– Добре, ще направя стенописите. Резенчето диня падна от вилицата на Ейприл.

– Наистина ли? И няма да размислиш?

– Не, но не забравяйте, че съм ви предупредила. Моите пейзажи са…

– Лигав боклук – ухили се Дийн. – Знаем. Гордеем се с теб, Блубел.

Нита вдигна глава от бобения сос. Блу остана сащисана, когато тя не възрази.

– Докато ми сервираш закуската и се връщаш навреме, за да приготвиш вечерята, не ми пука какво правиш през останалото време.

– От сега нататък ще живее във фургона – вметна спокойно Дийн. – Така ще е по-удобно за нея.

– Искаш да кажеш по-удобно за теб – парира го Нита. – Блу е простодушна, но не е глупава. Блу можеше да оспори това твърдение. Беше и простодушна, и глупава. Колкото по-дълго оставаше, толкова по-трудно щеше да й бъде да си тръгне. Знаеше го от своя горчив опит. При все това не се самозалъгваше. Когато си тръгне, Дийн щеше да й липсва отчаяно, но тя през целия си живот се бе сбогувала с хора, които не й бяха безразлични. Щеше да преживее и тази раздяла.

– Нямаш никаква причина да живееш в онзи мавзолей – убеждаваше я Дийн на следващата вечер по време на вечерята в „Барн Грил", – още повече, когато всеки ден ще работиш във фермата. Зная колко много обичаш фургона. Дори ще сложа портативна химическа тоалетна.

Колко много искаше да живее във фургона! Искаше да заспива, заслушана в трополенето на летния дъжд по покрива, да потъва с босите си нозе в мократа трева, когато излезе навън рано сутрин, да прекарва цялата нощ, сгушена до Дийн. Копнееше за всичко това, което щеше да се превърне в мъчение, когато си замине.

Остави чашата с бира, без да отпие и капка.

– За нищо на света няма да се откажа от удоволствието да виждам Ромео всяка вечер да се катери на моя балкон, за да се порадва на сладостите ми.

– Някой път може да си строша врата, докато се опитвам да се добера до въпросните сладости.

Едва ли. Без знанието на Ромео, младата жена беше накарала Чонси Кроул, комуто се носеше славата на градския майстор, да укрепи перилото.

До масата им цъфна Сил, за да провери докъде е стигнала с изпълнението на възложената й мисия – убеждаването на Нита да се съгласи да подкрепи проекта за развитието и съживяването на града – която досега търпеше пълен провал. Блу за пореден път се опита да й обясни колко безнадеждна е цялата работа.

– Разберете, че ако аз й кажа „добро утро", тя ще отговори „лека нощ". Всеки път, когато се опитвам да завържа разговор на тази тема, става по-лошо.

Сил си сви едно пържено картофче от чинията на Блу и разкърши дупе, когато Трейси Аткинс поде „Хонкитонк Бадонка-донк".

– Трябва да имаш позитивно отношение. Кажи й, Дийн. Кажи й, че никой не може да постигне нищо без положително мислене.

Дийн измери Блу с продължителен строг поглед.

– Вярно е, Сил. Позитивното отношение е ключът към успеха. Блу се замисли за фреските. Да ги нарисува, беше все едно да съдере пласт от кожата си – но не да се обели леко, след като е изгоряла на слънце, а да я смъква, жива и кървяща.

– Не можеш да се откажеш, Блу – не мирясваше Сил. – Не и когато целият град разчита на теб. Ти си последната ни надежда.

Докато Сил се отдалечаваше, Дийн прехвърли в чинията на Блу неизяденото си парче от печения на скара костур.

– Хубавото в цялата история е, ле всички наоколо са толкова заети да ти досаждат, че престанаха да ми обръщат внимание – отбеляза той. – Най-после мога да се нахраня на спокойствие.

Малко след това Карън Ан отново приклещи Блу в тоалетната. В „Барн Грил" повече не й сервираха алкохол, но това не се бе отразило благоприятно нито на характера, нито на настроението й.

– Господин Голяма надувка изчука целия град зад гърба ти, Блу. Надявам се, че ти е известно.

– И още как! Надявам се, че на теб ти е известно, че аз пък чукам Рони зад твоя.

– Мръсница!

– Я се осъзнай, Карън Ан! – Блу откъсна парче хартия от кухненската ролка. – Твоята сестра ти отмъкна Транс Ам, не аз. Аз съм тази, която ти срита задника. Помниш ли?

– Само защото бях пияна. – Карън Ан подпря предизвикателно ръка на мършавото си бедро. – А сега ми кажи, ще убедиш ли онази дърта вещица да помогне на града, или не? Двамата с Рони искаме да отворим риболовен магазин.

– Не мога да я убедя за нищо! Тя ме ненавижда!

– И какво от това? И аз те ненавиждам. Но това не означава, че човек не може да се издигне над дребнавостите, за да помогне на другите хора.

Блу тикна мокрото парче хартия в ръцете на Карън Ан и се върна на масата.

В последния ден на юни Блу натовари пособията си за рисуване в багажника на ванкуиша на Дийн, излезе на заден от гаража на Нита и подкара към фермата. Вместо да си плюе на петите и да остави скорострелно Гарисън зад гърба си, тя щеше да прави стенописи в дневната. Толкова беше изнервена, че нищо не хапна на закуска и стомахът й болезнено я присвиваше. Внесе вещите си вътре. Само като погледна голите стени, ръцете й се навлажниха.

