Младата жена се запита дали той възнамеряваше да се грижи за своите деца, но мисълта за Дийн, обкръжен от любящото си семейство, докато тя скиташе немила-недрага по света, й подейства ужасно потискащо.

Той я прегърна през раменете и тя не протестира. Пламъците се издигнаха по-високо. Кръвта закипя във вените й. Беше й омръзнало да се задоволява с остатъците от житейската трапеза, които съдбата й отреждаше. Поне веднъж в живота си искаше да се наслади на най-доброто. Нощният вятър разроши косата й. Тя застана на колене и го целуна. По-късно щеше да го постави на мястото му. Но сега искаше да изживее този миг.

Дийн не се нуждаеше от повече окуражаване и отвърна на целувката й. Не след дълго двамата се препъваха във високата трева зад обора, където не можеха да ги видят от къщата.


***


Дийн не знаеше защо Блу бе променила решението си, но пръстите й шареха под колана на джинсите му и той нямаше намерение да я разпитва.

– Не искам да правя това – промълви тя, докато дърпаше ципа му.

– Понякога трябва да се жертваш за доброто на отбора.

Той смъкна шортите и гащичките й до глезените, отпусна се на колене и зарови уста между бедрата й. Тя беше сладка и тръпчива, опияняващ еликсир за сетивата му. Много преди да вкуси докрай сладостта й, тя се разтърси от неудържими спазми. Той я улови и я притегли отгоре, като се стараеше да я предпазва от бодливите тръни, впиващи се в задника му. Малка жертва за наградата най-после да се потопи в това топло извиващо се тяло.

Блу сграбчи главата му между дланите си, стисна зъби и процеди гневно:

– Да не си посмял да ме припираш!

Дийн напълно я разбираше, но тя беше толкова тясна, толкова влажна, а той – толкова възбуден… Впи пръсти в бедрата й, придърпа я силно надолу, проникна докрай в нея и експлодира.

После се изплаши, че тя ще го цапардоса, затова отново я притисна здраво към гърдите си, преметна единия й крак през бедрото си и го затисна отдолу. Впи устни в нейните и промуши ръка между телата им. Блу се изви и затрепери. Заля го неочаквано желание да я закриля. Дийн раздвижи пръсти и я поведе до върховете на екстаза.

Когато свършиха, Дийн погали кичурите коса, измъкнали се от хлабавата конска опашка.

– Само за да освежа паметта ти… – Той погали под тениската нежната падина на гърба й. – Ти каза, че не те възбуждам.

Блу захапа ключицата му.

– Ти не ме възбуждаш – поне не моята рационална част. За нещастие, имам и курвенски части, които определено възбуждаш.

Дийн още не бе приключил с нея и се зае да докосва точно тези курвенски части, но тя се претърколи от него в тревата.

– Не можем да се съвкупяваме тук през цялата нощ. Той се ухили. „Съвкупяваме", ама че думичка!

Блу беше само по тениска. Затърси гащичките си наоколо, давайки му прекрасна възможност да се наслади на дупето й, докато тя говореше:

– Райли е единствената, която не се е досетила какво правим. – Напипа гащичките си и се изправи, за да ги обуе, и дори имаше нахалството да заяви презрително: – Ето как стоят нещата, Бу. Аз реших двамата да имаме връзка – кратка и порочна. Казано съвсем просто и ясно, аз те използвам. Така че без сантименталности и прехласване. Не ми пука какво мислиш. Не ми пука за чувствата ти. Интересува ме единствено тялото ти. Съгласен ли си, или не?

Тя беше най-проклетата жена, която някога бе срещал. Грабна шортите й, преди тя да успее да ги вдигне.

– И какво ще получа в замяна на унижението да бъда най-безочливо използван? Нахалницата отново го изгледа презрително.

– Получаваш мен. Обектът на твоето желание. Дийн се престори, че обмисля предложението й.

– Добави и няколко вечери като тазвечерната и съм съгласен. – Плъзна пръст под страничната извивка на гащичките й. – Напълно и безусловно.


***


Джак издърпа стола от кухненската маса в малката къща и започна да настройва старата си китара „Мартин". С нея бе записал „Родени в грях" и сега малко съжаляваше, че под влиянието на моментен порив я подари на дъщеря си. Драскотините и нащърбяванията по нея бяха въплъщение на двайсет и пет години от живота му. Но когато разбра, че Марли не е позволявала на Райли да пипа китарите й, едва не изпадна в ярост. Трябваше да знае за такива неща, но съзнателно предпочиташе да е в неведение.

Райли издърпа друг стол и седна толкова близо, че коленете им почти се докосваха. Очите й се изпълниха с възхищение, докато се взираше в очукания инструмент.

– Наистина ли е моя?

От съжалението му не остана и следа.

– Твоя е.

– Това е най-прекрасният подарък, който съм получавала. Замечтаното й изражение накара гърлото му да се свие.

– Трябваше да ми кажеш, че искаш китара. Щях да ти изпратя една. Тя смотолеви нещо, което той не разбра.

– Какво?

– Казах ти – призна момичето. – Но ти беше на път и сигурно не си чул.

