Дийн искаше да го цапардоса, но Райли продължаваше да стиска здраво ризата на Джак. Накрая си възвърна дар словото.

– Не беше… Той не е… Вината е моя! Дийн го видя… ножа. Джак обхвана лицето й между дланите си.

– Какъв нож?

– Ами… взех го от кухнята – изхълца тя.

– И защо ти е бил този нож? – повиши глас Джак, за да надвие бесния лай на кученцето.

– Аз бях… беше…

– Била е изплашена. – Дийн искаше думите да се забият като нож в сърцето на Джак, да го заболи, но Райли вече бе набрала скорост:

– Събудих се и в къщата нямаше никой. Така се изплаших, че.„

Дийн не искаше повече да слуша и тръгна към спалнята си, рамото още го болеше от сбиването с Рони, а току-що отново го удари при падането. Два побоя за една нощ. Страхотно. Лаят престана точно когато глътна две таблетки тиленол. Съблече се, отиде под душа и пусна горещата вода.

Като излезе, завари Джак да го чака в спалнята. Къщата беше притихнала. Райли и Пъфи навярно се бяха сгушили в леглата си. Джак кимна към коридора.

– Искам да говоря с теб. На долния етаж. – И излезе, без да дочака отговор.

Дийн захвърли кърпата и нахлузи джинсите върху мокрите си крака. Отдавна беше време да изяснят отношенията си.

Откри Джак в празната дневна. Стоеше до прозореца, затъкнал пръсти в задните джобове на джинсите.

– Чух я да крещи – поде, докато се взираше навън. – Помислих си, че става нещо лошо.

– По дяволите, радвам се, че най-после си се освестил достатъчно, за да си спомниш, че си я оставил сама. Супер баща си, Джак, няма що.

– И без да ми натякваш, разбирам кога съм се издънил. – Джак се обърна и извади ръце от джобовете. – Още се опитвам да намеря общ език с нея и понякога греша – като тази вечер. И когато се случи да сгафя, се опитвам да оправя положението.

– Възхитително. Направо потресаващо. Немея от възторг.

– Нима никога в живота си не си правил грешки?

– Правил съм, и още как! Миналият сезон имам седемнайсет прихванати паса.

– Знаеш какво имам предвид.

Дийн пъхна палец в колана на джинсите си.

– Е, имам лошия навик да трупам квитанции за глоби за превишена скорост. И понякога мога да бъда ехиден кучи син, но не съм изоставял бременни приятелки, ако за това намекваш. И нямам незаконородени деца. Срам ме е да го призная, Джак, но не мога да се меря с теб. – Джак потръпна, но Дийн искаше да го смаже и това не му беше достатъчно. – Само за да съм сигурен, че си ме разбрал… Единствената причина, поради която ти позволявам да останеш тук, е Райли. За мен ти, приятелче, не си нищо повече от донор на сперма, така че стой по-далеч от мен.

Но Джак вече се бе окопитил.

– Няма проблем. Много ме бива в това. – Пристъпи по-близо към сина си. – Ще го кажа само веднъж. Ти наистина доста пострада, макар да не го заслужаваше, и аз съжалявам за това много повече, отколкото можеш да си представиш. Когато Ейприл ми каза, че е бременна, си плюх на петите и побягнах колкото можах по-бързо. Ако зависеше от мен, ти никога нямаше да се родиш, така че не пропускай този факт следващия път, когато искаш майка ти да разбере колко много я мразиш.

Дийн почувства, че му се догади, но не отмести поглед. Джак се подсмихна горчиво.

– Тогава бях на двайсет и три, човече. Твърде млад, за да поема отговорност. Интересувах се единствено от музика, дрога и жени. Адвокатът ми се грижеше за теб, когато Ейприл не можеше. Той уреждаше да имаш бавачка, в случай че майка ти е изсмъркала прекалено кокаин и е забравила да се прибере у дома, след като цяла нощ се е развличала с поредната рок звезда с гащи от златно ламе. Адвокатът ми следеше за бележките ти. На него се обаждаха от училището, когато се разболееше. Аз бях твърде зает, опитвайки се да забравя за съществуването ти.

Дийн не можеше да помръдне. Джак изкриви устни.

– Но ти получи своето възмездие. Ще прекарам остатъка от живота си да гледам какъв си станал и да зная, че ако зависеше от мен, ти никога нямаше да се появиш на този свят. Е, как ти се струва? Готино, а?

Дийн не можеше да издържа повече и се обърна, но Джак заби в гърба му последния нож.

– Едно нещо ти обещавам. Никога няма да те моля да ми простиш. Поне това мога да сторя. Дийн изскочи в коридора и изхвръкна през входната врата. Преди да се усети, беше стигнал до фургона.


***


Блу току-що бе заспала, когато вратата на спокойното с убежище се разтвори с трясък. Затърси пипнешком фенерчето и най-после успя да го включи. Дийн беше гол до кръста, а очите му проблясваха като среднощен лед.

– Нито дума – изсъска и толкова силно затръшна вратата, фургонът се разтресе. – Да не си продумала нито дума.

При други обстоятелства тя щеше да отговори подобаващ, но той изглеждаше толкова измъчен – толкова великолепен, че временно загуби дар слово. Подпря се на възглавниците. Уютното й гнезденце вече не беше толкова тихо и безопасно. Нещо дълбоко го бе разстроило и по изключение не мислеше, че тя има нещо общо. Дийн тресна главата си в извития покрив на фургона. Въздухът се разцепи от звучна ругатня, съпроводена от порива на вятъра, разтърсил фургона.

