Лъчите на ранното следобедно слънце, струящи през страничните прозорци, осветяваха прашинките, танцуващи във въздуха, но най-голямата неразбория около ремонта вече бе отминала. Сандалите й, украсени с малки изкуствени скъпоценни камъчета по каишките, потропваха по дървения под на коридора. Гривните по ръцете й подрънкваха жизнерадостно. Дори и сред цялата тази мръсотия и хаос тя оставаше вярна на своя стил за облекло.

Трапезарията, която някога е била гостна, се намираше отдясно, а ново разширената всекидневна, част от последните промени, се падаше от лявата й страна. Къщата от дърво и камък е била построена в колониален стил, но пристройките в най-различни стилове я бяха превърнали в образец на безвкусицата. Наложи се да съборят няколко стени, за да се придаде на дома по-приятен и уютен вид.

– Ако обичате да стоите дълго под душа, трябва да има мощни изсмукващи вентилатори, за да не се събира пара – бе обяснил Сам.

Дийн обичаше да стои дълго под горещия душ. Помнеше това от тийнейджърските му години, но нищо чудно сега да се е превърнал в един от онези мъже, които вземат набързо душ и се преобличат за пет минути. Болеше я, че знае толкова малко за единственото си дете, макар че вече би трябвало да е свикнала.

Няколко часа по-късно Ейприл успя да се измъкне от всички шумове. Излезе през страничната врата и тутакси се потопи в уханията на късния майски следобед. Някъде отдалече се носеше леката миризма на оборски тор, може би от съседната ферма, ведно с уханието на орловите нокти, избуяли на воля около каменните основи на фермата. Те се надпреварваха за пространството с пищните лилии, кичестите храсти на божурите и плетениците от източени диви рози, посадени от жените на фермерите, твърде заети да отглеждат боб и царевица, с които семействата им да се изхранват през студената зима, за да се грижат за красивите, но безполезни цветя.

Ейприл спря за миг, за да огледа квадратната градина, обособена преди десетилетия и типична за селските домакинства, сега почти задушена от плевели. Точно зад нея се виждаше наскоро излятата бетонна плоча, където дърводелците скоро щяха, да започнат издигането на остъклената задна веранда. В най-далечния ъгъл бе издълбала инициалите си Е. Р, за да остани малък спомен след себе си. Един от бояджиите на горния стаж я гледаше през прозореца. Тя отметна от лицето си кичур о г дългата руса коса и забърза покрай старата чугунена водна помпа, преди някой да се опита да я спре с поредните ненужни въпроси.

Някогашната ферма на семейство Калауей бе разположена сред красива долина, обкръжена от заоблени хълмове. Навремето е била процъфтяваща коневъдна ферма, но сега единствените животни, бродещи из седемдесет и петте акра земя, бяха елени, катерици, миещи се мечки и койоти. Освен пасищата, горите и оградените парцели за конете имаше обор, полуразрушена постройка за арендаторите и малко езеро, в което се вливаше бистър ручей. В края на пътеката, застлана с разнебитени каменни плочи, се издигаше стара, обрасла с диви лози беседка. Издрасканата дървена пейка подсказваше, че тук някога е сядала за почивка Уилма Калауей, последната стопанка на фермата. Уилма бе починала миналата година на деветдесет и една. Дийн бе купил фермата от неин далечен роднина.

През цялото това време Ейприл следеше отдалече живота на сина си, посредством сложна мрежа от познанства. Точно така узна, че той търси икономка, която да надзирава обновяването на къщата му. Мигом я осени идея какво да направи. След всички тези години най-после щеше да превърне тази ферма в истински дом за сина си. Най-трудно беше да изостави работата си в Ел Ей, но се оказа учудващо лесно да получи мястото за икономка. Осигури си фалшиви препоръки, купи си пола и пуловер от „Талботс", прибра назад с еластична лента дъгата си, подстригана на етажи коса и съчини история, която обясняваше присъствието й в източната част на Тенеси. Само след десетминутно събеседване агентката по недвижими имоти на Дийн я нае за икономка.

Ейприл изпитваше смесица от любов и ненавист към консервативната жена, която си беше измислила, за да прикрие истинската си самоличност. Тя се бе превъплътила в образа на вдовицата Сюзън О'Хара, която трябваше сама да се грижи за препитанието си. Бедната, но смела Сюзън нямаше професия, тъй като се бе посветила на семейството. Умееше да води сметките на домакинството, да преподава в неделно училище и да помага на обичния си, вече покоен съпруг в ремонтирането на стари къщи.

Обаче трябваше да сложи край на консервативния вкус на Сюзън за облеклото. Още от първия ден от пребиваването си в градчето Гарисън тя обяви, че е станала нова жена, и изцяло обнови гардероба си. Ейприл обичаше да смесва винтидж дрехи със супермодерни творения, да комбинира дизайнерски модели с по-скромно облекло, което намираше в магазинчетата на благотворителните организации. Миналата седмица си позволи да отиде в градчето с бюстие на „Готие" и широки панталони от „Банана Рипъблик". Днес бе облечена с тъмнокафява тениска с щампована на нея снимка на Джанис Джоплин, червеникавокафяви панталони капри и обута с любимите си сандали с изкуствени скъпоценни камъни по каишките.

Пое по пътеката, водеща към гората. В тревата цъфтяха бели виолетки и туфи див морков. Не след дълго съзря през клоните на планинския лавър и пламтящите цветове на азалията водите на езерото, нашарени с проблясващи ивици слънчева светлина. Стигна до любимото си място на брега и събу сандалите. На другия бряг, малко по-навътре в гората, се криеше скромното жилище за арендаторите, където сега тя живееше.

