– Мамка му! Не мога да повярвам! – изкрещя Дийн и размаха пръст пред майка си. – Веднага го намери и му кажи да изпрати някой от лакеите си да дойде тук още тази сутрин и да я вземе. – Ейприл не понасяше да й нареждат и стисна челюсти. Толкова по-зле. Той се запъти към вратата. – Отивам да поговоря с нея.

– Недей! – извика тя толкова настойчиво, че Дийн се спря. – Сам видя как те гледаше. Не е трудно да се досетиш какво иска. Стой по-далеч от нея, Дийн. Жестоко е да събуждаш надеждите й. Двете с Блу ще се справим. Не прави нищо, което да я накара да се привърже към теб, освен ако нямаш намерение да я приемеш в дома си и да се грижиш за нея.

– „Училището на Ейприл Робилард за майчини грижи" – процеди младият мъж горчиво. – Как можах да забравя?

Когато искаше, майка му можеше да бъде костелив орех и сега вирна брадичка.

– Според мен от теб излезе достоен и почтен човек.

Той я стрелна отвратено с поглед и изхвръкна през страничната врата. Но след като измина почти на бегом половината от двора, забави крачка. Тя беше права. Жадните очи на Райли, изпълнени с надежда, подсказваха, че тя искаше от него това, което не можеше да получи от баща си. Фактът, че Джак бе изоставил дъщеря си броени дни след погребението на майка й, говореше съвсем красноречиво за бъдещето й – скъп пансион и ваканции, прекарани с върволица от висококвалифицирани гувернантки.

Все пак животът й щеше да бъде по-добър от неговия. Той прекарваше ваканциите си в луксозни вили, долнопробни хотели или евтини квартири, в зависимост от това, къде бяха отвели Ейприл поредният любовник или пристрастията й. С времето започнаха да му предлагат всичко, от марихуана до алкохол и проститутки, и обикновено той приемаше. Трябваше да признае, че Ейприл не подозираше за почти нищо от ставащото, но би трябвало. Една майка беше длъжна да знае за много неща.

Сега Райли беше дошла при него и освен ако Дийн не бе разбрал правилно копнежа в очите й, искаше той да стане нейното семейство. Ала той не можеше да го стори. Прекалено дълго бе държал в тайна връзката си с Джак Пейтриът, за да я разкрие сега. Да, съжаляваше момичето и от все сърце се надяваше, че всичко ще се подреди добре за природената му сестра. Но тя беше проблем на Джак, а не негов.

Надникна в циганския фургон. Блу и Райли седяха върху неоправеното легло в дъното. Блу, както винаги, беше истинско модно бедствие. Дръзкото й лице, навяващо асоциации с неприлични стихчета от детски песнички, никак не се връзваше с пурпурния клин, подходящ единствено за някой клоун, и оранжевата тениска, достатъчно голяма, за да побере слон. Хлапето вдигна глава към него. Върху кръглото пухкаво лице сякаш бе изписана цялата всемирна печал. Дрехите й бяха прекалено тесни, а надписът „Фокси" върху тениската изглеждаше крайно неприлично върху невинните, едва напъпили детски гърди. Едва ли обаче щеше да му повярва, ако се опиташе да я убеди, че той няма никаква връзка с Джак.

Измъченото изражение на Райли пробуди твърде много лоши спомени и той заговори по-рязко, отколкото възнамеряваше:

– Как разбра за мен?

Момичето погледна към Блу. Явно се страхуваше да издаде повече, отколкото вече бе казала. Блу я потупа по коляното.

– Всичко е наред. Можеш да говориш пред мен.

Детето подръпна нерешително ръбовете на бледолилавите си панталони.

– Гаджето на моята… на мама й каза миналата година. Дочух разговора им. Преди той работеше за баща ми. Но я накара да се закълне да не казва на никого, дори на леля Гейл.

Дийн се подпря на една от гредите на стената.

– Изненадан съм, че майка ти е знаела за фермата.

– Не мисля, че е знаела. Дочух татко да говори за това с някого по телефона. Изглежда, Райли дочуваше доста неща. Дийн се зачуди как е разбрал баща му за фермата.

– Дай ми телефонния номер у вас – рече той, – за да се обадя и да им кажа, че си добре.

– Там е само Ава, а тя никак не обича, когато телефонът звъни толкова рано. Питър се дразни. – Райли се зае да лющи синия лак върху палеца си. – Питър е гаджето на Ава.

– Значи, Ава е твоята аи рак? – попита младият мъж. Добра работа, Джак, додаде мислено. Райли кимна.

– Тя е много добра.

– И изключително компетентна – подметна Блу хапливо.

– На никого не съм казала за теб, честна дума! – заяви Райли пламенно. – Зная, че е голяма тайна. И съм сигурна, че и мама не е казала.

Тайни. Дийн прекара ранното си детство с твърдото убеждение, че Брус Спрингстийн му е баща. Ейприл бе измислила една сантиментална история как Брус написал „Стаята на Канди" за нея. Но всичко беше само мечти. Когато Дийн беше на тринайсет, а Ейприл за пореден път яко надрусана с един бог знае какъв боклук, изтърси истината, която преобърна с краката нагоре и без това объркания му свят.