Младата жена облиза устни.

– Ъъ, май не е много добре да се споменава напразно името Господне, поне докато времето навън не се успокои.

– Гола ли си? – запита той настойчиво.

– В момента не.

– Тогава по-бързо се събличай. Сваляй всички грозотии, които си навлякла. – Снопове лунна светлина се процеждаха през прозореца, превръщайки лицето му в смесица от рязко очертани линии и загадъчни сенки. – Тази игра продължи достатъчно дълго. Дай ми всичките си парцали.

– Просто така?

– Просто така – повтори той невъзмутимо. – Дай ми ги или аз сам ще ги взема.

Ако, който и да е друг мъж се осмелеше да й говори по този начин, тя щеше да се разкрещи до небесата, но той не бе кой да е мъж. Нещо бе пропукало блестящата му фасада и дълбоко го бе наранило. И при все че тя беше без работа, без пукната пара и без дом, той беше нуждаещият се. Не че щеше да го признае. И двамата не играеха играта по този начин.

– Вземаш противозачатъчни. – Миналата седмица преднамерено бе подхванал спор за тестовете за бащинство и методите за предпазване от нежелана бременност, и го знаеше.

– Да, но… – Нямаше намерение да му признава, че ги пие по-скоро за самочувствие, отколкото че реално се нуждае от тях. Междувременно той приближи до бюфета, отвори най-долното чекмедже и извади кутийка с презервативи, която тя не бе сложила там. Не й се понрави тази негова предвидливост. В същото време оценяваше здравия му разум.

– Дай ми това. – Дийн издърпа фенерчето от пръстите й, захвърли презервативите и отметна чаршафа, с който се бе завила. Лъчът на фенерчето освети тениската й „Боди Бай Биър". – Човек би рекъл, че досега би трябвало да съм наясно какво да очаквам, ала надеждата умира последна.

– Оплачи се в полицията.

– А какво ще кажеш сам да раздам правосъдие?

Блу се приготви – или по-скоро се изпълни с надежда – за разкъсване на дрехите, но той я разочарова, като вместо това плъзна лъча на фенерчето по голите й крака.

– Много са хубави, Блу. Би трябвало да ги показваш по-често.

– Къси са.

– И сладки. И си вършат много добре работата. – Дръпна тениската. Само няколко сантиметра. Достатъчно, за да се разкрие единствената друга дреха, която носеше – обикновени гащички в телесен цвят. – Ще ти купя прашки – обеща той. – Червени.

– Които никога няма да видиш.

– Откъде си толкова сигурна? – Дийн премести лъча на фенерчето от едно бедро към другото, след това до заветното място.

– Ако го направя…

– О, ти вече го правиш.

– го направя – продължи Блу, – ще бъде само веднъж. И аз ще съм отгоре.

– Отгоре, отдолу, във всякаква поза. Знам такива, каквито дори не си и сънувала. Сякаш я прониза еротична мълния и пръстите на краката й се свиха.

– Но първо… – Със светещия край на фенерчето той докосна триъгълника между краката й, потърка с твърдата дръжка плата за няколко мъчителни секунди, сетне със същата дръжка повдигна края на тениската. Хладната пластмаса се притисна точно под гърдите й, изпращайки нови мълнии по оголения гръден кош. Дийн обхвана едната й гърда през меката тъкан. – Нямам търпение да я вкуся.

Блу едва не застена. Изглежда, либидото й не беше в час с моралните й принципи.

– Коя част от тялото ти първо да разопаковам? – Лъчът на фенерчето танцуваше по нея. Тя го наблюдаваше като хипнотизирана, очаквайки да види къде ще попадне. Лъчът си поигра с покритите гърди, голия корем, слабините. След това я удари право в очите. Блу примижа, матракът хлътна, а обутото му в джинси бедро се докосна до нейното, когато той пусна фенерчето върху леглото.

– Да започнем оттук. – Дъхът му опари бузата й, когато сведе глава и устните му се сляха с нейните. Целият й свят избухна в най-безумната целувка от всички, които бе изпитвала досега: в един миг нежна, а в следващия – груба и завладяваща. Дийн я дразнеше и измъчваше, изискваше и съблазняваше. Тя вдигна ръце, за да ги обвие около врата му, но той се отдръпна. – Не го прави повече – изрече дрезгаво. – Наясно съм с всичките ти номера.

Всичките й номера?

– Искаш да ме разсееш, но няма да стане. – Изхлузи тениската през главата й и я захвърли настрани и Блу остана само по гащички. Включи фенерчето и лъчът освети гърдите й. Невинаги е предимство да имаш пищен бюст. Нейните скромни прелести бяха твърди и дръзко щръкнали, готови за това, което следваше.

Устата му.

Голите му гърди се търкаха о нейните, докато той смучеше жадно зърната й. Пръстите на Блу се впиха трескаво в матрака. Той не бързаше, галеше я с устни и език. От време на време зъбите му я хапеха леко, изпращайки сладостни вълни по цялото й тяло, докато повече не можеше да издържа. Бутна главата му настрани.

– Няма да се отървеш толкова лесно – прошепна Дийн, а горещият му дъх опари влажната й кожа. Той пъхна палци под колана на гащичките и ги дръпна надолу, сетне ги захвърли настрани и се изправи. Забравеното фенерче се търкулна под чаршафите и тя не можа да види какво се крие под джинсите. Пресегна се, за да го търси, но се спря. Той винаги е бил обект на женските желания, обожателките го преследваха, стараеха се всячески да му угодят и задоволят. Нека сега той малко да се потруди.