Нита размаха третата си бисквита към Блу.

– Още някой тук трябва да взема такива уроци.

Блу й метна кръвнишки поглед и подпря лакти на масата.

Нита се подсмихна тържествуващо.

– Виждате ли колко детински се държи.

Дийн се усмихна. Блу наистина се държеше хлапашки, но затова пък беше толкова сладка с това изражение на инатливо муле – по бузата й още се виждаше брашнена следа, а кичур от мастиленочерната й коса се спускаше надолу по шията. Как е възможно една жена, раздърпана като бостанско плашило, да изглежда толкова привлекателна?

Старата дама пренасочи вниманието си към Дийн.

– Футболистите получават купища пари, без нищо да правят.

– Съвсем вярно, госпожо – съгласи се Дийн.

– Не е вярно! – наежи се Блу. – Дийн работи много усилено. Да си куотърбек, не е само физически труд. Изисква се и голяма съобразителност.

Райли се включи ентусиазирано в защитата на брат си.

– Дийн вече три поредни години участва в шампионата за Купата на професионалистите.

– Обзалагам се, че аз съм по-богата от теб – заяви старицата.

– Напълно е възможно – изгледа я Дийн, докато оглозгваше пилешкото крилце. – Колко пари имате?

– Няма да ти кажа – изпухтя Нита възмутено. Дийн се усмихна.

– В такъв случай няма как да разберем, нали?

Джак, който спокойно можеше да купи и продаде и двамата, се подсмихна развеселено. Госпожа Гарисън изсмука парченце храна от предните си зъби и зае с него.

– А ти какво работиш?

– В момента правя остъклената веранда на Дийн.

– Ела другата седмица да погледнеш перилата на прозорците ми. Дървото е изгнило.

– Съжалявам – рече Джак със сериозна физиономия, – но не се занимавам с прозорци. Двамата с Ейприл си размениха усмивки. В този миг помежду им премина някаква особена близост, които изключи всички останали. Продължи само миг, но другите я забелязаха.

19.

След вечеря Нита обяви, че ще почака в дневната, докато Блу привърши с разтребването на масата, за да я отведе у дома. Ейприл мигом се изправи.

– Аз ще почистя, а ти върви, Блу.

Но Дийн нямаше намерение да я остави да си тръгне толкова скоро. Досега цялата тази малка вечерна сбирка го бе убедила колко много му липсваше тя като приятел през деня и страстна любовница през нощта. Щеше да намери начин да я спре.

– Трябва да изгоря боклука – рече той. – Какво ще кажете първо някой да ми помогне да го изнесем?

Разбира се, Райли се постара да осуети плана му.

– Аз ще помогна.

– Не бързай толкова. – Ейприл започна да събира чиниите. – Когато казах, че ще разтребя кухнята, имах предвид, че всички ще помагат, с изключение на Блу.

– Я почакай! – обади се Джак. – Ние с Дийн цял ден се трудихме на верандата. Заслужаваме малко почивка.

Как така изведнъж двамата с Джак се оказаха в един отбор? За нищо на света! Дийн грабна празния поднос от пилето.

– Разбира се, че ще помогнем. Райли също скочи.

– Аз ще заредя миялната машина.

– По-добре ти избери музиката – предложи Ейприл. – И се постарай да е рок.

– Щом ще има музика, няма да стане без мен – включи се и Блу. – И аз ще помагам. Райли заведе Нита в дневната, докато останалите се заеха дружно да разтребват масата.

Момичето се върна с айпода и го включи в докинг станцията на Ейприл.

– По-добре да не е някой бъбългъм[19] – предупреди Джак. – Може да е „Рейдиохед" или Уилко. Уилко.

Ейприл вдигна глава от мивката.

– Или Бон Джоуви. – Джак се втренчи изумено в нея, а тя само сви рамене. – Едно от моите срамни удоволствия, но нямам намерение да се извинявам.

– А пък моето срамно удоволствие е Рики Мартин – призна си Блу.

Те погледнаха към Дийн, но той явно нямаше намерение да участва в това мило семейно откровение, затова Блу реши да му подскаже:

– Клей Ейкън, нали?

На Нита явно не й харесваше да я пренебрегват и се дотътри от дневната.

– Аз винаги съм харесвала Боби Винтъп. И Фабиан. Той беше суперсекси. – Настани се до кухненската маса.

Райли отиде до отворената миялна машина.

– Аз пък си падам по Патси Клайн – мама има всичките й записи – но децата в училище ми се смееха, защото никой не бе чувал за нея.

– Имаш добър вкус – похвали я Джак.

– Ами ти? – обърна се Ейприл към него. – Кое е твоето срамно удоволствие?

– Отговорът е лесен – чу се да казва Дийн. – Ти си неговото срамно удоволствие, Ейприл. Нали така, Джак?

В кухнята се възцари неловко мълчание и на Дийн му стана неудобно от ненужно грубата забележка. Беше свикнал да бъде душата на компанията, а не да разваля веселбата.

– Извинете ни – наруши мълчанието Блу. – С Дийн трябва да изгорим боклука.

– Преди да си се заел, с каквото и да е, господин Футболист – заговори Нита, – искам да зная какви точно са намеренията ти спрямо моята Блу.

– Боже, няма ли кой да ме застреля! – изпъшка Блу.

