Тя пъхна ръка под завивките и изключи фенерчето. Фургонът потъна в мрак. Новата еротична игра почти я бе оставила без сили, както и ласките му. Но тъмнината означаваше също, че тя трябваше да направи всичко възможно Дийн да запомни, че имаше работа с Блу Бейли, а не с някоя безлика жена.

– Късмет – едва успя да промълви младата жена. – Трудно се задоволявам с по-малко от двама.

– Само в мръсните си сънища. – Джинсите му тупнаха тихо на пода. – Интересно, къде се дяна онова фенерче? – Ръката му и докосна леко отстрани, докато го търсеше. Напипа го, включи го и го измъкна изпод чаршафите. Лъчът освети голото й тяло – от гърдите към корема и по-надолу. Там се спря.

– Разтвори се за мен, скъпа – помоли нежно коварният съблазнител. – Позволи ми да видя. Това вече й дойде твърде много и Блу едва не експлодира. Той раздалечи покорните й бедра и студената пластмаса на фенерчето охлади пламналата кожа от вътрешната им страна.

– Съвършено – пророни младият мъж, изпивайки гледката.

След това я помете мощният вихър на усещанията. Пръсти, които разтварят и проникват.

Търсещи устни. Собствените й ръце, изследващи настървено всичко, което толкова дълго бе копняла да докосне и погали.

Малкото й тяло го прие със съвършено противодействие. Нежен мускус и кадифе. Движеха се в синхрон. Фенерчето падна на пода. Той проникваше надълбоко, излизаше и отново влизаше. Тя се извиваше, изискваща, отвръщаща страстно на всяка атака… и – накрая – се предаде.


***


Да се любиш без наличие на течаща вода, далеч не беше толкова романтично, колкото изглеждаше.

– Как ли са се справяли пионерите? – оплака се Блу. – Имам нужда от баня.

– Ще използваме тениската ти. Утре можеш да я изгориш. Моля те, Господи!

– Ако кажеш само още една дума за тениската ми…

– Дай я тук.

– Хей, гледай къде… – Тя пое дълбоко дъх, когато той, обладан от новаторски дух, намери ново приложение на тениската й.

Втория път Блу пак не се вреди да бъде отгоре. Обаче третия успя да преобърне разпределението на силите. По-скоро, след като най-сетне докопа фенерчето, че ги е преобърнала. Ала истината беше, че се чувстваше малко замаяна и объркана, за да определи кой кого задоволява и точно какви са житейските последици. Ала едно бе сигурно – никога повече нямаше да може да го дразни с песничката от филма „Спийд Рейсър".

Накрая двамата задрямаха. Малкото й легло в дъното на фургона беше твърде късо за Дийн, но той остана при нея, преметнал ръка през раменете й.

Блу отвори очи много рано и пролази внимателно по Дийн, за да не го събуди. В гърдите й се надигна прилив на нежност, докато се задържа за миг, за да го погледне още веднъж. Ранната утринна светлина обливаше гърба му, очертавайки внушителните мускули и изпъкналите сухожилия. През целия си живот се бе налагало да се задоволява с второ качество. Но не и миналата нощ.

Събра дрехите си и се запъти към къщата, където си взе светкавичен душ, облече джинсите и тениската и напъха по джобовете някои вещи от първа необходимост. Когато излезе на двора, погледна към фургона под дърветата. Дийн се бе оказал безкористният, щедър и дързък любовник, за какъвто винаги си бе мечтала. Блу нито за секунда не съжаляваше за изминалата нощ, но новият ден сложи край на мечтите.

Изкара от обора по-малкия велосипед, завъртя педалите и пое към магистралата. Всеки хълм й се струваше висока планина и преди да стигне до града, дробовете й вече изгаряха от недостиг на въздух. Когато изкачи и последното било и започна да се спуска към Гарисън, краката й приличаха на преварени спагети.

Както се оказа, Нита Гарисън, също беше от ранобудните. Блу стоеше в претъпканата й кухня и я гледаше как гнусливо бучи с вилица гофретата, току-що извадена от тостера.

– Искам четиристотин долара за платно с размери метър на метър – заяви Блу. – И аванс от двеста долара още днес. Не се пазаря, приемате или отказвате.

– Много си евтина – изсумтя Нита. – Бях готова да ти платя много повече.

– Освен това, докато работя, ще ми предоставите храна и квартира – додаде младата жена, като се опитваше да пропъди по-надалече спомените за циганския фургон. – Трябва да опозная Танго по-добре, за да уловя истинския му характер.

Танго повдигна леко единия си отпуснат клепач и я погледна със сълзящото си старческо око.

Нита извъртя главата си толкова бързо, че Блу се изплаши, че перуката й ще излети.

– Искаш да живееш тук? В дома ми?

Това беше последното, което искаше Блу, но след случилото се миналата нощ нямаше друг избор.

– Това е най-добрият метод да се нарисува качествен портрет.

Пръстенът с рубин и диаманти проблесна върху изкривения, възлест пръст на старицата, когато посочи към печката.

Не си и помисляй, че можеш да разхвърляш мръсотията си из цялата кухня.

– Можете напълно да разчитате, че с мен кухнята ви ще придобие доста по-приличен вид. Нита я стрелна с пресметлив поглед, не вещаещ нищо добро.

