– Само с теб. Имам алергия към крема, с който се плескаш. Дрезгавият му смях наруши тишината на топлата южняшка нощ.


***


Когато Дийн излезе от банята, Блу вече си бе легнала.

Побърза да вдигне очи от внушителната издутина на тъмнозелените трикотажни боксерки „Енд Зоун", но погледът й тъкмо стигна до плоския стегнат корем и ивицата златисти косми, сочеща пътя към Армагедон, когато той забеляза стената от възглавници, която бе издигнала по средата на леглото.

– Не смяташ ли, че е малко детинско?

Блу прекъсна с мъка съзерцанието на Градината на земните наслади.

– Стой в своята половина на леглото и утре ще ти се извиня.

– Ако си въобразяваш, че ще му позволя да види колко си незряла, дълбоко се заблуждаваш – изсъска той шепнешком, за да не събуди неканения си гостенин.

– Ще се събудя по-рано и ще ги махна – обеща младата жена, докато си мислеше с копнеж за стоте долара.

– Като вчера сутринта?

Нима едва вчера сутринта той бе пъхнал ръка в джинсите й? Дийн угаси настолната лампа с бял олющен порцеланов абажур, която Ейприл бе донесла от малката къща. Сребристите лунни лъчи проникваха в стаята, рисувайки по тялото му светлини и сенки. Докато приближаваше към леглото, Блу си напомни, че той е играч и това за него беше поредната игра. Отказвайки му, тя все едно бе размахала зеления флаг, давайки началото на мача.

– Не си чак толкова неустоима. – Дийн отметна завивките и легна. – Знаеш ли какво си мисля? – Подпря се на лакът и я изгледа сърдито над стената от възглавници. – Мисля, че ти се страхуваш от себе си. Боиш се, че няма да можеш да откъснеш ръце от мен.

Той я предизвикваше. Искаше да я въвлече в словесен двубой, ала размяната на хапливи и остроумни реплики приличаше на любовна прелюдия и тя преглътна всички духовитости, намиращи на езика й.

Той се отпусна по гръб… и пак се надигна.

– Няма да търпя това! – С един елегантен замах на ръката помете възглавниците и от стената на целомъдрието не остана нищо.

– Почакай!

Блу се опита да седне, но тежестта му я притисна върху матрака. Младата жена се подготви за нова атака, но явно бе забравила с кого си има работа. Устните му докоснаха нежно нейните и за втори път днес тя опита вкуса на целувките му.

Реши да не се противи известно време и да се остави на усещането – той се целуваше прекалено добре – но само за няколко минути.

Ръката му се плъзна под тениската й и палецът му намери щръкналото зърно. Тя се наслаждаваше на вкуса на паста за зъби и грях. По тялото й се разля топлина. Възбуденият му член се притисна към бедрото й.

Игра. Това бе само една игра.

Дийн сведе глава и засмука зърното й през тениската. Докато дрехите й бяха на нея… Той дълго я измъчва сладко със сгорещения влажен памучен плат, преди да пъхне ръка между бедрата й, притискайки длан до тънката материя на гащичките. Коленете й бавно се разтвориха. Той си играеше лениво, дразнеше я, като че ли разполагаха с цялото време на света. Ала играта продължи прекалено дълго. Главата й се отметна безсилно назад. Лунната светлина затрептя и сетне се пръсна на хиляди сребристи парченца. През собствения си приглушен вик Блу различи смътно тих ответен стон и почувства как той целият потрепери. Когато дойде на себе си, усети влага между краката си.

Дийн изруга, претърколи се от нея, скочи от леглото и изчезна в банята. Тя остана да лежи неподвижно – отмаляла, задоволена, сърдита и проклинайки слабостта си. Дотук със стоманената й воля.

Той най-после излезе от банята. Гол.

– Да не си посмяла да кажеш и една дума! – разнесе се тихото му ръмжене. – От петнайсетгодишен не съм преживявал подобен срам!

Блу го изчака да си легне, подпря глава на лакът и се втренчи в него.

– Хей, Спийд Рейсър[14]… – Наведе се и докосна устните му с бърза небрежна целувка, с която му даваше да разбере, че случилото се не означаваше нищо за нея. – Дължиш ми още една стотачка.

На сутринта я събудиха птиците. С цел избягване евентуално среднощно гушкане, младата жена се постара да лежи колкото е възможно по-далеч от него, в другия край на леглото, дори кракът й висеше от ръба. Измъкна се тихо от леглото, за да не го събуди. Кожата му изглеждаше златиста на фона на белоснежните чаршафи, а върху внушителните мускулести гърди се виеше пътечка от светли косми. Тя забеляза малката дупчица в ухото му и си спомни обиците във форма на сребърни черепи, които Джак носеше. Не беше трудно да си представи нещо подобно и по ушите на Дийн. Погледът й се плъзна по-надолу и се спря върху впечатляващата издутина под чаршафа. Всичко това можеше да бъде нейно… само ако загърбеше разума поне за малко.

Блу се отправи към банята, а Дийн дори не помръдна. Подложи лице под силната струя, за да проясни главата си. Започваше нов ден и докато тя не придаваше особено значение на относително невинните събития от изминалата нощ, той нямаше да може да запише нови точки върху онова табло, което носеше в главата си. Не можеше да отрече, че все още нямаше работа, но разполагаше с печеливша разменна монета, която можеше да изтъргува, докато не си намереше постоянно препитание. Той искаше да я задържи във фермата, за да бъде буфер между него и хората, нахлули в живота му.