– Отношенията ми с Блу са нещо лично, госпожо Гарисън – заяви Дийн и издърпа кошчето за боклук изпод мивката.

– Не се съмнявам, че много ти харесва да си мислиш така – сряза го старата дама. Ейприл и Джак наблюдаваха възхитени сценката, щастливи, че Нита върши мръсната им

работа. Дийн побутна Блу към страничната врата.

– Моля да ни извините.

Но Нита не възнамеряваше да пусне толкова лесно плячката си.

– Зная, че вие вече не сте сгодени. Не смятам, че някога си имал намерение да се ожениш за нея. Просто си искал да докопаш това, което само се пъха в ръцете ти. Такива са мъжете, Райли. Всички до един.

– Да, госпожо.

– Не всички мъже са такива – обърна се Джак към дъщеря си, – но като цяло госпожа Гарисън е права.

Дийн обхвана със свободната си ръка лакътя на Блу.

– Блу може да се грижи за себе си.

– Това момиче е ходещо бедствие – отсече Нита. – Някой трябва да я държи под око. Не, това вече беше прекалено и Блу не се стърпя:

– Вие изобщо не се интересувате от мен! Искате единствено да създадете неприятности.

– Чуйте я само какви ги приказва! – възмути се старицата.

– Ние все още сме сгодени, госпожо Гарисън – увери я Дийн. – Да вървим, Блу. Райли се втурна напред.

– Може ли да бъда шаферка, или нещо подобно?

– Ние не сме сгодени наистина – почувства се длъжна да я осведоми Блу. – Дийн просто се забавлява.

Измисленият годеж беше твърде удобен, за да й позволи да развали всичко.

– Сгодени сме – настоя младият мъж. – Блу просто ми е сърдита и се цупи. Нита почука с бастуна по пода.

– Да отидем в дневната, Райли. По-далеч от някои хора. Ще ти покажа едни упражнения за укрепване на мускулите на краката, за да можеш отново да се занимаваш с балет.

– Не желая да се занимавам с балет – промърмори момичето. – Искам да вземам уроци по китара.

Джак остави тавичката, която подсушаваше.

– Наистина ли?

– Мама все обещаваше да ме научи, но така и не го направи.

– Но ти е показала основните акорди, нали?

– Не. Тя не обичаше да пипам китарите й. Джак се намръщи.

– Моята акустична китара е в малката къща. Да отидем да я вземем.

– Наистина ли? Ще ми позволиш да свиря на китарата ти?

– Подарявам ти проклетото нещо.

Райли засия, сякаш бе сложил диамантена диадема на главата й. Джак захвърли кърпата за чинии, а Дийн повлече Блу навън. Ни най-малко не се чувстваше виновен, задето оставяше Ейприл на милостта на Нита.

– Не съм ти сърдита и не се цупя – рече Блу, когато слязоха от верандата. – Не биваше да говориш така. Не е честно да подхранваш надеждите на Райли, че ще стане шаферка.

– Няма страшно, ще го преживее. – Дийн се отправи към металния контейнер, където изгаряха боклука. Беше пълен. Той извади кибрита от кутията, която Ейприл държеше в самозалепваща се найлонова торбичка, запали една клечка и я хвърли в контейнера. – Защо всички не се махнат от тук? Джак продължава да се мотае наоколо. Ейприл няма да си тръгне, докато Райли е тук. А онази стара вещица беше последната капка, която преля чашата. Искам всички да изчезнат от фермата! Всички, освен теб.

– Само че не е толкова просто, нали?

Не, не беше. Щом огънят се разгоря, Дийн седна на тревата и се загледа в танцуващите пламъци. През изминалата седмица бе наблюдавал как расте увереността на Райли. Бледността изчезна и лицето й доби здравословен загар, а новите дрехи, които Ейприл й купи, вече й бяха широки. На него му харесваше да работи на верандата, дори и да се налагаше да търпи компанията на Джак. Всеки път, когато забиваше гвоздей, чувстваше, че оставя своето клеймо върху старата ферма. Освен това имаше и Блу.

Тя пристъпи зад него. Той вдигна падналата в тревата целофанена обвивка и я хвърли към огъня.

Блу я видя как падна до контейнера, но на Дийн, изглежда, не му пукаше, че не бе улучил. Безупречният му профил се очертаваше рязко на фона на сумрачната светлина. Изражението му излъчваше досада. Тя се приближи и седна на тревата до него. Още една превръзка се беше появила върху ръката му, този път обхващаше кокалчетата. Младата жена докосна бинта.

– Строителен инцидент?

Той подпря лакът на коляното си.

– На всичкото отгоре на главата си имам доста голяма цицина.

– Как се разбираш с колегата си?

– Той не ми говори и аз не му говоря. Блу кръстоса крака и се загледа в огъня.

– Той би трябвало поне да признае какво ти е причинил.

– Направи го. – Дийн извърна глава към нея. – А ти водила ли си такъв разговор с майка ти? Тя откъсна стръкче трева.

– С нея е нещо различно. – Огънят изпращя. – Майка ми е нещо като Христос. Щеше ли да има право дъщерята на Христос да се оплаква, ако баща й бе съсипал детството й, тъй като е бил твърде зает да спасява душите на хората?

– Майка ти не е Христос и ако хората имат деца, те би трябвало да се грижат за тях или да ги дадат за осиновяване.