Докато се настаняваше, всички, освен Дийн се изредиха да надникнат при нея. Появи се дори Джак. През изминалите няколко седмици тя го бе виждала десетки пъти, но това не й попречи да се препъне в сгъваемата стълба.

– Извинявай – рече той, – помислих, че си ме чула.

– Безнадеждно е – въздъхна тя. – Обречена съм да се излагам, щом ви видя. Той се ухили и я прегърна.

– Жестоко – промърмори младата жена. – Никога повече няма да пера тази тениска, а тя е любимата ми.

Когато Джак си тръгна, тя закрепи рисунките по вратата и рамките на прозорците, за да ги гледа, докато работи. Със сивия си акварелен молив започна да скицира по стените: хълмовете и гората, езерото, част от окосеното пасище. Докато отбелязваше оградата, чу навън шума от мотора на кола и надникна в двора.

– Мили боже!

Забърза към верандата и видя Нита да се измъква от седалката на шофьора на червения си корвет. Ейприл навярно също бе чула колата, защото изникна зад гърба на Блу и тихо изруга.

– Какво означава това? – извика Блу. – Мислех, че не можете да шофирате?

– Разбира се, че мога да шофирам – скастри я Нита. – За какво ми е кола, ако не мога да я карам? – Потропа няколко пъти с бастуна по тухлената пътека. – Какво му е лошото на бетона? Някой ще си строши врата тук. Къде е Райли? Трябва да ми помогне.

– Ето ме, госпожо Гарисън. – Райли изприпка навън, като по чудо този път без китарата. – Блу не ми каза, че ще идвате.

– Блу не знае всичко. Само си въобразява, че знае.

– Аз съм прокълната – промърмори младата жена. – Какво съм сторила, за да заслужа това? Райли помогна на Нита да влезе вътре и я поведе към кухненската маса, както й бе заповядано.

– Донесох си обяда. – Старата дама извади от чантата си сандвича, който Блу й бе направила по-рано. – Не исках да ви притеснявам.

– Не ни притеснявате – увери я Райли. – След като се нахраните, ще ви прочета хороскопа и ще ви посвиря на китара.

– Трябва да упражняваш балетните позиции.

– Ще се упражнявам, след като ви посвиря на китара.

– Пфу! – изсумтя Нита недоволно. Блу скръцна със зъби.

– Какво правите тук?

– Райли, да ви се намира случайно „Миракъл Уип"[20]? Само защото Блу не обича „Миракъл Уип", не значи, че и другите не го харесват. Но Блу си е такава. – Райли извади бурканчето от хладилника. Нита поля щедро сандвича със соса и помоли Ейприл за чаша студен чай. – Но да не е от разтворимите. И сложи повечко захар. – Отчупи половината сандвич и го подаде на Райли.

– Не, благодаря. Аз също не обичам „Миракъл Уип".

– Ставаш много претенциозна.

– Ейприл казва, че не бива да ядеш неща, които не ти харесват.

– Това си е нейна работа, а ти по-добре гледай себе си. Само защото си била дебела, не означава, че трябва да станеш анорексичка.

– Оставете я на мира, госпожо Гарисън – заяви Ейприл твърдо. – Тя няма да стане анорексичка. Райли просто внимава какво яде.

Нита отново изсумтя недоволно, но не посмя да се заяде с Ейприл.

Блу се върна в трапезарията с ясното усещане, че днес няма да е последният ден, в който Нита ще ги удостои с присъствието си.

По-късно същия следобед Дийн влезе вътре, мръсен и изпотен след усилената работа на верандата. Блу реши, че има огромна разлика между потен мъж, който не се къпе редовно, и потен, който сутринта е взел душ. Първият е отблъскващ, а вторият – не. И макар че не изгаряше от неустоимо желание да се сгуши до мократа гръд, всъщност нямаше и нищо против.

– Твоята сянка дреме в дневната – оповести младият мъж, без да подозира за въздействието на собствената си персона и влакната му тениска върху сетивата й. – Тая жена е по-нагла дори и от теб.

– Тъкмо заради това двете с нея се разбираме толкова добре.

Той огледа скиците, които бе закрепила по вратата и рамките на сетне насочи вниманието си към дългата стена, върху която тя бе започнала да рисува небето.

– Доста амбициозен и мащабен проект. Как знаеш откъде да започнеш?

– От горе надолу, от светло към тъмно, от фон към преден план от извивките към ъглите – обясни тя, докато слизаше по стълбата. – Фактът, че съм запозната с техниката, не означава, че няма да съжаляваш, задето ме накара да се заема с това. Моите пейзажи са…

– … сладникав боклук. Зная. Ще ми се да престанеш да се тревожиш толкова много. – Подаде й ролката книжно тиксо, което бе изпуснала, и огледа кутиите, подредени върху металната количка – Тук има и обикновена латексна боя.

– Работя също и с емайл, маслени бои на алкидна основа, защото съхнат по-бързо и се изстискват директно от тубата, когато ми е нужен по-наситен цвят.

– А онази торба със сместа за котешка тоалетна, която донесох от колата…

– Това е най-лесният начин да се отърва от терпентина, с които почиствам четките. Става на буци и тогава мога да…

Райли нахлу в стаята с китарата.

– Госпожа Гарисън ми каза, че след две седмици има рожден ден! Й никога през живота си не е празнувала рождените си дни Маршъл само й подарявал бижута. Не може ли да й организираме купон изненада, Дийн? Моля те, Блу, може да опечеш торта. Ще направим хотдог и други подобни.