– Нима?

Той я завъртя, докато изпиваше с поглед влажната мека шия на онова място, където косите й се разделяха, нежната извивка на тесните й рамене.

– Не зная… Мислила ли си да потърсиш сексуален терапевт? По дяволите, можем заедно да го посещаваме.

Тя се ухили.

– За последен път чух нещо подобно, когато бях на петнайсет, и едно момче искаше да ми бръкне в гащичките. Отново се чувствам като дете. Не, почакай. Ти си като дете.

– Имаш право. – Той я докосна по рамото с показалец и се усмихна доволно, когато кожата й настръхна. – Защо да ходим на терапевт, когато можем още тук и сега да излекуваме тази дисфункция?

– Пропастта. Постоянно забравяш пропастта помежду ни. Помниш ли? Ти си прекрасен и безполезен, а аз – умна и трудолюбива.

– Това се нарича химия.

Тя изсумтя презрително и Дийн усети, че отново се е уловил в капана. Вместо да се съсредоточи върху основната цел, не можа да устои на поредния словесен двубой. Тактическа грешка, която никога не би допуснал, ако имаше поне малко истински опит в съблазняването на жени. По дяволите. Досега беше достатъчно само да поздрави и да пусне в ход чаровната си усмивка. Младият мъж се намръщи.

– Какво ще кажеш да спреш с остроумията и да се приготвиш за срещата?

– Нима имаме среща? Той посочи торбите.

– Избери си какво да облечеш.

– Купил си ми дрехи?

– Нали не мислиш, че ще ти позволя сама да пазаруваш? Блу завъртя очи.

– Голям си женчо.

– Май не е зле да попиташ отбраната на „Пакърс" по въпроса. – Крайно време беше да й напомни кой командва парада. Сложи ръце върху колана на панталоните си. – Или може би ще предпочетеш да надзърнеш под душа и сама да се увериш? – Разкопча копчето.

Тя се вторачи право в голлинията. Дийн се заигра с ципа. Изглежда, войнствената девица не можеше да вдигне глава, а когато най-сетне го стори, снизходителната му усмивка, с която удостояваше новаците в отбора, когато започнат прекалено да се перчат, й подейства като плесник. Гордият победител влезе в банята.


***


Блу гледаше втренчено найлоновата завеса, която се спусна след него. Този мъж беше истински дявол. Пръстите я сърбяха да смъкне кърпата, да се пъхне под душа при него… и да става каквото ще! Дийн беше единствената й възможност в този живот да играе с професионалистите и ако майка й не бе избрала точно този момент да изпразни банковата й сметка, младата жена може би щеше да преодолее отвращението си към безсмисления секс и да склони на еднократно посещение в мъжката съблекалня.

Изрита торбите настрани, геройски устоявайки на изкушението да надникне вътре и да види какво бе купил. Облече чисти джинси и изпраната черна тениска без ръкави. Постара се, доколкото можа, да изсуши косата си във втората баня, завърза я на опашка и след кратък размисъл си сложи малко спирала на миглите и мацна гланц върху устните.

Слезе долу, за да го чака на верандата. Ако бяха истинска двойка, можеше да се излегне на леглото и да го гледа, докато той се облича. На какво великолепно зрелище щеше да се наслади! Блу въздъхна със съжаление и зарея поглед към буренясалото пасбище. Догодина по това време тук щяха да пасат коне, но тя нямаше да е наоколо да ги види.

Дийн беше готов за нула време, но когато излезе на верандата, между пръстите му висеше прозрачна бледолилава блузка. Преметна мълчаливо дрешката от едната ръка в другата, оставяйки я да говори сама за себе си. Малките сребристи мъниста искряха на лъчите на късното следобедно слънце като мехурчета пяна върху бледолилаво море. Платът се полюшваше като часовник на верижка от пръстите на хипнотизатор.

– Проблемът е – поде той, – че сигурно нямаш подходящ сутиен. В клубовете съм виждал момичета с такива блузки, но сутиените им бяха с дантелени презрамки. Може би в някой контрастен цвят. Мисля, че в случая розовият ще подхожда. – Поклати глава. – Ау, по дяволите, май засрамих и двама ни. – Без ни най-малко да изглежда засрамен, нахалникът размаха лилавото творение по-близо до лицето й. – Исках да ти купя нещо с шипове и кожа, но дори и наоколо да има садо-мазо магазин, кълна се, че не успях да го открия.

Тя бе влязла в Райската градина, само че този път Адам държеше предателската ябълка.

– Махай се.

– Ако те е страх да разкриеш пред света собствената си женственост, ще те разбера.

Блу беше уморена, гладна и навярно преливаше от самосъжаление, иначе нямаше да се улови на въдицата.

– Чудесно! – изсъска и грабна лилавото изкушение. – Но скъпо ще си платиш за това! Когато се качи горе, тя смъкна ядно мъжката тениска и нахлузи през глава блузата на Сатаната.

Чу се тихо шумолене, когато фината материя се спусна меко до колана на джинсите. Тънките презрамки обвиха раменете й. Той се оказа прав – презрамките на сутиена се виждаха. Разбира се, че ще е прав, нали беше експерт по дамско бельо! За щастие, сутиенът й беше бледосин и при все че презрамките не бяха дантелени, не бяха и бели, което дори и тя знаеше, че щеше да се сметне за непростим моден гаф от господин Вог, който я очакваше на верандата.

