– Да ти се обадя предварително? Че какво му е забавното на това? – сви рамене неканеният й гост. Беше облечен с избелели джинси с копчета и черна риза с плисета отпред, която обгръщаше плътно мускулестата му фигура. Кому би хрумнало да съчетае несъвместимото? При това толкова съвършено.

– Откъде разбра, че това е моята стая?

Той плъзна пръст под набръчкания ръкав на тениската й и го оправи.

– Само този прозорец светеше.

Ако не беше толкова късно, ако Нита не бе изтощила нервите и търпението й докрай, ако не й липсваше толкова много, Блу навярно щеше по-добре да прикрие обидата си. Дръпна раздразнено ръката си.

– Цяла седмица не се сети за мен, а сега реши да се появиш посред нощ.

– Знаех си, че щом те оставя известно време на спокойствие, ще осъзнаеш колко много се нуждаеш от мен.

– Върви си.

Той се взря в нея с тези замечтани синьо-сиви очи и погали бузата й с палец.

– Виждам, че едва се държиш на крака. Не ти ли беше достатъчно?

Младата жена с мъка откъсна поглед от загорелия триъгълник, надничащ изпод разтворената предница на ризата.

– Повече от достатъчно.

– Хубаво. Позволявам ти да се върнеш.

Блу не можа да се сдържи и… всмукна шумно през зъби.

Дийн сви насмешливо устни.

– Както обикновено, твърдоглава и инатлива докрай, нали?

– Такава съм си, не мога да се променя. – Тя грабна купчината изпрано бельо и го натъпка ядно в едно от чекмеджетата на скрина. – Върви си. Не съм те канила тук и нямам настроение да си разменям остроумия с теб.

– Ще ти е за пръв път. – Дийн се настани удобно в дълбокото меко розово кресло, украсено с панделки и воланчета. Би трябвало да има глупав вид, но вместо това изглеждаше още по-мъжествен. – Ето какво, Блу. Не казвам, че си егоистка, но ми се струва, че от време на време не е зле да помислиш и за някой друг, не само за себе си. – Протегна дългите си крака и скръсти глезени. – Например за Райли. Откакто си тръгна, не е хапнала прилична храна.

– Наеми готвач. – Блу коленичи, за да вземе скиците от килима.

– Знаеш, че не мога да направя това, докато Лудия Джак не се махне от фермата. Той е решил сам да скове проклетата веранда. Работниците не са го разпознали, но само защото не общува с никого и се държи настрани. Пък и никой не очаква една рок звезда да се покачи на стълба с чук в ръка. – Дългите му крака, обути в джинси, се изпънаха към нея. – Но наемането на готвачка или камериерка означава да си натреса допълнителни неприятности.

Тя измъкна ловко молива изпод тока на обувката му.

– Джак и Райли скоро ще си тръгнат и твоят проблем ще бъде решен.

– Не съм толкова сигурен в това – промърмори той, като сви крака си. – Не се случва често да моля някого за услуга, но точно сега малко помощ няма да ни е излишна.

Тя се пресегна към последната си рисунка.

– Аз вече имам работа.

– И тя те прави нещастна. – Дийн стана от мекото кресло, а на нея стаята й се стори още по-малка. Е, имаше още един начин да го накара да си тръгне.

– Колко ще ми платиш?

Блу очакваше той, както обикновено, да измъкне от джоба си стодоларови банкноти, така че да може с чиста съвест да го изрита през вратата. Но вместо това хитрецът прокара палец по превръзката на китката си.

– Нищо. Просто те моля за услуга. Да сготвиш вечерята в неделя. – И просто така, само с един замах Дийн издърпа твърдата морална почва изпод краката й. – Зная, че искам твърде много – продължи той. – Но всички ще ти бъдем много благодарни. Ако ми дадеш списък, ще купя всичко необходимо.

Блу беше напълно уверена, че той отново ще опита да я купи с пари, което щеше да й предостави идеалното извинение да запрати неделната вечеря във физиономията му. Ала Дийн я бе надхитрил и щеше да е грубо и невъзпитано да му откаже. Младата жена пусна скиците върху леглото и се замисли колко много й липсваше фермата. Искаше да поговори с Райли. Да види как изглеждат новите мебели, да поиграе с Пъфи и отново да се изложи пред Джак. Искаше отново да бъде част от това семейство. Пак някогашната й слабост – опитваше се да намери дом там, където го нямаше.

– Всички ли ще присъстват? Дийн стисна устни.

– Искаш да получиш поредната възможност да се правиш на идиотка пред Лудия Джак, нали?

– Вече съм по-зряла.

– Не се и съмнявам. – Той взе скиците от леглото. – Да, всички ще присъстват. Кажи ми какво ще ти е нужно.

Щеше да се справи, стига да не остава насаме с него. Само този път. Прехвърли мислено съдържанието на килера и му изреди кратък списък, който той дори не си даде труд да запише.

– Това е страхотно – отбеляза Дийн, като вдигна последната й скица, – но аз мислех, че рисуваш кучето й.

– Нита реши, че и тя трябва да бъде на портрета. – Нита не се интересуваше толкова от портрета, колкото искаше да задържи Блу в къщата като крепостна слугиня. – Е, сега готов ли си да тръгваш?

Погледът му се плъзна към леглото.

– Определено не.

Блу подпря ръка на бедрото си.

