– Не!

– Не!

Райли смръщи осъдително чело.

– Не мислите ли, че и двамата сте ужасно злобни и дребнави?

– Да, така е – призна Дийн, – но не ми пука. Няма да устройвам купон.

– Тогава ти ще го направиш, Блу – замоли се Райли, – в нейната къща.

– Тя няма да го оцени. „Благодарност е чужда дума за нея. – Блу взе пластмасовата кофичка с излятата вътре боя и се качи по стълбата.

– Може би ако всички не се отнасят зле към нея през цялото време, тя също няма да е толкова лоша! – изстреля Райли и изхвърча от стаята.

Блу се загледа след нея.

– Нашето малко момиче започва да се държи като нормално, своенравно хлапе.

– Зная. Не е ли страхотно? Наистина беше страхотно.

Дийн най-после си тръгна, за да огледа конете, които възнамеряваше да купи. Блу потопи четката си в бялата боя, а Райли се появи на вратата, все още с китарата в ръце.

– Обзалагам се, че никой не й изпраща картичка за рождения ден.

– Аз ще й изпратя. Дори ще й направя торта. Ние ще й устроим празненство.

– По-добре ще е да дойдат повече хора.

Райли се върна при Нита, а на Блу внезапно й хрумна интересна и съвсем навременна идея. Щеше да я разсее от тревогите за това, което се появяваше или не се появяваше на стените. Помисли още малко и накрая се обади на Сил в магазина й за стоки втора употреба.

– Предлагаш градът да устрои на Нита парти изненада за рождения й ден? – удиви се Сил, след като Блу й обясни. – И всичко трябва да се организира за две седмици?

– Организацията е най-малкият ни проблем. Да накараме всички да дойдат – ето това е истинското предизвикателство.

– Мислиш, че едно празненство ще я размекне достатъчно, за да се съгласи с нашия план за обновяването на града?

– Вероятно не – въздъхна Блу. – Но никой не е измислил нещо по-добро, а чудеса се случват, така че нищо не ни струва да опитаме.

– Не зная. Нека да поговоря с Пени и Моника. След половин час Сил се обади.

– Ще го направим – рече тя без капка ентусиазъм. – Твоята задача е да я доведеш. Типично за нея ще е да надуши за подготвеното празненство и да откаже да присъства.

– Ще бъде там, дори ако се наложи първо да я застрелям, а носле да довлека трупа й.

След още десетина прекъсвания – няколко от Нита – Блу закри двойната врата към трапезарията със завеса от плътен син найлон, оставен от строителите, и закачи табелка с надпис:

ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО. ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Беше достатъчно нервна и без постоянно да надничат зад гърба й, докато работи.

В края на деня Блу накара всички в къщата да се закълнат в ай подовете, китарите, Танго, Пъфи и чифт ботуши от „Долче и Габана", че няма да припарват до трапезарията, докато стенописите не бъдат завършени.

Вечерта влезе в спалнята на Нита тъкмо когато старата дама сваляше перуката си, под която се откри рядка сива коса.

– Днес имах интересен телефонен разговор – поде Блу, докато присядаше на ръба на кревата. – Нямаше да ви кажа нищо, но съм сигурна, че все някак ще разберете и ще започнете да ми натяквате, че съм го скрила от вас.

Нита доближи четката до почти плешивата си глава. Не беше пристегнала кимоното, под което се виждаше любимата й червена сатенена нощница.

– Какъв телефонен разговор? Блу вдигна ръце.

– Банда идиоти планират да ви устроят парти изненада за рождения ден. Но не се тревожете. Аз сложих край на замисъла им. – Взе последния брой на „Стар" от другия край на леглото и се престори, че го разлиства. – Предполагам, че някои от по-младите жители на града са чули старите истории и са решили, че никак не ви е било леко, когато сте пристигнали в града. Сигурно искат да поправят стореното – като че ли това е възможно – с едно празненство в парка, голяма торта, балони и няколко тъпи речи, произнесени от хора, които мразите. Дадох им да разберат съвсем ясно: никакво празненство.

За пръв път в живота си Нита като че ли изгуби дар слово. Блу продължи да отгръща страниците с невинна физиономия. Нита остави настрани четката и пристегна пояса на кимоното.

– Може да е… интересно. Блу прикри усмивката си.

– Ще бъде отвратително и вие няма да отидете. – Захвърли списанието. – Само защото най-после са разбрали, че са се отнасяли гнусно с вас, не означава, че сега трябва да се разцелувате с тях. Според мен е най-добре да не им обръщате внимание.

– Мислех, че си на тяхна страна – тросна се Нита. – Постоянно ми дуднеш, че наранявам и обиждам хората. Че трябва да им позволя да открият магазини, в които никои няма да пазарува. Да отворят хотел, в който никой няма да отседне.

– Всичко това е доходен бизнес, но вие очевидно сте твърде стара, за да разбирате от модерна икономика.

Нита всмукна шумно през зъби и се нахвърли върху Блу,

– Веднага им се обади да организират голямото си тържество – колкото по-голямо, толкова по-добре! Заслужавам го крайно време да го осъзнаят.