***


По-късно Дийн намери в документите на Ейприл името на адвоката на Джак, доста снимки на майка му и Джак заедно, както и квитанции за издръжката, която Джак редовно изплащаше. Обади се на адвоката, без да казва на Ейприл. Онзи тип се опита да го разкара, но Дийн и тогава беше не по-малко упорит, отколкото сега, и накрая Джак му се обади. Беше кратък и неловък разговор. Когато Ейприл разбра, цяла седмица не изтрезня.

Първата среща между Дийн и Джак беше тайна и напрегната. Състоя се в една от луксозните вили в „Шато Мармон" по време на лосанджелиската част от турнето „Мад и Маднис". Джак се опита да се държи като най-добрия приятел на Дийн, но момчето не се върза. След това Джак настоя да се виждат два пъти годишно и всяка една от тези тайни срещи беше по-гадна от предишната. На шестнайсет години Дийн се разбунтува и отказа да се вижда с баща си.

Джак не го закачаше, докато не стана студент втора година в Южнокалифорнийския университет, когато снимката му започна да се появява по страниците на „Спортс Илюстрейтид". Тогава Джак започна отново да му се обажда, но Дийн го отсвири. При все това от време на време Джак попадаше на следите му, а Дийн няколко пъти чу, че Джак Пейтриът е бил забелязан на мач на „Старс".

Младият мъж мина веднага на въпроса.

– Дай ми телефонния номер, Райли.

– Аз… ами… забравих го.

– Забравила си телефонния номер у вас? Момичето кимна утвърдително.

– Учудвам се. Струваш ми се доста умно хлапе.

– Така си е… но… – Детето преглътна с усилие. – Зная много за футбола. Миналият сезон имаш триста четирийсет и шест паса и само дванайсет пъти си наказван на резервната скамейка, освен това имаш и седемнайсет прихванати паса.

Дийн обикновено молеше почитателите си да не превъзнасят успехите му, но не искаше да я притеснява допълнително.

– Впечатлен съм. Интересно как си могла да запомниш всичко това, а си забравила телефонния си номер.

Тя придърпа раницата на коленете си.

– Имам нещо за теб. Сама го направих. – Отвори ципа и извади синия албум с изрезките и снимките.

Стомахът на Дийн се сви на топка, когато погледна корицата и видя колко старателно е изрисувана. Използвайки релефни бои и цветни маркери, тя бе нарисувала синьо-златистата емблема на „Старс", а отдолу неговия номер 10 с красиви плетеници. Всичко това бе заобиколено от рамка от сърца и знаменца, изписващи „Бу". Той се зарадва, че Блу заговори, защото не можеше да измисли какво да каже.

– Много красива рисунка.

– На Тринити е по-хубава – въздъхна Райли. – Тя е по-старателна и точна.

– В изкуството старанието и точността невинаги са най-важни – увери я Блу.

– Мама казва, че е много важно да си старателен и точен. Или… обичаше да го казва.

– Съжалявам за майка ти – промълви Блу тихо. – Сигурно ти е много тежко, нали? Райли потърка с пръст едно от изпъкналите сърца върху корицата.

– Тринити ми е братовчедка. Тя също е на единайсет и е много красива. Леля Гейл е нейна майка.

– Обзалагам се, че Тринити много ще се разтревожи, когато разбере, че те няма – обади се Дийн.

– О, не – поклати глава момичето. – Тринити ще е доволна. Тя ме мрази. Смята ме за чудачка.

– А ти чудачка ли си? – поинтересува се Блу.

Дийн не смяташе, че е нужно да задълбават по темата, но Блу пренебрегна злобния му поглед.

– Предполагам – рече Райли унило. Блу засия.

– Аз също. Не е ли жестоко? Чудаците са единствените наистина интересни хора, не смяташ ли? Всички останали са толкова скучни. Например Тринити. Може и да е красива, но е скучна, права ли съм?

Райли примигна сепнато.

– Такава е – призна. – Говори само за момчета.

– Пфу! – Блу изкриви гнусливо лице, може би прекалено гнусливо.

– Или за дрехи.

– Още по-гадно!

– Виж ти кой го казва – промърмори Дийн.

Но вниманието на Райли бе изцяло завладяно от Блу.

– Или за това, че трябва да повръщаш, след като се наядеш, за да не надебелееш.

– Сигурно се майтапиш. – Сега Блу смръщи малкия си остър нос. – И откъде знае подобни неща?

– Повръщането е много важно за леля Гейл.

– Ясно. – Блу стрелна с поглед Дийн. – В такъв случай предполагам, че и леля Гейл е много скучна.

– Абсолютно. Винаги, когато ме види, ми казва: „Прегръдчица, прегръдчица!", и ме кара да я целувам, но всичко е преструвка. Тя също смята, че съм дебела чудачка. – Райли подръпна краищата на тениската си, опитвайки се да прикрие малкото руло плът, надиплено над колана на панталоните.

– Жал ми е за такива хора – отсече Блу убедено. – Хора, които винаги съдят другите. Моята майка, много, много влиятелна жена, ме е научила, че не можеш да постигнеш нищо изключително, ако си губиш времето да критикуваш недостатъците на околните само защото те не изглеждат или не се държат така, както ти смяташ, че би трябвало.

– Майка ти… ами тя… жива ли е?

– Да. Сега е в Южна Америка и помага да се защитят невинни момичета – отвърна Блу и изражението й помръкна.

– Това не звучи никак скучно! – заяви Райли ентусиазирано.

– Тя е невероятна жена.