Ейприл сгъна колене и ги притисна към гърдите. Рано или късно, Дийн щеше да разкрие измамата й и това ще бъде краят на всичко. Нямаше да й крещи. Това не беше в стила му. Ала мълчаливото му презрение щеше да я измъчва много по-силно, отколкото най-яростните упреци или жестоките обвинения. Поне да успее да довърши къщата му, преди той да я изобличи. Може би, след като се настани в новия си дом, той ще почувства поне малко от това, което бе вложила в своя труд – любов и съжаление.

За нещастие, Дийн не вярваше много в изкуплението.Тя бе приключила с миналото преди десетина години, но белезите в душата и сърцето на сина й бяха прекалено дълбоки, за да прости на майка си. Белези, причинени от нея – Ейприл Робилард, кралицата на групарките… Момичето, което знаеше всичко за развлеченията и порока, ала не умееше да бъде майка.

Не говори по този начин за себе си – бе казал приятелят й Чарли, когато обсъждаха лошото старо време. – Ти никога, никога не си била групарка, Ейприл. Ти беше тяхната шибана муза.

Точно така говореха и всички те за себе си. Може би за някои от тях е било истина. Толкова много прочути жени: Анита Паленберг, Мариън Фейтфул, Анджи Боуи, Биби Бюъл, Лори Мадъкс… и Ейприл Робилард. Анита и Мериън бяха любовниците на Брайън Джонс, Кийт Ричардс и Мик Джагър от „Ролинг Стоунс". Анджи за кратко беше омъжена за Дейвид Боуи. Биби се увлече по Стивън Тайлър от „Аеросмит". Лори от четиринайсетгодишна беше луда по Джими Пейдж от „Лед Цепелин". А Ейприл повече от година беше любовница на Джак Пейтриът. Всичките тези жени бяха красиви и умни, повече от способни да си проправят сами път в живота. Но прекалено много обичаха мъжете. Мъжете и музиката, която те създаваха. Жените им предлагаха съвети и подкрепа. Подхранваха егото им, галеха ги по настръхналата перушина, гледаха през пръсти на изневерите и ги развличаха със секс. Рокендрол завинаги.

Ти никога не си била групарка, Ейприл. Погледни само в каква жена се превърна.

Ейприл беше посвоему придирчива, отказваше на мъжете, които не харесваше, независимо колко високо в класациите се издигаха албумите им. Но преследваше тези, които желаеше, без да обръща внимание на наркотиците, пристъпите на ярост, другите жени…

Ти беше тяхната муза…

Но музите притежават власт. Музите не си пропиляват годините с алкохол, марихуана, мескалин и накрая кокаин. И най-вече една муза не изоставя детето си заради страха да не го разврати.

Твърде късно бе да поправи това, което беше причинила на Дийн, но поне можеше да направи нещо хубаво за него. Да му създаде дом и после отново да изчезне от живота му.

Ейприл отпусна глава на коленете си и остави на музиката да отмие горчилката в душата й.

Помниш ли, когато бяхме млади? И всяка мечта беше първата? Бейби, защо не се усмихваш?

Фермата се вписваше идеално в живописната долина. Дийн и Блу пристигнаха по залез-слънце, когато ниските облаци, обагрени в оранжево, лимоненожълто и пурпурно, се стелеха на пъстри дипли по обкръжаващите долината хълмове, като шарени воали по полите на танцьорките на канкан. Криволичещ и неравен път водеше от магистралата до къщата, при чийто вид Блу мигом забрави за всичките си беди и нещастия.

Постройката – огромна, разпростряна на внушителна площ, но износена от годините – за нея олицетворяваше Америка, напомняше й за сеитбите и жътвите, пуйките за Деня на благодарността, лимонадите на Четвърти юли, за работливите фермерски жени, които чистят боба в очукани емайлирани легени, за отрудените им мъже, почистващи калта по ботушите си в стъргалото до задния вход. Най-старото и най-голямото крило в къщата беше иззидано от камък, с просторна предна веранда и големи двойни прозорци. Отдясно, под прав ъгъл бе добавена дървена пристройка. Върху ниския покрив, увенчан с триъгълен фронтон, се извисяваха няколко комина, а под него стърчаха стрехи. Очевидно не е била едва кретаща ферма, а някога тук са развивали оживена земеделска дейност.

Блу огледа старите дървета и двора, обрасъл с гъста трева, обора, градината и пасищата в далечината. Трудно можеше да се измисли по-неподходящо имение за градска знаменитост като Дийн Робилард. Проследи го с поглед, докато крачеше към обора с леката грациозна походка на мъж, владеещ с невероятна увереност всеки мускул по тялото си, сетне отново се извърна към къщата..

Жалко, че не бе дошла тук при по-различни обстоятелства, за да се наслади на това прекрасно място, но уединеността на фермата още повече затрудняваше положението й. Може би щеше да я наеме някоя от бригадите, ремонтиращи къщата. Или късметът й ще проработи и ще успее да си намери някаква работа в близкото градче, при все че беше едва забележимо на картата. Така или иначе, тя се нуждаеше само от няколкостотин долара, за да се добере до Нашвил, да наеме стая в евтин хотел, да отпечата нови рекламни листовки и да започне всичко отначало. Трябваше единствено да се постарае да убеди Дийн да й позволи да остане, докато отново подреди живота си.