– Направо не е за вярване.

17.

– Къде се скиташ, по дяволите? Дийн беше със светлобежова каубойска шапка и модерни, хай-тек слънчеви очила с жълти стъкла. Преди няколко часа беше неин любовник и това го превръщаше в крачещо и говорещо пътно препятствие, блокиращо магистралата на живота й. От самото начало Блу му даваше малки частици от себе си, но последната нощ му бе поднесла огромен къшей и сега възнамеряваше да си го вземе обратно.

Той хлопна вратата на пикапа.

– Ако сутринта си искала да покараш колело, просто трябваше да ме събудиш. Аз и без това възнамерявах да си устроим една велоразходка.

– Пикапът твой ли е?

– Не можеш да поддържаш ферма без пикап. – Хората започнаха да надничат през прозорците на магазина и Дийн я хвана за ръката и я дръпна настрани до пикапа.

– Какво правиш тук, Блу? Дори бележка не си оставила. Притесних се.

Тя се повдигна на пръсти и лепна бърза целувка отстрани на упорито вирнатата му брадичка.

– Трябваше някак си да стигна до града, за да започна новата работа. Нямах много възможности за транспорт и затова взех назаем велосипеда ти. Ще ти го върна.

Дийн свали със замах очилата.

– Каква нова работа? – Присви застрашително очи. – Не ми казвай, разбрах.

Тя посочи с кафената чаша към корвета роудстър, спрян на отсрещната страна на улицата.

– Не е чак толкова зле. Тя има страхотна кола.

– Ти да рисуваш кучето на онази старица.

– Текущите ми финанси не стигат дори за един от бакшишите, които оставяш в „Макдоналдс".

– Никога не съм срещал човек, толкова обсебен от парите – процеди Дийн и намести отново очилата на носа си. – Я се стегни и се осъзнай, Блу. Придаваш твърде голямо значение на парите.

– Да бе. Ами, когато стана мултимилионерка, тутакси ще се стегна и осъзная.

Той извади портфейла си, отдели пачка банкноти и ги пъхна в страничните джобове на джинсите й.

– Текущите ти финанси току-що се подобриха значително. И така, къде е колелото? Чака ни доста работа.

Младата жена извади парите. Само петдесетачки. Ядно изкривеното й жълтеникаво лице се звереше насреща й, отразено в жълтите стъкла на очилата му.

– И за какво по-точно е това?

– Как така за какво? Плащам ти.

– Разбрах, но с какво съм ги заслужила?

Той отлично знаеше за какво намеква тя, но тъй като го биваше много в лъжливите пасове, и този път не пропусна.

– Прекара целия уикенд в Ноксвил, за да ми избираш мебели.

– Само помогнах на Ейприл да ти избере мебели. И бях повече от щедро възнаградена за времето и усилията си със страхотен обяд, нощувка в първокласен хотел и масаж. Между другото, благодаря за това. Почувствах се великолепно.

– Ти си моя готвачка.

– Досега си изял три палачинки и малко остатъци.

– боядиса кухнята ми.

– Боядисах част от кухнята ти и тавана на трапезарията.

– Ето, видя ли!

– За което ти цяла седмица ме храни, подслони ме и ме разкарва навсякъде с колата си – парира Блу. – Така че сме почти квит.

– Да не би да си водиш счетоводство? А какво ще кажеш за фреската, която ще изрисуваш в трапезарията? По-точно Искам четири – по една на всяка стена. Още днес ще кажа на Хийт да изготви договора.

Младата жена пъхна парите в джоба на ризата му.

– Престани да ме манипулираш. И пет пари не даваш за някакви си фрески. Идеята беше на Ейприл.

– Давам, и още как. Идеята ми хареса още от самото начало, а сега ми се струва дори още по-привлекателна. А и е идеално разрешение на проблема, който ти сама създаде. Но поради неизвестна на мен причина ти все още се колебаеш да го разрешиш. Обясни ми. Кажи ми защо си толкова разстроена от мисълта да нарисуваш фрески за човек, на когото си

– Защото не желая.

– Предлагам ти почтена работа. Това е за предпочитане, отколкото да работиш за онзи откачен стар прилеп.

– Спести си приказките, става ли? Така че, като теглим чертата, единствената истинска работа, която съм свършила за теб досега, беше миналата нощ в леглото ти, а дори един безмозъчен хубавец като теб би трябвало да разбере, че след случилото се не мога да взема парите ти.

Негодникът имаше наглостта да се подсмихне презрително.

– Двамата в едно и също легло ли бяхме? Защото, доколкото си спомням, единственият, който се труди, бях аз. Искаш да сведеш всичко до търговия и пари? Чудесно. В такъв случай ти трябва да ми платиш. И смятам да ти изпратя сметката. За хиляда долара! Точно така. Дължиш ми хилядарка. За свършената работа.

– Хиляда долара? Как ли пък не. Трябваше да си фантазирам за старите си гаджета, за да се възбудя.

Не се оказа финалният затапващ удар, с който възнамеряваше да сложи край на спора, защото той се засмя. Не със злобен смях, който би повдигнал настроението й, а весело и безгрижно.

– Момиче!

Блу трепна. Нита избра точно този момент да изплува от фризьорския салон. Току-що лакираните й яркочервени нокти обвиваха дръжката на бастуна.

