Спряха пред едноетажна сграда със синя мазилка с дребни камъчета и жълта табела над входната врата: „Барн Грил".

– Мислех си, че мястото ще е истинска плевня – рече Блу, докато вървяха към вратата.

– Аз също, когато за пръв път дойдох тук. После разбрах, че собственикът проявява нестандартно чувство за хумор. През осемдесетте заведението се е казвало „Уолт Бар енд Грил", но местните жители са го съкратили.

– На „Барн Грил". Разбрах.

Гласът на Тим Макгро, пеещ „Не пипай момичето", се носеше през вратата, когато двамата влязоха в преддверието, със стени, облицовани с решетки от тъмнокафяво дърво, и аквариум, в който сред гнездо от светещи сини камъни се мъдреше пластмасов оранжев замък. Барът в предната част разделяше просторния ресторант на два салона. Застанал под две фалшиви лампи от „Тифани", барманът, истински двойник на Крие Рок, наливаше халби с бира. Като видя Дийн, го поздрави дружески. Клиентите, седнали на високите столчета, започнаха да се обръщат и атмосферата тутакси се оживи.

– Хей, Бу, къде се губиш през целия уикенд?

– Жестока риза.

– Обсъждахме новия сезон и…

– Чарли смята, че трябва да импровизираш повече…

Държаха се така, сякаш го познаваха от цяла вечност, въпреки твърденията на Дийн, че е вечерял само два пъти в заведението. Като гледаше спонтанната фамилиарност, с която хората се отнасяха към него, Блу се радваше, че не е известна.

– При други обстоятелства с удоволствие бих си поговорил с вас за спорта, но съм обещал на годеницата ми, че ще посветя тази вечер единствено на нея. – Дийн я прегърна през раменете. – Имаме годишнина и всички знаете колко са сантиментални жените при такива поводи.

– И каква годишнина имате? – поинтересува се двойникът на Крие Рок.

– Цели шест месеца, откакто моята любима ме излови, упои и завлече у дома. Мъжете се разсмяха. Дийн я поведе покрай бара към дъното на ресторанта.

– Аз съм те? – удиви се Блу. – И откога се отказа от битието си на янки?

– Откакто станах плантатор от Юга. Това автоматично ме превръща в гражданин на Севера и на Юга.

Невисока стена, също украсена с кафяви дървени решетки и редица с бутилки „Кианти", отделяше ресторанта от бара. Дийн насочи спътницата си към една свободна маса и издърпа стола.

– Забеляза ли онези стари момчета на бара? Единият е окръжен съдия, онзи як здравеняк е директорът на гимназията, а плешивият е открит хомосексуалист и фризьор. Обичам Юга.

– Ексцентриците тук са си у дома, гарантирам ти го. – Тя се пресегна през масата, застлана с червена мушама, към панерчето за хляб и грабна пакет солети. – Изненадана съм, че те обслужват. Сигурно Нита Гарисън е станала небрежна.

– Намираме се извън града и тя не е собственик на този ресторант. Освен това, изглежда, и за нея важи правилото: „колкото по-малко знаеш, толкова по-спокойно спиш", и предпочита да е в неведение за някои неща.

– Наистина ли смяташ да й пратиш адвоката си?

– Още не съм решил. Хубавото е, че сигурно ще спечеля. Лошото е, че ще отнеме месеци.

– Няма да рисувам Танго.

– Дяволски си права, няма да го рисуваш.

Блу заряза солетите. Макар че беше понеделник вечер, три четвърти от масите бяха заети и по-голямата част от клиентите я зяпаха с неприкрито любопитство. Не беше трудно да разбере защо.

– Изглежда доста оживено за понеделник вечер.

– Тук няма голям избор от заведения. В понеделник вечер можеш да посетиш или „Барн

Грил", или сбирката на кръжока по изучаване на Библията във втората баптистка църква. Или сбирката май беше във вторник. Разписанието на сбирките на Библейския кръжок е по-сложно, отколкото фокусите по линията на защитата на „Старс".

– Харесва ти тук, нали? И не само фермата. Животът в малкия град.

– Различно е.

Появи се сервитьорката с менюто. Слабото недоволно лице тутакси се оживи от сияйна усмивка, предназначена единствено за Дийн.

– Казвам се Мари и тази вечер ще ви обслужвам.

Блу от все сърце съжали, че няма закон, който забранява на всички, работещи в заведение, в което има шишета сос „Табаско" върху масите, да се представят на посетителите.

– Приятно ми е да се запознаем, Мари – изрече провлечено Дийн Селяндура. – Кое е най-вкусното, което ще ни предложиш тази вечер?

Без да обръща никакво внимание на Блу, Мари изреди ястията. Дийн си избра пиле на скара със салата. Блу се спря на пържена морска котка с нещо, което се наричаше „мръсни картофи" и се оказа картофено пюре със сметана и гъби, полети обилно със сос грейви. Докато тя унищожаваше лакомо порцията си, Дийн си похапваше пилето без кожа с гарнитура печен картоф, който намаза с малко краве масло. Отказа десерт и през цялото време си бъбреше дружески с цялата върволица местни футболни запалянковци, които не спряха да прекъсват вечерята им. На всички представяше Блу като своя годеница.

Когато най-сетне останаха сами за няколко минути, Блу, която се наслаждаваше на огромното парче шоколадов пай, вдигна глава и попита:

– Интересно, как смяташ да обясниш разваления ни годеж, след като си замина?

