Тя започна да си тананика песента от „Спийд Рейсър".

Като не поглеждаше Джак, успя да му поднесе палачинките, без да ги изсипе в скута му. Дийн ядеше прав, подпрял бедра на барплота. Разговаряше с нея, докато се хранеше, като от време на време отправяше и някой и друг коментар към Джак, за да не може никой да го обвини, че пренебрегва баща си. Тутакси разпозна стратегията, тъй като самата тя често я използваше. Не позволявай на никого да види болката ти. Не й се нравеше, че толкова добре го разбираше.

Тъй като не можеше да си представи, че ще яде палачинки, седнала срещу Джак Пейтриът, тя също си хапваше права. Задната врата се отвори и влезе Ейприл. Беше облечена в каки панталони, коралово горнище, украсено с панделка, и сандали във всички цветове на дъгата. След нея се появи Райли. Влажната й кестенява коса бе разделена в средата и прибрана от челото с прозрачно сини шноли, които навярно Ейприл бе подбрала. Новата прическа подчертаваше прекрасните й кафяви очи с цвят на карамел. Беше заменила вчерашната тениска „Фокси" с черна, също толкова тясна, върху която отпред се мъдреха нацупени, силно начервени дамски устни. Дийн се обърна и побърза да се шмугне отново в килера. Райли видя баща си и се закова на място.

Джак стана и безпомощно се втренчи в дъщеря си, очевидно не знаейки какво да прави.

– Ето те и теб.

Райли се зае да доизлющи и последните остатъци от лака по ноктите си.

– Направих палачинки – оповести Блу жизнерадостно. Ейприл се стараеше да не гледа към Джак.

– Ние закусихме овесена каша.

– Надявам се, че си благодарила на Ейприл – изрече благовъзпитано мъжът, който някога беше изритал барабан през сцената и бе казал на полицай да се шиба.

Дийн излезе от килера, понесъл в ръка напълно ненужно бурканче с фъстъчено масло. Навярно за пръв път се намираше в една и съща стая с двамата си родители. Стоеше неподвижно, с каменна физиономия. При все че той не се нуждаеше от ничия закрила, Блу отиде при него и го прегърна през кръста.

Джак бръкна в джоба си.

– Ще се обадя на Франк да дойде да ни вземе.

– Не искам да тръгвам – смотолеви Райли и додаде по-твърдо, когато той извади мобилния си: – Аз… няма да тръгна.

Баща й вдигна глава.

– Какви ги говориш? Вече и без това изпусна една седмица в училище. Момичето вирна брадичка.

– Лятната ваканция започва следващата седмица, а аз съм написала всички реферати. Ава ще ги предаде.

Очевидно Джак напълно бе забравил за това, но се опита да го прикрие.

– Леля Гейл те очаква. Записала ви е за онзи лагер и двете с братовчедка ти заминавате след две седмици.

– Не искам да ходя на лагер! Там е тъпо и Тринити ще подучи всички да ми се подиграват. – Пусна на пода розовото яке и раницата. По страните й избиха яркочервени петна. – Ако се опиташ да ме накараш да отида насила, аз ще… просто отново ще избягам. И този път няма да ме откриеш.

Неочакваното непокорство на дъщеря му стъписа Джак, но Блу не беше изненадана. Та нали същото това момиче беше успяло да стигне от Нашвил до фермата на брат си, при това посред нощ. Мускулите на Дийн се напрегнаха под тениската и Блу разтри с пръсти гръбнака в основата на кръста му.

Джак затвори телефона.

– Виж, Райли, разбирам, че напоследък ти беше много тежко, но скоро всичко ще се оправи.

– Как?

Рок идолът явно не беше в свои води и се чувстваше странно, но се постара да си придаде компетентен вид.

– Времето лекува всичко. Все някога болката ще стихне. Зная, че обичаше майка си и…

– Не я обичах! – избухна Райли. – Тя ме смяташе за грозна и глупава и обичаше само Тринити!

– Това не е вярно – отрече Джак. – Тя много те обичаше.

– А ти откъде знаеш?

– Ами аз… просто зная и това е – заекна Джак. – И повече не желая да слушам. Ти и без това причини достатьчно неприятности и ще правиш това, което ти кажа.

– Не, няма – заяви момичето. Очите й бяха сухи, а ръцете стиснати в юмруци. – Ще се самоубия, ако ме заставиш да се върна. Ще го направя! Зная къде са хапчетата на мама. Както и на леля Гейл. Ще изгълтам всичките. И… и ще си прережа вените като по-голямата сестра на Макензи. И ще умра!

Лудия Джак се втренчи сащисано в дъщеря си. Дийн пребледня, а Ейприл подръпваше нервно сребърните си пръстени. Райли избухна в плач и се спусна към нея.

– Моля те, Ейприл! Позволи ми да остана с теб. – Ейприл инстинктивно я прегърна.

– Ейприл не може да се грижи за теб – възрази Джак сърдито. – Тя си има работа.

По страните на Райли се стичаха сълзи. Беше приковала поглед в панделката на горнището на по-възрастната жена, но говореше на баща си.

– Тогава ти остани. Остани и се грижи за мен.

– Не мога.

– Защо не? Можеш да останеш за две седмици – храбро предложи Райли и погледна умолително към Ейприл. – Ти нямаш нищо против, нали, Ейприл? Ако той остане за две седмици?

