Харесваше резултата от тяхната дейност – верандата изглеждаше солидна и надеждна. Неговият старец щеше да се гордее с него.

Блу бе открехнала кухненския прозорец. През част от стъклото Джак наблюдаваше грациозните чувствени движения на Ейприл и скосените кичури на дългата й коса, които летяха като ножове около главата й.

– Не би трябвало някой, преминал трийсетте, да танцува като теб – чу той Блу да казва, когато песента свърши.

– Татко е на петдесет и четири, а е страхотен танцьор – изрече задъхано Райли. – Поне на сцената. Не смятам, че танцува някъде другаде.

– Някога танцуваше. – Ейприл прокара пръсти през косата си, за да отметне влажните кичури от лицето си. – Обикновено след концертите му намирахме някой по-затънтен клуб и танцувахме, докато не затворят. Често пъти собствениците оставаха до сутринта само заради нас. От всичките ми партньори в танците той беше… – Тя млъкна, сетне сви рамене и се наведе да погали кучето. След миг мобилният й иззвъня и тя излезе от кухнята, за да говори.

Снощи Джак бе дочул как тя нарече обаждащия се Марк. Преди него беше Брад. Все същата позната Ейприл. И същата позната ерекция, напираща в джинсите му всеки път, когато я приближи. Дори след толкова години отново искаше да я люби. Искаше да разруши преградите, които бе издигнала около себе си, и да разбере откъде черпи силата си.

Той имаше делови срещи в Ню Йорк и смяташе да я помоли да се грижи няколко дни за Райли, докато отсъства. Можеше да й повери детето си. Този, на когото нямаше доверие, беше самият той.


***


След душа Дийн тъкмо се бе запътил към долния етаж, когато някой започна да удря по външната врата. Той слезе долу и я отвори. Завари Нита Гарисън на прага. Зад нея потегли прашен черен седан. Младият мъж се извърна към кухнята.

– Блу, имаш гости.

Старицата го чукна по коляното с бастуна и той машинално отстъпи назад. Тя се възползва, за да се промуши покрай него. От кухнята излезе Блу, последвана от облак от съблазнителни аромати.

– О, господи, не! – простена, когато видя Нита.

– Оставила си обувките си на стълбата – изгледа я работодателката й обвинително. – Спънах се в тях и се изтърколих по стъпалата чак до долу. Имах късмет, че не си счупих врата.

– Не съм оставяла обувките си на стълбата и вие не сте падали. Как дойдохте до тук?

– С онзи глупак Чонси Кроул. През цялото време плюеше през прозореца. – Неканената гостенка подуши въздуха. – Мирише на панирано пиле. Никога не си ми приготвяла панирано пиле.

– Защото не можах да намеря подходящо място, където да скрия счуканото на прах стъкло. Нита всмукна шумно през зъби и фрасна през пищяла Дийн, имал неблагоразумието да се засмее.

– Трябва да седна. Цялата съм в синини от онова падане. Райли изскочи от кухнята, а Пъфи изприпка след нея.

– Здравейте, госпожо Гарисън. Днес цял ден се упражнявах с една книга.

– Иди я донеси, за да видя как се справяш. Но първо ми намери удобно кресло. Днес паднах по стълбите и едва оживях.

– В дневната има едно удобно кресло. Сега ще ви покажа – рече Райли и я поведе натам. Блу изтри с опакото на ръката брашното от бузата си.

– По-добре да помоля Ейприл да сложи още един прибор на масата – промърмори, без да го поглежда.

– Тази жена няма да вечеря с нас – заяви Дийн.

– В такъв случай ти ще измъдриш как да се отървеш от нея. Повярвай ми, много по-трудно е, отколкото си мислиш.

Той я последва в кухнята, без да престане да протестира, но Блу най-безцеремонно му заяви да се разкара. Дийн надникна в трапезарията и видя, че върху старинната му маса, дело на Дънкан Файф, бяха постлани жълти покривчици с ресни за хранене, върху които бяха подредени старомодни чинии в синьо и бяло. Украсата се допълваше от купа с блестящи камъчета, събрани от Райли, и ваза с жълти цветя. Липсваха само фреските, които Блу упорито отказваше да нарисува. Ейприл не му обърна внимание и се зае да пълни чашите със студен чай. Младият мъж се върна в кухнята и се опита да помогне на Блу, но само й се пречкаше. На прага цъфна Джак, свеж и ухаещ след току-що взетия душ. Блу мигом изтърва дървената лъжица.

– Радвам се да те видя, Блу – рече той и отвори хладилника, за да си вземе бутилка бира.

– Ъ… здравейте – смотолеви младата жена и събори на пода пакета с брашното, докато се опитваше да вдигне лъжицата.

Дийн побърза да вземе книжни кърпи.

– В дневната имаме неканена гостенка, Джак, така че ще се наложи да се покриеш. – Кимна към Блу. – Сигурен съм, че твоята най-предана почитателка ще ти задели от вечерята.

Погледът на Джак неотклонно следваше Ейприл, ала тя сякаш не забелязваше.

– Мисля, че тук съм на достатъчно скришно място – рече той. – Фермата е частна собственост. Дори хората да разберат, че съм тук, няма да могат да се доберат до мен.

Но Дийн двайсет години бе избягвал всичко, което би могло да го свърже с Джак Пейтриът, и нямаше желание Нита Гарисън да се раздрънка из целия град, че Джак е във фермата.

