Монти се облещи и се втренчи сащисано в нея.

– Блу?

– Това ли е Блу? – изуми се Сали. – Да не би да е клоун или нещо такова?

– Не беше при последната ни среща – промърмори Монти и пренасочи вниманието си от бобърчето, което се опитваше да се надигне на четири лапи, към Дийн. – Кой сте вие?

Типът говореше с онзи нафукан акцент, имитиращ стила на изисканите университети, при което на Дийн му се прииска да изплюе сдъвкан тютюн в краката му и да промърмори: „Здрасти, пич". Но вместо това изрече провлечено:

– Загадъчен непознат. Обичан от някои. Всяващ страх у мнозина.

Озадачен, Монти повдигна вежди, но като видя бобърчето, което най-сетне бе успяло да се изправи, лицето му тутакси доби враждебно изражение.

– Къде е, Блу? Какво направи с него!

– Ти, лъжлив лицемерен боклук, декламиращ тъпи стихчета! – изсъска тя и се затътри по чакълестата алея.

Върху острото й лице блестяха капки пот, а в очите й гореше убийствен пламък.

– Не съм те излъгал – обяви той с покровителствен тон, който раздразни дори Дийн, затова можеше отлично да си представи как се чувства бобърчето. – Никога не съм те лъгал – продължи той. – Всичко ти обясних в писмото.

– Което получих чак след като отказах на трима клиенти и изминах две хиляди километра през цялата страна. И какво заварих, като се добрах до тук? Същият мъж, който през последните два месеца ме умоляваше да напусна Сиатъл и да се преместя тук? Човекът, който ридаеше по телефона като дете, заплашваше, че ще се самоубие, твърдеше, че аз съм най-добрата приятелка, която някога е имал, и единствената жена, заслужаваща доверие? Нищо подобно. Вместо това намерих писмо, в което се обясняваше, че мъжът, който ми се кълнеше, че освен мен нищо друго не го задържа на този свят, вече не се нуждае от мен, защото се влюбил в деветнайсетгодишно момиче. Писмо, което ме поучаваше да не се ожесточавам, задето пътищата ни са се разминали. Дори не събра смелост да ми го кажеш в лицето!

Сали изскочи напред и заговори с искрено настървение:

– Всичко това се случи, защото си командаджийка, Блу.

– Та ти дори не ме познаваш!

– Монти ми разказа всичко. И не го казвам от злоба, или защото съм кучка, но няколко сеанса при психиатър няма да ти се отразят зле. Навярно ще ти помогнат да се избавиш от завистта към чуждия успех, особено към успеха на Монти.

Бузите на Бобри пламнаха.

– Монти си изкарва хляба, като критикува настървено стиховете на другите и пише курсовите работи на колежанчетата, които ги мързи да си ги напишат сами.

Съдейки по виновното изражение, мярнало се в очите на Сали, Дийн заключи, че тя се е запознала с Монти тъкмо при подобни обстоятелства. Но трябваше да се признае на момичето, че не се даваше лесно.

– Прав беше. Монти. Тя е истинска отрова.

Бобърчето стисна зъби и отново впери гневен поглед в Монти.

– Казал си й, че съм отрова?

– Нямах предвид буквално – подметна Монти надменно и с привичен жест бутна очилата по-нагоре на носа си. – Имах предвид, че влияеш опустошително върху творчеството ми. А сега ми кажи къде е дискът на Боб Дилън. Зная, че си го намерила.

– Ако влияя толкова опустошително върху творчеството ти, защо не си написал нито една поема, откакто напусна Сиатъл? Защо все ми повтаряше, че аз съм твоето шибано вдъхновение?

– Това е било, преди да срещне мен – уточни Сали. – Сега аз съм неговото вдъхновение.

– Та това беше само преди две седмици! Сали оправи презрамката на сутиена си.

– Сърцето знае кога е намерило сродна душа.

– По-точно сроден боклук – коригира я бобърчето.

– Това беше много грубо, Блу. И адски обидно – възмути се Сали. – Сама знаеш, че именно уязвимостта прави Монти голям поет. И точно поради това го нападаш така яростно. Защото завиждаш на таланта му.

Сали започваше да лази дори по нервите на Дийн, затова той не се изненада, когато Бобри се нахвърли върху нея.

– Още една дума и така ще те фрасна, че ще паднеш на земята. Загря ли? Това е само между мен и Монти.

Сали отвори уста, но нещо в изражението на Бобри я накара да размисли и побърза да я затвори. Жалко. Дийн с удоволствие щеше да наблюдава как развихрилата се Бобри я налага с юмруци. Макар че Сали изглеждаше в доста добра физическа форма.

– Разбирам, че си разстроена – поде Монти, – но някой ден ще се радваш на успеха ми. Този тип явно е бил отличникът на класа на глупаците. Дийн наблюдаваше как Бобри се надигна застрашително на задните си лапи.

– Ще се радвам ли?

– Няма да се бия с теб – побърза да я увери Монти. – Ти винаги превръщаш всеки спор в бой и скандал.

– Вярно е, Блу – вметна Сали.

– Много си прав! – изрева Бобри и изненадващо се нахвърли върху Монти, който с трясък рухна на земята.

– Какво правиш? Престани! Махни се от мен! – разпищя се той като момиче, а Сали се втурна на помощ.

– Махай се от него!

