Хийт, наречен Питона заради навика му да поглъща враговете си цели, изви устни в змийска усмивка. Той беше хубавец, на ръст горе-долу като Дийн, с диплома от университет от Бръшляновата лига[15] и манталитет на уличен побойник.

– Бу ми споделя всичко, Анабел. Като изключим теб, той е най-добрият ми приятел. Дийн изсумтя недоволно.

– Дълбочината на твоето приятелство, Хийтклийф, изцяло зависи от големината на хонорара ти.

– Сега те улови натясно, Хийт – заяви жизнерадостно Анабел и се извърна към Дийн. – Между нас да си остане, ти го подлудяваш. Прекалено си непредсказуем.

Хийт притисна към рамото си спящата им дъщеричка.

– Хайде, хайде, Анабел, никакви задушевни разговори в присъствието на крайно ненадеждните ми клиенти.

Дийн обичаше тази двойка. Е, по-точно обичаше Анабел, но осъзнаваше, че професионалната му кариера до голяма степен зависеше от Хийт и не би могъл да попадне в по-добри ръце.

За съжаление, щом надушеше нещо интересно, Анабел се превръщаше в истинска ловна хрътка.

– Никога не си бил толкова разсеян, Дийн. Отслабнала съм с два килограма, а ти дори не забеляза. Какво става? Коя е тя?

– Нищо не става. Ако искаш да тормозиш някого, насочи се към онзи клоун там. Знаеш ли, че възнамерява да отмъкне петнайсет процента от онази одеколонова сделка?

– Искам нова кола – осведоми го Анабел. – А сега престани да го увърташ. Срещнал си някоя.

– Анабел, заминах от Чикаго преди по-малко от две седмици и докато не пристигнах във фермата, почти не съм слизал от колата. Как бих могъл да срещна някого?

– Не зная, но мисля, че си срещнал – не се предаваше Анабел и пусна босите си крака на пода. – А това не бива да се случва, когато не съм наблизо, за да надзиравам какво става. Ти се впечатляваш прекалено много от лъскава външност и красиво личице. Не казвам, че си ограничен и лекомислен, защото не е вярно. Просто винаги те привличат празноглави хубавици, а сетне се разстройваш, когато не оправдаят очакванията ти. Макар че успях да намеря страхотни партньори за някои от кандидатките, които ти отхвърли.

Дийн отлично виждаше накъде клони този разговор и се опита да смени темата.

– И така, Хийт, Фийби успя ли вече да подпише договор с Гари Кандлис? Кевин май спомена, че работата е уредена.

Но Анабел едва започваше да набира скорост.

– И когато ти намирам идеалната половинка, ти дори не й даваш шанс. Виж какво стана с Джули Шъруин.

– Хайде, започва се – промърмори Хийт.

– Тя е умна, успяла, красива – продължи Анабел, без да обръща внимание на мъжа си. – Една от най-милите жени на този свят, но ти я заряза само след две срещи!

– Зарязах я, защото тя приемаше буквално всичко, което кажех. Признай си, Анабел, че това е малко смущаващо. Толкова я изнервях, че горката не можеше да хапне почти нищо, не че беше много яшна. Раздялата ни беше акт на милосърдие.

– Просто ти въздействаш така на жените. Зная, че не го правиш нарочно, но това е истината. Всичко е заради външния ти вид. С изключение на Хийт, ти си най-трудният ми клиент.

– Аз не съм ти клиент, Анабел – възрази Дийн. – Не ти плащам нито цент.

– Правя го от добро сърце, нещо като благотворителност – изчурулика тя. Изглеждаше толкова доволна от себе си, че Дийн и Хийт прихнаха.

Дийн грабна от малката масичка ключовете за колата, която бе наел.

– Виж, Анабел. Върнах се в града за уикенда, за да събера някои вещи, които да изпратя във фермата, и да се оправя с всички задачи, които твоят съпруг е струпал на главата ми. В живота ми не става нищо разтърсващо и необичайно.

Опашата лъжа.

Докато пътуваше към аерогарата, Дийн си мислеше за Блу и се дивеше колко лесно се бе предал на тъмните сили. И заради какво? Отмъкването на онази стотачка от портмонето й все още не означаваше, че тя ще остане във фермата. Ако си наумеше да си тръгне, нищо нямаше да я спре, дори и перспективата да спи на пейка в парка. Беше останала толкова дълго заради всичките събития, които се бяха случили. Той се надяваше, че Ейприл с успяла да я замъкне през уикенда на онези антикварни разпродажби в Ноксвил, защото никак не му се искаше, когато се върне във фермата, Блу да я няма.


***


В понеделник сутринта Блу седеше на стъпалата на верандата, стиснала между длани втората си чаша с кафе. Опитваше се да си придаде спокоен, невъзмутим вид, докато Дийн се приближаваше по алеята към нея. Сутринта, като влезе в кухнята, тя зърна ключовете от колата му върху барплота, но той не дойде във фургона и сега го виждаше за пръв път, откакто бе заминал в петък.

Беше яхнал сив велосипед бегач, последна дума на техниката, който не би посрамил и Ланс Армстронг[16] насред Елисейските полета. Изглеждаше великолепно, като пришелец от бъдещето или актьор от някоя грандиозна научнофантастична продукция. Слънчевата светлина се отразяваше от сребристия шлем с аеродинамична форма, а силните мускули на краката му изпъкваха под плътно прилепналите велосипедни шорти в електриковосиньо.