– Момиче! Ела да ми помогнеш да пресека улицата.

Дийн възнагради стария бухал с отвратително жизнерадостна усмивка.

– Добро утро, госпожо Гарисън.

– Добро утро, Дийк.

– Казвам се Дийн, госпожо.

– Не мисля така – изсумтя старицата и тикна чантата си в ръцете на Блу. – Вземи това, момиче. Тежко е. И внимавай за ноктите ми. Дано да не си изразходила бензина ми, докато съм била вътре.

Дийн пъхна палец в джоба на джинсите си.

– Сега, след като видях колко добре се разбирате вие двете, се чувствам много по-спокоен. Блу сграбчи Нита за лакътя и я поведе през улицата.

– Колата ви е паркирана ето там.

– Още не съм ослепяла.

– Ще намина към къщата ви, за да си взема велосипеда – подвикна Дийн след тях. – Засега ви пожелавам приятен ден.

Блу се престори, че не го чува.

– Откарай ме у дома – нареди Нита, докато се настаняваше на предната седалка.

– Нали щяхме да ходим в банката?

– Уморена съм. Ще ти напиша чек, каза си Блу, докато хвърляше крадешком поглед към пикапа.

Дийн още стоеше на отсрещния тротоар, подпрял единия си крак върху противопожарния кран. Върху ръката му се бе увесила една от местните красавици.

Когато се прибраха у дома, Нита настоя Блу да изведе Танго на разходка, за да се опознаят по-добре. Тъй като Танго беше куц и на хиляда години, Блу го остави да дреме под хортензията, а самата тя приседна на бордюра, но така, че да не се вижда от къщата, и се постара да не мисли за бъдещето.

Нита с хитрост я подмами да приготви обяда, но първо се наложи Блу да изчисти кухнята. Докато подсушаваше последния тиган, сребристият пикап спря на уличката зад къщата. Тя видя как Дийн слезе и взе велосипеда, който бе оставила до задната врата. Метна го в каросерията на пикапа, после се извърна към прозореца, до който тя стоеше, и докосна почтително периферията на каубойската си шапка.


***


Джак първо чу музиката, а след това видя Ейприл. Беше тъмно, минаваше десет, а тя седеше на порутената предна веранда на къщата, под изкривената метална стойка на лампата, и лакираше ноктите на краката си. Изминалите години сякаш се стопиха. В прилепналото черно горнище и розови шорти тя толкова удивително приличаше на онова двайсет и две годишно момиче, че той забрави да гледа къде стъпва и се спъна в някакъв корен на дърво зад счупената дървена ограда.

Ейприл вдигна глава, видя го и тутакси отново я сведе. Миналата нощ той се бе държал отвратително с нея и тя не му бе простила.

През целия ден Джак бе наблюдавал как тя се труди неуморно – даваше разпореждания на бояджиите, които най-после се бяха появили, спореше с водопроводчика и надзираваше разтоварването на мебелите, като през цялото време съзнателно го избягваше. Всичко това бе ново за него, познати му бяха единствено погледите, с които я съпровождаха мъжете.

Той спря в подножието на дървената стълба и наклони глава в посока на шумната музика. Тя се бе настанила в стар градински стол, опряла крак на ръба на седалката.

– Какво слушаш? – попита той.

– „Скалхед Джули" – отвърна тя, без да откъсва поглед от пръстите на крака си.

– Кои са тези?

– Алтернативна група от Лос Анджелис.

Дългата й коса, подстригана на етажи, падна върху лицето й, когато се наведе да намали звука. Повечето жени на нейната възраст подстригваха късо косите си, но тя никога не се подчиняваше на господстващата мода. Когато всички жени подражаваха на Фара Фосет, Ейприл си бе избрала строга прическа на черта, която подчертаваше изумителните й сини очи и я правеше център на всеобщото внимание.

– Ти винаги си умеела да откриваш нови таланти – отбеляза Джак.

– О, вече не съм в тон с новото.

– Съмнявам се.

Тя духна лакирания пръст – още един предлог да се отърве от него.

– Ако си дошъл да вземеш Райли, си закъснял с час. Тя се измори и заспа във втората спалня.

Днес Джак почти не бе виждал дъщеря си. Цялата сутрин тя ходи по петите на Ейприл, а следобед излезе с Дийн, яхнала пурпурен велосипед, който той свали от каросерията на новия си пикап. Когато се върнаха, тя беше зачервена и потна, но лицето й грееше от щастие. Бащата трябваше да купи велосипед на дъщеря си, ала не се бе сетил за това.

Ейприл пъхна четчицата в шишенцето.

– Изненадана съм, че ти отне толкова дълго време, за да дойдеш тук. Можеше да сложа дрога в млякото й или да размътя главата й с истории за съмнителното ти минало.

– Сега се държиш като капризно дете. – Мъжът подпря крак на долното стъпало. – Миналата вечер бях отвратителен. Дойдох, за да се извиня.

– Давай.

– Струва ми се, че вече го направих.

– Само така ти се струва.

Той напълно си заслужаваше това отношение, че дори и нещо още по-лошо, ала не можа да сдържи усмивката си. Изкачи стъпалата до верандата.

– Искаш да раболепнича и да пълзя в краката ти?