Филипа Грегъри - Бялата принцеса

Той се е вкопчил в мен така, сякаш мога да го спася от удавяне. Почти не мога да говоря заради болката, която чувствам, но казвам:

— Прощавам ти. Прощавам ти, Хенри.

Той издава дрезгаво ридание и притиска измъченото си лице към шията ми. Чувствам как трепери, вкопчен в мен. Над наведената му глава поглеждам към прозорците от цветно стъкло на стаята му, тъмни на фона на тъмното небе, и розата на Тюдорите, бяла с червена сърцевина, която майка му е наредила да инкрустират във всеки прозорец на стаята му. Тази вечер не ми се струва, че бялата и червената роза цъфтят заедно като една, тази вечер изглежда така, сякаш бялата роза на Йорк е прободена в чистото си бяло сърце и кърви в аленочервено.

Тази вечер знам, че наистина имам много за прощаване.

Тази книга е писана на много нива. Това е роман за една мистерия — следователно на малко разстояние от отбелязаните в историята факти; но в сърцевината си се основава на някои исторически факти, на които можете да вярвате, или да се убедите в тях, проучвайки ги сами. Вярвам, че смъртта на принцовете, вината за която традиционно се приписва на Ричард III, не е била негово дело, а предположението, че единият принц всъщност е оцелял, е изказвано от неколцина историци, чиито книги са изброени по-долу. Склонна съм да вярвам на версията, която разказвам тук. Въпреки това никой не знае нищо със сигурност, дори и сега.

Подкрепата, която вдовстващата кралица Елизабет оказва на бунта на Симнъл, ми подсказва, че тя се е борела срещу Хенри VII (и собствената си дъщеря), в полза на друг предпочитан кандидат. Не мога да си представя, че тя би рискувала мястото на дъщеря си на трона заради другиго, освен заради сина си. Тя умира, преди младият мъж, представящ се за Ричард, да слезе на суша в Англия, но изглежда, че нейната свекърва, херцогиня Сесили, е подкрепила претендента. Подкрепата на сър Уилям Станли (за претендента срещу доведения син на брат му) също е потвърдена с исторически документи. Станли отива на смърт, без да поиска прошка за това, че е взел страната на претендента; това ме навежда на мисълта, че претендентът е можел да спечели, и че претенциите му са били основателни.

Отношението към младия човек, който в крайна сметка остава така несигурно назован с името Пъркин Уорбек, също е много странно. Предполагам, че Хенри VII е замислил план да премахне „момчето“ от двора си, като подпалва пожар в кралската гардеробна, който се разгаря неконтролируемо и унищожава двореца Шийн, впоследствие организирайки бягството му, а после, най-накрая, го подмамва да влезе в предателски заговор с граф Уорик.

Повечето историци са склонни да се съгласят, че заговорът с Уорик е бил допуснат, ако не и подкрепен от Хенри VII, за да може той да отстрани двете заплахи за трона си, а смъртта им действително е изискана от испанските крал и кралица, преди да позволят женитбата на инфантата с принц Артур.

Възможно е никога да не узнаем самоличността на младия мъж, претендирал, че е принц Ричард и признал, че е „Пъркин Уорбек“. Това, в което можем да бъдем сигурни, е че версията на събитията, представена от Тюдорите, не е истината. Щателното проучване, проведено от Ан Роу, показва как е изградена лъжата.

Тази книга също не претендира, че разкрива истината: тя е художествено произведение, базирано върху много проучвания на тези невероятно интересни времена и предоставя, надявам се, възможност за вникване в неразказаните истории и непознатите образи с привързаност и уважение.

Алегзандър, Майкъл Ван Клийв. The First of the Tudors: A Study of Henry VII and His Reign. London: Groom Helm, 1981. First published 1937.

Амт, Емили. Women’s Lives in Medieval Europe. New York: Routledge, 1993.

Артърсън, Иън. The Perkin Warbeck Conspiracy. 1491-1499. Stroud: Sutton Publishing, 1997.

Барнхаус, Ребека. The Book of the Knight of the Tower: Manners for Young Medieval Women. Basingstoke: Palgrave Macmillan, 2006.

Бейкън, Франсис. The History of the Reign of King Henry VII and Selected Works. Edited by Brian Vickers. Cambridge: Cambridge University Press, 1998.

Балдуин, Дейвид. Elizabeth Woodville: Mother of the Princes in the Tower. Stroud: Sutton Publishing, 2002.

Балдуин, Дейвид. The Kingmaker’s Sisters. Stroud: History Press, 2009.

Балдуин, Дейвид. The Lost Prince: The Survival of Richard of York. Stroud: Sutton Publishing, 2007.

Брамли, Питър. The Wars of the Roses: A Field Guide and Campanian. Stroud: Sutton Publishing, 2007.

Върджил, Полидор, и Хенри Елис. Three Books of Polydore Vergil’s English History: Comprising the Reigns of Henry VI, Edward IV and Richard III. Reprint, Whitefish, MT: Kessinger Publishing, 1971.