– В една от торбите има пола – подвикна той от подножието на стълбите, – в случай че се решиш да се избавиш от джинсите.

Без да му обръща внимание, Блу изрита сандалите, нахлузи износените черни боти и се спусна по стълбите.

– Това е детинско – заяви той, като огледа ботите.

– Ще тръгваме ли, или не?

– Досега никога не съм срещал жена, която толкова се страхува да бъде женствена. Когато посетиш онзи психиатър…

– Не започвай пак – сряза го Блу. – Сега е мой ред да карам. – Вдигна ръка с дланта нагоре и едва не се задави, когато той без възражение й връчи ключовете.

– Разбирам – кимна Дийн. – Трябва да затвърдиш мъжествеността си.

Днес беше натрупал твърде много точки в своя полза в словесните им двубои, но тя беше твърде развълнувана от идеята, че ще седне зад волана на ванкуиша, така че остави и този път да му се размине.

Колата се оказа истинска мечта. Блу го наблюдаваше, докато шофираше, но той се намръщи само два пъти, когато тя не успя да превключи плавно скоростите.

– Отиваме в града – заяви той, когато стигнаха до магистралата. – Преди да хапнем, искам да направя едно не особено дружеско посещение на Нита Гарисън.

– Сега?

– Нали не вярваш наистина, че ще позволя тази история с бойкота да й се размине току-така? Не е в моя стил, Блубел.

– Явно нещо не разбирам, но не мисля, че аз съм най-подходящата компания за тази визита при Нита Гарисън.

– Точно заради това ще ме чакаш в колата, докато очаровам стария прилеп – осведоми я той, протегна изневиделица ръка и започна да си играе с крайчеца на ухото й. Ушите й бяха особено чувствителни и колата едва не излетя от шосето. Тъкмо отвори уста, за да му заповяда да държи ръцете си по-далеч, когато той плъзна нещо в малката дупчица. Блу погледна в огледалото за обратно виждане. Една пурпурна капчица весело й намигна.

– Това е аксесоар – поясни Дийн. – Ще сложа другата, когато спрем.

– Купил си ми обици?

– Наложи се. Боях се, че ще се издокараш със стоманени гайки.

Ето че най-неочаквано се сдоби с моден стилист, при това не беше Ейприл. Запита се дали той осъзнава приликата с майка си? Подобни противоречия я привличаха още повече към него. Един мъж, излъчващ такава силна мъжественост, не би трябвало толкова много да обича красивите неща. Би трябвало да си пада по спортни джаджи. Ненавиждаше, когато хората не пасваха на стереотипите. Подобни изключения внасяха хаос в живота.

– За съжаление, камъните не са истински – продължи Дийн. – В тукашните магазини нямах голям избор.

Истински или не, на нея й харесваха.

Внушителната къща на Нита Гарисън се издигаше на сенчеста улица, на две преки от центъра на града. Изградена от същия жълтеникавокафяв камък като банката и католическата църква, тя имаше нисък четирискатен покрив и величествена фасада в италиански стил. Каменни корнизи увенчаваха деветте големи двойни прозореца – четири на първия етаж и пет на горния. Прозорецът в средата беше по-широк от останалите. Моравата беше отлично поддържана, с идеално прави лехи, в които растяха безмилостно окастрени декоративни храсти.

Блу спря колата пред портата.

– Уютно като в затворнически двор.

– Отбих се по-рано, но тя не си беше вкъщи. – Ръката му докосна тила й, а палецът му се плъзна по бузата, докато пъхаше другата обица в дупката. Младата жена потръпна. Усещането беше по-интимно от секс. Насили се да се отърси от магията.

– После ще ти ги дам назаем, ако искаш малко да ги поносиш. Вместо да отвърне подобаващо на заяждането, той потри нежно крайчеца на ухото й между пръстите си.

– Много мило.

Когато я пусна, тя имаше чувството, че ще умре от похот. Той отвори вратата и слезе, но веднага се наведе и я изгледа многозначително.

– Надявам се, че когато се върна, колата още ще си е на мястото. Блу подръпна едната пурпурна обица.

– Нямам намерение да бягам. Ако ми стане скучно, може само да пообиколя набързо квартала.

– По-добре недей. – Насочи към нея показалец като дуло на пистолет.

Блу се облегна на удобната седалка и го проследи с поглед, докато вървеше по пътеката към входната врата. Завесата на ъгловия прозорец потрепна. Младият мъж натисна звънеца и зачака. Когато никой не отвори, той отново го натисна. Отново нищо. Потропа по вратата с кокалчетата си. Блу се намръщи. На Нита Гарисън това никак нямаше да й хареса. Нима бе забравил как преди четири дни проклетата старица бе уредила да я арестуват?

Дийн слезе по предните стъпала, ала облекчението на Блу тутакси се смени с тревога, защото, вместо да се откаже и да си тръгне, той заобиколи зад ъгъла на къщата. Само защото Нита беше възрастна и жена, той си въобразяваше, че може да й досажда и да я тормози. Навярно старата драконка вече беше призовала личната си полицейска гвардия. Гарисън не беше Чикаго. Гарисън беше въплъщение на кошмара на янките – малък южняшки град със собствени правила и порядки. Дийн щеше да се озове в затвора, а Блу да се лиши от очакваната вечеря. Прониза я не по-малко тревожна мисъл. Щяха да конфискуват красивата му кола.