– Но все понякога трябва да ти писва. Така беше.

– Не се оплаквам.

– Това е едно от нещата, които харесвам в теб. – Тя стисна ръката му приятелски, което го накара да скръцне ядно със зъби.

– Всъщност славата има повече положителни, отколкото отрицателни страни – заговори той с неочаквана войнственост. – Хората те познават. Трудно е да си самотен, когато си що-годе известен.

Блу отдръпна ръката си.

– Защото никога не си се чувствал чужд. Не знаеш какво е това, нали? – Лицето й помръкна. – Извинявай. Забравих как си отраснал… Разбира се, че знаеш. Това, което ти наговорих, беше гадно. – Потри бузата си. – Казах го, защото от умора едва се държа на крака. Ще се видим утре сутринта.

– Почакай, аз…

Но тя вече крачеше към фургона. Сребърните мъниста на бледолилавото горнище проблясваха в тъмнината като малки звездички.

Дийн искаше да извика след нея, че не се нуждае от ничие съчувствие. Но той никога през живота си не бе тичал след жена и дори Блу Бейли нямаше да го накара да падне дотам. Влезе в къщата.

Вътре цареше тишина. Помота се в дневната, после излезе през френските прозорци на бетонната плоча, която щеше да бъде основа на бъдещата остъклена веранда, когато дърводелците се върнеха на работа. Очакваше ги купчина греди и дъски. Младият мъж се опита да се полюбува на звездите, но нямаше сърце за това. Фермата трябваше да бъде негово убежище, място, където ще може да се отърси от всички неприятности и да си почине, но сега горе спяха Лудия Джак и Райли и само Блу му пазеше гърба. Всичко в живота му се бе объркало и той не знаеше как да възстанови равновесието.

Не беше свикнал да се чувства неуверен, затова се върна вътре и се насочи към стълбите.

Изкачи няколко стъпала, но това, което видя на горната площадка, го накара да застине на място.

16.

На най-горното стъпало, свита на кълбо, седеше Райли, стиснала в ръка голям касапски нож. Пъфи беше до нея. Ножът никак не пасваше на розовата пижама на сърчица и кръглото детско лице. Младият мъж не желаеше да се разправя и с това. Защо Блу не беше тук? Тя щеше да знае какво да прави с Райли, какво да й каже.

Но Дийн се насили да се изкачи по стъпалата. Когато стигна най-горе, кимна към ножа.

– Какво възнамеряваш да правиш с това? И защо се събуди?

– Аз… аз чух някакви шумове. – Тя притисна по-плътно колене към гърдите си. – Помислих, че може да е… убиец или нещо подобно.

– Бях аз. – Той се наведе и взе ножа от ръката й. Пъфи, която изглеждаше значително по-чиста и охранена, отколкото в петък, се прозина хрипкаво и затвори очи.

– Аз чух шума, преди да дойдеш. – Тя се взираше втренчено в проклетия нож, сякаш се боеше, че той може да я наръга с него. – В десет и трийсет и две. Ава сложи в багажа и будилника ми.

– И седиш тук от два часа?

– Мисля, че се събудих, когато татко излезе.

– Той не е ли тук?

– Струва ми се, че отиде да види Ейприл.

Не се изискваше голямо въображение, за да си представи с какво се занимават Лудия Джак и скъпата стара мамичка. Дийн закрачи надолу по коридора и хвърли ножа върху леглото на Джаки. Нека да се чуди как се е озовал тук.

Когато се върна, Райли не бе помръднала от мястото си, обгърнала коленете си с ръце. Дори кучето я бе изоставило.

– След като татко излезе, чух някакво скърцане – поде тя. – Сякаш някой се опитваше да се промъкне в къщата и може би имаше пистолет или нещо подобно.

– Това е стара къща. Всичко скърца. Откъде взе ножа?

– Скрих го в спалнята си, преди да си легна. У дома… нашата къща има алармена инсталация, но не мисля, че тук има подобни неща.

Тя е седяла тук два часа, въоръжена с касапски нож? От мисълта го побиха тръпки.

– Върви да спиш – заповяда й той по-рязко, отколкото смяташе. – Аз вече съм тук. Тя кимна, но не помръдна.

– Какво има? Райли загриза нокътя си.

– Нищо.

Беше я заварил с касапския нож в ръка, беше ядосан на Блу, мисълта, че в момента Ейприл се чука с Лудия Джак, го вбесяваше, затова си го изкара на детето.

– Хайде, говори, Райли. Не умея да чета мисли.

– Нямам какво да кажа.

Но отново не помръдна. Защо не отиваше да си легне? Дийн, който притежаваше безкрайно търпение с най-невъзприемчивите новаци в отбора, сега имаше чувството, че всеки миг ще избухне.

– Мисля, че имаш. Изплюй камъчето.

– Нищо не искам – побърза да го увери тя.

– Чудесно. Тогава си стой тук.

– Добре. – Главата й се сведе още по-ниско, а разрошените къдрици закриха лицето й. Явната й беззащитност се превърна II нишката, повела го обратно към най-тъмните ъгълчета на детството му. заседна в гърлото му.

– Надявам се, че знаеш, че не можеш да разчиташ на Джак за нищо, ако не се смятат парите. Той няма да бъде до теб. Ако искаш нещо, ще трябва сама да се бориш да го постигнеш, защото той няма да реши проблемите ти. Ако сама не се грижиш за себе си и не отстояваш желанията си, светът ще се стовари върху главата ти.