– Никак. Що се отнася до този град, аз ще остана сгоден, докато не изникне основателна причина да не бъда.

– Която навярно ще изникне в лицето на някоя фантастична двайсетгодишна празноглава красавица, невероятно надарена физически.

Дийн се втренчи в десерта и.

– Чудя се къде всичката тази храна?

– Не съм яла от закуска. Говоря сериозно, Дийн. Наистина искам да зная. Не можеш да развалиш годежа, като ми натресеш някоя фатална болест или заявиш, че си ме хванал на калъп с друг мъж. Или жена – побърза да добави. – Обещай ми.

– Питам само от похотливо любопитство – била ли си някога с жена?

– Престани да шикалкавиш. Искам да ми дадеш дума.

– Добре, ще кажа, че ти си скъсала с мен.

– Сякаш някой ще ти повярва. – Тя загреба щедро от пая. – Случвало ли ти се е?

– Кое? Да скъсат с мен? Разбира се.

– Кога?

– Преди време. Не помня точно.

– Никога. Обзалагам се, че никога не са те зарязвали.

– Разбира се, че са. Сигурен съм. – Младият мъж отпи от бирата си и се замисли. – Спомних си. Анабел ме заряза.

– Съпругата на агента ти? Струва ми се, че ти ми каза, че никога не си излизал с нея.

– Не съм. Тя заяви, че съм незрял, което признавам, че по онова време беше вярно, и отказа да се среща с мен.

– Не виждам как това може да се квалифицира като „зарязване".

– Хей, а какво друго може да бъде?

Тя се ухили, той й се усмихна в отговор и нещо в нея се разтопи ведно с последната хапка от шоколадовата наслада. Блу се извини набързо и се запъти към дамската тоалетна.

И от този миг бедите започнаха.


***


Беше забелязала жената по-рано – мършава, с мрачна физиономия, със силен грим и боядисана черна коса. Тя и придружителят й, приличащ на мечка гризли, се наливайки се здравата през цялата вечер. За разлика от болшинството клиенти в ресторанта, нито един от двамата не приближи към Дийн. Вместо това жената не сваляше пронизващия си поглед от Блу. И когато Блу мина покрай тяхната маса, жената я заговори с пиянско заваляне:

– Я ела тук, малка Пий Уий, да си поговоря с теб.

Блу не й обърна внимание и влезе в тоалетната. Тъкмо заключи кабината, когато външната врата се разтвори с трясък и се разнесе същият войнствен глас:

– К'во става, малката? Мислиш се за прекалено важна, за да говориш с мен?

Блу тъкмо се канеше да й обясни, че не говори с пияници, когато се чу познат мъжки глас:

– Остави я на мира. – Чаровникът Дийн бе заменен от генерал, изискващ пълно подчинение.

– Само ме докосни, задник такъв, и ще запищя, че ме изнасилваш – озъби се жената.

– О, не, няма да стане. – Блу излезе с твърда стъпка от кабината. – Какъв ти е проблемът? Жената стоеше до мивката, осветена от ярката жълта светлина. Широкоплещестата фигура на

Дийн запълваше отвора на вратата от лявата й страна. Презрителната гримаса на непознатата, предизвикателно издаденото бедро, навитата на кок боядисана суха коса свидетелстваха, че е озлобена на целия свят и е решена да стовари всичките си нещастия на Блу.

– Проблемът ми е, че мина с навирен нос покрай мен. Блу опря ръка на кръста.

– Госпожо, вие сте пияна.

– И к'во от туй? Цяла вечер се правиш на важна, сякаш си нещо повече от всички жени тук, само защото си пипнала господин Голяма надувка.

Блу пристъпи напред, но ръката на Дийн се стрелна, обви се около кръста й и я дръпна назад.

– Недей. Не си струва да си губиш времето с нея.

Блу нямаше намерение да се бие с пияната жена, искаше само да я осветли по някои въпроси.

– Пусни ме, Дийн.

– Криеш се зад гърба на голямото си лошо гадже? – подметна жената подигравателно, когато Дийн повлече Блу към вратата.

– Не е нужно да се крия зад никого – отвърна Блу и пристъпи напред, като се опита да избута ръката му. Ръката не помръдна.

Мечката гризли, компаньонът на непознатата, се извиси в рамката на вратата. Имаше гръден кош като на варел, квадратна челюст и бицепси, приличащи на татуирани бурета за бира. Но жената не виждаше никой друг, освен Блу.

– Тузарското ти приятелче го е страх да не изядеш тупаника и да не може да те чука довечера.

Дийн се намръщи в огледалото.

– Госпожо, вие сте сквернословещо, жалко подобие на човешко същество – процеди отвратено.

Някой в тълпата, струпала се зад гърба на гризлито, разтвори вратата докрай, за да не изпуснат нещо от задаващото се зрелище. Гризлито се наведе напред.

– Какво правиш тук, Карън Ан?

– Ще ви кажа какво прави – отвърна му Блу троснато. – Опитва се да ме предизвика, защото е прецакала живота си и иска да си го изкара на някой друг.

Жената сграбчи ръба на умивалника, за да не падне.

– Аз си печеля честно парите, кучко. От никого не вземам подаяния. Колко пъти ти се е налагало да го духаш на Важната клечка, за да си платиш вечерята?