– Днес татко ходи в магазина за бира – оповести Райли от прага. – Беше в работни дрехи и не носеше нито една обица, така че никой не го позна.

– Кого да познаят? – Нита се появи зад нея. – Онзи футболист? Всички знаят, че е тук. – Забеляза Джак. – А ти кой си?

– Това е баща ми – побърза да я осведоми Райли. – Той се казва… господин Уизли. Рон Уизли. [18]

– И какво прави тук?

– Той е… той е гаджето на Ейприл.

Очите на Ейприл засвяткаха гневно, но тя посочи към трапезарията.

– Надявам се, че ще приемете да вечеряте с нас.

– Като че ли някой може да я изгони – изсумтя възмутено Блу.

– Струва ми се, че мога да приема. Райли, подай ми ръка, за да не падна отново.

– Госпожа Гарисън ме смята за глупава – ни в клин, ни в ръкав оповести Райли.

– Не смятам, че ти си глупава – възрази Нита. – Само името ти, но вината за това едва ли е твоя. – Изгледа обвинително Джак.

– Идеята беше на майка й – обясни той. – Аз исках да я кръстим Рейчъл.

– Дженифър звучи по-добре. – Нита побутна Райли към трапезарията.

– Коя, по дяволите, е тази? – обърна се Джак към Блу.

– Някои я наричат Сатана. Други – Велзевул. Тя има много имена.

– Тя е господарката на Блу – подсмихна се ехидно Дийн.

– Аз само работя за нея. – Младата жена тръсна ядно пилешкото бутче върху подноса.

– Голяма си късметлийка – поклати глава Джак.

Блу извади от фурната тавичката с печените аспержи. Всеки взе по някакъв съд и го понесе към трапезарията. Блу присви очи недоволно, когато видя, че Нита се е настанила начело на масата. Райли седеше от лявата й страна. Дийн побърза да остави панерчето с бисквитите и грабна страничния стол в другия край, колкото може по-далеч от старата дама. Джак не по-малко сръчно се отърва от купата с топлата картофена салата и мигом зае стола срещу Дийн. В този миг Ейприл и Блу осъзнаха, че са останали само две свободни места – едното в другия край на масата, а другото от дясната страна на Нита. И двете се спуснаха към другия край на масата. Ейприл имаше преднина, но Блу й изигра мръсен номер, като я бутна с бедрото си. По-възрастната жена изостана и Блу се пльосна на свободния стол.

– Тъчдаун…

– Ти не игра честно – изсъска задъхано Ейприл.

– Ех, деца… – въздъхна Джак.

Ейприл отмахна коса и с вирната брадичка се отправи към стола до Нита, която тъкмо се оплакваше на Райли от грубото и безцеремонно отношение на Блу и пропусна разигралата се сценка. Сега Ейприл седеше от лявата страна на Дийн. Сътрапезниците започнаха да си подават блюдата. Ейприл напълни чинията си и Дийн с изненада видя как тя за няколко секунди сведе глава над чинията си. Кога бе започнало всичко това?

– Само една бисквита – каза Нита на Райли, а самата тя си взе две. – Иначе отново ще надебелееш.

Блу отвори уста, за да защити Райли, но момичето се справи чудесно и само.

– Зная. Но напоследък и без това не ми се яде толкова много. Дийн огледа масата. Същинска пародия на американско семейство. Като нарисувани от надрусания Норман Рокуел. Баба, която всъщност не е баба. Родители, които не са родители. Блу, която не се вписваше в нито една определена рамка, ако не се смяташе ролята на заклета фенка на Лудия Джак. Тя се погрижи Джак да получи най-голямото парче от пилето и се втурна за чиста вилица, когато той, без да иска, изтърва своята. Дийн си припомни как в детството му го канеха на семейните трапези на приятелите му и колко силно копнееше тогава да има свое семейство. Трябваше повече да внимава какво си пожелава.

Всички похвалиха готварските умения на Блу, с изключение на Нита, която се оплака, че аспержите са малко сухи и се нуждаят от повече краве масло. Пилето бе сочно, с хрупкава коричка. Топлата картофена салата с пикантен сос бе поръсена с малки солени парченца пържен бекон. Блу не беше доволна от бисквитите, но останалите ги похапваха с удоволствие.

– Госпожа Гарисън някога е преподавала салонни танци – обяви Райли.

– Знаем – в един глас отвърнаха Дийн и Блу. Нита се вторачи изпитателно в Джак.

– Струваш ми се познат.

– Наистина ли? – Джак попи устни със салфетката.

– Как ти беше името?

– Рон Уизли – промърмори Райли над чашата си с мляко.

Тя бе започнала да усвоява някои улични хитрини и Дийн й смигна крадешком. Надяваше се, че Нита не е запозната с приключенията на Хари Потър.

Очакваше старата заядливка да възобнови разпита, но тя не го стори.

– Раменете – рече тя и Райли се изправи в стола си. Нита местеше поглед между Ейприл и Дийн. – Вие двамата си приличате.

– Така ли мислите? – Ейприл си сложи още един стрък от аспержите.

– Роднини сте, нали?

Дийн тутакси се напрегна, но явно малката му сестричка се бе назначила за пазител на семейните тайни.

– Госпожа Гарисън ми дава уроци по правилна стойка – намеси се момичето. – Вече наистина съм много добра в ходенето с книга на главата.