– Ще се постарая – смотолеви момичето унило.

В петък сутринта в кухнята бе съумяла прекрасно да отстои желанията си. За разлика от него, тя бе успяла да подчини баща си на волята си, но сега, като я гледаше така смачкана, в гърдите му кипеше гняв, който не можеше да потуши.

– Говориш това, което смяташ, че искам да чуя.

– Извинявай.

– Няма за какво да се извиняваш. Просто ми кажи,

Малките й рамене трепереха, а думите се изстреляха като залп от устата й.

– Искам да видиш дали в стаята ми не се крие убиец!

Той пое дълбоко дъх.

Една сълза капна върху долнището на пижамата й, точно до розовото сърце с надпис: „Целуни ме, глупчо".

Той беше най-големият тъпанар и гадняр на земята и повече не можеше да продължава така. Не можеше да се прави, че тя не го интересува, само защото му създаваше неудобство. Отпусна се на стъпалото до нея. Кучето изтърча от неговата спалня и се настани удобно помежду им.

През целия си съзнателен живот не бе допускал преживяното в детството да го повлече надолу. Единствено на футболното игрище си позволяваше да отприщи вихъра от онези тъмни емоции в душата си, които обикновено държеше под похлупак. Ала сега бе позволил гневът му да се излее върху човек, който най-малко го заслужаваше. Наказваше това изключително чувствително дете, задето му бе напомнило за някогашната му безпомощност.

– Аз съм кретен – рече Дийн тихо. – Не биваше да ти крещя така.

– Всичко е наред.

– Не, не е наред. Не бях ядосан на теб. Бях бесен на себе си. На Джак. Ти не си направила нищо лошо.

Той усещаше как тя попива думите му, прекарва ги през този неин сложен мозък, навярно търсейки начин да продължи да обвинява себе си. Не можеше да го понесе.

– Хайде, давай, удари ме – подкани я младият мъж.

Тя вдигна глава и плувналите й в сълзи очи се ококориха от изумление.

– Не бих могла да го направя.

– Разбира се, че можеш. Така… така правят сестрите, когато братята им се държат като кретени.

Не му беше лесно да изрече думите, но беше крайно време да престане да се държи като егоистично магаре, а да бъде зрял и отговорен мъж.

Устните й се разтвориха от удивление, че той може би най-сетне ще я признае за своя сестра. В мокрите й от сълзите очи засвети надежда. Тя искаше той да отговаря на всичките й илюзии.

– Ти не си кретен.

Трябваше да оправи тази каша, иначе никога нямаше да си го прости. Прегърна я през раменете. Тя се скова за миг, сякаш се боеше, че той ще се отдръпне. Вече бе започнала да разчита на него. С въздишка на примирение Дийн я привлече по-близо към себе си.

– Не зная как да бъда големият брат, Райли. В душата си аз самият съм още дете.

– Аз също – присъедини се момичето със сериозно изражение. – Аз също съм дете по душа.

– Не исках да ти крещя. Просто… се разтревожих. Познато ми е това, което преживяваш. – Не можеше да каже повече, не и сега, затова се изправи и я дръпна, за да се изправи на крака. – Да вървим да проверим дали има убиец в стаята ти, за да можеш да заспиш спокойно.

– Вече се чувствам по-добре. Всъщност не мисля наистина, че там се крие убиец.

– Нито пък аз, но по-добре да проверим. – Хрумна му една доста глупава идея как да излекува поне част от болката, която й бе причинил. – Длъжен съм да те предупредя… Големите братя, които познавам, са доста гадни с по-малките си сестри.

– Какво имаш предвид?

– Ами… Те могат да отворят гардероба на сестра си и да изкрещят, като че ли наистина са видели някакво чудовище там, само за да я изплашат.

Райли се усмихна развеселено. Усмивката изкриви ъгълчетата на устата й.

– Ти не си способен на това.

– Способен съм, и още как. Освен ако не успееш да ме изпревариш – усмихна й се той в отговор.

И тя го изпревари. С диви викове побягна от него към спалнята. Той се бе сдобил със сестра, независимо дали го искаше, или не.

Пъфи се присъедини към суматохата и във всеобщата врява Дийн не чу тропота на бягащи крака. Изведнъж някой го блъсна в гърба, той изгуби равновесие и падна. Като се извърна, зърна изкривеното от гняв лице на Джак, надвесено над неговото.

– Остави я на мира!

Джак сграбчи Райли в прегръдките си, която сега се разпищя истински, докато сърдитото кученце трескаво кръжеше около двамата. Джак я притисна към гърдите си.

– Всичко е наред. Няма да му позволя повече да те доближи. Обещавам ти. – Погали разрошената й коса. – Махаме се оттук. Веднага.

В гърдите на Дийн се надигна изгаряща смесица от гняв, неприязън и отвращение. В какъв хаос се бе превърнал животът му! Скочи на крака. Райли се бе вкопчила в ризата на Джак, опитвайки се да си поеме дъх и да обясни, но истеричният смях й пречеше да изрече думите. Разгневената физиономия на Джак го изпълни с някакво извратено удоволствие.

– Махай се оттук! – изкрещя му Джак.