Джак не си спомняше да е споменавала за китара, но пък и той почти не обръщаше внимание на досадните им телефонни разговори. Макар че редовно изпращаше подаръци на дъщеря си – компютри, видеоигри, книги и дискове – никога не ги бе избирал сам.

– Прости ми, Райли. Предполагам, че наистина не съм обърнал внимание.

– Няма нищо.

Райли често казваше, че всичко е наред, когато не беше – навик, който той забеляза едва през последните десет дни. Не бе забелязал много неща, които би трябвало да види. Смяташе, че изпълнява честно и почтено родителския си дълг, като плащаше редовно издръжката й и осигуряваше учението й в елитно училище. Не желаеше да се задълбочава повече, тъй като това би объркало живота му.

– Зная почти всички акорди – рече тя. – Но ми е трудно да свиря фа мажор. – Наблюдаваше напрегнато как баща й настройва китарата, попивайки всяко негово движение. – Открих самоучител по китара в интернет, а за известно време Тринити ми позволяваше да се упражнявам на нейната. Но ме накара да й я върна.

– Тринити има китара?

– Истинска „Лариве". Тя взе само пет урока и се отказа. Смята, че свиренето на китара е адски скучно. Но аз мога да се хвана на бас, че леля Гейл ще я накара да започне отново. Сега, когато мама умря, леля Гейл има нужда от нова партньорка и тя каза на Тринити, че един ден ще бъдат също като „Дуо Джъдс", само че по-красиви.

Той бе видял Тринити на погребението на Марли. Още като бебе беше неустоима – розовобузесто ангелче с руси къдрици и големи сини очи. Доколкото си спомняше, тя рядко плачеше, спеше, когато трябваше, и задържаше бебешката храна в стомахчето си, а не я превръщаше в летящи снаряди като Райли, Когато Райли стана на един месец, Джак замина на турне, доволен, че бе намерил предлог да избяга от кръглоликото пищящо бебе, което не знаеше как да успокои, и от един брак, който вече бе разбрал, че е огромна грешка. През годините понякога му минаваше мисълта, че може би щеше да бъде по-добър баща, ако съдбата го бе дарила с очарователна дъщеря като Тринити, но изминалите десет дни го бяха накарали да прогледне.

– Било е много мило от нейна страна да ти заеме китарата си – отбеляза той, – но се обзалагам, че не е било безкористно.

– Сключихме сделка.

– Да чуя каква.

– Не искам да ти кажа.

– Кажи ми всичко.

– Длъжна ли съм?

– Зависи дали искаш да ти покажа лесен начин да се свири фа мажор.

Тя се взираше в едно място под отвора на резонаторната кутия, където лакът се бе изтъркал от допира на пръстите му.

– Казвах на леля Гейл, че Тринити е с мен, когато тя беше с гаджето си. Освен това трябваше да им купувам цигари.

– Но тя е на единайсет!

– Да, но гаджето й е на четиринайсет, а Тринити е много зряла за възрастта си.

– Да бе, зряла, как ли не! Гейл трябва да държи под ключ това хлапе и смятам да й го кажа.

– Не можеш да го направиш. Тя ще ме намрази още повече.

– Още по-добре. Така ще стои по-далеч от теб. – Тъй като все още не си бе изяснил подробностите, Джак реши да не казва на Райли, че занапред няма да вижда толкова често принцеса Тринити. Знаеше, че повече никога няма да повери Райли на съмнителната опека на Гейл. Навярно Райли нямаше да иска да отиде в пансион, но той щеше да съгласува графика на турнетата си с ваканциите й, за да не се чувства дъщеря му самотна. – И как се снабдяваше с цигарите? – полюбопитства Джак.

– Има един тип, който работи у дома. Той ми ги купува. Баща й разбра, че Райли бе превърнала подкупа в метод на

оцеляване. Почувства се засрамен.

– Никой ли не те е наглеждал?

– Аз мога сама да се наглеждам.

– Не е бивало да го правиш. – Не можеше да повярва, че двамата с Марли не са й позволили нещо толкова обикновено, като да има собствена китара. – Казвала ли си на майка си колко много искаш да свириш?

– Опитах се.

Все така неясно и несвързано, както се бе опитала да каже и на него. Нима можеше да осъжда Марли, задето не бе обръщала достатъчно внимание на дъщеря им, когато той беше дори по-лош?

– Сега може ли да ми покажеш как да изсвиря онзи фа мажор? – попита момичето.

Той й показа как да притиска само горните две струни, което беше много по-лесно за малки ръце като нейните. Накрая й подаде китарата. Тя изтри длани в шортите си.

– Наистина е моя, нали?

– Наистина е твоя и не бих могъл да я подаря на човек, който да я заслужава повече – рече Джак, вярвайки във всяка една от казаните думи.

Райли притисна китарата към гърдите си. Той й подаде перцето.

– Хайде, давай. Опитай сама.

Джак се усмихна, когато тя стисна перцето между устните си, както той правеше, докато нагласяше инструмента. Когато реши, че й е удобно, извади перцето от устата си и като се втренчи напрегнато в лявата ск ръка, изсвири фа мажор, както й бе показал. Беше го схванала отлично и акордът прозвуча много чисто. След това изсвири другите тонове почти без да сгреши.

– Справяш се много добре – похвали я Джак. Момичето засия.