Гарднър, Джеймс. „Did Henry VII Murder the Princes?“ English Historical Review, VI (1991).

Грегъри, Филипа, Дейвид Болдуин и Майкъл Джоунс. The Women of the Cousins’ War: The Duchess, The Queen and the King’s Mother. London: Simon & Schuster, 2011.

Гристуд, Сара. Blood Sisters: The Hidden Lives of the Women Behind the Wars of the Roses. London: Harper Collins, 2012.

Гудман, Антъни. The Wars of the Roses: Military Activity and English Society, 1452-1497. London: Routledge & Kegan Paul 1981.

Гудман, Антъни. The Wars of the Roses: The Soldiers’ Experience. Stroud: Tempus, 2006.

Джоунс, Майкъл К., и Малкълм Г. Ъндъруд. The King’s Mother: Lady Margaret Beaufort, Countess of Richmond and Derby. Cambridge: Cambridge University Press, 1992.

Дугън, Ан Дж. Queens and Queenship in Medieval Europe. Woodbridge: Boydell Press, 1997.

Карас, Рут Мейзо. Sexuality in Medieval Europe: Doing unto Others. New York: Routledge, 2005.

Кастор, Хелън. Blood and Roses. The Paston Family and the Wars of the Roses. London: Faber& Faber, 2004.

Кендал, Пол Мъри. Richard the Third. New York: Norton, 1955.

Краймс, С. Б. Henry VII. London: Eyre Methuen, 1972.

Краймс, С. Б.Lancastrians, Yorkists, and Henry VII. London, Macmillan. 1964.

Купър, Чарлс Хенри. Memoir of Margaret: Countess of Richmond and Derby. Cambridge: Cambridge University Press, 1874.

Кънингам, Шейн. Henry VII. London: Routledge, 2007. First published 1967.

Лейнсмит, Дж. Л. The Last Medieval Queens: English Queenship 1445-1503. New York: Oxford University Press, 2004.

Луис, Катрин Дж., Ноел Джеймс Менъдж, и Ким М. Филипс, съст. Young Medieval Women, Basingstoke: Palgrave MacMillan, 1999.

Макгибън, Дейвид. Elizabeth Woodville, 1437-1492: Her Life and Times. London: Arthur Barker, 1938.

Мансини, Д., и А. Кейто. The Usurpation of Richard the Third (Doninicus Mancinus ad Angelum Catonem de Occupatione Regni Anglii per Ricardum Tercium Libellus). Translated by C. A. J. Armstrong. Oxford: Clarendon Press, 1969.

Маркам, Клемънтс Р. „Richard III: A Doubtful Verdict Reviewed“. English Historical Review, VI (1891).

Мортимър, Иън. The Time Travellers Guide to Medieval England. London: Vintage, 2009.

Нийландс, Робин. The Wars of the Roses. London: Cassell, 1992.

Пен, Томас. The Winter King. London: Allen Lane, 2011.

Пиърс, Хейзъл. Margaret Pole, Countess of Salisbery, 1473-1541: Loyalty, Lineage and Leadership. Cardiff: University of Wales Press. 2009.

Плаудън, Алисън. The Home of Tudor. New York: Weidenfeld A Nicolson, 1976.

Полард, А. Дж. Richard III and the Princes in the Tower. Stroud: Sutton Publishing, 2002.

Престуич, Майкъл. Plantagenet England, 1225-1360. Oxford: Clarendon Press, 2005.

Рийд, Кониърс. The Tudors: Personalities and Practical Politics in Sixteenth Century England. Oxford: Oxford University Press, 1936.

Рос, Чарлс Дерек. Edward IV. London: Eyre Methuen, 1974.

Рос, Чарлс Дерек. Richard III. London, Eyre Methuen, 1981.

Ройл, Тревър. The Road to Bosworth Field: A New History of the Wars of the Roses. London: Little Brown, 2009.

Роу, Ан. Perkin: A Story of Deception. London: Cape, 2003.

Рубин, Мири. The Hollow Crown: A History of Britain in the Late Middle Ages. London: Allen Lane, 2005.

Саймън, Линда. Of Virtue Rare: Margaret Beaufort: Matriarch of the House of Tudor. Boston: Houghton Mifflin Company, 1982.

Саймънс, Ерик Н. Henry VII: The First Tudor King. New York: Muller, 1968.

Сейнт Обин, Джайлс. The Year of Three Kings: 1483. London: Collins, 1983.

Сиуърд, Дезмънд. The Last White Rose. London: Country Life Books, 1983.

Стори, Р. Л. The End of the House of Lancaster. Stroud: Sutton Publishing, 1999.

Фелоус, Никълъс. Disorder and Rebellion in Tudor England. Bath: Hodder & Stoughton Educational, 2001.

Фийлдс, Бъртрам. Royal Blood: King Richard III and the Mystery of the Princes. New York: Regan Books, 1998.

Филипс, Ким М. Medieval Maidens: Young Women and Gender in England, 1270-1540. Manchester: Manchester University Press, 2003.