В началото на седемдесетте се бе запознала с Маршъл Гарисън и се бе омъжила за него. На сватбената снимка се виждаше пищна платинена блондинка с прическа в стил „пчелен кошер", с тежък грим и светло червило на устните, която се взираше с обожание в представителен по-възрастен мъж в бял костюм. Бедрата й бяха стройни, краката – дълги, а кожата гладка и без нито една бръчка – точно от типа, по който лудеят мъжете.

– Той мислеше, че съм на трийсет и две – продължи Нита. – Маршъл беше на петдесет, а на мен ми призляваше само при мисълта какво ще стане, когато разбере, че всъщност съм на четирийсет. Но той беше луд по мен и не го бе грижа за възрастта ми.

– Тук изглеждате щастлива. Какво се е случило?

– Дойдох в Гарисън.

Докато разлистваше страниците, Блу забеляза как откритата усмивка на Нита постепенно помръква и се изпълва с горчивина.

– Кога е правена тази?

– На едно коледно парти на втората година от сватбата ни. Точно тогава се простих с илюзията, че всички ще ме харесат и обикнат.

Неприязнените физиономии на присъстващите дами съвсем откровено изразяваха отношението им към наглата бруклинска натрапница с големи безвкусни обеци и прекалено къса пола, която бе отмъкнала най-богатия и влиятелен мъж в града. На друга страница Блу се вгледа внимателно във фотографията на Нита, застанала встрани на поредната сбирка в нечий заден двор. Лицето й бе сковано в напрегната усмивка. Блу прелисти още няколко страници и се спря на една снимка на Маршъл.

– Съпругът ви е бил много красив.

– И той отлично го осъзнаваше.

– Нима не сте харесвали дори?

– Когато се омъжих за него, мислех, че има характер и силна воля.

– Сигурно сте ги изсмукали ведно с кръвта му.

Нита изкриви долната си устна и всмукна шумно през предните зъби – любимият й начин да изрази неодобрението си. Блу толкова пъти бе чувала неприятния звук, че вече се бе отказала да ги брои.

– Донеси ми лупата – нареди Нита. – Искам да видя дали на снимката се вижда бенката на Бърти Джонсън. Най-грозната жена, която някога съм срещала, но имаше наглостта да критикува облеклото ми. Разправяше на всички, че съм била вулгарна и лишена от вкус. Получи си заслуженото.

– Нож или пистолет?

Отново онова противно всмукване.

– Когато мъжът й си загуби работата, я наех да ми чисти къщата. На госпожа Вирнат нос никак не й се нравеше, още повече че винаги я карах да чисти два пъти тоалетната.

Младата жена лесно можеше да си представи как Нита командва нещастната Бърти Джонсън. Точно това правеше тя със самата нея през последните четири дни. Искаше домашни курабийки, нареждаше й да почиства след Танго и дори й възложи да избере нова чистачка – доста тежка задача, тъй като никой не желаеше да работи за господарката на града. Блу затвори албума.

– Видях повече от достатъчно, за да започна работа. Приключих със скиците и ако следобед ме оставите на спокойствие, ще мога да свърша нещо.

Нита не само заяви, че иска да бъде увековечена на портрета, но и реши да бъде в цял ръст, за да го окачи във вестибюла. Наложи се Блу да поръча специално платно и съответно увеличи хонорара си. Щеше да има достатъчно пари, за да започне начисто в някой град… ако успееше да се измъкне от Гарисън, въпреки старанията на Нита да предотврати заминаването й.

– Как смяташ да нарисуваш нещо прилично, ако постоянно въздишаш по онзи футболист?

– Не въздишам.

Блу не бе виждала Дийн от вторник, когато се срещнаха случайно на улицата. Когато отиде във фермата, за да си прибере нещата, него го нямаше.

Старицата се протегна към бастуна си.

– Признай си, госпожице Остър език – твоят така наречен годеж е развален. Мъж като него търси в една жена много повече от това, което ти притежаваш.

– Не спирате да ми го напомняте. Инквизиторката я изгледа самодоволно.

– Не е нужно. Достатъчно е само да се погледнеш в огледалото.

– Дали някога ще умрете?

Последва познатият ритуал: старата драка изкриви долната си устна и всмукна шумно през предните зъби.

– Той разби сърцето ти, а ти не желаеш да го признаеш.

– Не ми е разбил сърцето. За ваше сведение, аз използвам мъжете, а не те мен.

– О, да бе, което е вярно, си е вярно – ти си истинска Мата Хари.

Блу грабна два от албумите.

– Отивам в стаята си, за да поработя на спокойствие. Не ме прекъсвайте.

– Никъде няма да ходиш, докато не ми приготвиш обяда. Искам сандвич с печено сирене. И да е „Велвита", а не онзи боклук, който си купила.

– Нарича се чедър.

– Не ми харесва.

Младата жена въздъхна и се запъти към кухнята. Тъкмо отвори вратата на хладилника, когато на задната врата се почука. Сърцето й запрепуска лудешки. Изтича да отвори и видя Ейприл и Райли. При все че се зарадва да ги види, в душата й се прокрадна леко разочарование.

– Влизайте. Домъчня ми за вас.

– Ние също се затъжихме за теб. – Ейприл я потупа по бузата. – Особено за готвенето ти. Щяхме да дойдем още вчера, но ме задържаха работниците.

