръщаше със своя интерпретация на гринд. Сребърните й гривни блестяха на светлината на лампата. Двамата подскачаха игриво и се движеха в пълен синхрон, като че ли от години танцуваха заедно. Ейприл пристъпваше наперено, с изпъчени гърди, полюшвайки бедра, издула предизвикателно устни. А по устните на Джак играеше подигравателната усмивка на заклет рокаджия.

Дийн нямаше да дойде тук тази вечер, ако от няколко дни Ейприл не бе спряла да отговаря на имейлите му. И сега беше принуден да гледа хората, които го бяха създали, едва ли не да се оправят пред очите му. Страхотен завършек на един отвратителен ден! Кортни беше като досадна лепка на задника му и той искрено се зарадва, когато останалите жени я повлякоха към Нашвил, за да пазаруват. Момчетата останаха още известно време. Прекалено дълго, според Дийн. Той нямаше търпение да отиде при Блу, но когато пристигна в дома на Нита Гарисън, всички прозорци бяха тъмни. Младият мъж се изкачи до балкона, но вратите бяха залостени отвътре, а през стъклото се виждаше празното легло на Блу. Усети пронизваща болка в гърдите, преди разумът отново да се завърне. Тя нямаше да си тръгне преди празненството в чест на рождения ден на Нита, определено за събота. Утре щеше да оправи всичко или поне доколкото бе възможно.

След разходката с колела за Четвърти юли нищо не беше същото. Нещо се беше объркало в онази глупава сексуална игра, която двамата играеха. Отначало Дийн се забавляваше и възбуждаше от комичните опити на Блу да изобрази изплашена, сексуално малтретирана жена. Но накрая, когато телата им се бяха сплели в страстна хватка, го заля огромна вълна на нежност и нещо се промени. Изпита чувства, които не беше готов да анализира.

Райли явно бе възстановила силите си и отново се присъедини към танцуващите. Дийн стоеше в тъмното, светлината не достигаше до него. Отделно от тях. Точно, както искаше.

Джак се приближи към дъщеря си, която всячески се стараеше да се покаже пред него, демонстрирайки целия си репертоар от тромави, но енергични движения. Ейприл се усмихна и се отдалечи сред вихър от прозрачна коприна. Наклони глава. Завъртя се. И тогава видя Дийн.

Без да губи ритъма, протегна ръка.

Младият мъж стоеше неподвижно. Тя се приближи с танцова стъпка и отново го повика с ръка, мамеше го в техния кръг.

Но той оставаше като парализиран, замаян, пленник на собственото си ДНК. Музиката и танците го теглеха натам, където не искаше да бъде. Тези двойни спирали на гените, запечатани в кръвта му, бяха наследството, което той бе насочил към спорта. Ала сега тези стъпаловидни структури се опитваха да го върнат обратно към първоизточника. Към танца.

Баща му мина на джайв.

Майка му го зовеше безмълвно.

Той се извърна и от двамата и закрачи към голямата къща.


***


Джак се засмя, когато Ейприл внезапно спря да танцува.

– Виж я, Райли, не може да ни издържи на темпото.

Той не беше забелязал Дийн. Ейприл се насили да се усмихне. Джак и Райли се учеха да се забавляват заедно и тя нямаше да развали удоволствието им с тъгата си.

– Ожаднях – заяви тя. – Ще отида да донеса нещо за пиене.

Когато влезе в кухнята, затвори очи. Преди малко видя по лицето на Дийн не презрение, а болка. Той искаше да отиде при тях – тя го чувстваше – но не можеше да направи първата стъпка.

Ейприл се опита да се отърси от мрачните мисли, като се зае да налива портокалов сок за себе си и Райли. Не можеше да управлява чувствата на Дийн, само своите. Смири се, освободи се от страховете, егоизма и суетата. Осланяй се на Бог[21]. Наля чаша студен чай за Джак. Той щеше да предпочете бира, но нямаше късмет. Не беше очаквала да се появи тази вечер в малката къща. Когато дойде, двете с Райли седяха в задния двор, клюкарстваха за момчета и слушаха един стар албум на Принс. И преди да се усети, тримата танцуваха.

С Джак винаги са били идеална двойка в танците. Имаха еднакъв стил и неизтощима енергия. В плен на магията на музиката, Ейприл можеше да се отърси от мислите за собствената си глупост: че е на петдесет и две години и все още се прехласва по Джак Пейтриът. Бързата музика се смени с балада. Тя отнесе напитките отвън и се спря на стъпалата, загледана в бащата и дъщерята. Джак се опитваше да увлече Райли в бавен танц.

– Но аз не мога да танцувам това – протестираше момичето.

– Стъпи на краката ми.

– Не мога да го направя! Прекалено съм голяма. Ще премажа пръстите ти.

– Мършаво хлапе като теб? Нищо няма да им стане на пръстите ми. Хайде, скачай! – Притегли я в прегръдките си, а тя внимателно стъпи с босите си нозе върху маратонките му. Изглеждаше толкова малка до него. Толкова хубава и чаровна с къдравата си коса, блестящи очи и златиста кожа. Ейприл се бе влюбила в момичето.

Приседна на стъпалото и се замисли, докато ги наблюдаваше. Когато беше малка, веднъж бе видяла едно момиче на нейната възраст да танцува така с баща си. Бащата на Ейприл я смяташе за досадна пречка и тя си спомняше как се заключваше в тясната баня, за да не види никой, че плаче. Но когато порасна, му го върна с лихвите. Опитваше в безкрайната върволица от момчета да намери любовта, която баща й бе отказал да й даде. Един от тези младежи беше Джак Пейтриът.

Райли имаше чудесно чувство за ритъм и най-после придоби достатьчно увереност да слезе от краката на баща си и да опита собствени стъпки. Джак пристъпваше на място, но накрая я завъртя във въздуха и заяви, че танцува страхотно. Райли изглеждаше замаяна от гордост и щастие. Ейприл им раздаде напитките. Джак пресуши чашата си, обяви, че Райли отдавна трябваше да е заспала, и я повлече към голямата къща. Ейприл се чувстваше твърде неспокойна, за да заспи, затова постла едно одеяло на тревата и се излетна, вперила поглед в звездите. Блу възнамеряваше да замине след няколко дни, а Дийн след седмица и половина. Веднага след него и тя щеше да се върне в Ел Ей. След като се прибере у дома, ще се потопи в работата и ще черпи сили от познанието, че най-сетне се е научила как да съхрани душата си цяла и невредима.