– Значи, трябва да сваля дрехите си, защото ти умираш от скука и си решил тази вечер да прескочиш парапета на моя балкон? Не мисля, че ще стане.

Дийн смръщи вежди.

– Ядосана си, задето не дойдох да те видя. – Размаха пръст пред лицето й. – Ти не си единствената, която има право да се сърди.

– Но аз нищо не съм ти направила! Нуждаех се от работа. И не ми казвай, че съм работела за теб, защото не е истина.

– Аз разчитах на теб, а ти ми обърна гръб. Очевидно и пет пари не даваш за чувствата ми. Той изглеждаше искрено ядосан, но младата жена не му повярва.

– Ти си супер привилегирован, свръх разглезен и напълно способен да защитиш интересите си, както и да се справиш 0 всичките си роднини. Това, което не ти дава мира, е, че не става по твоему. – Приближи енергично балконската врата, за да бутне през парапета, но щом завъртя дръжката, си представи тялото му, проснато бездиханно на земята, с изкривени крака, и се отдръпна.

– Това, което наистина не ми дава мира – прозвуча гласът му зад гърба й, – е, че повярвах, че мога да разчитам на теб.

Блу стисна челюсти, решително потуши надигналото се чувство на вина и прекоси стаята.

– Ще излезеш през предната врата. Постарай се да не вдигаш никакъв шум, защото после мрънкането й няма да има край.

Дийн я изгледа мрачно, пристъпи пред нея и сам отвори вратата. Тя го последва в покрития с розов килим коридор, покрай невероятно смешната и грозна картина на венециански канал, сетне надолу по стълбите, за да затвори вратата, след като той излезе. Но още на първото стъпало под площадката той застина на място и се извърна към нея. Тя стоеше на по-горното стъпало и погледите им се срещнаха. На светлината на прашния кристален полилей лицето му й се стори едновременно познато и загадъчно. Блу се преструваше, че го разбира, но нима това беше възможно? Той живееше сред звездите, а тя бе здраво стъпила на земята.

Младата жена не помръдна, когато той вдигна ръце и зарови пръсти в косата й. Хлабавият ластик, едва придържащ опашката й, се изхлузи, когато пръстите му станаха по-дръзки.

Целувката му беше груба и вълнуваща. Блу забрави за всичко и обви ръце около врата му. Наклони глава и разтвори устни. Ръцете му обхванаха дупето й и го стиснаха. Тя се притисна към него и бедрата й се потриха о неговите.

Той се отдръпна толкова рязко и внезапно, че й се зави свят и трябваше да се хване за перилото. Разбира се, той го забеляза. Тя тръсна коса и ластикът полетя във въздуха.

– Изглежда, си много отегчен.

– Не се чувствам отегчен. – Ниският му дрезгав глас одраска кожата й като шкурка. – Това, което чувствам… – Обви пръсти около голото й бедро малко под края на шортите. – Това, което чувствам… е едно жарко, жадуващо за ласки малко тяло…

В гърдите й изригна вулкан от искри. Тя облиза устни и усети вкуса му.

– Извинявай. След като вече беше мой, любопитството ми е задоволено и ти повече не ме интересуваш. Не се обиждай.

Той не отмести поглед. Пръстите му преднамерено докоснаха леко гърдите й.

– Не се обиждам.

Кожата й настръхна, а Дийн я удостои с една недружелюбна усмивка, обърна се и излезе през вратата.


***


На следващата сутрин, когато отиде до тротоара, за да вземе неделния вестник за Нита, Блу се чувстваше така, сякаш вечерта бе препила и сега имаше махмурлук. Миналата нощ Дийн се бе опитал да промени правилата на играта. Нямаше право да е сърдит само защото тя не коленичеше пред него, както всички останали. Когато днес отиде във фермата, ще се постарае здравата да му вгорчи живота.

Наведе се, за да вдигне вестника, и чу някакво съскане, идващо от другата страна на живия плет. Погледна и видя Сил, собственичката на местния магазин за стоки втора употреба, да се взира в нея иззад храсталака през червените си очила тип „котешки очи". Сил имаше късо подстригана прошарена коса и тънки устни, които уголемяваше с тъмночервен молив. Вечерта, когато се бяха запознали след голямото сбиване в „Барн Грил", Блу искрено се бе наслаждавала на пиперливото й чувство за хумор, но в момента Сил имаше строго делови вид. Освен това съскаше като градински маркуч и даваше знаци на Блу да се приближи.

– Ела тук. Трябва да поговорим с теб.

Блу мушна вестника под мишница и следвайки примера на Сил, зави зад ъгъла. От златистата импала, паркирана на отсрещната страна на улицата, слязоха две жени: Моника Дойл, агентката на Дийн по недвижими имоти, и слаба афроамериканка на средна възраст, която Сил набързо представи като Пени Уинтърс, собственичка на „Таванът на леля Мъртъл", местния антикварен магазин.

– Цяла седмица се опитваме да те сгащим насаме – обясни Сил, когато жените се събраха на групичка. – Но всеки път, когато се вясваше в града, тя винаги беше с теб, затова решихме да обсадим къщата, преди да отидем на църква.

– Всички знаят, че Нита ще я тресне инфаркт, ако първо не си получи неделния вестник. – Моника извади носна кърпичка от чантата си „Вера Брадли" в тъмносиньо и жълто, в тон с елегантния й тъмносин костюм. – Ти си последната ни надежда, Блу. Трябва да използваш влиянието си над нея.