Блу прегърна Райли.

– Изглеждаш страхотно!

Блу не я бе виждала от пет дни. Дългите безформени къдрици на момичето бяха изчезнали, заменени от къса стилна прическа, която подчертаваше овала на лицето й. Вместо с тесните крещящи дрехи беше облечена с шорти, цвят каки, които й бяха по мярка и й стояха добре, а зелената блуза отиваше на мургавата й кожа, загубила нездравия си вид.

– Кой е там? – Старицата се материализира на кухненския праг и изгледа пренебрежително Ейприл. – Ти коя си?

Блу се намръщи.

– Само аз ли чувам врящия казан?

– Аз съм икономката на Дийн Робилард – усмихна се Ейприл.

– Блу още въздиша по шефа ти – обяви Нита безцеремонно. – Той не е идвал да я види нито веднъж, но тя отказва да признае, че всичко е приключило.

– Не въздишам. Аз…

– Тази наивница живее в света на приказките и още си въобразява, че прекрасният принц ще я спаси от жалкото й съществуване. – Нита подръпна една от трите си огърлици и насочи вниманието си към единайсетгодишното момиче. – Как ти беше името? Нещо странно.

– Райли.

– Прилича на момчешко име.

– Може би – отвърна Райли, преди Блу да успее да сложи Нита на мястото й. – Но е по-хубаво от Тринити.

– Ти така си мислиш. Ако имах дъщеря, щях да я нарека Дженифър. – Посочи с бастуна към вратата.

– Ела в дневната с мен. Нужни са ми млади очи, за да ми прочетат хороскопа. Някои хора не си дават труда да помогнат. – Метна кръвнишки поглед към Блу.

– Райли е дошла да види мен – намеси се Блу – и няма да ходи никъде.

– Пак я лигавиш. – Огледа неодобрително момичето. – Държи се с теб, сякаш си бебе. Райли сведе очи към сандалите си.

– Не е точно така.

– Е? – попита Нита надменно. – Идваш ли с мен, или не? Райли замислено прехапа устни.

– Предполагам, че да.

– Почакай. – Блу я прегърна през раменете. – Оставаш тук с мен.

За неин потрес, Райли се поколеба само за секунда и се отдръпна внимателно.

– Не ме е страх от нея. Нита изду възмутено ноздри.

– И защо да се страхува от мен? Аз обичам деца. – Уточни Блу троснато.

Нита всмукна шумно през зъби и се извърна към Райли.

– Не стой като препарирана – скастри

– Не мърдай – заповяда й Блу, когато момичето понечи да тръгне след Нита. – Ти си моя гостенка, Райли, не нейна.

– Зная, но предполагам, че ще трябва да отида с госпожата – въздъхна примирено Райли.

Блу се спогледа с Ейприл, която й кимна едва забележимо. Блу сложи войнствено ръка на кръста и посочи към Нита.

– Кълна се, че ако й кажете дори една злобна дума, ще подпаля леглото ви, след като заспите довечера. Говоря сериозно. Райли, после ще ми кажеш какво ти е говорила.

Райли потри нервно ръката си.

– Ъ… Добре.

Нита стисна устни и се обърна към Ейприл.

– Чу ли я как ми говори? Ти си свидетелка. Ако с мен се случи нещо, обиди се в полицията. – Втренчи се в Райли. – Надявам се, че не плачеш, когато четеш. Това не го понасям.

– Не, много.

– Не мънкай, а говори високо и ясно. И изправи тези рамене. Трябва да се научиш как да вървиш.

Блу очакваше, че Райли ще се свие и ще клюмне глава, но единадесетгодишното момиче пое дълбоко дъх, изпъна рамене и тръгна с бойка крачка към дневната.

– Не обръщай внимание на приказките й! – подвикна Блу зад нея. – Тя е проклета и в червата. Отвратителното всмукване най-сетне затихна.

Блу погледна изумено към Ейприл.

– Защо отиде с нея?

– Предполагам, че се подлага на изпитание. Снощи изведе Пъфи на разходка, след като се стъмни, при това, без да е необходимо, а тази сутрин, когато видя змия край езерото, отиде до брега, за да я разгледа по-отблизо, макар да беше пребледняла като платно. – Тя седна на стола, който й предложи Блу. – Всичко това е доста объркващо. Райли е имала смелостта да избяга от Нашвил – тази история може да накара косите ти да настръхнат – и се опълчи на баща си, но при все това смята, че се страхува от всичко.

– Тя е невероятно хлапе. – Блу надникна в дневната, за да се увери, че Райли все още е жива, после извади от шкафа тенекиената кутия с курабийките и я занесе до кухненската маса.

– Как можеш да живееш с тази жена? – попита Ейприл и взе една от домашно приготвените курабийки, поръсени със захар.

– Лесно се приспособявам. – Блу грабна една курабийка и се настани на позлатения стол срещу Ейприл. – Райли е фантастично дете.

– Подозирам, че Дийн е причината да се подлага на тези изпитания. Чух го да й говори за силата на психиката.

– Господи, това е чудо на чудесата! Да не би най-сетне да я е признал за своя сестра? Ейприл кимна и разказа на Блу какво се бе случило във вторник вечерта. Същата нощ, когато

Дийн нахлу във фургона и двамата се любиха. Тогава Блу мигом усети, че той страда, а сега разбра причината.