Неустоимият чаровник стигна до края на старата тухлена пътека. Едва минаваше осем, но съдейки по капчиците пот, блестящи на шията му, и влажните петна по зелената мрежеста тениска, очертаваща невероятните му гърди, явно бе навъртял доста километри. С огромно усилие на волята Блу успя да се окопити и кимна нехайно към велосипеда.

– Готина играчка. Откога въртиш педалите?

– Доста надути приказки за някой, който прилича на стайно цвете. – Преметна крак през рамката и забута колелото към нея. – Реших, че е крайно време да престана да си пилея времето в тъпи игрички и отново да вляза във форма.

– Да не би да не си във форма? – слиса се Блу.

– Да кажем, че съм се отпуснал малко повечко, отколкото се полага след края на сезона. – Дийн свали шлема и го окачи на една от дръжките на кормилото на велосипеда. – Реших да превърна онази задна спалня в стая за фитнес. Не искам да се появявам на тренировъчния лагер напълнял, с отпуснати мускули.

– Според мен нямаш причина за подобни тревоги.

Дийн се усмихна и прокара пръсти през потните, прилепнали към главата коси, което тутакси му придаде секси вид.

– Ейприл ми изпрати по имейла снимки с картините и антиките, които двете сте открили този уикенд в Ноксвил. Благодаря ти, че си отишла с нея. Избраните неща ще паснат чудесно на новите мебели, които съм поръчал.

Блу сериозно бе обмисляла идеята да зареже гордостта си и да помоли Ейприл за малък заем. В такъв оживен град като Ноксвил нямаше да е трудно да си намери клиенти и за нула време щеше да си върне дълга. Но не обели и дума за пари. Също като дете, което си играе с кутийка кибрит, тя се върна във фермата. Искаше да види какво ще се случи по-нататък.

– Е, как мина твоят уикенд? – попита тя, като успя да остави чашата настрани, без да разлее кафето.

– Изпълнен с алкохол и див секс. А твоят?

– Почти същото. Дийн отново се усмихна.

– Отлетях до Чикаго. Трябваше да се погрижа за някои делови въпроси. А в случай че се интересуваш, Анабел беше единствената жена, с която се видях, докато бях там.

Интересуваше се, и още как.

– Сякаш ми пука – сви устни младата жена.

Той извади бутилка вода от багажника на велосипеда и кимна към обора.

– Поръчах в магазина да доставят два велосипеда. Вторият е по-малък, хибрид. Можеш да го караш, когато поискаш.

За по-голяма убедителност, тя стана и го удостои с най-суровия си поглед.

– Щях да ти благодаря горещо за великодушието, но благодарността ми пресъхна, когато открих, че от портмонето ми са изчезнали курвенските ми пари. Случайно да знаеш нещо за това?

– Да, извинявай. – Той сложи крак на долното стъпало и отпи от бутилката. – Трябваха ми дребни.

– Две петдесетачки не са дребни.

– В моя свят са – сви рамене Дийн и завинти отново капачката на бутилката.

– Направо си противен. Трябваше да остана в Ноксвил.

– И защо не го направи?

Тя слезе с непринудено ленива походка по стълбите, или поне се надяваше да изглежда такава.

– Защото се надявам Джак да се върне. Като говорим за шансове, такъв се пада веднъж в живота. Почти съм сигурна, че ще успея да събера смелост да го помоля за автограф.

– Боя се, че ще си прекалено заета за подобни глупости. – Измери я с дълъг многозначителен поглед. – Да ме задоволяваш в леглото, е тежка работа на пълен работен ден.

Картината, проблеснала в съзнанието й, беше толкова заслепяващо жарка, че Дийн и велосипедът му бяха изминали почти половината път до обора, когато тя най-сетне си възвърна дар словото.

– Хей, Дийн.

Той я изгледа през рамо, а тя закри с длан очи от слънцето.

– Ако говореше сериозно преди малко, не забравяй да ме предупредиш предварително, за да си освободя три минути в календара с ангажиментите.

Той не се засмя. Не че тя го очакваше. Но не очакваше и че ще я погледне така, като че ли националният химн току-що бе свършил и двамата започваха съвършено нова игра.


***


Малко по-късно, докато разтребваше кухнята, Блу чу шума от заминаващата кола на Дийн. Появи се Ейприл, облечена в стари дрехи, понесла купчина найлонови постелки.

– Явно в петък Дийн не е успял да се свърже с предприемача – рече тя, – защото тази сутрин не се появи никой от работниците. Но аз не смятам да стоя цял ден със скръстени ръце и да чакам кога ще се заемат с кухнята. Имам достатъчно боя. Искаш ли да помогнеш?

– Разбира се.

Двете едва се бяха захванали за работа, когато Ейприл излезе навън, за да проведе още един от тайнствените си разговори. Като се върна, зареди в плейъра диска на Гуен Стефани и когато гръмна „НоПаБаск ОМ", стана ясно, че танцувалните умения на Ейприл далеч надвишаваха бояджийския й опит, затова Блу се нагърби с ръководната роля.

Когато свършиха с подготвителната работа, чуха двигателя на приближаваща се кола и няколко минути по-късно Джак Пейтриът влезе с плавна походка в кухнята, облечен в изтъркани джинси и плътно прилепнала тениска с логото ИЗПЕПЕЛЯВАЩ от последното му турне. Блу не очакваше той да се върне и се препъна във въздуха. Той я подхвана малко преди тя да настъпи мечето за боядисване. Ейприл, която кършеше снага в неприлични извивки под звуците на „Бейби, върни се", мигом застина. Джак пусна Блу да стъпи на пода.