Докато се подсушаваше, чу шум на вода във втората баня. Когато излезе, леглото беше празно. Блу бързо извади от раницата черна тениска без ръкави и чифт джинси, отрязани до средата на бедрото. Като пъхна ръка в джоба им, напипа изчезналата спирала за мигли и гланца за устни. Използва ги, но само защото съществуваше вероятност да види Джак Пейтриът, преди рок звездата да потегли за Нашвил.

Докато слизаше по стълбите, подуши аромата на кафе, а когато влезе в кухнята, видя Лудия Джак да седи до масата и да отпива от една бяла порцеланова чаша, изрисувана с череши. Същият главозамайващ вихър, който вчера я лиши от дар слово, отново я връхлетя с всичка сила.

Той беше облечен с вчерашните си дрехи, с набола брада. Сребърните нишки в косата го правеха още по-секси. Наблюдаваше я с познатите очи изпод натежалите клепачи, които я гледаха от обложките на албумите му.

– Добро утро.

– Д-добро утро – незнайно как успя да изхъхри Блу.

– Ти си Блу.

– Б-Бейли. Б-Блу Бейли.

– Звучи като онази стара песен.

Разбираше какво има предвид Джак, но устните й се бяха сковали, затова той поясни:

– Няма ли да се завърнеш у дома, Бил Бейли? Навярно си твърде млада, за да я помниш. Ейприл ми каза, че двамата с Дийн ще се жените. – Дори не си даде труд да прикрие любопитството си. Тя се запита дали той бе надникнал в спалнята им, или Дийн напразно бе похарчил двеста долара. – Определили ли сте дата за сватбата?

– Още не – изцвърка тя като Мини Маус. Хладнокръвният му разпит продължи:

– Как се запознахте?

– Аз бях, ъ, рекламирах продукцията на една дърводобивна фирма.

Секундите се нижеха. Когато осъзна, че се блещи неприлично насреща му, Блу се запрепъва към килера, където бяха торбите с продуктите.

– Ще изпека палачинки. Ще направя, ще направя палачинки.

– Добре.

Като тийнейджърка се опиваше от сексуални фантазии за този мъж. Докато съученичките й спореха коя е по-влюбена в Кърк Камерон, тя си представяше как ще изгуби девствеността си с бащата на Дийн. Ох. Пфу.

При все това…

Стрелна го крадешком с поглед, когато излезе от килера с микса за палачинки. Въпреки смуглата кожа, той изглеждаше блед, като че ли в последно време почти не е бил на чист въздух. Независимо от това, излъчваше същия сексуален магнетизъм като сина си, но чарът на Джак не беше толкова опасен. Докато отваряше кутията, Блу си напомни да вгорчи колкото може повече днешния ден на Дийн.

Съсредоточи се в смесването и отмерването на отделните съставки. Обикновено мереше всичко на око, но тази сутрин нямаше да рискува с кулинарни импровизации. Джак, изглежда, се смили над нея, защото не й зададе повече въпроси. Докато изливаше в новия тиган сместа за първата палачинка, влезе Дийн – самото въплъщение на небрежния елегантен стил, а модната му набола спортсменска брада достойно съперничеше с наболата рокаджийска брада на баща му. Сигурно се предаваше генетично. Идеален брой гънки се диплеха по синьо-виолетовата тениска, а стилните карго шорти в цвят каки стигаха точно до правилното място на бедрото. Не удостои Джак с внимание. Вместо това я измери от главата до петите, преди погледът му да се закове върху лицето й.

– Грим? Какво се е случило? Почти приличаш на жена.

Зад тях Джак се изкиска. Боже, тя бе разсмяла самия Джак Пейтриът!

Дийн се наведе и я целуна – дълга, хладна и толкова преднамерена целувка, че тя почти не се развълнува. Това беше първият му ход в една друга игра. Тази, която играеше с ненавистните си родители. Бележеше я като играч в неговия отбор, за да знае Джак, че сега са двама срещу един.

Чак след като се отдръпна, благоволи да кимне кратко за поздрав на баща си. Джак също кимна в отговор и наклони глава към прозорците в къта за хранене.

– Хубаво място. Никога не съм си те представял като фермер. Дийн не благоволи да отговори и Блу се реши да прекъсне

напрегнатото мълчание.

– Първата партида палачинки е готова. Дийн, виж дали ще намериш шише със сироп в някоя от торбите в килера. Вземи и пакетче краве масло.

– С удоволствие, скъпа. – Удостои я с още една стратегическа целувка по челото. Докато се протягаше за чиниите, Блу се запита какви ли още чудатости ще се случат в живота й. Всичките й спестяванията бяха отишли в лапите на южноамерикански бандити, беше сгодена наужким за американска футболна звезда, нямаше нито дом, нито работа и правеше закуска на Лудия Джак Пейтриът.

Дийн излезе от килера и Джак посочи към Блу.

– Къде е годежният пръстен?

– Не й хареса този, който й купих – отвърна Дийн. – Камъните били твърде малки – поясни, като дори имаше нахалството да я щипне по брадичката. – Моята любима заслужава само най-доброто.