– Не мога да го направя. Предполага се, че ще бъде изненада.

– Да не мислиш, че не мога да се престоря на изненадана?

Блу продължи да упорства още известно време, но колкото повече се опитваше да я разубеди, толкова повече Нита се опъваше и настояваше за празненството. Младата жена можеше да се поздрави с добре свършената работа.

Което не можеше да се каже за фреските. С всеки изминал ден тя се отклоняваше от първоначалните си скици, докато накрая ги изхвърли на боклука.


***


Дийн предложи двамата да отпразнуват Четвърти юли е излет с велосипеди до Димящите планини. С дългите си крака и безкрайната си издръжливост, той беше принуден едни ли не да се влачи бавно зад Блу, но нито веднъж не я подкани да побърза. Дори заяви, че предпочита по-бавния ход, защото така се поти по-малко и намазаната му с гел коса не се навлажнява. Блу не виждаше никаква следа от гел по чистата му вълниста коса, но той се държеше толкова мило с нея, че сърце не й даваше да го уличи в лъжа. Мразеше, когато е мил, затова, когато спряха за обяд, тя се опита да го въвлече в спор, но той не се поддаде. Завлече я в едно сенчесто кътче близо до водопада и я целува, докато не й се зави свят и изгуби способността си да мисли. След което грубо се възползва от слабостта й.

– Ти – изръмжа дрезгаво Дийн, – до дървото.

Посребрените стъкла на поредните му очила за един милион долара й пречеха да види очите му, но възхитително зловещата усмивка, изкривила устните му, я накара да потръпне.

– Не разбирам за какво говориш.

– Ти ме подлуди, лейди. Време е да поиграем на извратената игра „бягство от затвора". Тя облиза устни.

– Ъ, звучи страшно.

– О, точно такова е. Поне за теб. И лошо ти се пише, ако се опиташ да избягаш. А сега се обърни с лице към дървото.

Блу се изкуши да побегне само за да изпита търпението му, но идеята с дървото беше твърде съблазнителна. Още от самото начало двамата разиграваха сценки на господство и подчинение. Това правеше отношенията им лековати и несериозни, а младата жена искаше точно това.

– До кое дърво?

– Пленницата избира. Това е последният ти избор, преди да взема нещата в свои ръце. Тя се прехласваше прекалено дълго по издутите мускули под тениската му. Господарят й скръсти ръце пред гърдите.

– Не ме карай да повтарям.

– Искам да се обадя на адвоката си.

– Тук аз съм законът.

Все още успяваше да я изненада. Блу беше сама в гората с осемдесет и два килограмов супермъж и никога досега не се бе чувствала в по-голяма безопасност, нито толкова възбудена.

– Само не ми причинявай болка!

Той свали очилата и бавно сгъна дръжките.

– Това зависи доколко умееш да изпълняваш заповеди.

С омекнали от възбуда колене, Блу се запрепъва към високия голям клен, извисяващ се сред килим от мъх. Дори капките, пръскащи от близкия водопад, не можеха да я охладят. Когато всичко свърши, тя щеше да му се отплати със същата монета, но сега просто щеше да се наслаждава на мига.

Дийн захвърли очилата и я побутна, за да застане с лице към дървото.

– Сложи ръце върху ствола и не ги отпускай, докато не ти кажа.

Тя вдигна бавно ръце над главата. Грапавата кора одраска дланите й, засилвайки усещането за чувствена опасност.

– Ъ… за какво е всичко това, сър?

– Заради скорошно бягство от женския затвор от другата страна на хребета.

– О, това ли? – Как е възможно една спортна звезда да има толкова голямо въображение? – Но аз съм само една невинна туристка.

– В такъв случай няма да възразиш, ако те обискирам.

– Ами… само за да докажа невинността си.

– Разумно решение. А сега разтвори крака.

Невинната туристка послушно разтвори леко голите си крика. ТОЙ коленичи зад нея и ги раздалечи още повече. Наболата му брада одраска вътрешната страна на бедрото й, докато сваляше надолу чорапите. Стисна с ръце глезените й като в скоби. Потри палец във вдлъбнатината под кокалчето, възпламенявайки ерогенна зона, за чието съществуване младата жена дори не подозираше. Без да бърза, Дийн прокара ръце нагоре по голите й крака и бедра и кожата й мигом настръхна. Тя зачака да подхване края на шортите, но за нейно разочарование, той подмина удобно разтворените й крака и повдигна отзад тениската.

– Затворническа татуировка – изръмжа дрезгаво. – Точно както очаквах.

– На един неделен училищен пикник се напих и когато се събудих…

Пръстите му застинаха върху гладката извивка на гърба й, точно под колана на шортите.

– Не си прави труда да ми обясняваш. Знаеш какво означава това, нали?

– Повече никакви неделни училищни пикници?

– Претърсване на голо.

– О, моля те, само това не.

– Не се противи, иначе ще се наложи да стана груб.

Дийн пъхна ръце под тениската, вдигна нагоре сутиена и прокара палци по зърната. Блу простена и отпусна безволно ръце.

Той пощипна зърната й.

– Не ти ли казах да не мърдаш?