– Пристъпи нерешително към баща си. – Ти нямаш концерти или други ангажименти до септември. Чух те, когато каза, че имаш нужда да заминеш някъде, за да поработиш над новите си песни. Можеш да работиш тук. Или в малката къща на Ейприл. Там няма никой и е много тихо. Би могъл да напишеш новите си песни там.

– Малката къща не е моя, Райли – тихо вметна Ейприл. – На Дийн е. Както и тази къща. Брадичката на Райли затрепери. Откъсна поглед от Ейприл и го заби в гърдите на Дийн. Блу усети как пламти кожата му под тениската.

– Зная, че съм дебела и всичко останало – едва чуто промълви момичето. – Зная, че не ме харесваш, но аз ще бъда тиха и послушна, татко също. – Повдигна огромните си измъчени очи и този път ги впи право в Дийн. – Когато пише песни, той не обръща внимание на никого. Няма да те притеснява или да ти пречи. А аз дори мога да помагам. Например ще чистя и ще мия съдовете.

– Дийн стоеше вцепенен, а Райли завърши през сълзи: – Или… ако имаш нужда… някой да хвърля топката, за да тренираш… и разни други работи… аз може да опитам…

Дийн стисна очи. Като че ли почти не дишаше. Джак отново отвори телефона си.

– Не искам да слушам повече. Идваш с мен.

– Не, няма!

Дийн се отдръпна от Блу. Когато заговори, гласът му пресекваше, сякаш се пукаше лед.

– Не можеш ли да отделиш на момичето две шибани седмици от великия си звезден график? Райли замря. Ейприл вдигна бавно глава. Джак не помръдна.

– За бога, майка й съвсем наскоро е умряла! Тя има нужда от теб. Или ще избягаш и от нея? – Дийн осъзна какво бе изрекъл и излетя от кухнята. Толкова силно затръшна вратата, че стъклата на прозорците над мивката издрънчаха.

В единия ъгъл върху челюстта на Джак заигра мускул.

– Добре, Райли, имаш една седмица. Една, не две. Очите на Райли се разшириха.

– Наистина ли? Мога да остана? И ти ще останеш тук с мен?

– Първо ще се върнем в Нашвил, за да вземем багажа ти. И ще трябва да ми обещаеш, че никога повече няма да се опитваш да избягаш.

– Обещавам!

– Ще се върнем в понеделник. И се постарай да спазиш обещанието си, защото ако още веднъж извъртиш подобен номер, ще те изпратя да учиш в Европа, на място, откъдето няма да ти е толкова лесно да избягаш. Не се шегувам, Райли.

– Няма! Обещавам!

Джак пъхна мобилния телефон в джоба си. Райли огледа кухнята, сякаш я виждаше за пръв път. Ейприл пристъпи до Блу.

– Върви да видиш дали Дийн е добре – помоли тихо.

13.

Блу най-после откри Дийн сред бурените и храсталаците зад обора. Беше опрял ръце на бедрата си и се взираше в ръждясалия корпус на червения пикап. През зеещата дупка на мястото на някогашната врата до шофьора се виждаха пружини, изскочили от останките от тапицерията. Две водни кончета потрепваха над изгнилото дърво, оголените джанти и неидентифицираните части от селскостопански машини, нахвърляни в каросерията на пикапа. Блу мина по пътечката, която той беше утъпкал сред буренаците. Когато се приближи, видя останки от птиче гнездо, свито върху оста на волана.

– Разбирам колко си изкушен да размениш своя ванкуиш за тази интересна находка – рече тя, – но аз определено съм против.

Той отпусна ръце и вдигна глава към нея. В погледа му се четеше мрачно отчаяние.

– Става все по-добре и по-добре, нали?

– Няма нищо по-ефикасно за повишаване на адреналина от една мажа драма – обяви младата жена бодро, обуздавайки желанието си отново да го прегърне през кръста. – Джак каза на Райли, че ще остане една седмица – додаде тихо. – Но за уикенда ще я заведе в Нашвил. Ще видим дали той ще се върне.

Лицето на Дийн се сгърчи.

– Мамка му, как се случи всичко това? През всичките тези години го държах далеч от мен, а ето че сега само за няколко секунди всичко прецаках.

– Мисля, че беше чудесен – възрази тя. – И забележи, че това го казва човек, който обича да изтъква недостатъците ти.

По лицето му нямаше дори помен от усмивка. Той изрита ядно ръждясалата броня.

– Да не мислиш, че направих услуга на Райли?

– Така мисля. Ти се застъпи за нея.

– Само й навлякох още неприятности. Джак не го е грижа за нищо друго, освен за кариерата му. И сега, по моя вина, Райли я очаква поредното разочарование.

– Тя е прекарала с него много повече време, отколкото ти, така че вероятно го познава доста добре. Не ми се вярва да очаква много от него.

Дийн грабна едно парче изгнило дърво и го метна в каросерията на пикапа.

– По-добре кучият син да не ми се мярка много пред очите. Не искам да имам нищо общо с него.

– Сигурна съм, че той най-малко иска да демонстрира присъствието си тук. – Тя се поколеба, чудейки се как по-точно да се изрази, но Дийн я изпревари.

– Да не мислиш, че не съм разбрал, че аз съм истинската причина, заради която тя иска да остане тук? Момичето много отдавна се е отказало от Джак. Трябваше да си замина в мига, в който видях Ейприл да излиза през входната врата.