Дийн се облегна на ванкуиша, за да се наслади докрай на представлението.

– Очилата ми! – изкрещя Монти. – Внимавай с очилата ми! Опита се да се свие на кълбо точно в момента, в който Бобри го цапардоса по главата.

– Аз платих за тези очила!

– Престани! Махни се от него! – Сали грабна опашката на Бобри и я дръпна с все сила. Монти се разкъсваше между дълга да защитава семейните драгоценности и безценните си очила.

– Съвсем си откачила!

– Под твое влияние! – Бобри се опита да му удари една яка плесница, но не успя. Пречеха й лапите.

А бицепсите на Сали се оказаха доста яки – малко й оставаше да издърпа Бобри назад за опашката, но Бобри явно нямаше намерение да се предава, преди да се пролее кръв. Толкова забавен тупаник Дийн не помнеше от последните трийсет секунди на финалния мач с „Джайънтс" миналия сезон.

– Счупи ми очилата! – изхленчи Монти и притисна длани към лицето си.

– Първо очилата, а сега и главата! – кресна Бобри и отново замахна.

Дийн потръпна, но Монти най-сетне си припомни, че притежава мъжки У-хромозоми, и с помощта на Сал и успя да оттласне Бобри и да се изправи на крака.

– Ще те тикна зад решетките! – изпищя като малко момиченце възмутеният поет. – Ще повдигна обвинение!

Това дойде малко множко за Дийн и той пристъпи напред с ленивата грация на хищник. През последните години се беше нагледал на достатъчно телевизионни кадри за себе си и отлично знаеше какво впечатление създаваше от екрана, когато извисеше снага във въздуха. Освен това подозираше, че следобедното слънце засилва ефекта, хвърляйки златисти отблясъци върху тъмнорусите му коси. До двайсет и осмата си година в ушите му искряха впечатляващи диамантени обици, но това беше младежко залитане и сега носеше само часовник.

– Ти си свидетел – запелтечи Монти, който го съзря дори през счупените стъкла на очилата и пребледня като платно. – Видя какво направи тя.

– Това, което видях – заговори Дийн провлечено и презрително, -… е още една причина да не те поканим на нашата сватба. – Приближи до Бобри, прегърна я през раменете и се вгледа нежно в смаяните й светлозелени очи. – Извинявай, скъпа. Трябваше да ти повярвам, когато ми каза, че този ново излюпил се Уилям Шекспир не заслужава да приключиш начисто с него. Виновен съм, задето настоях да дойдеш и да поговориш с този жалък кучи син. Следващия път ми напомни да се доверявам повече на преценката ти. Но трябва да признаеш, че бях прав, като те убеждавах първо да свалиш костюма. Нашият сексуален живот не засяга никого.

Бобри не беше от жените, които можеш лесно да шашнеш, но явно Дийн успя. За човек, който си изкарваше хляба с думи, словесният кладенец на Монти, изглежда, внезапно пресъхна и той само се пулеше насреща им, очевидно загубил дар слово.

– Вие ще се жените за Блу? – едва успя да изграчи слисаната Сали.

– Повярвай ми, самият аз съм не по-малко потресен. – Дийн скромно сви рамене. – Кой би се надявал, че ще избере тъкмо мен?

След подобно заявление какво можеха да кажат?

Когато Монти най-после започна да диша нормално, отново захленчи, настоявайки Блу да му каже какво е направила с „онова". Това „онова", досети се накрая Дийн, беше дискът с албума „Кървави следи" на Боб Дилън, забравен от Монти в квартирата му.

– От него има само хиляда екземпляра! – ревна той.

– Е, сега има само деветстотин деветдесет и девет – тросна му се Бобри. – Твоят екземпляр полетя към кошчето за боклук в момента, в който дочетох писмото.

Монти изглеждаше напълно сломен, но Дийн не се стърпя да забие нож още по-дълбоко в раната. Когато поетът и Сали седнаха в колата си, той заговори на Бобри достатъчно високо, за да е сигурен, че те ще го чуят:

– Да вървим, сладурче. Трябва да отскочим до града, за да ти купя онзи пръстен с двукаратов диамант, който толкова ти легна на сърцето.

Можеше да се обзаложи, че чу как Монти тихо изскимтя.

Но триумфът на Бобри не продължи дълго. Фордът на Монти едва бе стигнал до шосето, когато предната врата на къщата се разтвори със замах и на верандата се изтърколи едра и невероятно дебела жена с боядисана черна коса, оскубани и изрисувани с молив вежди и подпухнало лице.

– Какво става тук?

Бобри остана втренчена в прахоляка след отдалечаващия се форд, а раменете й увиснаха леко.

– Семейна разправия.

Жената скръсти ръце пред пищната си гръд.

– В мига, в който те видях, разбрах, че от теб само неприятности мога да очаквам. Не биваше да ти давам стаята под наем.

Продължи да кастри Бобри иДийн се сдоби с достатъчно информация, за да навърже фактите. Изглежда, допреди десет дни Монти бе живял в пансиона, след което изчезнал заедно със Сали. Бобри пристигнала на следващия ден, намерила прощалното писмо и решила да остане, докато не реши какво да предприеме по-нататък.

Големи капки пот избиха по челото на хазайката.

– Не те искам в къщата си!

Явно Бобри окончателно бе изгубила войнствения си дух.