– Иди да ми донесеш розовия пуловер. Горе е, върху леглото. И стой по-далеч от бижутата ми. Ще разбера, ако само докоснеш едно от тях.

Блу мислено заби нож в черното сърце на Нита и прекоси с тежка маршова стъпка претрупаната и крещящо обзаведена дневна на старата вещица, за да се качи на втория етаж. След седмица щеше да завърши портрета и да се отправи по широкия жизнен друм. Беше изтърпявала и много по-лоши неща от няколко дни в компанията на Нита Гарисън. Местната феодалка беше най-бързият й билет към свободата.

Всички врати на горния етаж, освен една, бяха затворени, а коридорът беше значително по-разтребен и чист от стаите долу, макар че розовият плюшен килим отчаяно се нуждаеше от прахосмукачка, а на дъното на кристалния полилей се виждаше впечатляваща колекция от умрели мухи. Блу си каза, че спалнята на Нита със златисти тапети на рози, бели мебели и дълги прозорци, украсени с богато драпирани розови завеси, можеше успешно да си съперничи с погребален дом в Лае Вегас. Блу взе розовия пуловер от креслото, тапицирано със златисто кадифе, и го занесе долу, прекосявайки пътьом салон в бяло и златисто, с шезлонг, тапициран със златиста велурена дамаска, лампи с кристални висулки и розов килим, покриващ целия под.

Нита се дотътри до прага. Подутите й глезени преливаха от ниските ортопедични обувки. Подаде връзка с ключове на Блу.

– Преди да започнеш работа, трябва да ме закараш до…

– Само не казвайте, че е „Пигли Уигли".

Очевидно Нита никога не бе гледала „Да возиш мис Дейзи"[17], тъй като не проумя алюзията.

– В Гарисън нямаме „Пигли Уигли". Не позволявам на никоя от веригите да открива свой филиал тук. Ако искаш да си получиш аванса, трябва да ме закараш в банката.

– Преди да ви закарам, където и да е – заинати се Блу, – прекратете бойкота. Кажете на работниците да се върнат на работа в къщата на Дийн.

– По-късно.

– Сега. Ще ви помогна да намерите телефонните им номера. За огромно изумление на Блу, Нита не се възпротиви, при все че изтече още един час, докато провеждаше телефонните разговори. През това време заповяда на Блу да изпразни всички кошчета за боклук в къщата, да й намери таблетките „Маалокс" и да отнесе купчина кашони в тъмното мазе, от което я побиха тръпки. Но всяко мъчение имаше край и Блу най-после се озова зад волана на спортния тригодишен червен корвет роудстър.

– Очакваше да видиш лимузина, нали? – презрително изсумтя Нита от предната седалка. – Или традиционната краун Виктория. Типичен модел за стара дама.

– Очаквах метла – промърмори Блу, оглеждайки прашното арматурно табло. – Това возило откога не е излизало от гаража?

– С болното си бедро вече не мога да шофирам, но веднъж седмично включвам двигателя, за да не се изтощи акумулаторът.

– През това време е най-добре да държите плътно затворена вратата на гаража. Половин час ще е достатъчен.

Нита всмукна през зъби, като че изсмукваше отрова.

– И как се придвижвате из града? – поинтересува се Блу.

– С онзи глупак Чонси Кроул, който кара нещо, което минава за градско такси. Но той винаги плюе през прозореца и от това ми се повдига. Жена му някога беше председател на Дамския клуб на Гарисън. Те всички ме мразеха, още от самото начало.

– Направо съм шашната да го чуя – промърмори Блу, докато завиваше по главната улица на града.

– Но аз не им останах длъжна.

– Само не ми казвайте, че сте изяли децата им.

– Ти май за всичко имаш остроумен отговор? Спри пред аптеката.

Блу съжали, че не си бе държала езика зад зъбите. Навярно нямаше да е зле да разбере нещо повече за отношенията на Нита с добрите жени от Гарисън. Това можеше да я поразсее.

– Мислех, че отиваме в банката.

– Първо трябва да взема лекарството си.

– Аз съм художничка, а не момиче за всичко.

– Нуждая се от лекарството. Толкова много ли ще те затрудни да отскочиш за лекарството на една стара дама?

Настроението на Блу се свлече от върховете на унинието до низините на срама.

След като се отбиха в аптеката, върху чиято предна витрина висеше голяма табела „Доставки по домовете", Нита я накара да се отбият до супермаркета, за да купят кучешка храна, след което посетиха пекарната, където тя си избра бананово кексче с орехи. Накрая Блу трябваше да чака, докато Нита си правеше маникюра във фризьорския салон „Модни прически и спа център". Блу се възползва от паузата, за да се поглези и тя с бананово кексче с орехи и да изпие чаша кафе, за което похарчи три от последните си дванайсет долара.

Младата жена свали капачката на картонената чаша с кафе и зачака, докато сребристият пикап мине покрай нея, за да прекоси улицата. Но пикапът не отмина. Вместо това намали ход и спря пред пожарния кран. Вратата се отвори и отвътре се показа познат чифт гейски ботуши, последвани от не по-малко познати дълги стройни крака, обути в джинси.

За един абсурден миг й се стори, че най-позорно ще загуби съзнание, но бързо се окопити и се вторачи намръщено в лъскавия пикап.